Време е държавата да прехвърли рибарското пристанище на Община Созопол
Къде е характерната активност по обезпечаването на рибните запаси, която се прави на това пристанище, запита кметът на Созопол
Навръх празника на - 17 юли разговаряхме с кмета. В едно искрено изявление градоначалникът прави промеждутъчен разбор на туристическия поток и разяснява належащите инфраструктурни провокации пред града и прилежащите села. Янакиев визира и горещите тематики за развиването на новите квартали, ориста на автогарата и нуждата от държавна поддръжка за локалните общности посредством прекачване на държавна благосъстоятелност.
-Г-н Янакиев, виждаме Созопол претъпкан в разгара на сезона. Какъв е анализът Ви за лято 2026?
- Смятам, че е рано още да се прави разбор за лято 2026, само че има предпоставки сезонът да е добър. Като споделям, че има предпоставки, не имам предвид отрицателните неща, които се случват макар нас. Визирам това, че хората, които се занимават с туристически бизнес, много бързо се приспособиха и пробват по всевъзможен метод да създадат по този начин, че да привлекат повече туристи. Ние от общината също вършим нещата, които са по силите ни и в границите на вероятното. Така че, макар компликациите, аз съм сигурен, че сезонът при всички положения няма да е по-слаб от миналогодишния.
-Послуша ли Ви туристическият отрасъл да спре да ползва правилото „ ден година храни “? Призовахте ги при започване на сезона с прочувствен коментар. ()
- Искрено се надявам да са го създали. Сега, дано да кажем, че не можем да слагаме целия туристически отрасъл под един общ знаменател, тъй като има места за разнообразни видове клиенти. Има такива, които са за клиенти, които нямат огромни финансови благоприятни условия, както и за по-богати гости. Така че някак си още през цялото време беше погрешно да се слагат всички под този общ знаменател. Но като цяло, просто тази тактика „ ден година храни “ е извънредно нездравословна, най-малко съгласно мен, тъй като тя отблъсква.
На нас ни трябват хора, които да са лоялни, по този начин да се каже, и които всяка година да се връщат, да научат децата си, че Созопол е едно прелестно място, та и те също след това да продължат да идват и да се връщат по-късно. И по този начин това да се предава от потомство на потомство. Защото, вярвайте ми, преди - приказвам още от времето на соц-а - има тъкмо такива образувани клиенти, чужденци най-много, и германци, и поляци, които години наред, десетилетия наред са идвали и са научили своите деца да идват тук. Вие самичък казахте, че, както виждате, в този момент е средата на юли и градът е цялостен. Аз мисля, че в този момент е тъкмо времето, когато градът би трябвало да е цялостен. Така че към сегашния миг, съгласно мен, всичко е наред.
-Виждаме много висококатегорийни туристи със скъпи коли, а скъпите заведения за хранене, които всички знаем, са цялостни...
- Да, това е тъкмо по този начин. В Созопол се построиха и се построяват няколко обекта от висока категория. Това е нещо, което ненапълно пък нервира друга група от хора, които споделят, че презастрояваме града. Искам дебело да подчертая, че ние, най-малко моята администрация, не сме презастроявали нищо. Искам да задам един въпрос през днешния ден, предизвикан от тези мнения. Къде бяха хората, когато се приемаше Общият организационен проект през 2016 година? Защо никой не възрази тогава против него, когато в него бяха включени избрани зони за застрояване? А в този момент тези зони се застрояват. Аз не съм цар, а съм кмет. И ние би трябвало да съблюдаваме закона, тъй че когато има нещо, което би трябвало да се направи според закона, ние би трябвало да го създадем. Няма по какъв начин. От друга страна, най-малко нашата естествена роля е контролна и ние би трябвало да съблюдаваме, както се споделя, до последната запетайка да се съблюдават законите и разпоредбите на територията на община Созопол. Поне аз мисля по този начин.
-Успява ли община Созопол да върви с темпа на строителите? Квартал „ Мисаря “, виждаме, много бързо се разраства. Знам, че стартирате построяването на инфраструктура там.
- Много ни е мъчно, тъй като строителството е доста всеобщо. Започват да се усвояват съвсем всички територии, които са залегнали в Общия организационен проект като зони за строителство. Може би хората бяха подтикнати от терзанията, че ще стане доста скъпо, когато влезем в еврозоната, което в действителност всеобщо се разяснява. И заради тази причина те форсираха плановете и построяването на обекти, което от своя страна е огромно предизвикателство за общината поради чисто контролните функционалности, които би трябвало да изпълняваме към техническите планове и тяхното администриране, както и към построяването на съответна инфраструктура, която да обезпечава всички тези нови обекти. В тази връзка единствено ще кажа, че Общината съумява да обезпечи план за построяването на нова инфраструктура - улична мрежа, паркинги, осветяване в квартал „ Мисаря “. Но това е единствено единият квартал. Вижте каква е обстановката на Буджака - там също има доста нерешени проблеми и неща, които би трябвало да се вършат. Ами какво ще кажем за селата? Половината села нямат съответна, естествена, модерна и надеждна канализационна система или пречиствателна станция. Проблемите, които би трябвало да се решат, са прекомерно доста и те не могат да се решат от през днешния ден за на следващия ден, само че ние би трябвало да имаме проект. И аз дръзвам да настоявам, че това нещо го имаме - проект, по който да се движим.
Неслучайно общината съумява да влага в голям брой планове - в изработването на механически планове за канализационни съоръжения, за пречиствателни станции, за пътища. Всъщност сме подготвени и когато има стратегии, когато и страната оказва помощ, тъй като не можем да го скрием, страната също оказва помощ, когато има опция и подготвеност за задействането на каквито и да било стратегии или планове, или финансиране, ние сме подготвени с плановете и можем съответно да реагираме.
- Как работите с новото държавно управление?
- Те към момента се напасват, аз мисля, че би трябвало да им се даде време за реакция. Защото, най-малкото, когато аз бях нов кмет, на мен ми трябваше много време за дребна община, а тук приказваме за цяла държавна конструкция. Така че, съгласно мен, би трябвало да се даде малко толеранс. Лошото е, че в нашето общество съвсем няма толеранс. Хората са нетърпеливи, нещата би трябвало да се случват в този момент и на момента, само че това ненапълно е продиктовано от самата просвета, от обществения обичай и живот, който е доминиран от обществените мрежи и от електронните медии.
- Казахте квартал „ Мисаря “ - там трябваше към този момент да има болница. Какво се случва с нещата там, има ли някакви забавящи условия?
- Нека да Ви поправя - не болница, а медицински център. Медицинският център чисто физически, като постройка, е съвсем подготвен. Има няколко дребни неща, които би трябвало да се завършат, само че аз ще Ви кажа какво в действителност ме безпокои и тормози най-вече - виждате, че няма медицински експерти, няма медицински фрагменти като цяло. Ние, когато тръгнахме да вършим този медицински център, а от 10 години, имахме даден самостоятелен терен с планове - само че дано да кажем, че в Бургас, да речем, също се построяват огромни медицински институции, които изсмукват медицинските фрагменти и експертите.
Не че е неприятно, ужасно е, аз го адмирирам! Приветствам построяването на лечебни заведения - и Детската болница и „ Сърце и Мозък “, и други медицински центрове. Но всичко това би трябвало да се обезпечи с медицински експерти. Тук, съгласно мен, е ролята на страната да оказва помощ. Знаете, че бяхме създали една стипендия, която бяхме насочили към медицински лица. Искахме да им изплащаме една избрана сума, само че за жалост никой не се е възползвал до този миг от финансовите средства, които можем да предоставим в този случай. Искрено се надявам това да стане, нали, да се случи - да има хора, които да желаят да го създадат, поемайки уговорката, естествено, след това да дойдат да работят при нас в общината. Така че вършим каквото можем и каквото би трябвало да се прави.
- А какво се случва с автогарата? Изглежда като че ли нещата там са консервирани.
- Поканихме арх. Петров (визира арх. Петър Петров), който беше възобновен като шеф на Института за паметниците на културата (НИНКН), и спазихме ненапълно един верен курс, по който да се движим. Стигнахме до общо мнение, че разкопките в този тип се унищожават от времето и изгода сега няма. Има способи на експониране и свястно запазване, само че това са методики, които техническата комисия би трябвало да ги дефинира.
Иначе ние имаме подготвеност да се направи нещо леко, което да обере трафика на Стария град и близката част на Новия град. Като в същото време сме създали прединвестиционни изследвания на имота в квартал „ Мисаря “ - успяхме, преборихме се, издействахме пътната връзка за околовръстния път. Наесен започваме построяването на самата връзка. Ще стартираме физическото изграждане и в един миг, при съответна обстановка и благоприятни условия, ще можем да създадем и този транспортен хъб, който съгласно мен е толкоз значим за града предвид на неговото разгръщане.
-Актуален ли е планът за автогарата тук, в Стария град?
- Не, този план беше торпилиран. Тук ще създадем нещо по-малко и по-леко, което да бъде...
- А в квартал „ Мисаря “?
- Уточнявам - в „ Мисаря “ ще се борим за създаване на автогара в цялостния смисъл на думата. Тъй като, в случай че в един миг се наложи създаване на вътрешен превоз, би трябвало да има някъде места за обслужване, стоянки и така нататък Тоест нещо доста по-мащабно, което няма да е допустимо да се обитава тук, при започване на града.
- А имате ли опция за нов паркинг в Стария град? Частният паркинг на яхтеното пристанище е затворен и това осезаемо се усеща...
- Мисля, че е редно и вярно страната да даде пристанището на „ Рибни запаси “ на Общината. Най-малкото, което можете да извършите, е да отидете да погледнете по какъв начин наподобява.
- То е в окаяно положение?
- Аз не споделям в какво положение е. Просто отидете и вижте. Логично е да се даде на Общината. Ако се върне историята обратно, ще се види, че една доста огромна част от пристанището е построена със самооблагане и средства на локалните хора - на созополчани. Отделно има забавни неща, които могат да се кажат за " Свети Кирик и Юлита ". Как островът е бил възложен теренът на страната за създаване на Рибарско учебно заведение и лозарство в него. Така че има доста неща, които могат да се създадат. И страната, в случай че желае да даде опция на общността, да ги подкрепи в тяхното развиване, нека не залита единствено в тезата, че част от налозите би трябвало да се дават на общините. Аз мисля, че в случай че обектите, които не са свойствени за страната, бъдат дадени на общините за стопанисване или за употреба, ще е доста положително решение. Пак се връщам на пристанището на " Рибни запаси " (фирма, част от Министерството на земеделието, б.а.). Какво правят там? На корабите никакви услуги не се дават, с изключение на да се доят пари. Взимат им се такси - и на тях, и на колите, които стопират. Това ли може да прави страната? Къде е характерната активност по обезпечаването на рибните запаси, която се прави на това пристанище? Вие виждате ли такава активност от страна на страната? Няма. Така че, съгласно мен, съответно и разумно е това пристанище да бъде предоставено на общината, с ясната, естествено, устременост то да резервира своя статут на рибарско пристанище. Защото и преди е имало сходни напъни от страна на Общината, само че тогава имаше доста подозрения – хората се съмняваха, че ще бъдат изпъдени рибарските кораби и локалните туристически кораби и ще бъдат заменени с яхти. Това нещо може да се пресече в зародиш, когато страната има предпочитание и сложи ясни правила.
- Какво Ви стимулира да подкрепите кандидатурата на Бургас за хазаин на Евровизия?
- Защо не? Това е един плюс за района. Освен това Бургас е един динамично разрастващ се град под управлението на господин Николов. Така че аз мисля, че Бургас би трябвало да завоюва Евровизия, а ние може да помогнем с нашия непретенциозен принос.
Навръх празника на - 17 юли разговаряхме с кмета. В едно искрено изявление градоначалникът прави промеждутъчен разбор на туристическия поток и разяснява належащите инфраструктурни провокации пред града и прилежащите села. Янакиев визира и горещите тематики за развиването на новите квартали, ориста на автогарата и нуждата от държавна поддръжка за локалните общности посредством прекачване на държавна благосъстоятелност.
-Г-н Янакиев, виждаме Созопол претъпкан в разгара на сезона. Какъв е анализът Ви за лято 2026?
- Смятам, че е рано още да се прави разбор за лято 2026, само че има предпоставки сезонът да е добър. Като споделям, че има предпоставки, не имам предвид отрицателните неща, които се случват макар нас. Визирам това, че хората, които се занимават с туристически бизнес, много бързо се приспособиха и пробват по всевъзможен метод да създадат по този начин, че да привлекат повече туристи. Ние от общината също вършим нещата, които са по силите ни и в границите на вероятното. Така че, макар компликациите, аз съм сигурен, че сезонът при всички положения няма да е по-слаб от миналогодишния.
-Послуша ли Ви туристическият отрасъл да спре да ползва правилото „ ден година храни “? Призовахте ги при започване на сезона с прочувствен коментар. ()
- Искрено се надявам да са го създали. Сега, дано да кажем, че не можем да слагаме целия туристически отрасъл под един общ знаменател, тъй като има места за разнообразни видове клиенти. Има такива, които са за клиенти, които нямат огромни финансови благоприятни условия, както и за по-богати гости. Така че някак си още през цялото време беше погрешно да се слагат всички под този общ знаменател. Но като цяло, просто тази тактика „ ден година храни “ е извънредно нездравословна, най-малко съгласно мен, тъй като тя отблъсква.
На нас ни трябват хора, които да са лоялни, по този начин да се каже, и които всяка година да се връщат, да научат децата си, че Созопол е едно прелестно място, та и те също след това да продължат да идват и да се връщат по-късно. И по този начин това да се предава от потомство на потомство. Защото, вярвайте ми, преди - приказвам още от времето на соц-а - има тъкмо такива образувани клиенти, чужденци най-много, и германци, и поляци, които години наред, десетилетия наред са идвали и са научили своите деца да идват тук. Вие самичък казахте, че, както виждате, в този момент е средата на юли и градът е цялостен. Аз мисля, че в този момент е тъкмо времето, когато градът би трябвало да е цялостен. Така че към сегашния миг, съгласно мен, всичко е наред.
-Виждаме много висококатегорийни туристи със скъпи коли, а скъпите заведения за хранене, които всички знаем, са цялостни...
- Да, това е тъкмо по този начин. В Созопол се построиха и се построяват няколко обекта от висока категория. Това е нещо, което ненапълно пък нервира друга група от хора, които споделят, че презастрояваме града. Искам дебело да подчертая, че ние, най-малко моята администрация, не сме презастроявали нищо. Искам да задам един въпрос през днешния ден, предизвикан от тези мнения. Къде бяха хората, когато се приемаше Общият организационен проект през 2016 година? Защо никой не възрази тогава против него, когато в него бяха включени избрани зони за застрояване? А в този момент тези зони се застрояват. Аз не съм цар, а съм кмет. И ние би трябвало да съблюдаваме закона, тъй че когато има нещо, което би трябвало да се направи според закона, ние би трябвало да го създадем. Няма по какъв начин. От друга страна, най-малко нашата естествена роля е контролна и ние би трябвало да съблюдаваме, както се споделя, до последната запетайка да се съблюдават законите и разпоредбите на територията на община Созопол. Поне аз мисля по този начин.
-Успява ли община Созопол да върви с темпа на строителите? Квартал „ Мисаря “, виждаме, много бързо се разраства. Знам, че стартирате построяването на инфраструктура там.
- Много ни е мъчно, тъй като строителството е доста всеобщо. Започват да се усвояват съвсем всички територии, които са залегнали в Общия организационен проект като зони за строителство. Може би хората бяха подтикнати от терзанията, че ще стане доста скъпо, когато влезем в еврозоната, което в действителност всеобщо се разяснява. И заради тази причина те форсираха плановете и построяването на обекти, което от своя страна е огромно предизвикателство за общината поради чисто контролните функционалности, които би трябвало да изпълняваме към техническите планове и тяхното администриране, както и към построяването на съответна инфраструктура, която да обезпечава всички тези нови обекти. В тази връзка единствено ще кажа, че Общината съумява да обезпечи план за построяването на нова инфраструктура - улична мрежа, паркинги, осветяване в квартал „ Мисаря “. Но това е единствено единият квартал. Вижте каква е обстановката на Буджака - там също има доста нерешени проблеми и неща, които би трябвало да се вършат. Ами какво ще кажем за селата? Половината села нямат съответна, естествена, модерна и надеждна канализационна система или пречиствателна станция. Проблемите, които би трябвало да се решат, са прекомерно доста и те не могат да се решат от през днешния ден за на следващия ден, само че ние би трябвало да имаме проект. И аз дръзвам да настоявам, че това нещо го имаме - проект, по който да се движим.
Неслучайно общината съумява да влага в голям брой планове - в изработването на механически планове за канализационни съоръжения, за пречиствателни станции, за пътища. Всъщност сме подготвени и когато има стратегии, когато и страната оказва помощ, тъй като не можем да го скрием, страната също оказва помощ, когато има опция и подготвеност за задействането на каквито и да било стратегии или планове, или финансиране, ние сме подготвени с плановете и можем съответно да реагираме.
- Как работите с новото държавно управление?
- Те към момента се напасват, аз мисля, че би трябвало да им се даде време за реакция. Защото, най-малкото, когато аз бях нов кмет, на мен ми трябваше много време за дребна община, а тук приказваме за цяла държавна конструкция. Така че, съгласно мен, би трябвало да се даде малко толеранс. Лошото е, че в нашето общество съвсем няма толеранс. Хората са нетърпеливи, нещата би трябвало да се случват в този момент и на момента, само че това ненапълно е продиктовано от самата просвета, от обществения обичай и живот, който е доминиран от обществените мрежи и от електронните медии.
- Казахте квартал „ Мисаря “ - там трябваше към този момент да има болница. Какво се случва с нещата там, има ли някакви забавящи условия?
- Нека да Ви поправя - не болница, а медицински център. Медицинският център чисто физически, като постройка, е съвсем подготвен. Има няколко дребни неща, които би трябвало да се завършат, само че аз ще Ви кажа какво в действителност ме безпокои и тормози най-вече - виждате, че няма медицински експерти, няма медицински фрагменти като цяло. Ние, когато тръгнахме да вършим този медицински център, а от 10 години, имахме даден самостоятелен терен с планове - само че дано да кажем, че в Бургас, да речем, също се построяват огромни медицински институции, които изсмукват медицинските фрагменти и експертите.
Не че е неприятно, ужасно е, аз го адмирирам! Приветствам построяването на лечебни заведения - и Детската болница и „ Сърце и Мозък “, и други медицински центрове. Но всичко това би трябвало да се обезпечи с медицински експерти. Тук, съгласно мен, е ролята на страната да оказва помощ. Знаете, че бяхме създали една стипендия, която бяхме насочили към медицински лица. Искахме да им изплащаме една избрана сума, само че за жалост никой не се е възползвал до този миг от финансовите средства, които можем да предоставим в този случай. Искрено се надявам това да стане, нали, да се случи - да има хора, които да желаят да го създадат, поемайки уговорката, естествено, след това да дойдат да работят при нас в общината. Така че вършим каквото можем и каквото би трябвало да се прави.
- А какво се случва с автогарата? Изглежда като че ли нещата там са консервирани.
- Поканихме арх. Петров (визира арх. Петър Петров), който беше възобновен като шеф на Института за паметниците на културата (НИНКН), и спазихме ненапълно един верен курс, по който да се движим. Стигнахме до общо мнение, че разкопките в този тип се унищожават от времето и изгода сега няма. Има способи на експониране и свястно запазване, само че това са методики, които техническата комисия би трябвало да ги дефинира.
Иначе ние имаме подготвеност да се направи нещо леко, което да обере трафика на Стария град и близката част на Новия град. Като в същото време сме създали прединвестиционни изследвания на имота в квартал „ Мисаря “ - успяхме, преборихме се, издействахме пътната връзка за околовръстния път. Наесен започваме построяването на самата връзка. Ще стартираме физическото изграждане и в един миг, при съответна обстановка и благоприятни условия, ще можем да създадем и този транспортен хъб, който съгласно мен е толкоз значим за града предвид на неговото разгръщане.
-Актуален ли е планът за автогарата тук, в Стария град?
- Не, този план беше торпилиран. Тук ще създадем нещо по-малко и по-леко, което да бъде...
- А в квартал „ Мисаря “?
- Уточнявам - в „ Мисаря “ ще се борим за създаване на автогара в цялостния смисъл на думата. Тъй като, в случай че в един миг се наложи създаване на вътрешен превоз, би трябвало да има някъде места за обслужване, стоянки и така нататък Тоест нещо доста по-мащабно, което няма да е допустимо да се обитава тук, при започване на града.
- А имате ли опция за нов паркинг в Стария град? Частният паркинг на яхтеното пристанище е затворен и това осезаемо се усеща...
- Мисля, че е редно и вярно страната да даде пристанището на „ Рибни запаси “ на Общината. Най-малкото, което можете да извършите, е да отидете да погледнете по какъв начин наподобява.
- То е в окаяно положение?
- Аз не споделям в какво положение е. Просто отидете и вижте. Логично е да се даде на Общината. Ако се върне историята обратно, ще се види, че една доста огромна част от пристанището е построена със самооблагане и средства на локалните хора - на созополчани. Отделно има забавни неща, които могат да се кажат за " Свети Кирик и Юлита ". Как островът е бил възложен теренът на страната за създаване на Рибарско учебно заведение и лозарство в него. Така че има доста неща, които могат да се създадат. И страната, в случай че желае да даде опция на общността, да ги подкрепи в тяхното развиване, нека не залита единствено в тезата, че част от налозите би трябвало да се дават на общините. Аз мисля, че в случай че обектите, които не са свойствени за страната, бъдат дадени на общините за стопанисване или за употреба, ще е доста положително решение. Пак се връщам на пристанището на " Рибни запаси " (фирма, част от Министерството на земеделието, б.а.). Какво правят там? На корабите никакви услуги не се дават, с изключение на да се доят пари. Взимат им се такси - и на тях, и на колите, които стопират. Това ли може да прави страната? Къде е характерната активност по обезпечаването на рибните запаси, която се прави на това пристанище? Вие виждате ли такава активност от страна на страната? Няма. Така че, съгласно мен, съответно и разумно е това пристанище да бъде предоставено на общината, с ясната, естествено, устременост то да резервира своя статут на рибарско пристанище. Защото и преди е имало сходни напъни от страна на Общината, само че тогава имаше доста подозрения – хората се съмняваха, че ще бъдат изпъдени рибарските кораби и локалните туристически кораби и ще бъдат заменени с яхти. Това нещо може да се пресече в зародиш, когато страната има предпочитание и сложи ясни правила.
- Какво Ви стимулира да подкрепите кандидатурата на Бургас за хазаин на Евровизия?
- Защо не? Това е един плюс за района. Освен това Бургас е един динамично разрастващ се град под управлението на господин Николов. Така че аз мисля, че Бургас би трябвало да завоюва Евровизия, а ние може да помогнем с нашия непретенциозен принос.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ