Денят за слушателите на Дарик радио започва с неговия глас,

Денят за слушателите на Дарик радио стартира с неговия глас, а на работна дисциплинираност той се учи в далечната 2000 година - Михаил Дюзев!
Първата ми работа беше в телевизия “Демо ”. Това беше през 2000 година, незабавно след дипломирането ми като културолог в Софийския университет.

Притеснен, безмълвен и като на заколение. Първата ми задача беше да чета и коригирам текстове на минали излъчвания на сътрудниците.

Че би трябвало да приветствам учтиво всеки, който срещна. Независимо дали е чистачката или основния редактор. Бързо разбрах, че и от двамата зависят доста значими неща, свързани с това на работното място да ми е прелестно и потребно.

Притеснението от камерите и прожекторите. След това да заобикалям рутината. Любопитството е това, което ме води напред.

По-скоро нервирал до нервност. Мисля, че всеки е имал такива моменти в работата си.

От първата минута, откакто разбрах че това, с което се занимавам пъклен ми харесва.

Да имам хубава, влиятелна, работа и такава, която усещах, че ще заобичам.

Дисциплината. Мога да нося отговорност за дейностите си.

Снимката е от един от първите ми ефири в Дарик през 2001 година, октомври.



Михаил Дюзев, водещ на утринния блок “Дарик кафе ”
Легендата на спортната публицистика Томислав Русеввзима хляба в ръцете си за първи път не с тежки думи зад микрофона, а с тежък труд на строителната площадка.
На 21 години, като общ служащ строител. Прекъснах следването си, една година носех тухли, цимент и железа на градеж

Като публицист помня, че редакторът одобри първия ми текст без несъгласие. Видя, че има самун в мен.

С работата смешка не трябва.

Да предавам с преносим компютър още през 1994 година международното състезание по футбол в Съединени американски щати.

В работата - не. Със сълзи не става, а с пот.

До през днешния ден се развличам. Иначе ще е тъга да се работи.

Исках да стана това, което съм през днешния ден.

Има ли работа, да я свърша, както би трябвало, без оправдания.



Томислав Русев, водещ на спортното шоу на Дарик радио и създател на радио “Гонг ”
Програмният шеф на Дарик радио Константин Вълков започва кариерата си като пишещ публицист в редакцията на именитото списание “Егоист ”.

90-а ще да е било, става дума за списание Union Media, което след това се разви в “Егоист ”. Бях момче за всичко - търчах по печатници, набирах текстове, вървях по всички страни за фотоси и други сходни, пишех текстове, дребни.

Какво помниш от първия си работен ден?

Нищо значително, с изключение на, че сигурно сме слушали доста музика и сме разглеждали доста списания. Всички в редакцията.

Кое беше най-важното нещо, което научи първоначално?

Че би трябвало да съм любопитен, да чета доста.

Да пиша и създавам тематики, които не са ми наложително забавни и лесни за правене.

Константин Вълков, програмен шеф на Дарик радио и водещ на “Стълбището ”
Финансова просвета се гради с старателен труд на млади години. Доказателство за това е първата работна история на финансовия публицист в екипа Иван Нончев.
Първата ми работа беше да стоварвам тирове в 10-и клас, през далечната 1999 година Те бяха натоварени с здравна литература, която беше форма на подаяние за разнообразни лечебни заведения в София.

Не беше тъкмо ден, а по-скоро работна нощ, тъй като тировете нормално идваха следобяд и трябваше да ги разтоварим до сутринта, с цел да освободим камиона. Книгите бяха в насипен тип и се разтоварваха постепенно и мъчно. Помня, че по-късно изядох три баници с боза и заспах.

Да се вардя, когато подвигам тежки предмети. А също и че да си пишеш домашните не е най-тегавото нещо на света.

По това време нямаше кой знае какви провокации. На 17 години си общо взето вечен и можеш всичко. Предизвикателствата идват по-късно, само че най-голямото е да се опиташ да видиш избрана обстановка през гледната точка на различен човек.

В работата - не.

Абсолютно.

Като възпитаник ме мотивираше опцията да имам някаква финансова самостоятелност. Иначе, съгласно мен, за един младеж да стартира някаква работа, било то и единствено през лятото, е извънредно скъп опит и опция, която не би трябвало да се пропуща.

Навикът да работя безпроблемно с най-различни хора. Сам човек не може да разтовари тир за една нощ.


Иван Нончев е част от екипа на и водещ на рубриката “Портфейл ” в ефира на Дарик радиоЗа постоянно написаното “домашно ” преди ефир, а в живота Ирина Русева схваща още преди да прекрачи прага на радиото.
Започнах да работя на 20 години като преподавател по британски в столичното читалище “Наука ”. Като постоянен студент в СУ имах свободно време, което смятах, че е най- добре да запълня с труд.

Помня, че получих поддръжка и топло посрещане. Тогава разбрах, че би трябвало и съм длъжна да оправдая упованията.

Най-важното, което научих е, че с добра организация и дисциплинираност, ще можеш да си свършиш добре работата.

Най-голямото предизвикателство беше да бъда майка и да не се отхвърлям от специалността. С поддръжката на околните ми и най-много на брачна половинка ми, съумях да се върна по-малко от седмица след раждането. Още преди 24 години открих към този момент наложения модел home office. Подготвях си интервютата и новините у дома, имах техническо съоръжение и в радиото идвах с написано домашно.

Често ми се случваше като млад кореспондент, мъчно понасях рецензията, само че осъзнах, че в последна сметка е за мое положително.

Обичам специалността си и всеки ден се развличам, откривайки нови хоризонти и провокации. Адреналинът от студиото и на терен, те кара да се чувстваш млад, даже, когато си над 50-те.

Мотивацията ми постоянно е била да диря и представям истината, отговорността към обществото за смяна към по-добро.

Най- потребният ми трудов табиет е, че постоянно възнамерявам на следващия ден. Дори при изключителни условия, би трябвало да си квалифициран и да прогнозираш какво би могло да се случи. Самодисциплина е правилния път в живота.



Ирина Русева, водеща на спортното шоу на Дарик радио
Той има богат и цветен професионален опит, задоволителен за независим лексикон, само че тук избра да разкажеистория за боза, Българска национална телевизия и малко музика - Георги Донков.
Първата ми работа, за която получих заплащане, в действителност е като доста дребен. Не помня на какъв брой години съм бил, само че сигурно не бях тръгнал на учебно заведение. Участвах в хумористична стратегия на Българска национална телевизия (тогава БТ) с незабравимия български артист Васил Попов.

Това, че трябваше да снимаме някаква сцена, в която Васил Попов ме хранеше със чорба. Вместо чорба обаче, от екипа на продукцията бяха обезпечили боза. Резлива. Направихме много повторения и допускам, че всеки може да се досети по какъв начин приключи всичко.

Че човек не би трябвало да прекалява с нищо в този живот, минимум с бозата.

За тогава не си припомням, само че до ден сегашен имам проблем с ранното пробуждане и все по този начин ми се случва, че повеждам или съм продуцент на утринни излъчвания.

Не. Надявам се и аз да не съм разплаквал сътрудници.

От самото начало, до ден сегашен.

Помня, че ми беше доста забавно. Камери, осветяване, декори и най-важното - артисти, които бях виждал единствено по малкия екран.

Много са, само че най-важните, най-малко съгласно мен, са - дисциплинираност и отборна игра. Независимо от това, че в множеството случаи съм самичък зад микрофона или пред камерата, с цел да се получи първокласен артикул са нужни доста хора, които нормално остават скрити за публиката. Благодаря на всички, с които съм работил през тези години и работя сега!

Хм. Определено нямам на разположение фотография от този интервал, само че фотографията, която ще видят читателите е от интервала ми като музикант, който продължи много дълго. Учил съм ударни принадлежности и известно време бях барабанист на разнообразни групи, само че в един миг взех решение, че не мога да заставам най-отзад на сцената и внезапно започнах да се изявявам като вокал-солист. Този кадър е от концерт на групата Тип-Топ, част от която по-късно направи трансфер в Б.Т.Р. и “Биг мама скендъл ”. Знаменито време беше.

P.S. Показвам тази фотография по гледище на екипа на ;)

Георги Донков, водещ на предаването “Кой Говори ” в ефира на Дарик радио
Тя наподобява същинска дама, само че “работният лексикон ” разкри нейна неподозирана хипарска страна - Деница Соколова.
В далечната 2001 година, когато бях в 9-ти клас, продавах сладолед на ул. “Раковски ”, в една небезизвестна софийска дюнерджийница. Там клиенти ми бяха фамозни лица от BG рейв сцената в ония времена.

Първия не, само че няма да не помни по какъв начин получих от един клиент “бакшиш ” за положителното ми отношение - пропуск за празненството на DJ Jeff Mills Vitosha Open Air. Помня кой беше този клиент до ден сегашен. Да ви кажа ли?

Файчето от Тибетски сърца.

Уроците идват по-късно. Или най-малко осмислянето им.

Да ставам в точния момент, да отивам в точния момент.

Тогава не. По-късно, когато работех в авиацията една старша стюардеса добре си упражни превъзходството върху мен.

Бях на върха! 15-годишна с лятна претовареност, обществени контакти и някакви “къси ” пари в джоба.

Мисля, че желаех да съм паралелно до майка ми и татко ми в фамилната подчиненост.

Полезните ми привички от историята на трудовия ми стаж се оказаха най-вредните.



Деница Соколова е изобретателният разум, който стои зад плановете и събитията с марката Дарик

Той сполучливо лавира сред радио и digital, преценя деликатно, не отстъпва елементарно и е на терена на спортната журналистикаот възпитаник - Иво Стефанов.
На 17 години, в радио Гонг.

Беше доста вълнуващо да се докосна до всичко, което се случваше.

В началото се научих на самообладание и доста деликатна преценка на протичащото се.

Най-голямото предизвикателство е да съумея да предразположа събеседниците ми и да ги изкарам от нормалната конюнктура, да приказват за нещата по този начин, както мислят и да приказват забавно.

Не!

Всеки ден и работата ми доставя наслаждение.

Че всеки ден ме чака ново предизвикателство.

Упоритостта, не се отхвърлям и на 20-то телефонно позвъняване, макар че не престават да не ми подвигат.

Иво Стефанов, основен редактор на уеб страницата
Тя въодушевява и образова бъдещите родители и тези, които към този момент отглеждат деца. Преди да се посвети на тематиката обаче, стартира пътя си с мисълта “няма метод да се оправиш с това‘‘ - Вержиния Николова.
През 2011 година при формален вносител на корейска и влиятелна скандинавска козметика. Отговарях за обмисляне на позиционирането на марката на пазара. Подготвях каталозите на другите марки, координирах рекламното обмисляне, организирах образования на фрагментите в представителните магазини на марките в България.

Спомням си, че си споделих “няма метод да се оправиш с това‘‘.

Продължавай, даже когато наподобява, че твоите старания нямат резултат.

Да не отстъпвам своята професионална позиция и правила.

Не мога да преброя какъв брой пъти…

Да, когато стопирах да рева.

Първо, имах вяра в това, че продуктите са в действителност специфични, второ – смятах, че грижата за здравето на кожата и косата не трябва да плод на суетата. И, несъмнено, хората, с които споделяхме обща визия за огромни триумфи на всеки план.

Никога да не закъснявам.



Вержиния Николова ( вдясно) е основен редактор на
Той живее в света на слушалките си, от които нормално звучи джаз. Гневисе на новините, само че ги оповестява с кадифен тембър в ефира - Петър Севов.
Първата си работа започнах през 1992-ра в Канал Ком – Пловдив. Новинар.

Помня, че рекламите, без значение какъв брой предавания имаше дневно от всяка, четяхме онлайн в ефир. Нямаше кой да ги чете същия ден. Живко Желев, притежател и началник на радиото, ме видя в коридора и ми сподели да влизам незабавно в студиото с 20 рекламни текста. Същото се повтори още 30 пъти в същия ден.

Че в случай че искаш нещо доста мощно, първоначално би трябвало да спиш в офиса си.

Самата мисъл, че ще работя в една от първите частни радиостанции в България, си беше повече от предизвикателство.

Не, по-скоро не. Разстройвах се, когато радиото напускаха обичани хора.

Много, само че по този начин, както се развличам в Дарик Радио, не съм се забавлявал в никакъв случай.

Самата работа, както и в този момент.

Отнасям се съществено към всяка задача. Това е.

Петър Севов, водещ на новините на Дарик радио, дружно с Теодора Каролеева в предаването “Денят ”
Наскоро той се завърна към телевизионния си облик на мистър “Стани богат ”, само че целият му професионален път е белязан от радиото - Ники Кънчев.
Моята работа в Дарик постоянно е била “водещ ”. Водил съм „ Купон на изток от Рая “ близо 15 години, „ България следобяд “ към 5-7 години и „ Ники Кънчев шоу “ към този момент 18 години.

Помня всичко като че ли беше през вчерашния ден. Имах шанса и шанса да бъда водещ в първия исторически ден от основаването на Дарик радио – 21 януари 1993 година. Радиото започва по обяд, а вечерта трябваше да тръгне моето предаване „ Купон на Изток от Рая “. Същата вечер, с концепцията да показа всички излъчвания и сътрудници зад микрофона, водещ беше продуцентът на „ Музикалната линия “ Емил Братанов а.к.а Британски. Аз към 21 часа, леко обезпокоен още, изчаквах Камелия Тодорова в една от залите на НДК, където тя завършваше концерта си с групата „ Луд гидия “. Камелия има също ЧРД на 21 януари. Предварително ми хрумна да я поканя в Дарик и да попеем дружно „ happy birthday “. Кеми се нави и нещата станаха. Метнахме се на 2 таксита дружно с Боби и Заки от „ Авеню “, тогава пиари на Камелия. И някъде към 22 часа се озовахме в Студентски град, в Дарик. Започнах и направих първото си изявление и в действителност пяхме. Камелия беше и е огромна звезда. Виждал съм нейни фотоси с Фреди Меркюри и Джо Кокър, които приятелски я прегръщат.

Че би трябвало да си откровен и да си квалифициран.

Донякъде еднообразието. Гледал съм постоянно едно изявление да не си наподобява с друго. Същото по този начин се пробвам да надграждам.

Много пъти. Често артистът Георги Христов, който е доста прочувствен и пряк човек. И аз него мисля, съм го насълзявал.

Е по какъв начин не, това са 30 години другарства, гостувания международни звезди, най-големите български реализатори и артисти, начинаещите родни гласове. Топ беше това време! Дарик е моят втори дом.

Самата публицистика, самото радио, самите слушатели. Много хора са ми признавали по-късноq че „ Купон на изток от парадайса “ им е трансформирал живота.

Да си порядъчен. Да уважаваш сътрудниците си. За мен от защитата до топ водещите и назад към чистачката, всички са огромното семейство на Дарик. Всички сме в един тим. Неслучайно през години съм измислял сходни слогани за Дарик. „ Един за всички и всички за Дарик радио “ е мое скимване.

Снимката в действителност е историческа, от 1996 година някъде. Тук сме в първото студио на Дарик радио в постройката на „ Минпроект “, горе в Студентския.Това са отляво надясно сътрудника Светлин Давидов и до момента в Дарик, Наталия Димитрова, тогава във „ Вирджиния рекърдс “ в този момент PR на „ Да, Бъ.гария “, аз по средата, зад мен холивудският артист и огромен другар на Дарик радио и на България Томас Арана, Елица Вутова, която ме срещна с Томас и сътрудника Андрей Йончев, който дълго време подреждаше музиката на Дарик, от 20 години избра да живее във Виена.

Ники Кънчев, създател и водещ на предаванията „ Купон на изток от Рая “ и „ Ники Кънчев шоу “
Отявлен хуморист, емфатичен сатирик и професионален колекционер на истории, водещият на Следобедния блок на Дарик се оказа най-младият деец в лексикона - Драгомир Симеонов.
Бях на шест и половина, когато участвах в едно предаване по Българска национална телевизия. Трябваше да кажа стихотворение за това какъв брой е мъчно да си възрастен, до момента в който се пробвам да си залепя мустаци. Много труд хвърлих и за двете, също така заплатиха непретенциозен хонорар на родителите ми. Затова с цялостно право го считам за първата си работа. Уви, Българска национална телевизия не пази списък, само че това си е тяхна работа.

Голям възторг ме владее на всеки първи работен ден. Включително и на всеки първи от месеца. Иначе помня всички детайлности. Най-вече обстоятелството, че бях два часа по-рано на уреченото място. Нали ви споделих: огромен възторг.

Да бъда порядъчен и къде е тоалетната.

Мързелът.

Аз рева единствено на филми. Така че никой не може да ме разплаче, до момента в който не създадат филм за него.

Постоянно. А не постоянно би трябвало да го показваш. Начумерените вършат усещане, че работят по-усърдно.

Парите и славата. Тоест, по какъв начин да остана стимулиран и без тях.

Мога да подражавам работа.


Водещият на„ Следобедния блок “ на Дарик радиоДрагомир Симеонов