Ден на бесарабските българи
Денят на бесарабските българи е обвързван с отдаването на дължимото им за развиването на България. Чества се на 29 октомври, като за пръв път това се е случило през 1938 година. Датата се свързва с освещаването на храм-паметника "Свето Преображение Господне " в Болград, осветлен на този ден, след към пет годишно строителство, като в построяването му е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи.
Болград се приема като неофициална столица на бесарабските българи. Градът се намира в историческата област Буджак, (Южна Бесарабия) - сред Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.
"Свето Преображение Господне " (на украински: Свято-Преображенський собор) е православна черква в град Болград. Попада в състава на Одеската и Измаилска епархия към Украинската православна черква, която през януари тази година се отдели от Московската патриаршия. Сградата на храма е направена от архитекта Аврам Иванович Мелников (1784-1854 г.). Стенописите в интериора са направени през 1912-1914 година от художника Павел Пискарев.
Началото на църквата е положено през 1820 година. На 12 май шефът на селищата на българските преселници - Сергей Николаевич Малевински, обществено чете указ, който им дава колониални привилегии. Взема се решение на мястото в дребна черква, където жителите се ограмотяват, българският народ в Бесарабия да построи величествена черква. След това пред олтара на локалната черква е решено да се съблюдава постановлението на цар Александър I. Сградата е приключена през 1838 година. Църквата е осветена на 29 октомври и тази дата става нейн храмов празник. През 1938 година в Царство България тържествено се отбелязва 100-годишнината на храма. Тогава се ражда концепцията денят на освещаването на храма 29 октомври (16-и по остарял стил) да бъде Ден на бесарабските българи.
След спиране за няколко години през ХХ век, честването е възобновено след 1989 година.
Празникът се празнува главно измежду българите в Украйна и Молдова. Дружеството "Родолюбие " и Центърът на бесарабските българи в България провеждат празнувания в София.
Бесарабски българи живеят в региона Бесарабия, разграничена сред днешните страни Молдова, Украйна и Румъния сред реките Прут и Днестър (Одеска област).
Въпреки че българите обитават най-различни селища в Молдова, в това число и столицата Кишинев, където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма централизация е в южните елементи на Молдова - най-вече в Тараклийски регион, само че също по този начин и други региони (Кагулски, Леовски, Кантемирски), както и в Гагаузия.
В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни - над 140 000 души. Те доминират в Болградския регион. Немалко българи живеят и в Тарутински, Арцизки, Саратски, Измаилски и Татарбунарски регион. Те са нищожно малцинство в Килийски и Белгород Днестровски регион. Макар че регионалният център Одеса се намира отвън границите на географската област Бесарабия, значително бесарабски българи са се преселили в този град.
Българското етническо наличие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на доста българско заселване в този регион обаче е сложено в края на XVIII и началото на XIX век. Така по време на Руско-турската война от 1768-1774 година, изключително при отдръпването на съветските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Българско население се преселва в Бесарабия и по време на кърджалийството в Османската империя.
Масовите заселвания на българи в Буджак, където през днешния ден е съсредоточена главната част от бесарабските българи, стартира през Руско-турската война от 1806-1812 година.
През лятото на 1940 година, след спогодбата Рибентроп-Молотов от предходната година, руските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на Съветския съюз. Българите претърпяват колективизацията, Втората международна война, румънската окупация 1941-1944 и последвалия войната нечуван апетит и всеобща смъртност.
Въпреки че са приети публично, в Съветския съюз част от бесарабските българи губят някои черти от своята културна еднаквост - език и други.
В края на 80-те години измежду българите в Съюз на съветските социалистически републики се заражда придвижване на национално възобновление. Издават се български вестници, основават се културно-просветни сдружения, в доста учебни заведения стартира да се учи български език - първоначално като незадължителен предмет, а след това и като наложителна част от образователната стратегия. След разпадането на Съветския съюз през 1991 година в някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския лицей, в село Чийшия (Огородное, Городное, Украйна) и на други места на български език се учат огромна част от образователните предмети. През 1993 година в Украйна се основава Асоциация на българите в Украйна, чийто ръководител Антон Киссе е народен представител в Народното събрание на Украйна. През 1995 година в Кишинев се основава Български научен колеж "Васил Левски ". През 2007 година в Одеса е основана организацията Конгрес на българите в Украйна с ръководител Юрий Граматик. Основната цел на организацията е запазване на правата на българите в Украйна в сходство със законите на страната.
През есента на 2004 година в центъра на българите в Молдова - град Тараклия, се открива Тараклийският държавен университет, в който формалните езици на образование са български и молдовски (румънски). Този университет се съфинансира от българската страна.
Езикът на бесарабски българи е запазил някои старобългарски и диалектни думи и има още няколко разлики със актуалния български език.
Въпреки годините разделяне от страната тези българи пазят своя ярък спомен за родината на своите прародители.
Десетки от бесарабските българи са съдействали със своите познания и труд за построяването на съвременна България след Освобождението през 1878 година. Сред имената им срещаме български министър председатели - Александър Малинов, Димитър Греков, военни - ген Георги Агура, ген. Данаил Николаев, ген. Иван Колев, майор Олимпий Панов, учени - Димитър Агура (историк), и доста други.
Книгата "Съвременната лирика на бесарабските българи " (автор Светлозар Василев, редактор Елена Налбантова, изд. Хера - гр. Ямбол 1999 г.) се счита за първото научно проучване на литературата на бесарабските българи, периодизация, обрисува въпросите, които стоят пред бъдещите откриватели, наблюдава творчеството им до съвременността, предлага модел за четене на поезията на бесарабските българи. Проектът е изпълнен през 1999 година от Светлозар Василев и е редактиран от асистента по Възрожденска литература Елена Налбантова от Великотърновския университет.
Болград се приема като неофициална столица на бесарабските българи. Градът се намира в историческата област Буджак, (Южна Бесарабия) - сред Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.
"Свето Преображение Господне " (на украински: Свято-Преображенський собор) е православна черква в град Болград. Попада в състава на Одеската и Измаилска епархия към Украинската православна черква, която през януари тази година се отдели от Московската патриаршия. Сградата на храма е направена от архитекта Аврам Иванович Мелников (1784-1854 г.). Стенописите в интериора са направени през 1912-1914 година от художника Павел Пискарев.
Началото на църквата е положено през 1820 година. На 12 май шефът на селищата на българските преселници - Сергей Николаевич Малевински, обществено чете указ, който им дава колониални привилегии. Взема се решение на мястото в дребна черква, където жителите се ограмотяват, българският народ в Бесарабия да построи величествена черква. След това пред олтара на локалната черква е решено да се съблюдава постановлението на цар Александър I. Сградата е приключена през 1838 година. Църквата е осветена на 29 октомври и тази дата става нейн храмов празник. През 1938 година в Царство България тържествено се отбелязва 100-годишнината на храма. Тогава се ражда концепцията денят на освещаването на храма 29 октомври (16-и по остарял стил) да бъде Ден на бесарабските българи.
След спиране за няколко години през ХХ век, честването е възобновено след 1989 година.
Празникът се празнува главно измежду българите в Украйна и Молдова. Дружеството "Родолюбие " и Центърът на бесарабските българи в България провеждат празнувания в София.
Бесарабски българи живеят в региона Бесарабия, разграничена сред днешните страни Молдова, Украйна и Румъния сред реките Прут и Днестър (Одеска област).
Въпреки че българите обитават най-различни селища в Молдова, в това число и столицата Кишинев, където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма централизация е в южните елементи на Молдова - най-вече в Тараклийски регион, само че също по този начин и други региони (Кагулски, Леовски, Кантемирски), както и в Гагаузия.
В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни - над 140 000 души. Те доминират в Болградския регион. Немалко българи живеят и в Тарутински, Арцизки, Саратски, Измаилски и Татарбунарски регион. Те са нищожно малцинство в Килийски и Белгород Днестровски регион. Макар че регионалният център Одеса се намира отвън границите на географската област Бесарабия, значително бесарабски българи са се преселили в този град.
Българското етническо наличие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на доста българско заселване в този регион обаче е сложено в края на XVIII и началото на XIX век. Така по време на Руско-турската война от 1768-1774 година, изключително при отдръпването на съветските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Българско население се преселва в Бесарабия и по време на кърджалийството в Османската империя.
Масовите заселвания на българи в Буджак, където през днешния ден е съсредоточена главната част от бесарабските българи, стартира през Руско-турската война от 1806-1812 година.
През лятото на 1940 година, след спогодбата Рибентроп-Молотов от предходната година, руските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на Съветския съюз. Българите претърпяват колективизацията, Втората международна война, румънската окупация 1941-1944 и последвалия войната нечуван апетит и всеобща смъртност.
Въпреки че са приети публично, в Съветския съюз част от бесарабските българи губят някои черти от своята културна еднаквост - език и други.
В края на 80-те години измежду българите в Съюз на съветските социалистически републики се заражда придвижване на национално възобновление. Издават се български вестници, основават се културно-просветни сдружения, в доста учебни заведения стартира да се учи български език - първоначално като незадължителен предмет, а след това и като наложителна част от образователната стратегия. След разпадането на Съветския съюз през 1991 година в някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския лицей, в село Чийшия (Огородное, Городное, Украйна) и на други места на български език се учат огромна част от образователните предмети. През 1993 година в Украйна се основава Асоциация на българите в Украйна, чийто ръководител Антон Киссе е народен представител в Народното събрание на Украйна. През 1995 година в Кишинев се основава Български научен колеж "Васил Левски ". През 2007 година в Одеса е основана организацията Конгрес на българите в Украйна с ръководител Юрий Граматик. Основната цел на организацията е запазване на правата на българите в Украйна в сходство със законите на страната.
През есента на 2004 година в центъра на българите в Молдова - град Тараклия, се открива Тараклийският държавен университет, в който формалните езици на образование са български и молдовски (румънски). Този университет се съфинансира от българската страна.
Езикът на бесарабски българи е запазил някои старобългарски и диалектни думи и има още няколко разлики със актуалния български език.
Въпреки годините разделяне от страната тези българи пазят своя ярък спомен за родината на своите прародители.
Десетки от бесарабските българи са съдействали със своите познания и труд за построяването на съвременна България след Освобождението през 1878 година. Сред имената им срещаме български министър председатели - Александър Малинов, Димитър Греков, военни - ген Георги Агура, ген. Данаил Николаев, ген. Иван Колев, майор Олимпий Панов, учени - Димитър Агура (историк), и доста други.
Книгата "Съвременната лирика на бесарабските българи " (автор Светлозар Василев, редактор Елена Налбантова, изд. Хера - гр. Ямбол 1999 г.) се счита за първото научно проучване на литературата на бесарабските българи, периодизация, обрисува въпросите, които стоят пред бъдещите откриватели, наблюдава творчеството им до съвременността, предлага модел за четене на поезията на бесарабските българи. Проектът е изпълнен през 1999 година от Светлозар Василев и е редактиран от асистента по Възрожденска литература Елена Налбантова от Великотърновския университет.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ