Ден 9: Пия си кафе в това хубаво алберге, слушам

Ден 9: " Пия си кафе в това хубаво алберге, чувам яка музика и се сготвям да потегля и ми се появява нотификация. Анди ме бил отбелязал... като в приказка. "

Да ви призная, не знам кой е в по-голяма приказка. Аз, до момента в който си изливам мозъка тук пред драгите читатели, или тя, до момента в който среща какви ли не хубости, села, градчета и да, Хесус от предходния ден. Мога обаче да ви подсигурявам, че поне за мен стана табиет да " ходя "  с Юлето и да се любувам на разказите ѝ. Обикновено не разрешавам някой да ми заема телефонния ефир за по-дълго от 5-6 минути, само че в множеството случаи непрекъснато дублирам на Юлето: " И какво още? ". В това време вътрешно скандирам като на конни надбягвания: " Да-вай, Ю-ле, да-вай, Юле! ".

Започвам днешния роман с едно персонално усещане. Тази заран нашата пилигримка е пила или бензин, или някаква друга субстанция. Включила турбо режима и във времевия откъслек от 08:30 ч. до 10:00 ч. навъртяла постоянните 6.4 км.

" Задобрявам! ", споделила си тя и седнала да закуси.

Тъй като пътуването, най-малко по дни, съвсем удари 1/3, Юлето е почнала да открива някои значими неща : например че е редно човек понякога да спре и да послуша тялото си. Казва, че като има нужда от отмора, сяда и почива; когато ѝ се върви по-бързо, върви. Не спазва темпото на никого, единствено своето. Всеки по този път си е самичък за себе си. Като в житейския път – самичък идваш, самичък си отиваш, от време на време по пътя се движиш с повече антураж, от време на време с по-малко.

Но какъв брой постоянно слушаме вътрешния си глас за тези неща и колко постоянно се пресираме до краен лимит? Трябва ли да отидеш да извървиш 800 км пешком, с цел да го схванеш? Явно би трябвало! Срещаш доста хора по пътя: някои по-рядко, други в никакъв случай повече не виждаш, а трети се появяват още веднъж, когато не си очаквал. С някои искаш да спреш и да си поговориш, с някои можеш даже да повървиш, други подминаваш със скоростта на разгневен глиган, преследващ жълъди, а постоянно има и такива, с които ти е добре да си помълчиш… по пътя. Вярно е, нали? С това емисията на предаването " Аналитично с Юлето "  приключи. На мен ми се зави свят, за вас не знам.

Сега малко и за пътя през Ден 9 . Юлето се насладила на едно каменно архитектурно решение на юноша, чието име не запомнила, ползвам фотоси в галерията. Не съм сигурен този експонат по какъв начин може да стои толкоз уравновесено, в случай че Юлето, която към този момент била дала 30 евро за " Капчица ", не му е бутнала малко на облага от лепилото си, само че е очарователно. Изобщо по този път какво ли не може да види човек. Ей по този начин, от нищото, се появява сергия с вода, питиета, някакви леки неща за ядене и… общителен чичко, който грам британски не знае, само че някак си разбира от какво има нужда Юлето.



Края на прехода за Ден 9 Юлето фиксирала след 27.1 км в градче на име Logroño. Заради догатката, че е някое от дребните обитаеми места (вече знаете за " пристрастеността "  ми към географията), съвсем бях обществено линчуван (нарекох го " градче " ). С възмущение Юлето ме нахока онлайн:  " Доста по-голямо от градче, Андриане! Повтарям, Андриане!!! ". Разбира се, с доста обич.

Както за себе си, по този начин и за вас, направих бърза библиографска информация и се оказа, че градчето по никакъв начин не е градче, а цялостен град. Логро̀ньо е град в Северна Испания, ситуиран на река Ебро. Административен център на самостоятелната област Ла Риоха. Има население 150 071 души (към 2008 г.). В Логро̀ньо е концентрирана почти половината от популацията на региона, а с изключение на административен градът е и стопански и културен център за Ла Риоха. Логро̀ньо става причина за разногласия сред кралете на Навара и Кастилия още през X век. Регионът към града е анексиран от Кастилия през 1173 година Хайде в този момент футболните почитатели да вдигнат високо шалчетата си, тъй като се оказва, че спортът в града е показан от футболния тим " Логронес ". Побратимени градове са Бреша (Италия), Виши (Франция), Дармщат (Германия).

Днес желая да ви покажа и пилигримския паспорт на Юлето: