Дървото, тревата, водата за мен не са символи в поезията.

...
Дървото, тревата, водата за мен не са символи в поезията.
Коментари Харесай

Георги Атанасов: В отрицанието се съдържа разумното развитие

" Дървото, тревата, водата за мен не са знаци в поезията. За мен те са част от живота ми. Защото те съществуват на Земята, както аз живея - равноправно и свободно. И всеки от нас има задача , за която работи или би трябвало да работи ", сподели в " Нощен Хоризонт " поетът и белетрист Георги Атанасов , специфичен посетител на нощното предаване на стратегия " Хоризонт ".

" Твърдението за последна истина е в необикновено несъгласие с общоприетото " всичко тече, всичко се трансформира ".
А съгласно мен всичко е такова, каквото е, трансформира се единствено въображението ни за него.
Натрупвайки познание , развиваме единствено рационалното си отношение към очевидното и по този метод виждаме през него зад него. Дори когато вършим изобретение, огромно или малко, то би трябвало да знаем, че никое изобретение не е крайната истина . Защото то изживява най-малко три стадия - на одобряване, на определящо състояние в публичното мислене и на неговото отричане. И най-често в отрицанието се съдържа рационалното развиване ", уверен е Атанасов
" Обичам класическата лирика, тъй като в нея е ритъмът на всяка клетка - от галактическата до тази в мен, в теб... "  Георги Атанасов
Новата книга на поета се споделя " Преди пътя " , тя е продължение на книгата " Отвъд пътя ", която е издадена преди две години.За новата книга поетът споделя, че и това издание като първото, е дребна като брой страници книга, само че е тежка . За да не се натоварва читателят, само че и да има какво да му каже .
" Много е значимо да направиш неща, които не са правени . Да направиш нов вид лирика. А заглавието е " Отвъд пътя " цели да изясни на читателите, че това, което виждаме за себе си, не е такова, каквото го мислим , че виждаме доста дребна част, тъй като сме затворени във сетивата си и виждаме доста малко от същността, а и не си задаваме по-често въпроса - Кои сме ние .
" Преди пътя " е появяването на разсъдък на земята , във Вселената. Там приказвам за Съвършения разсъдък .Но първо да поясня, че всичко, което се чете е плод на въображението, въображението е за мен е доста значимо нещо , без него нищо ново няма да бъде основано, би трябвало да гледаме зад очевидното, там седи Истината , само че и тя е доста къса...Съвършеният разсъдък е концепцията за темп и повторяемост . Това е съгласно в основата на цялата рационална организация във Вселена и в нашето тяло , и във всяка клетка в нашето тяло...
Съвършеният разсъдък е на върха , а ние, хорато, сме тези, които го слагат там, високо над нас. Защото ни сплотява в устрема ни да строим себе си, което значи и него самия. Това е визията ми за съвършения разсъдък и връзката на индивида с него ", описа още поетът и блетрист Георги Атанасов.
По думите му смисълът на живота е труда, построяването, работата , построяването на виталната среда. Защото животът на тялото е извънредно, само че индивидът е разсъдък и тяло и този разсъдък продължава и другаде, и в друго тяло ...
" Любовта е значима , и човеколюбието, известността е също значима, нали по тази причина и в този момент съм тук, само че тя е значима поради рационалното говерене, което основава увереността на рационалния човек. Защото ние бродим с ракети и станции из космоса, само че не търсим там мъх, чехълчета и амеби, а търсим разсъдък сходен на нашия . Това според  мен не е вярно.
Трябва да търсим, да намерим и разберем главната концепция на съществуването - концепцията за темп и повторяемост на събитията - галактическа система, звезда, планета, човешки живот. Всичко това са събития, тъй като имат начало и край. И единствено разсъдъкът, човешкият, планетарният, съвършеният - са безконечни и непрестанно разрастващи се ", уверен е поетът и публицист, който има вяра, че няма неприятни хора, само че най-опасни са алчните хора за всичко ...

Според Георги Атанасов " спасителят не стига пръв върха и фотоси не му вършат, само че той е възвишен и обхождащ световете в този непризнателен човешки свят , за какво той реди изкачването в стих по-висок от небесата , написа нежният стихотворец.
Още по тематиката в звуковия файл.

Георги Атанасов е български стихотворец и белетрист. Роден е през 1951 година край Дунава в град Лом. Завършил е Висше военно артилерийско учебно заведение в град Шумен и редакционно-издателско дело във Факултета по публицистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работел е като публицист и редактор, завеждащ редакция за художествена литература и основен редактор на Военното издателство.

Автор е на 15 издадени книги – 10 поетични; една повест; три книги за деца и юноши и една монография за издателската активност в България по време на Първата международна война. Негоди стихове са превеждани на британски, съветски, украински, турски и италиански език. Носител е на националната премия за лирика „ В полите на Витоша “.

Член е борда (управителен съвет) и секретар на Лигата на българските писатели в Съединени американски щати и по света, на Съюза на българските писатели и съучредител на Литературен кръг „ Смисъл “. Създател и почетен ръководител на Сдружение „ Форум Демокрит “ за проучване и разпространение на науката и научните проучвания в България.

Три от книгите на Георги Атанасов са издадени с поддръжката на плана „ За буквите “ на живеещия във Филаделфия, Съединени американски щати, българин Ангел Колев и с помощта на него те откриха читателите си и зад океана на американския континент.
По обявата работи: Гергана Хрисчева БНР подкасти: Великите европейци
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР