Politico: ЕК ще препоръча Украйна да получи статут на страна-кандидат на ЕС
Дебатът в Колегията на комисарите последва изненадващо посещаване в събота на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен в Киев, където я разиска кандидатурата на Украйна за участие в блока с президента Володимир Зеленски. Това беше второто пътешестване на фон дер Лайен до украинската столица от началото на пълномащабната инвазия на Русия в края на февруари.
Зеленски и други украински публични лица желаеха Украйна публично да бъде приета за кандидат-членка на Европейски Съюз като показаха, че това ще обезпечи извънредно " скъпо повишение на морала по време на войната ".
Длъжностни лица, осведомени с дебата сред комисарите, споделиха, че има мощно схващане за жертвите, направени от украинците, и ясно признание на нуждата да се изпрати мощно обръщение до съветския президент Владимир Путин, че е изгубил всевъзможен късмет да върне Украйна в хипотетичната си сфера на въздействие.
Признаването на Украйна като страна-кандидат в последна сметка изисква единомислещото утвърждение на 27-те държавни и държавни ръководители в Европейския съвет, които се чака да прегледат въпроса на среща на върха в Брюксел идната седмица.
Официални лица и дипломати споделиха, че минимум три страни към момента са срещу.
През последните седмици някои водачи, в това число френският президент Еманюел Макрон, допуснаха, че би било по-полезно да се даде на Украйна някакъв краткотраен статут, който укрепва връзките й с Европейски Съюз. Макрон сподели, че даже Украйна да бъде приета за страна претендент, ще отнеме повече от десетилетие според съществуващите процедури за присъединение, с цел да може участието на Украйна да стане факт.
Молдова и Грузия също са кандидатствали за подобен статут и публични лица показаха, че членовете на Комисията като цяло поддържат Молдова, където в този момент има твърдо проевропейско държавно управление, само че че са по-малко уверени в Грузия, която страда от всеобхватни политически разтърсвания и видимо демократично оттегляне през последните години.
В полемиките по отношение на статута на кандидатка за Украйна, Молдова и Грузия, доста чиновници и дипломати на Европейски Съюз означиха чувствителността поради бавния ритъм на присъединение на страните от Западните Балкани, в това число Северна Македония, която беше оповестена за страна кандидатка през 2005 г.; Черна гора, която получи наименованието през 2008 г.; и Сърбия и Албания, които бяха приети за претенденти през 2009 година
превод и редакция: Джесика Вълчева
Зеленски и други украински публични лица желаеха Украйна публично да бъде приета за кандидат-членка на Европейски Съюз като показаха, че това ще обезпечи извънредно " скъпо повишение на морала по време на войната ".
Длъжностни лица, осведомени с дебата сред комисарите, споделиха, че има мощно схващане за жертвите, направени от украинците, и ясно признание на нуждата да се изпрати мощно обръщение до съветския президент Владимир Путин, че е изгубил всевъзможен късмет да върне Украйна в хипотетичната си сфера на въздействие.
Признаването на Украйна като страна-кандидат в последна сметка изисква единомислещото утвърждение на 27-те държавни и държавни ръководители в Европейския съвет, които се чака да прегледат въпроса на среща на върха в Брюксел идната седмица.
Официални лица и дипломати споделиха, че минимум три страни към момента са срещу.
През последните седмици някои водачи, в това число френският президент Еманюел Макрон, допуснаха, че би било по-полезно да се даде на Украйна някакъв краткотраен статут, който укрепва връзките й с Европейски Съюз. Макрон сподели, че даже Украйна да бъде приета за страна претендент, ще отнеме повече от десетилетие според съществуващите процедури за присъединение, с цел да може участието на Украйна да стане факт.
Молдова и Грузия също са кандидатствали за подобен статут и публични лица показаха, че членовете на Комисията като цяло поддържат Молдова, където в този момент има твърдо проевропейско държавно управление, само че че са по-малко уверени в Грузия, която страда от всеобхватни политически разтърсвания и видимо демократично оттегляне през последните години.
В полемиките по отношение на статута на кандидатка за Украйна, Молдова и Грузия, доста чиновници и дипломати на Европейски Съюз означиха чувствителността поради бавния ритъм на присъединение на страните от Западните Балкани, в това число Северна Македония, която беше оповестена за страна кандидатка през 2005 г.; Черна гора, която получи наименованието през 2008 г.; и Сърбия и Албания, които бяха приети за претенденти през 2009 година
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ