Държавата посегна и на бакшиша, смут в бранша. От доволни

Държавата посегна и на бакшиша, ужас в сектора. От удовлетворени клиенти положителният сервитьор може да си докара още една заплата.
Отивате с компания на ресторант.
Покривката е с лекета, пържолата е недопечена, салатата е вчерашна, а сервитьорът си е забил носа във Facebook. Сметката е 86 лв.. Ще оставите ли 9 лв. от горната страна бакшиш? Това е тъкмо 10% от сумата (8 лв. и 60 ст.), плюс закръглянето,
което се прави по дифолт.
Като един от съавторите на предложенията за промени мога да кажа, че главната цел е да се изсветли ресторантьорският бранш, част от който сега е на мрачно. Масово хората в сектора не се обезпечават, не се фискализират заплащанията, макар че Данък добавена стойност ставката беше понижена на 9 %.

Трябва самите хора в бранша да схванат, че ограниченията са в тяхна изгода, тъй като, когато работят дълги години и пристигна време за пенсиониране, самите те ще получат обективни пенсии. Ние като консуматори, неполучавайки касова записка, в действителност плащаме и дължимото Данък добавена стойност. А то не влиза в хазната. По принцип тези пари отиват за обучение, опазване на здравето, хубави улици, нови автомагистрали. Още един път потребителят е ощетен.

Затова желаеме да осигурим транспарантна и обективна среда. И още един сериозен мотив. Не всички ресторантьори са в сивия бранш. И тези от тях, които съблюдават закона и издават касови бележки, с съображение се усещат ощетени по отношение на другите. Не са равнопоставени играчите на пазара. Нелоялните съперници печелят много повече, като не издават касови бележки. Предложението ни е ясно – или да върнем Данък добавена стойност ставката на 20 %, или да приемем 8 ограничения, с които да изравним резултата за държавния бюджет.

Всъщност част от предложенията идват от сектора. Ще назова да вземем за пример мярката, която много разпали полемики в обществото – тази за бакшишите. Тя пристигна от ресторантьорите. Ще напомня, че и ние подкрепихме в Народното събрание понижаване на ставката за сектора поради коронавирус пандемията. Но тогава цените освен не спаднаха, даже се повишиха. Тоест мярката не работи, а хазната губи доходи.

Вместо да предложи нов модел на фискална политика, учреден на положителните практики в Европейски Съюз, министърът на финансите ни предлага палиативни нововъведения, които няма по какъв начин да доведат до основни нараствания в бюджетните доходи.

Не ни е известно къде по света се ползва подобен другоземен метод и вероятно какви са резултатите от използването му. Има и механически недомислия. Какво ще стане да вземем за пример, в случай че клиент или клиенти изоставен заведението, без да са платили и да се извинят с това, че не им е донесена касова записка. Кой ще реши разногласието – инспекции на видеокамери, експертни оценки и каузи? Няма ли разноските по контрола да са по-големи от предстоящите спомагателни доходи?

Децентрализацията на бюджетните връзки сред МФ и общините от дълго време е залегнала и в стратегиите на Българска социалистическа партия. Преотстъпването на повече средства за общините е стъпка в вярната посока. Замяната на налог облага на компании с оборот до 100 хиляди лева с патентен налог безспорно ще понижи равнищата на укрити налози. Но в това време би следвало МФ също да се включи в този механизъм, а не да трансферира политическата отговорност напълно върху кметовете и общинските препоръки.

Изискването за превеждането на заплатите по банков път има аргумент и това е в посока на изсветляване на заплащанията и правилно отчитане на отговорностите на работодателите към служащите и чиновниците, както и отговорностите им към бюджета. Но и тук би трябвало да се уточни за какви равнища на работни заплати става дума и дали МФ може да подсигурява, че банките няма да усилят таксите по тези услуги.

Инсталирането на ПОС терминали в заведенията с 2, 3, 4 звезди не е неприятна концепция. Но и по този въпрос не е показана задоволително надеждна информация и ясно написани отговорности и разноски на предоставящите такава услуга. Няма планове и по какъв начин това ще се отрази съответно върху цената на туристическите услуги, от една страна, и на бюджетните доходи, въпреки това.

Бих възстановил ДДС-ото на 20 %, тъй като то беше понижено във връзка на коронавирус пандемията, която от дълго време я няма. Няма сериозен човек на света, който да даде пояснение за какво фитнеси и заведения за хранене ще се употребяват с понижено Данък добавена стойност, а не медикаментите. Липсва всякаква логичност.