Жестокото време на Гонда вода
Демир Борачев
Полк. (о.з.) Чавдар Борачев
Има дати и събития в човешката история, които нямат преходно значение, които оставят неизмерими следи със своето общочовешко звучение. Такъв е денят 11 април 1945 година На този ден незаконната антифашистка организация във фашисткия концентрационен лагер " Бухенвалд " отпред със руските офицери Назаров, Смирнов, Симашко и немския болшевик Либих се подвигат на въстание, щурмуват с безумна храброст фашистката защита и излизат на независимост с цената на доста жертви. Този ден на всеотдайност и смелост, на несломимия човешки дух и на порива за живот и независимост се трансформира в ден на политзатворниците, концлагеристите и потърпевшите от войната и фашизма.
Статистика на огромните концентрационни лагери във фашистка Германия демонстрира, че в лагера " Освиенцим " са унищожени над 4 милиона души, а от десетките хиляди руски военнопленници при освобождението на лагера живи са останали единствено 97. Всеки ден в газовите камери на този лагер са били умъртвявани по към 7 хиляди души. В лагера " Треблинка " са унищожени над 3 милиона, а в лагера " Майданек " - към 1 милион и 400 души. През войната в хитлерова Германия и в окупираните от нея страни са основани 8640 концентрационни, военнопленнически и трудови лагери, през които са минали над 13 милиона пандизчии от всички националности. В тези лагери гибелта си намират над 11 милиона души...
Днес още веднъж и още веднъж се обръщаме към предишното, с цел да си напомним поуките от него, които са нужни освен на нас, само че най-много на младежите - да знаят и помнят, че фашизмът е една жестока, чудовищна действителност, с която би трябвало постоянно и на всички места да се борим! Расизмът, антисемитизмът, антикомунизмът, погазването на демокрацията и свободите на хората - това бяха, а и през днешния ден са знамената, под които се събират и сплотяват последователите на фашизма. След 10 ноември 1989 година, в една извънредно тежка и тягостна политическа и социално-икономическа конюнктура на разделяне и опълчване в българското общество, наследниците на монархофашистите у нас с особена завист и озлобление натрапват на обществото тезата, че в България не е имало фашизъм, че не е водена антифашистка битка, а участниците в битката против монархофашизма са обругавани и охулвани. В Европа България остана единствената страна, в която борците против монархофашизма не са приети за участници във Втората международна война, в разгрома на фашистка Германия!
Имаше ли фашизъм в България? ДА!! Фашизмът у нас се откри още на 9 юни 1923 година, когато беше свалено законното държавно управление на земеделския трибун Александър Стамболийски, и продължи до 9 септември 1944 година Българският народ е един от първите, който изпита на гърба си жестокостта на фашистката тирания. Повече от 20 години народът ни под управлението на комунистическата партия и антифашистките сили води битка против монархофашизма, давайки многочислени свидни жертви. От 1923 до 1944 година през полицейските сектори, концлагерите и пандизите са минали над един милион души. Лагерите " Гонда вода ", " Свети Никола ", " Рибарица ", " Еникьой " и други ни припомнят за това грубо време. За времето от януари 1942 година до септември 1944 година през пъкъла на фашистките полицейски сектори минават 64 345 борци за независимост и обществена правдивост, а 31 540 души минават през концлагерите. От 22 юни 1941 година до 9 септември 1944 година са убити 9480 антифашисти и над 2000 ятаци и помагачи, изгорени са 2139 къщи на партизани и ятаци. Монархофашистките държавни управления не жалеха средства, с цел да насърчават наемните убийци - единствено за 8 месеца на 1944 година те раздадоха над 26 милиона лв. на главорезите!
Имаше ли фашизъм в България преди 9.9.1944 година? Да! Деветоюнският фашистки прелом, чийто уредник беше Борис ІІІ Кобургготски с основен реализатор кръволокът проф. Александър Цанков, чиято първа огромна жертва беше лидерът на Български земеделски народен съюз, националният трибун Александър Стамболийски, е образец за това. Хиляди бяха избити през априлските дни на 1925 година Полицията на демократа Александър Гергинов биеше де който срещне, кости се трошаха в полицейските сектори, нокти се изтръгваха, убиваха... През интервала на въоръжената битка 1941-1944 година фашистките съдилища издадоха към 5000 смъртни присъди. Затворите бяха препълнени с антифашисти. Да, имаше фашизъм в България! Кръвожаден фашизъм!!
Ето такива са обстоятелствата, такава е историята на България и никой няма право да я отхвърля, още по-малко да я пренаписва...
Полк. (о.з.) Чавдар Борачев
Има дати и събития в човешката история, които нямат преходно значение, които оставят неизмерими следи със своето общочовешко звучение. Такъв е денят 11 април 1945 година На този ден незаконната антифашистка организация във фашисткия концентрационен лагер " Бухенвалд " отпред със руските офицери Назаров, Смирнов, Симашко и немския болшевик Либих се подвигат на въстание, щурмуват с безумна храброст фашистката защита и излизат на независимост с цената на доста жертви. Този ден на всеотдайност и смелост, на несломимия човешки дух и на порива за живот и независимост се трансформира в ден на политзатворниците, концлагеристите и потърпевшите от войната и фашизма.
Статистика на огромните концентрационни лагери във фашистка Германия демонстрира, че в лагера " Освиенцим " са унищожени над 4 милиона души, а от десетките хиляди руски военнопленници при освобождението на лагера живи са останали единствено 97. Всеки ден в газовите камери на този лагер са били умъртвявани по към 7 хиляди души. В лагера " Треблинка " са унищожени над 3 милиона, а в лагера " Майданек " - към 1 милион и 400 души. През войната в хитлерова Германия и в окупираните от нея страни са основани 8640 концентрационни, военнопленнически и трудови лагери, през които са минали над 13 милиона пандизчии от всички националности. В тези лагери гибелта си намират над 11 милиона души...
Днес още веднъж и още веднъж се обръщаме към предишното, с цел да си напомним поуките от него, които са нужни освен на нас, само че най-много на младежите - да знаят и помнят, че фашизмът е една жестока, чудовищна действителност, с която би трябвало постоянно и на всички места да се борим! Расизмът, антисемитизмът, антикомунизмът, погазването на демокрацията и свободите на хората - това бяха, а и през днешния ден са знамената, под които се събират и сплотяват последователите на фашизма. След 10 ноември 1989 година, в една извънредно тежка и тягостна политическа и социално-икономическа конюнктура на разделяне и опълчване в българското общество, наследниците на монархофашистите у нас с особена завист и озлобление натрапват на обществото тезата, че в България не е имало фашизъм, че не е водена антифашистка битка, а участниците в битката против монархофашизма са обругавани и охулвани. В Европа България остана единствената страна, в която борците против монархофашизма не са приети за участници във Втората международна война, в разгрома на фашистка Германия!
Имаше ли фашизъм в България? ДА!! Фашизмът у нас се откри още на 9 юни 1923 година, когато беше свалено законното държавно управление на земеделския трибун Александър Стамболийски, и продължи до 9 септември 1944 година Българският народ е един от първите, който изпита на гърба си жестокостта на фашистката тирания. Повече от 20 години народът ни под управлението на комунистическата партия и антифашистките сили води битка против монархофашизма, давайки многочислени свидни жертви. От 1923 до 1944 година през полицейските сектори, концлагерите и пандизите са минали над един милион души. Лагерите " Гонда вода ", " Свети Никола ", " Рибарица ", " Еникьой " и други ни припомнят за това грубо време. За времето от януари 1942 година до септември 1944 година през пъкъла на фашистките полицейски сектори минават 64 345 борци за независимост и обществена правдивост, а 31 540 души минават през концлагерите. От 22 юни 1941 година до 9 септември 1944 година са убити 9480 антифашисти и над 2000 ятаци и помагачи, изгорени са 2139 къщи на партизани и ятаци. Монархофашистките държавни управления не жалеха средства, с цел да насърчават наемните убийци - единствено за 8 месеца на 1944 година те раздадоха над 26 милиона лв. на главорезите!
Имаше ли фашизъм в България преди 9.9.1944 година? Да! Деветоюнският фашистки прелом, чийто уредник беше Борис ІІІ Кобургготски с основен реализатор кръволокът проф. Александър Цанков, чиято първа огромна жертва беше лидерът на Български земеделски народен съюз, националният трибун Александър Стамболийски, е образец за това. Хиляди бяха избити през априлските дни на 1925 година Полицията на демократа Александър Гергинов биеше де който срещне, кости се трошаха в полицейските сектори, нокти се изтръгваха, убиваха... През интервала на въоръжената битка 1941-1944 година фашистките съдилища издадоха към 5000 смъртни присъди. Затворите бяха препълнени с антифашисти. Да, имаше фашизъм в България! Кръвожаден фашизъм!!
Ето такива са обстоятелствата, такава е историята на България и никой няма право да я отхвърля, още по-малко да я пренаписва...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ