Как тихомълком убиха Булгартабак
Декември 2017 година.
Двайсетина рейса стоварват в центъра на София протестен десант. Униформите са навлечени авансово - бели фланелки с надпис „ Булгартабак “. „ Въоръжението “ чака на паркинга - еднотипни вувузели и плакати с надписи като: „ Булгартабак е виновен производител " и „ Не унищожавайте българското произвеждане “.
Само за прикритие
Под строй в два лъча шествието посещава офисите на една медия и на една извънпарламентарна партия, които са измежду малцината, позволяващи си да задават въпроси по една тематика табу за властта, за останалите партии и за множеството медии: изказванието на турските спецслужби, че " продуктите, идващи от българската компания " Булгартабак ", са се трансформирали в източник на контрабанда в Турция “. Затова протестиращите били пристигнали да " защитят работните си места “ от опитите на " медийни и стопански кръгове " да унищожат компанията. Всъщност митингът, почетен с щедро медийно отразяване, не е нищо повече от прикритие за същинските унищожители. Защото по това време работещите в компанията към този момент са по-малко от докараните по заповед протестиращи. А единствено няколко дни по-късно в последната останала фабрика стартират следващите всеобщи съкращения. Работниците в Благоевград получават „ покана за овакантяване по самодейност на работодателя “ и множеството от тях я одобряват - непринудено и покорно.
Малко повече от година по-късно, към средата на януари 2019, малцината останали във фабриката са известени, че тя ще бъде закрита и че в случай че желаят да получат обезщетение, би трябвало в двудневен период да я изоставен непринудено. Поканата, естествено, е призната - този път без митинги и при минимално медийно внимание. Така че евентуално мнозина дори не са разбрали, че „ Булгартабак “, тогавашният знак на българската промишленост, е дефинитивно мъртъв. Което пък го трансформира в следващия назидателен знак на така наречен преход.
На който би трябвало
Най-напред е знак на целеустремено забавената и ориентирана в „ глуха линия “ приватизация. Години наред стратегическите вложители в сектора чакаха на опашка, с цел да платят за „ Булгартабак “ огромни пари, само че бяха систематично прогонени. През 2004 година съвсем се стигна до договорка с една от най-големите цигарени компании в света. В последния миг обаче тя бе провалена с гласоподаване в Народното събрание. По свитедетелство на тогавашен вицепремиер - поради Движение за права и свободи и поради тайнствен съветски факс, изпратен „ от телефон в хранилища в покрайнините на Москва “.
„ Булгартабак “ е и образец за всеобщо приложената в България входно-изходна скица за „ приватизация на облагите и национализация на загубите “. Благодарение на нея пропуснатите за приватизация години бяха „ оползотворени “ за източване и обезценяване на компанията. За да може, като му пристигна времето, да бъде дадена на който би трябвало. Така през 2011 бе оповестена нова процедура, в която за всеки случай бяха включени такива безумно непазарни условия, каквито никой естествен вложител не би приел. И „ Булгартабак “, по това време към момента водач на пазара, отиде в основано от съветска банка австрийско сдружение против в пъти по-ниска сума от контрактуваната през 2004 цена. Дори и кешовите наличия в компанията бяха по-големи. Тогавашният (и днешен) министър председател дефинира това като " допустимо най-хубавата договорка ".
Още тогава мнозина твърдяха, че новият притежател е единствено подставено лице. Но по-късно той по този начин или другояче „ отплава “ в мътни офшорни води, където действителната благосъстоятелност остава невидима. От тях по едно време като формален миноритарен акционер изплува депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски, само че бързо размишления и се гмурна назад.
С общителното подпомагане на страната
После „ Булгартабак “ се трансформира и в знак на характерно българската вариация на политико-олигархичен капитализъм, който не желае или не може да създава, само че по тази причина пък може да обезкостява, изяжда, оглозгва и нарязва на скрап. " На всяка цена ще подсигуряваме бъдещето на фабриките в София и Благоевград ", сподели през 2011 година тогавашният началник на Агенцията по приватизация, който, евентуално поради заслугите си към тази и други сходни покупко-продажби, през днешния ден е министър на стопанската система. Обещаното бъдеще се оказа доста малко. Софийската фабрика бе закрита през 2016. Година по-късно (докато към момента бяха най-търсените в страната) бяха продадени марките на „ Булгартабак “. Накрая пристигна ред и на фабриката в Благоевград.
Както в доста други сходни случаи, убийството на „ Булгартабак “ бе осъществено с общителното подпомагане на страната. Народното събрание ѝ правеше акцизни и други законодателни дарове. Държавна банка ѝ отпускаше заеми (след съсипването на първичния ѝ донор КТБ). Министерство и организация си затваряха очите за загробването и закриването на производства. А „ самостоятелни “ комисии не виждаха хватките с офшорната благосъстоятелност, нито пък непрекъснатите насмешки с правата на дребните акционери, които научиха последни за закриването на фабриката в Благоевград. При това от медиите, а не по наложителния за обществените компании законов ред.
Прокуратурата демонстрираше систематична липса на интерес към тези процеси. Въпреки че другояче усърдно се рови в приватизацията на предприятия, които си работят наред и имат напълно ясни притежатели. Парламентарните партии също никак не се вълнуват от тематиката. Даже Българска социалистическа партия, която другояче ежедневно ни проглушава ушите със своята обществена угриженост, този път си мълчи. Явно ползата и на прокуратурата, и на партиите зависи само от това кой е притежателят.
Честито на печелившите
А притежателят, който и да е той, не е за недоволство. Платеното при приватизацията от дълго време се е върнало - даже единствено от продажбата на марките. Недвижимите парцели и изтеглените през годините дивиденти идват от горната страна. На мястото на съборената цигарена фабрика в центъра на София в този момент се приготвя строителството на осем нови високи здания. Няма никаква заплаха да се наложи да бъдат платени и плануваните в приватизационния контракт неустойки. Миналата година тогавашното австрийско сдружение продаде всичките си акции на две офшорки. Така че да се желае нещо от него е като да се чака от починал писмо.
Историята на „ Булгартабак “ е доста поучителна, в това число за тези, които през декември 2017 озвучиха София с вувузелите си. Само че тази поука се повтаря толкоз доста пъти без никакъв резултат, че към този момент няма никакво значение.
Б. ред. - Статията е от уеб страницата на Дойче веле.
Двайсетина рейса стоварват в центъра на София протестен десант. Униформите са навлечени авансово - бели фланелки с надпис „ Булгартабак “. „ Въоръжението “ чака на паркинга - еднотипни вувузели и плакати с надписи като: „ Булгартабак е виновен производител " и „ Не унищожавайте българското произвеждане “.
Само за прикритие
Под строй в два лъча шествието посещава офисите на една медия и на една извънпарламентарна партия, които са измежду малцината, позволяващи си да задават въпроси по една тематика табу за властта, за останалите партии и за множеството медии: изказванието на турските спецслужби, че " продуктите, идващи от българската компания " Булгартабак ", са се трансформирали в източник на контрабанда в Турция “. Затова протестиращите били пристигнали да " защитят работните си места “ от опитите на " медийни и стопански кръгове " да унищожат компанията. Всъщност митингът, почетен с щедро медийно отразяване, не е нищо повече от прикритие за същинските унищожители. Защото по това време работещите в компанията към този момент са по-малко от докараните по заповед протестиращи. А единствено няколко дни по-късно в последната останала фабрика стартират следващите всеобщи съкращения. Работниците в Благоевград получават „ покана за овакантяване по самодейност на работодателя “ и множеството от тях я одобряват - непринудено и покорно.
Малко повече от година по-късно, към средата на януари 2019, малцината останали във фабриката са известени, че тя ще бъде закрита и че в случай че желаят да получат обезщетение, би трябвало в двудневен период да я изоставен непринудено. Поканата, естествено, е призната - този път без митинги и при минимално медийно внимание. Така че евентуално мнозина дори не са разбрали, че „ Булгартабак “, тогавашният знак на българската промишленост, е дефинитивно мъртъв. Което пък го трансформира в следващия назидателен знак на така наречен преход.
На който би трябвало
Най-напред е знак на целеустремено забавената и ориентирана в „ глуха линия “ приватизация. Години наред стратегическите вложители в сектора чакаха на опашка, с цел да платят за „ Булгартабак “ огромни пари, само че бяха систематично прогонени. През 2004 година съвсем се стигна до договорка с една от най-големите цигарени компании в света. В последния миг обаче тя бе провалена с гласоподаване в Народното събрание. По свитедетелство на тогавашен вицепремиер - поради Движение за права и свободи и поради тайнствен съветски факс, изпратен „ от телефон в хранилища в покрайнините на Москва “.
„ Булгартабак “ е и образец за всеобщо приложената в България входно-изходна скица за „ приватизация на облагите и национализация на загубите “. Благодарение на нея пропуснатите за приватизация години бяха „ оползотворени “ за източване и обезценяване на компанията. За да може, като му пристигна времето, да бъде дадена на който би трябвало. Така през 2011 бе оповестена нова процедура, в която за всеки случай бяха включени такива безумно непазарни условия, каквито никой естествен вложител не би приел. И „ Булгартабак “, по това време към момента водач на пазара, отиде в основано от съветска банка австрийско сдружение против в пъти по-ниска сума от контрактуваната през 2004 цена. Дори и кешовите наличия в компанията бяха по-големи. Тогавашният (и днешен) министър председател дефинира това като " допустимо най-хубавата договорка ".
Още тогава мнозина твърдяха, че новият притежател е единствено подставено лице. Но по-късно той по този начин или другояче „ отплава “ в мътни офшорни води, където действителната благосъстоятелност остава невидима. От тях по едно време като формален миноритарен акционер изплува депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски, само че бързо размишления и се гмурна назад.
С общителното подпомагане на страната
После „ Булгартабак “ се трансформира и в знак на характерно българската вариация на политико-олигархичен капитализъм, който не желае или не може да създава, само че по тази причина пък може да обезкостява, изяжда, оглозгва и нарязва на скрап. " На всяка цена ще подсигуряваме бъдещето на фабриките в София и Благоевград ", сподели през 2011 година тогавашният началник на Агенцията по приватизация, който, евентуално поради заслугите си към тази и други сходни покупко-продажби, през днешния ден е министър на стопанската система. Обещаното бъдеще се оказа доста малко. Софийската фабрика бе закрита през 2016. Година по-късно (докато към момента бяха най-търсените в страната) бяха продадени марките на „ Булгартабак “. Накрая пристигна ред и на фабриката в Благоевград.
Както в доста други сходни случаи, убийството на „ Булгартабак “ бе осъществено с общителното подпомагане на страната. Народното събрание ѝ правеше акцизни и други законодателни дарове. Държавна банка ѝ отпускаше заеми (след съсипването на първичния ѝ донор КТБ). Министерство и организация си затваряха очите за загробването и закриването на производства. А „ самостоятелни “ комисии не виждаха хватките с офшорната благосъстоятелност, нито пък непрекъснатите насмешки с правата на дребните акционери, които научиха последни за закриването на фабриката в Благоевград. При това от медиите, а не по наложителния за обществените компании законов ред.
Прокуратурата демонстрираше систематична липса на интерес към тези процеси. Въпреки че другояче усърдно се рови в приватизацията на предприятия, които си работят наред и имат напълно ясни притежатели. Парламентарните партии също никак не се вълнуват от тематиката. Даже Българска социалистическа партия, която другояче ежедневно ни проглушава ушите със своята обществена угриженост, този път си мълчи. Явно ползата и на прокуратурата, и на партиите зависи само от това кой е притежателят.
Честито на печелившите
А притежателят, който и да е той, не е за недоволство. Платеното при приватизацията от дълго време се е върнало - даже единствено от продажбата на марките. Недвижимите парцели и изтеглените през годините дивиденти идват от горната страна. На мястото на съборената цигарена фабрика в центъра на София в този момент се приготвя строителството на осем нови високи здания. Няма никаква заплаха да се наложи да бъдат платени и плануваните в приватизационния контракт неустойки. Миналата година тогавашното австрийско сдружение продаде всичките си акции на две офшорки. Така че да се желае нещо от него е като да се чака от починал писмо.
Историята на „ Булгартабак “ е доста поучителна, в това число за тези, които през декември 2017 озвучиха София с вувузелите си. Само че тази поука се повтаря толкоз доста пъти без никакъв резултат, че към този момент няма никакво значение.
Б. ред. - Статията е от уеб страницата на Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ