Анализ установи проблемни практики при възлагането на обществени поръчки от болниците
Държавните и общински лечебни заведения са едни от най-големите възложители на публични поръчки в страната по стойност на подписаните от тях контракти. Всяка година по този метод те преразпределят към снабдители на инсталация, медикаменти, храна и разнообразни услуги запас в размер на стотици милиони левове. По тази причина публичните поръчки на лечебните заведения са заредени със забележителен корупционен капацитет, който е концентриран в няколко проблематични практики, обособени в две съществени посоки:
- Заобикаляне на Закон за обществените поръчки и непровеждане на публични поръчки;
- Залагане на дискриминационни (нагласени) условия в публичните поръчки в интерес на съответен претендент или неравно отнасяне на участниците.
Това са част от изводите в секторния разбор „ Обществените поръчки в опазването на здравето в България – метод на приложимост “ на Българския институт за правни начинания (БИПИ).
Проучването обгръща данни, получени по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) от разнообразни институции, директно ангажирани с контрола върху обществените запаси в опазването на здравето: Министерство на здравеопазването, Агенция за държавна финансова ревизия (АДФИ) и Изпълнителна организация “Медицински контрол “, както и разбор на практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и статистика на Агенцията за публични поръчки в интервала октомври 2018 година - юни 2019 година и октомври 2020 година - юни 2021 година
Болниците – един от най-големите възложители на публични поръчки
По данни на Агенцията по публични поръчки (АОП) към 25 ноември 2021 година 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на подписаните контракти. Към същата дата предоставените през годината единствено от тези лечебни заведения поръчки възлизат на обща стойност над 320 млн. лева
Стойността на обособени публични поръчки на попадащите в топ 100 държавни лечебни заведения варира от 56.4 млн. лева до малко под 10 млн. лева Високите стойности на предоставените от тези лечебни заведения публични поръчки се обуславят от естеството на работата им, показват от БИПИ. Видно е, че измежду тях доминират такива, които зареждат скъпоструващи лекарствени артикули и медицински произведения. Тези данни разкриват мащабите на управлявания от държавните лечебни заведения финансов запас: снабдяването на болница като „ Пирогов “ или ВМА, да вземем за пример, е съизмеримо с публичните поръчки в системата на Министерство на вътрешните работи и градове като Бургас, Плевен, Стара Загора, означават анализаторите.
Залагането на дискриминационни условия в изискванията на поръчките или неравното отнасяне на участниците са най-честите нарушавания на лечебните заведения. Наблюдават се разнообразни образци за дискриминация, които могат да варират от непосредствено прилагане от възложителя на спецификацията на тъкмо избран претендент, през залагане на условие за съответни търговски марки артикули и произведения, до фиксиране на съответен брой личен състав или машини, с които изпълнителят следва да разполага. Форми на дискриминация са още: премахване на участник за непълноти в показаната документи, без обаче да се показва какви са непълнотите, или неравно отнасяне на участници със сходни предложения.
Следва да се означи, че не е наложително залагането на тесни условия в процедурата да е корупционна процедура, акцентират от БИПИ. В избрани случаи е допустимо възложителите да преследват законни цели със залагането на по-специфични условия към дадени произведения, консумативи, инсталация или услуги за набиране на по-качествени артикули и услуги, нужни за обезпечаването на здравната активност на лечебното заведение и с оглед обезпечаване на безвредно и качествено здравно обслужване на пациентите. При всички случаи обаче, сходни „ тесни “ условия в изискванията на поръчките следва да са сигнална лампа и да се реализира следващ надзор по отношение на тяхната целенасоченост, считат анализаторите.
Изводи и рекомендации
Направеният разбор ясно демонстрира съществуването на проблематични практики при възлагането на публични поръчки от лечебните заведения, които крият корупционен риск и следва да са обект на повишен надзор на страна на проверяващите органи, показват от БИПИ. Въпреки това, честната и транспарантна спортна процедура за публични поръчки остава главният механизъм за постигането на оптимални цени и условия при обезпечаването на нужните артикули и услуги, означават анализаторите. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на Министерство на здравеопазването към все по-широк кръг от медикаменти, медицински произведения и други, считат от там.
Събраната по реда на ЗДОИ и посредством спомагателни изследвания информация ясно демонстрира, че част от инспекциите в лечебните заведения се правят проформа и не разпознават нарушавания. Впоследствие обаче те биват засичани при промяна в управлението на дадена конструкция, на политическата обстановка или при инспекция на различен надзорен орган. В тази връзка е целесъобразно да се намерения за мултиинституционален метод при инспекциите в лечебните заведения по отношение на провеждането на публичните поръчки, декларират от БИПИ. Според тях подобен метод би свел субективния детайл до най-малко и нараснал успеваемостта на инспекциите, които няма да зависят единствено от съответната политическа конюнктура и/или управление. Анализаторите оферират да бъдат направени насоки към лечебните заведения, съобразени със спецификите на лечебните заведения като възложители на публични поръчки, които да ги улеснят и да им оказват помощ да се придържат към положителни практики, респективно към открити стандарти при правенето на съответната социална поръчка.
- Заобикаляне на Закон за обществените поръчки и непровеждане на публични поръчки;
- Залагане на дискриминационни (нагласени) условия в публичните поръчки в интерес на съответен претендент или неравно отнасяне на участниците.
Това са част от изводите в секторния разбор „ Обществените поръчки в опазването на здравето в България – метод на приложимост “ на Българския институт за правни начинания (БИПИ).
Проучването обгръща данни, получени по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) от разнообразни институции, директно ангажирани с контрола върху обществените запаси в опазването на здравето: Министерство на здравеопазването, Агенция за държавна финансова ревизия (АДФИ) и Изпълнителна организация “Медицински контрол “, както и разбор на практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и статистика на Агенцията за публични поръчки в интервала октомври 2018 година - юни 2019 година и октомври 2020 година - юни 2021 година
Болниците – един от най-големите възложители на публични поръчки
По данни на Агенцията по публични поръчки (АОП) към 25 ноември 2021 година 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на подписаните контракти. Към същата дата предоставените през годината единствено от тези лечебни заведения поръчки възлизат на обща стойност над 320 млн. лева
Стойността на обособени публични поръчки на попадащите в топ 100 държавни лечебни заведения варира от 56.4 млн. лева до малко под 10 млн. лева Високите стойности на предоставените от тези лечебни заведения публични поръчки се обуславят от естеството на работата им, показват от БИПИ. Видно е, че измежду тях доминират такива, които зареждат скъпоструващи лекарствени артикули и медицински произведения. Тези данни разкриват мащабите на управлявания от държавните лечебни заведения финансов запас: снабдяването на болница като „ Пирогов “ или ВМА, да вземем за пример, е съизмеримо с публичните поръчки в системата на Министерство на вътрешните работи и градове като Бургас, Плевен, Стара Загора, означават анализаторите.
Залагането на дискриминационни условия в изискванията на поръчките или неравното отнасяне на участниците са най-честите нарушавания на лечебните заведения. Наблюдават се разнообразни образци за дискриминация, които могат да варират от непосредствено прилагане от възложителя на спецификацията на тъкмо избран претендент, през залагане на условие за съответни търговски марки артикули и произведения, до фиксиране на съответен брой личен състав или машини, с които изпълнителят следва да разполага. Форми на дискриминация са още: премахване на участник за непълноти в показаната документи, без обаче да се показва какви са непълнотите, или неравно отнасяне на участници със сходни предложения.
Следва да се означи, че не е наложително залагането на тесни условия в процедурата да е корупционна процедура, акцентират от БИПИ. В избрани случаи е допустимо възложителите да преследват законни цели със залагането на по-специфични условия към дадени произведения, консумативи, инсталация или услуги за набиране на по-качествени артикули и услуги, нужни за обезпечаването на здравната активност на лечебното заведение и с оглед обезпечаване на безвредно и качествено здравно обслужване на пациентите. При всички случаи обаче, сходни „ тесни “ условия в изискванията на поръчките следва да са сигнална лампа и да се реализира следващ надзор по отношение на тяхната целенасоченост, считат анализаторите.
Изводи и рекомендации
Направеният разбор ясно демонстрира съществуването на проблематични практики при възлагането на публични поръчки от лечебните заведения, които крият корупционен риск и следва да са обект на повишен надзор на страна на проверяващите органи, показват от БИПИ. Въпреки това, честната и транспарантна спортна процедура за публични поръчки остава главният механизъм за постигането на оптимални цени и условия при обезпечаването на нужните артикули и услуги, означават анализаторите. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на Министерство на здравеопазването към все по-широк кръг от медикаменти, медицински произведения и други, считат от там.
Събраната по реда на ЗДОИ и посредством спомагателни изследвания информация ясно демонстрира, че част от инспекциите в лечебните заведения се правят проформа и не разпознават нарушавания. Впоследствие обаче те биват засичани при промяна в управлението на дадена конструкция, на политическата обстановка или при инспекция на различен надзорен орган. В тази връзка е целесъобразно да се намерения за мултиинституционален метод при инспекциите в лечебните заведения по отношение на провеждането на публичните поръчки, декларират от БИПИ. Според тях подобен метод би свел субективния детайл до най-малко и нараснал успеваемостта на инспекциите, които няма да зависят единствено от съответната политическа конюнктура и/или управление. Анализаторите оферират да бъдат направени насоки към лечебните заведения, съобразени със спецификите на лечебните заведения като възложители на публични поръчки, които да ги улеснят и да им оказват помощ да се придържат към положителни практики, респективно към открити стандарти при правенето на съответната социална поръчка.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ