Дъщеря на известни филмови актьори, само на 11 месеца се

Изборите, които другите правят, не трябва да чертаят твоя път ~ Дрю БАРИМОР

Дъщеря на известни кино артисти, единствено на 11 месеца се снима в реклама за кучешка храна. На 7 годинки става световноизвестна с присъединяване си в паметния филм “Извънземното ” на Спилбърг. Става най-младата водеща в историята на малкия екран. Започва обществено да пуши цигари, когато е на 9, на 11 стартира да използва алкохол, а след това и кокаин. На 13 години я одобряват в клиника за лекуване на зависимости, а на 14 прави опит за самоубийство като си прерязва вените на ръката с кухненски нож. Не съумява да приключи гимназия. На 17 си прави интервенция за понижаване на бюста, а на 20 театралничи за Плейбой. Следват участия в касови продукции, които я трансформират в една от най-търсените и обичаните актриси в Холивуд.
Днес Дрю Баримор e към този момент е на 41 години и е сполучлив режисьор и основател на лична козметична линия, щастливо омъжена и майка на две дъщери. За метаморфозите и сложните уроци в живота – персонално от самата нея:

Щастието е въпрос на избор. Ако се чувстваш благополучен и можеш да си удовлетворен от изборите, които си направил, това е ужасно. Наистина е велико. Кълна се, щастието е най-хубавият грим.

Да обичаш някого е най-трудният за превъзмогване табиет.

Никога не е прекомерно късно. Не се фокусирай върху това, което си е отишло. Намери нещо, което да го замести, и осъзнай благословията, която ти е дадена.

От моя позиция няма причина да се страхувате от остаряването, тъй като, в случай че сте остарели, значи имате шанс!

Има голяма разлика сред това да си самичък и да си уединен. Можеш да бъдем уединен, даже в случай че си заобиколен от хора. Аз обичам да съм сама. Обичам да хапвам сама. Обичам да се прибирам у дома, да виждам сама някой филм, а след това да се разходя с кучето си. Чувствам се изцяло добре, когато съм сама със себе си.

Животът е доста забавен. Накрая се оказва, че най-големите ти разочарования са се трансформирали в най-голямата ти мощ.

Никога не съжалявай за нищо. Защото всеки дребен подробност от живота ти те е направил това, което си през днешния ден.

Каквото и да ми се е случило в живота, то е част от моята история. И аз се гордея с нея.

Не се срамя от предишното си. Гордея се с него. Знам, че съм правила доста неточности, само че в подмяна научих доста неща.

Има нещо освобождаващо в това да не се преструваш. Прегърни себе си. Рискувай.

(Drew Barrymore by Mark Seliger)

Много рано разбрах, че лишава прекалено много от силата ти да се правиш на това, което не си. Наистина, от време на време хората ме гледат необичайно, когато споделям или върша нещо, само че най-малко знам, че съм вярна на себе си.

В продължение на много време аз твърдях, че съм доста любопитен човек, само че за какво би трябвало да демонстрирам любознанието си? Какво неприятно има в това да откриваш, да експериментираш? Да бъдеш див... Не може от един подобен мъничък принцип да следват толкоз доста неприятности...

Искам хората да ме харесват, само че няма да ме заболи, в случай че не го създадат.

Изборите, които другите вършат, не би трябвало да чертаят твоя път. Това си е твоето пътешестване.

Трябва да се научиш да приемаш хората такива, каквито са. Това е извънредно значимо.

Понякога просто обезумявам и върша неща, които са за непрекъснато. Татуировки и брак.

Колкото повече остаряваш, толкоз повече мислиш не за щастливия край, а за щастливото настояще.

Рибата може да обича птица, само че къде биха живели?

Наистина имам вяра в любовта от пръв взор. Но също по този начин имам вяра в: “Как успяваш да я задържиш? ”

Целувки, изпратени даже по въздуха, са красиви.

Мразя дамите, които споделят, че ядат всичко, което си изискат и не им проличава.

Не мога да пребивавам живот, в който би трябвало да се отнемам от нещата, които обичам. По-скоро бих тежала 4-5 кг от горната страна. С моя шанс, таман ще стигна идеалното тегло и ще ме блъсне рейс.

Цял живот съм желала да се усещам добре в кожата си. Това е най-освобождаващото възприятие на света.

Преди се гледах в огледалото и се срамих. Сега се виждам в огледалото и се обичам. Преди непрестанно си повтарях: „ Не можеш да носиш това, не можеш да носиш това ”. Години наред се борех да приема тялото си. В един миг си споделих: „ Защо не спреш да си изпращаш толкоз отрицателни послания? Защо не започнеш да носиш това, което ти харесва? ” И го направих. Днес се усещам по-комфортно в тялото си, след като и да било. И нося това, което желая.

Бог е имал нещо поради, когато ме е направил по-пухкава. Защо да ходя против решението Му? Здрава съм, нали? Защо тогава да се окайвам от формата на тялото си?

Едно „ Благодаря ” може да е тъкмо толкоз мощно, колкото 10 изписани страници с пояснения...

Без значение дали ти се гади от препиване, или ти плаче поради разкъсване с половинката, ти имаш потребност от своите приятелки. Не имам вяра на дами, които в такива моменти не отиват при приятелките си.

Учиш, единствено когато слушаш. А аз не желая да спирам да изучавам.

Аз не мисля, че съм добра актриса. Но когато се учиш и направиш това своя идея, ти просто се превръщаш в този човек.

Мисля, че най-страхотното нещо, което имаме да вършим, е да живеем. Ако не се поразкършиш, в случай че не подивееш, просто пропускаш. Същото се отнася и до функциите, които предпочитам, и до дрешника, който употребявам в киното, гласът, който предполагаш, че ще стане глас на персонажа ти. Не обичам да “играя ”... това е все едно да се отърсиш от нещо. Предпочитам да съм естествена, тъй като хората не чакат кой знае какво... Те са естествени, те са естествени, и аз обичам да представям персонажите си тъкмо по този метод. Но също по този начин бих желала да отида там, оттатък, да продължа да го върша естествено, само че да вложа и нещо, в което даже и аз самата нямам доверие. Според мен това е битка със самия теб за неща, които са предизвикателни... Не желая да играя себе си във филмите, не мисля, че съм кой-знае какъв брой забавна. Поне не задоволително... Искам да намеря други хора, на които да вдъхна живот. А другояче имам себе си от самото начало.

Правенето на бебета е съвършенство.

Съжалявам, че нямах същинско детство. Никога не вървях на учебно заведение като естествените деца и не съм се занимавала с нещата, които те вършат. Всеки ден ще очаквам щерка ми Олив, с цел да я взема от учебно заведение, когато му пристигна времето. Като дете жадувах за това най-вече. Всеки ден имах вяра, че майка ми най-сетне ще пристигна да ме вземе, само че по този начин и не дочаках този момент. Светът ни изправя пред толкоз доста трудности, само че те не би трябвало да стартират още в детска възраст.

След раждането с тялото ти настава същинска гражданска война. Понякога е мъчно да се приемеш. Чувстваш се като кенгуру с гигантска торба, всичко увисва. Но въпреки това незабавно си казваш: какъв брой е прелестно, че можеш да имаш дете. На доста фотографии аз там съм без грим, бременна, с храна по лицето. Не обичам, когато всички се стремят да наподобяват напълно.

Сигурно ще си навлека доста рецензии, само че ще го кажа: Жените не могат да се оправят с всичко. Квантовата физика го потвърждава. Не може да вършите всичко едновременно във всяка една минута от денонощието. Чисто математически не е допустимо. Когато имаш доста неща в чинията и едно от тях е фамилията, нещо неизбежно би трябвало да се изхвърли. Иначе няма да бъдеш добър родител. Всички знаят, че съм огромен работохолик. Но нищо не може да измести децата. Вече знам, че е физически невероятно да се направи всичко, за това не се подтиквам доста.

Ако искаш да бъдеш добър родител, възпитавай с образеца си, не с думите си.

Харесва ми да бъда вкъщи с децата си. Всичко останало отиде на второ място.