Дерогацията за руския петрол дава конкурентно предимство на България
Дерогацията за съветския нефт дава конкурентно преимущество на България. Това сподели специалистът Евгений Кънев.
Ползите от дерогацията могат да се търсят главно в две посоки, изясни той. Тя планува последователно понижаване на каузи на потребления съветски нефт и важи до октомври идната година.
Първото направление, съгласно Евгений Кънев, е потреблението на изгодите от дерогацията за бюджетни цели. Става дума за линия на преодоляването на бюджетния недостиг.
Дефицитът е значим аршин в оценката за степента на подготвеност на България да се причисли към еврозоната,смята Кънев.
Позитивите съгласно него произтичат от отварящата се сега ножица. Тя е сред ценовото ниво на внасяния в България съветски нефт и цените, на които той се търгува на интернационалните пазари. Всичко това в изискванията на натрапен ценови таван.
“От тази позиция това се чака да има позитивен резултат върху бюджета ”, счита Кънев.
Можем да използваме този миг за бюджетни цели, в това число и по линия на недостига, като значим аршин по пътя към участие в еврозоната. Това може да стане дружно с облагането на премествания газ, уточни още Кънев.
Дерогацията за съветския нефт дава конкурентно преимущество на България
Дерогацията за съветския нефт ще има и позитивно влияние върху цялостното ниво на инфлацията в България. Тя към този момент се успокоява с изпреварващи темпове.
“Не се безпокоя за петрола и въздействието му върху инфлацията в България ”, сподели Евгений Кънев.
Според него точно постигнатата отстъпка за потребление на съветски нефт е късмет за България да влезе и в границите на позволена за участие в еврозоната инфлация.
“Така България има огромни шансове да покрие критериите в конвергентния отчет ”, сподели той.
По думите му в вероятност петролът би имал ценово по-голямо влияние върху други европейски стопански системи, в сравнение с върху България.
Въпреки че в стопанската система има позитивни аспекти до спомагателното й изстудяване може да докара всеки нов спор и геополитическа неустойчивост. Това съобщи пред БНР преди дни министърът на стопанската система Богдан Богданов. Той уточни, че за българската стопанска система през 2023 година е регистриран растеж.
“Европейската банка за възобновяване и развиване и МВФ коригираха прогнозата си в позитивен аспект за спомагателен растеж на българската стопанска система. Вече виждаме растеж до близо 2%. Друг позитивен факт е, че запазваме доверието на вложителите. За първите 6 месеца от годината отчитаме равнища от 2 милиарда евро, което се приближава до миналогодишните равнища ”.
Богданов съобщи, че упованията са да дадат резултат ограниченията, прилагащи се за спад на инфлацията и в Европа и в България.
“Видяхме го към този момент в огромните стопански системи – Австрия и Германия даже влязоха в криза. Отчетохме тези данни и по ръста на експорт тази година, той понижава със 7,6%, съпоставено с миналата година. Което значи, че българските компании, за главните си обичайни пазари като европейските, сега, а и в кратковременен проект могат да чакат застоялост, по-малко ползване. Заради това българският бизнес би трябвало да огледа и към други пазари ”.
