Ванга: Дай бучката захар, журналисте от Москва!
Дай бучката захар, журналисте от Москва! Така споделя Ванга, когато при нея влиза Сергей Гризунов, специфичен сътрудник в разнообразни страни през 90-те години.
Същият този Сергей Гризунов, който в седемдесетте години е дошъл в България и е работил в "Интерфилм ".
По-нататък ориста го среща с политици, военни, сътрудници от разнообразни страни и най-неочаквано той се озовава в центъра на мощна политическа конспирация, която може да аргументи в случай че не международна война, то огромно сблъскване на Балканите. В романа си, Гризунов разкрива секрети по високите етажи през Белград, Москва, до Вашингтон.
Сергей Гризунов е бил основен редактор на известните вестници „ Московские новости”, „ Новое русское слово”. Ръководил е Руската осведомителна организация „ Новости” за Балканите в Белград. В средата на 90-те години Гризунов е Председател на Комитета по печата на Руската федерация.
Понастоящем е професор в Московския държавен институт по интернационалните връзки.
Питам го след премиерата на романа му „ Мостът на тайните” в софийската книжарница "Гринуич ", каква е повода да дефинира себе си в книгата като „ хедонист”?
-Защото съм! –отговаря.
- Признавам си, че владеенето на сложния поминък да умееш да пиеш, нееднократно ме е спасявал в моменти когато съм се сдобивал с конфиденциална информация. Когато съм желал да проникна там където вратите са затворени за множеството хора. Професията на публицист постоянно е преплетена с разузнаването и съм изпълнявал деликатни и рисковани поръчения.
Неслучайно приятелите му описват, че е непостижим по повдигане на наздравици, както и като поробител на женските сърца. Определят го като душата на компанията.
- Коя от срещите му в България е оставила мощен спомен у Гризунов?
- Това е срещата ми с вашата пророчица Ванга. При фамозната българска ясновидка ме водиха проблеми със здравето, само че за благополучие, не моите, а на генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Илич Брежнев.
По това време работех в България – първата ми непозната страна, и там бързо завързах многочислени връзки. Онези времена бяха по-лесни, защото ние бяхме „ братя “ за българите и много народ искаше да поддържа контакти с публицист от „ самата Москва “.
Разбира се, бях чувал доста неща за Ванга, само че нямах желание нито да се срещам с нея, нито още по-малко да пиша за нея. Първо, нямах съответна поръчка за това. Второ, въобще не имах вяра в съществуването на магьосници, врачки и снежни човеци…
Тоест, персоналното ми любознание не ме подтикваше към нищо. Естествено, бях чел и чувал, че пророчествата на родената през 1911 година ясновидка постоянно се сбъдват, а броят на последователите ѝ пораства.
Твърдяха, че показала точната датата, на която ще стартира Втората международна война, предсказала гибелта на българския цар Борис, половин година преди кончината на Сталин оповестила скорошния му край.
Ванга изпреварващо знаела за нахлуването на руските войски в Прага през 1968 година… Озадачаваше ме и още едно събитие – самото име на българската пророчица – Вангелия, кратко Ванга, което в превод от гръцки значи „ носителка на благи новини “. Само че вестите, които тя съобщаваше на хората, надалеч не постоянно бяха благи.
Бях чувал, че Ванга доста симпатизирала на „ руснаците “, както назоваха русите в България. Хората, които бяха разговаряли с нея, твърдяха, че Ванга си мечтаела да посети Москва, да отиде в Кремъл, да се разноски по „ Червения площад “. И постоянно говорела за това.
Но българските управляващи смятаха Ванга за национално притежание и не я пускаха по-далеч от София. Всъщност това беше третата причина, поради която не можеше и дума да става за среща с нея.
При Ванга постоянно ходеха пратеници на политици и на държавни дейци, които желаеха да схванат какво ще е бъдещето им. А доста „ огромни хора “ тайно отиваха там персонално и страната нямаше желание да изпуска от надзор контактите ѝ с такива персони.
Доколкото знаех, къщата ѝ беше безусловно натъпкана с бръмбари. Много по-късно ми описаха, че когато пророчицата си отишла от живота, от къщата ѝ в Рупите, където приемаше гостите си, изнесли цялостен резервоар подслушвателна инсталация.
Дисциплинирано предавах в Москва цялата информация, която идваше при мен. Дали самият аз имах вяра, или не, си беше персонално моя работа. Където трябваше, щяха да си изяснят нещата.
Започнаха да си ги обясняват, когато здравето на Брежнев се утежни. В Москва се вкопчваха във всеки късмет. Тогава Андропов, по това време някогашен ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), изиска подробна писмена информация за фамозната българска гражданка. Както ми оповестиха, той се срещнал доста деликатно с документа, който приготвих.
Добросъвестно описах всичко, което знаех – че Ванга освен вижда събитията от бъдещето, само че и дава ясна картина за положението на хората, които идват при нея, и за вероятните промени на това положение.
А от време на време не си икономисва и рекомендации, свързани със здравето. Беше съветвала императора на Етиопия Хайле Селасие, президента на Румъния Чаушеску… Нашият Леонид Илич изцяло се вписваше в тази редица.
Скоро посрещнах представители на Комитета в София. Дойдоха да преценяват обстановката на място. Обсъждаха се два разновидността – среща с Ванга по време на формалното посещаване на генералния секретар в София или отвеждането ѝ в Москва. Българските управляващи не се съгласиха с втория вид. Оставаше единствено един.
Да стигна до Ванга ми оказа помощ една държанка на Живков – тогавашния началник на републиката. Тя беше част от партийния хайлайф (в България на високи постове имаше много персони от женски пол) и от нея получавах информация за семейство Живкови. Реших, че ще отида персонално на мястото, където пророчицата живееше, и ще приготвя почвата.
Преди срещата прегледах още няколко информации. Те не ускориха доверието ми към Ванга. Например за мястото, където живееше, тя споделяше следното: „ Тук е имало античен град, погубен от лава. В него са живеели великани, които носели сребристи ефирни дрехи… “ Да не би да са били космонавти?
Прекарах нощта преди срещата в къщата за посетители. Преди да си легна, сложиха под възглавницата си бучка захар. Както разбрах от обясненията на гостоприемните домакини, захарните кристали трябваше да създадат нещо като „ фотография “ на мозъка ми. А когато се срещнех с пророчицата, тя щеше да разчете и да разшифрова това, което щеше да се отпечата върху тях.
На идващия ден прекрачих стаята на Ванга. Помещение като хиляди други. В средата имаше електрическа печка. Домакинята седеше на дивана, постлан с було на сини и оранжеви ленти. В ъгъла на стаята седяха още три дами с безизразни лица. Не усетих нищо изключително, с изключение на някаква засилена схватливост към детайлностите в близост. Например лицата на тези дами мигновено се забиха в паметта ми.
Ванга седеше с наведена глава, сякаш потънала в мислите си, подвигна лицето си и със мощен и убеден глас сподели:
– Журналистът от Москва, ела тук и седни.
Изпълних нареждането. Послушахме дружно тишината
–Дай бучката захар, журналисте от Москва.
Извадих от джоба си бучката захар и я сложих на масата, с цел да видя по какъв начин ще я вземе. Сляпата жена решително протегна ръка в вярната посока и взе бучката. Започна да я опипва. Правеше го по този начин, като че ли сигурно знаеше върху кои точки по този дребен бял квадрат би трябвало да концентрира вниманието си.
Тя се обърна към мен и в този миг ми се стори, че погледна в душата ми. За лична изненада тъкмо такова бе чувството ми. И ми зададе простичкия въпрос:
– Ти имаш очила, които носиш по време на най-отговорните си срещи. Защо в този момент си ги свалил?
Това беше директен удар по моето подозрение в силата на вътрешното ѝ зрение. Наистина носех очила, само че взех решение, че тук ще мина и без тях.
– Занимаваш се с публицистика към този момент 12 години – продължи Ванга. – Пишеш за политика, единствено че към този момент приносът ти не е огромен. Но ще продължиш да се занимаваш с това. Краят на осемдесетте ще ти донесе огромни триумфи в работата.
Ще имаш три деца, а когато навършиш 42 години, ще станеш очевидец на огромна война, единствено че няма да ти кажа кой ще я стартира. Тази война няма да бъде твоя, само че тя директно ще те засегне.
Исках да задам уточняващ въпрос за бъдещата война, само че нещо ми попречи, стисна ме за гърлото. В тази стая говореше единствено Ванга. Сякаш предугаждайки въпроса ми, с все същия убеден глас тя разгласи:
– Не се опасявай от войната! Тя няма да те допре. Ще живееш дълго и ще надживееш доста днешни и утрешни врагове и приятели…
Броят на годините, които щях да изживея, също прозвуча в тази стая. В това отношение Ванга ме зарадва, а доверието ми към ясновидката стана съвсем безгранично.
Каза ми и още нещо, която се отнасяше персонално за мен, само че аз наруших завета ѝ, за което се изплащам към този момент доста години.
– Не вярвай на дамите. Ще ги завоюваш елементарно, само че нито една няма да е същински привързана към теб…
Добре де, това беше лирическо отклоняване. Но Ванга виждаше като на длан химията на моите чувства, проникнала в кристалите на захарта. Защото през миналата нощ мислите за дамите – и предходните, и бъдещите, в действителност се въртяха в главата ми!
Тръгнах си от пророчицата уверен, че срещата с нея най-малко няма да навреди на нашия върховен началник. Само че за това към този момент отговаряха други хора.
Те очевидно не бяха съумели да го настроят както би трябвало. Генералният секретар се отнесъл към визитата като към занимателна атракция.
Когато влезнал в къщата на Ванга, Брежнев още от прага шеговито попитал: „ Знаеш ли кой съм аз? “.
Последвал внезапен и високомерен отговор: „ Виждам, че е пристигнал огромен шеф. Но ще станеш плашило , делата ти ще се разпаднат на части и ще се разтопят като лед през пролетта, а торните бръмбари ще стартират да пируват в близост. Сетне всичко ще се възроди, само че към този момент без теб… “
Генералният секретар на Съюз на съветските социалистически републики бил толкоз шашардисан от извънредно странните думи, че се обърнал и негласно си тръгнал. С това срещата завършила. Сетне на помощниците им се наложило дълго да свестяват „ скъпия Леонид”.
Всичко това журналистът разказва в одеве преведената и публично показана в „ Гринуич” книга на Сергей Гризунов „ Мостът на тайните”.
„ Мостът на тайните “ е книга за връзката на публицистиката с разузнаването. Главният воин на пръв взор се любува на приятния статут на специфичен сътрудник в разнообразни страни през 90-те години. Но както е известно, за всичко се заплаща.
И по тази причина в подземието на белградския му офис зад табелата „ Сауна “ се крие мощна радиостанция, взета от атомна подводница. А журналистът е заставен да извършва деликатни и рисковани поръчения.
Животът му го среща с политици, военни, сътрудници от разнообразни страни и най-неочаквано той се озовава в центъра на мощна политическа конспирация, която може да аргументи в случай че не международна война, то огромно сблъскване на Балканите.
Книгата, която създателят дефинира като „ дипломатически разказ “, разкрива секрети по високите етажи на властта от Белград, през Москва, та до Вашингтон. Читателят се придвижва в Музея на еротиката в Берлин, в фамозния нюйоркски хотел „ Уолдорф Астория “, където се взема решение ориста на цяла една страна.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Същият този Сергей Гризунов, който в седемдесетте години е дошъл в България и е работил в "Интерфилм ".
По-нататък ориста го среща с политици, военни, сътрудници от разнообразни страни и най-неочаквано той се озовава в центъра на мощна политическа конспирация, която може да аргументи в случай че не международна война, то огромно сблъскване на Балканите. В романа си, Гризунов разкрива секрети по високите етажи през Белград, Москва, до Вашингтон.
Сергей Гризунов е бил основен редактор на известните вестници „ Московские новости”, „ Новое русское слово”. Ръководил е Руската осведомителна организация „ Новости” за Балканите в Белград. В средата на 90-те години Гризунов е Председател на Комитета по печата на Руската федерация.
Понастоящем е професор в Московския държавен институт по интернационалните връзки.
Питам го след премиерата на романа му „ Мостът на тайните” в софийската книжарница "Гринуич ", каква е повода да дефинира себе си в книгата като „ хедонист”?
-Защото съм! –отговаря.
- Признавам си, че владеенето на сложния поминък да умееш да пиеш, нееднократно ме е спасявал в моменти когато съм се сдобивал с конфиденциална информация. Когато съм желал да проникна там където вратите са затворени за множеството хора. Професията на публицист постоянно е преплетена с разузнаването и съм изпълнявал деликатни и рисковани поръчения.
Неслучайно приятелите му описват, че е непостижим по повдигане на наздравици, както и като поробител на женските сърца. Определят го като душата на компанията.
- Коя от срещите му в България е оставила мощен спомен у Гризунов?
- Това е срещата ми с вашата пророчица Ванга. При фамозната българска ясновидка ме водиха проблеми със здравето, само че за благополучие, не моите, а на генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Илич Брежнев.
По това време работех в България – първата ми непозната страна, и там бързо завързах многочислени връзки. Онези времена бяха по-лесни, защото ние бяхме „ братя “ за българите и много народ искаше да поддържа контакти с публицист от „ самата Москва “.
Разбира се, бях чувал доста неща за Ванга, само че нямах желание нито да се срещам с нея, нито още по-малко да пиша за нея. Първо, нямах съответна поръчка за това. Второ, въобще не имах вяра в съществуването на магьосници, врачки и снежни човеци…
Тоест, персоналното ми любознание не ме подтикваше към нищо. Естествено, бях чел и чувал, че пророчествата на родената през 1911 година ясновидка постоянно се сбъдват, а броят на последователите ѝ пораства.
Твърдяха, че показала точната датата, на която ще стартира Втората международна война, предсказала гибелта на българския цар Борис, половин година преди кончината на Сталин оповестила скорошния му край.
Ванга изпреварващо знаела за нахлуването на руските войски в Прага през 1968 година… Озадачаваше ме и още едно събитие – самото име на българската пророчица – Вангелия, кратко Ванга, което в превод от гръцки значи „ носителка на благи новини “. Само че вестите, които тя съобщаваше на хората, надалеч не постоянно бяха благи.
Бях чувал, че Ванга доста симпатизирала на „ руснаците “, както назоваха русите в България. Хората, които бяха разговаряли с нея, твърдяха, че Ванга си мечтаела да посети Москва, да отиде в Кремъл, да се разноски по „ Червения площад “. И постоянно говорела за това.
Но българските управляващи смятаха Ванга за национално притежание и не я пускаха по-далеч от София. Всъщност това беше третата причина, поради която не можеше и дума да става за среща с нея.
При Ванга постоянно ходеха пратеници на политици и на държавни дейци, които желаеха да схванат какво ще е бъдещето им. А доста „ огромни хора “ тайно отиваха там персонално и страната нямаше желание да изпуска от надзор контактите ѝ с такива персони.
Доколкото знаех, къщата ѝ беше безусловно натъпкана с бръмбари. Много по-късно ми описаха, че когато пророчицата си отишла от живота, от къщата ѝ в Рупите, където приемаше гостите си, изнесли цялостен резервоар подслушвателна инсталация.
Дисциплинирано предавах в Москва цялата информация, която идваше при мен. Дали самият аз имах вяра, или не, си беше персонално моя работа. Където трябваше, щяха да си изяснят нещата.
Започнаха да си ги обясняват, когато здравето на Брежнев се утежни. В Москва се вкопчваха във всеки късмет. Тогава Андропов, по това време някогашен ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), изиска подробна писмена информация за фамозната българска гражданка. Както ми оповестиха, той се срещнал доста деликатно с документа, който приготвих.
Добросъвестно описах всичко, което знаех – че Ванга освен вижда събитията от бъдещето, само че и дава ясна картина за положението на хората, които идват при нея, и за вероятните промени на това положение.
А от време на време не си икономисва и рекомендации, свързани със здравето. Беше съветвала императора на Етиопия Хайле Селасие, президента на Румъния Чаушеску… Нашият Леонид Илич изцяло се вписваше в тази редица.
Скоро посрещнах представители на Комитета в София. Дойдоха да преценяват обстановката на място. Обсъждаха се два разновидността – среща с Ванга по време на формалното посещаване на генералния секретар в София или отвеждането ѝ в Москва. Българските управляващи не се съгласиха с втория вид. Оставаше единствено един.
Да стигна до Ванга ми оказа помощ една държанка на Живков – тогавашния началник на републиката. Тя беше част от партийния хайлайф (в България на високи постове имаше много персони от женски пол) и от нея получавах информация за семейство Живкови. Реших, че ще отида персонално на мястото, където пророчицата живееше, и ще приготвя почвата.
Преди срещата прегледах още няколко информации. Те не ускориха доверието ми към Ванга. Например за мястото, където живееше, тя споделяше следното: „ Тук е имало античен град, погубен от лава. В него са живеели великани, които носели сребристи ефирни дрехи… “ Да не би да са били космонавти?
Прекарах нощта преди срещата в къщата за посетители. Преди да си легна, сложиха под възглавницата си бучка захар. Както разбрах от обясненията на гостоприемните домакини, захарните кристали трябваше да създадат нещо като „ фотография “ на мозъка ми. А когато се срещнех с пророчицата, тя щеше да разчете и да разшифрова това, което щеше да се отпечата върху тях.
На идващия ден прекрачих стаята на Ванга. Помещение като хиляди други. В средата имаше електрическа печка. Домакинята седеше на дивана, постлан с було на сини и оранжеви ленти. В ъгъла на стаята седяха още три дами с безизразни лица. Не усетих нищо изключително, с изключение на някаква засилена схватливост към детайлностите в близост. Например лицата на тези дами мигновено се забиха в паметта ми.
Ванга седеше с наведена глава, сякаш потънала в мислите си, подвигна лицето си и със мощен и убеден глас сподели:
– Журналистът от Москва, ела тук и седни.
Изпълних нареждането. Послушахме дружно тишината
–Дай бучката захар, журналисте от Москва.
Извадих от джоба си бучката захар и я сложих на масата, с цел да видя по какъв начин ще я вземе. Сляпата жена решително протегна ръка в вярната посока и взе бучката. Започна да я опипва. Правеше го по този начин, като че ли сигурно знаеше върху кои точки по този дребен бял квадрат би трябвало да концентрира вниманието си.
Тя се обърна към мен и в този миг ми се стори, че погледна в душата ми. За лична изненада тъкмо такова бе чувството ми. И ми зададе простичкия въпрос:
– Ти имаш очила, които носиш по време на най-отговорните си срещи. Защо в този момент си ги свалил?
Това беше директен удар по моето подозрение в силата на вътрешното ѝ зрение. Наистина носех очила, само че взех решение, че тук ще мина и без тях.
– Занимаваш се с публицистика към този момент 12 години – продължи Ванга. – Пишеш за политика, единствено че към този момент приносът ти не е огромен. Но ще продължиш да се занимаваш с това. Краят на осемдесетте ще ти донесе огромни триумфи в работата.
Ще имаш три деца, а когато навършиш 42 години, ще станеш очевидец на огромна война, единствено че няма да ти кажа кой ще я стартира. Тази война няма да бъде твоя, само че тя директно ще те засегне.
Исках да задам уточняващ въпрос за бъдещата война, само че нещо ми попречи, стисна ме за гърлото. В тази стая говореше единствено Ванга. Сякаш предугаждайки въпроса ми, с все същия убеден глас тя разгласи:
– Не се опасявай от войната! Тя няма да те допре. Ще живееш дълго и ще надживееш доста днешни и утрешни врагове и приятели…
Броят на годините, които щях да изживея, също прозвуча в тази стая. В това отношение Ванга ме зарадва, а доверието ми към ясновидката стана съвсем безгранично.
Каза ми и още нещо, която се отнасяше персонално за мен, само че аз наруших завета ѝ, за което се изплащам към този момент доста години.
– Не вярвай на дамите. Ще ги завоюваш елементарно, само че нито една няма да е същински привързана към теб…
Добре де, това беше лирическо отклоняване. Но Ванга виждаше като на длан химията на моите чувства, проникнала в кристалите на захарта. Защото през миналата нощ мислите за дамите – и предходните, и бъдещите, в действителност се въртяха в главата ми!
Тръгнах си от пророчицата уверен, че срещата с нея най-малко няма да навреди на нашия върховен началник. Само че за това към този момент отговаряха други хора.
Те очевидно не бяха съумели да го настроят както би трябвало. Генералният секретар се отнесъл към визитата като към занимателна атракция.
Когато влезнал в къщата на Ванга, Брежнев още от прага шеговито попитал: „ Знаеш ли кой съм аз? “.
Последвал внезапен и високомерен отговор: „ Виждам, че е пристигнал огромен шеф. Но ще станеш плашило , делата ти ще се разпаднат на части и ще се разтопят като лед през пролетта, а торните бръмбари ще стартират да пируват в близост. Сетне всичко ще се възроди, само че към този момент без теб… “
Генералният секретар на Съюз на съветските социалистически републики бил толкоз шашардисан от извънредно странните думи, че се обърнал и негласно си тръгнал. С това срещата завършила. Сетне на помощниците им се наложило дълго да свестяват „ скъпия Леонид”.
Всичко това журналистът разказва в одеве преведената и публично показана в „ Гринуич” книга на Сергей Гризунов „ Мостът на тайните”.
„ Мостът на тайните “ е книга за връзката на публицистиката с разузнаването. Главният воин на пръв взор се любува на приятния статут на специфичен сътрудник в разнообразни страни през 90-те години. Но както е известно, за всичко се заплаща.
И по тази причина в подземието на белградския му офис зад табелата „ Сауна “ се крие мощна радиостанция, взета от атомна подводница. А журналистът е заставен да извършва деликатни и рисковани поръчения.
Животът му го среща с политици, военни, сътрудници от разнообразни страни и най-неочаквано той се озовава в центъра на мощна политическа конспирация, която може да аргументи в случай че не международна война, то огромно сблъскване на Балканите.
Книгата, която създателят дефинира като „ дипломатически разказ “, разкрива секрети по високите етажи на властта от Белград, през Москва, та до Вашингтон. Читателят се придвижва в Музея на еротиката в Берлин, в фамозния нюйоркски хотел „ Уолдорф Астория “, където се взема решение ориста на цяла една страна.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ