1/4 от морските ни плажове са частна собственст
Държавата е изгубила благосъстоятелност върху 3811 дка крайбрежна линия, демонстрира разбор на " Зелени закони "
Плажовете са държавни съгласно Конституцията от 1991 г.След 2005 година крайбрежната плажна линия, която не се употребява за „ рекреация “, последователно се приватизира – като аграрни земи и гори – и се урбанизираКъм 2024 година в България има минимум 183 плажа26% от плажовете са вписани като благосъстоятелност на частни лица и общиничастна благосъстоятелност се открива в 41 плажа, като няколко плажа са на практика частнинай-големият български плаж при с. Ново Оряхово е частен на 90%, а вторият по величина морски плаж у нас – този в Шкорпиловци – е частна благосъстоятелност над 60%.
Към 2024 година
Над една четвърт от крайбрежната плажна линия на Република България е частна благосъстоятелност в нарушаване на Конституцията. Приватизацията се случва последователно – и 14 Народни събрания и 21 Министерски съвета са си притваряли очите за този развой, а три от тях доста интензивно му спомагаха кабинетите Сакскобургготски, Станишев, Борисов 1). Нека не забравяме и ролята на прокуратурата в това безвластие - от 2005 г към тях са подавани голям брой сигнали. Последният сигнал, който подадохме с журналистката Петя Петрова, беше за приватизацията посредством заменки на плаж „ Камчия юг ” (Камчийски пясъци). Още в архива си вардя входящия номер - 4210 от 20.06.2013г. Оттогава се смениха трима основни прокурори, Петя Петрова умря през 2017 година, само че отговор по сигнала за продажбата и заменките на морския плаж няма, отбелязва Тома Белев в публикация, оповестена от.
През февруари 2024 година народните представители ще разискват към този момент на второ четене следващата смяна на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, препоръчана от народните представители Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Христо Иванов. И този законопроект не преглежда този проблем.
Ясно е, че казусът не е елементарен, само че и той си има законови решения:
Първият вероятен метод е завеждане на иск от Министъра на районното развиване и благоустройството пред съда за оповестяване на незначителност на покупко-продажбите по реставрация, подмяна или продажба и наказание на ответника да съобщи на страната фактическата власт върху парцелите. Законовият инструмент е ревандикационен неоправдателен иск по чл.108 от Закона за собствеността.Втори вероятен метод за обезпечаване спазването на Конституцията и закона е оборване от прокуратурата пред съда на решенията на Министерски съвет, Министерство на земеделието и храните и поземлените комисии с искане да бъдат оповестени за оскъдни.Третият вероятен метод е смяна в законодателството, която да засяга актовете и покупко-продажбите, довели до частна благосъстоятелност върху крайбрежната плажна линия.
Ситуацията е повече от това, което Конституционният съд дефинира като „ конституционно нетърпима ”. Три десетилетия чакаме министърът на районното развиване, прокуратурата и народните представители да изпълнят отговорностите си. Чудя се какъв брой още се търпи от обществото това жестоко тъпчене на Конституцията? И какъв брой плажове, скали и дюни ще останат от „ крайбрежната плажна линия “ отвън предназначението „ урбанизация “, в края на 2024 г?
Нека да забележим по какъв начин се стигна дотук.
Изключителна държавна благосъстоятелност?
В член 18 ал.1 на Конституцията на Република България е записано, че крайбрежната плажна линия е изключителна държавна благосъстоятелност. До приемането на Конституция на Република България терминът „ крайбрежна плажна линия “ е употребен единствено в Закона за здравето (1973 г) като курортен запас и за нея е било отговорно Министерство на здравеопазването. След приемането на Конституцията през 1991 г Конституционният съд прави няколко тълкувания по тази наредба:
Поради значимостта, която имат, движимостите по член 18, алинея 1 могат да принадлежат единствено на страната, върху нея тежи конституционното обвързване да не ги отчуждава. Всеобщата изгода от тези обекти е дотам явна, че конституционният законодател е счел за належащо да я обезпечи всекиму. (Решение 19/1993 по КД 11/1993)Единственият вероятен притежател на правото на благосъстоятелност на тези благосъстояния може да бъде съгласно възгледите на нашия парламентарен законодател единствено българската страна. (Решение 2/1996 по КД 26/1995)Публичноправната значителност и всеобща полза е универсално разбиране и се отнася до всички обекти и запаси, посочени член 18, алинея 1 от Конституцията. Критериите за определянето му са от компетентността на законодателя. (Решение 11/1997 по КД 4/1997)Разпоредбата на член 18, алинея 1 от Конституцията обаче в частта на текста „ избрани със закон, са изключителна държавна благосъстоятелност " е ясна и не предстои на пояснение. Посочването, че изключителна държавна благосъстоятелност са тези гори, паркове с национално значение, естествени и археологически резервати, които са избрани със закон, не буди никакво подозрение, че законът би трябвало ясно да ги индивидуализира и дефинира. Всяко друго изброяване в тази тенденция би означавало Конституционният съд всъщност да даде напътствие, какво би трябвало да съдържа един предстоящ закон (Определение 6/2003 по КД 19/2002)
Концесиите върху плажове – без ясна формулировка
Независимо от неналичието на определение какво е „ плажна линия “, същата се включва през 1995г в Закона за концесиите като обект, който може да се концесионира. Съгласно Постановление № 138 на Министерския съвет от 18 юни 1996 година морските плажове престават да бъдат на предписание на Министерството на здравеопазването. С Постановление № 147 на Министерския съвет от 26 юни 1996 година за изменение и допълнение на Постановление № 236 на Министерския съвет от 1991 година ръководството и стопанисването на морските плажове, както и дейностите по реда на Закона за концесиите по отношение на използването на морските плажове, се дават на Министерството на районното развиване и благоустройството. От стенограма на съвещание на 37то Народно събрание от 20.12.1996г. разбираме че Министерство на регионалното развитие „ прави незабавно събиране и обобщаване на база данни и документи за уточняване на действителните граници на обектите на концесии, както и главните характерности на морските плажове с оглед правенето на актове за държавна благосъстоятелност от министъра на финансите. Предстои възлагането на изработването на изискуемите по член 8 от Правилника за използване на закона правни, финансово-икономически, обществени и екологични разбори с оглед срочното правене на оферти за концесии. ”
Не е известно по какви критерии Министерство на регионалното развитие е определяло границите на морските плажове, без значение че те би трябвало да са избрани от закон, а в закон такива са липсвали?
Първата концесия върху част от крайбрежна плажна линия е учредена с решение на Министерски съвет на 27 април 1998 година за морски плаж “Албена ”. Следват плаж “Златни пясъци ”, “Слънчев ден ”, “Дюни ”, “Св. Константин и Елена ”, “Елените ”, “Русалка ”, “Слънчев бряг ” и така нататък
Какво има страната край морето?
Актове за изключителна държавна благосъстоятелност на плажовете са издавани, концесии са раздавани, само че първото определение, което да се опита да индивидуализира и дефинира какво е „ крайбрежна плажна линия “ се дава седем години по-късно - едвам през 2005 година с допълнение на Закона за държавната благосъстоятелност. Според него Крайбрежна плажна линия е „ част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, трошляк или други седиментни и/или скални формирания, с метод на трайно прилагане за рекреационни цели “.
В закона също по този начин се дава определение и за морски плаж - „ Морски плаж " по смисъла на този закон е обособена част от крайбрежната плажна линия на Черно море с прилежаща водна повърхност. Границите на територията на морския плаж се дефинират въз основа на геодезическо снимане посредством директни геодезични измервания, което се отразява в Акта за изключителна държавна благосъстоятелност.
Това определение обвързва крайбрежната плажна линия с метода на трайно прилагане - за рекреационни цели. Това разрешава на Министерски съвет и Министерство на регионалното развитие да деактуват огромни елементи от някои плажове, тъй като те не са имали такова предопределение, а някакво друго - да вземем за пример предпазени територии и така нататък, като по подобен метод ги включат в стопанския оборот и страната стартира да ги заменя и продава. Имотите са избрани като пасища, други аграрни земи или гори. Най-известна е договорката с продажбите и заменките на гори на територията на някогашната предпазена околност Камчийски пясъци почнала единствено три месеца измежду приемането на закона. Независимо от множеството правосъдни каузи, водени от природозащитни организации, журналистически следствия и улични митинги, приватизацията на морски плажове продължава до 2008 година
С влезлият в действие на 1.01.2008 година Закон за устройство на черноморското крайбрежие се дава ново определение. Според него “крайбрежната плажна линия ” е обособена територия, формирана от обособени морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория. Същият закон дава следното определение за плаж - територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна линия, покрита с пясък, трошляк и други седиментни или скални формирания вследствие на естествени или изкуствено провокирани вследствие на човешка активност процеси на взаимоотношение на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, ситуирани директно зад плажната линия или попадащи върху морския плаж.
Колко и къде са плажовете?
Определението от ЗУЧК не е доста по-ясно и критерият дали един парцел е част от морския плаж или не към момента е много неразбираем, само че можем да приемем, че границата на морските дюни зад територията, формирана от естествените процеси на взаимоотношение сред морето и сушата, е морски плаж, а крайбрежната плажна линия е формирана от всички морски плажове.
Ако желаем да разберем какъв брой морски плажа има в България и каква е тяхната повърхност няма да е елементарно да намерим информацията. Липсата на обединен указател на плажовете с техните граници е разрешило през годините техният брой, повърхност и имена да се трансформират неведнъж.
Например, в община Долни Чифлик има следните „ вариации на тематика “:
според заповед на министъра на туризма 4 плажа – „ Камчия-юг ”, „ Изгрев-Хоризонт ”, „ Шкорпиловци север ” и „ Шкорпиловци юг ”,в Регистъра на профилираните карти по ЗУЧК, поддържан от Агенцията по кадастър, откриваме 3 – плажовете „ Камчия-юг ”, „ Изгрев-Хоризонт ”, „ Шкорпиловци ”,в пласт „ Черноморско крайбрежие “ на Кадастралната карта има 2 плажа - “с. Шкорпиловци ” и “с. Ново Оряхово ”,в Държавен вестник откриваме решения за отдаване под концесия на 3 плажовете – „ Шкорпиловци-централен ”, “Шкорпиловци-север ”, “Шкорпиловци-юг ”.
Въпреки това, употребявайки няколко източника, може да сме повече осведомени. Към началото на 2024 година откриваме:
от Националният концесионен указател () – че има 85 плажа, отдадени под концесия,от заповед на министърът на туризма за неохраняемите плажове – че има 98 неохраняеми плажа ().
Т. е. в България има не по-малко от 183 плажа.
От шейп файл от регистъра на профилираните карти можем да установим, че към 2024 година морските плажове заемат 14 213 декара. Използвайки данните от кадастралната карта се открива, че 26% от тях, или 3 811 декара се водят благосъстоятелност на частни лица и общини. От тях по тип територия тази недържавна благосъстоятелност се дели на:
287 декара аграрни територии,254 декара горски територии,2320 декара предпазени територии,4 декара транспортни територии и946 декара урбанизирани територии.
Кадастърът обаче разрешава застрояване и отвън този тип „ урбанизирана територия “ - има и застрояване без да се трансформира типа на територията, както и Подробен устройствен план (подробни устройствени планове), при които към момента не са трансформирали предназначението. Ако обединим всички способи на трайно прилагане, свързани със застрояване, ще установим, че общините са позволили посредством общи и подробни устройствени проекти 1026 декара да могат да бъдат застроени.
Нашето изследване сподели, че частна благосъстоятелност се открива в 41 плажа, като няколко плажа са на практика частни. В това число влизат четири от десетте най-големи плажа в България, като най-големият български плаж при с. Ново Оряхово е частен на 90%., а вторият по величина морски плаж у нас - този в Шкорпиловци е частна благосъстоятелност над 60%.
Плажовете са държавни съгласно Конституцията от 1991 г.След 2005 година крайбрежната плажна линия, която не се употребява за „ рекреация “, последователно се приватизира – като аграрни земи и гори – и се урбанизираКъм 2024 година в България има минимум 183 плажа26% от плажовете са вписани като благосъстоятелност на частни лица и общиничастна благосъстоятелност се открива в 41 плажа, като няколко плажа са на практика частнинай-големият български плаж при с. Ново Оряхово е частен на 90%, а вторият по величина морски плаж у нас – този в Шкорпиловци – е частна благосъстоятелност над 60%.
Към 2024 година
Над една четвърт от крайбрежната плажна линия на Република България е частна благосъстоятелност в нарушаване на Конституцията. Приватизацията се случва последователно – и 14 Народни събрания и 21 Министерски съвета са си притваряли очите за този развой, а три от тях доста интензивно му спомагаха кабинетите Сакскобургготски, Станишев, Борисов 1). Нека не забравяме и ролята на прокуратурата в това безвластие - от 2005 г към тях са подавани голям брой сигнали. Последният сигнал, който подадохме с журналистката Петя Петрова, беше за приватизацията посредством заменки на плаж „ Камчия юг ” (Камчийски пясъци). Още в архива си вардя входящия номер - 4210 от 20.06.2013г. Оттогава се смениха трима основни прокурори, Петя Петрова умря през 2017 година, само че отговор по сигнала за продажбата и заменките на морския плаж няма, отбелязва Тома Белев в публикация, оповестена от.
През февруари 2024 година народните представители ще разискват към този момент на второ четене следващата смяна на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, препоръчана от народните представители Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Христо Иванов. И този законопроект не преглежда този проблем.
Ясно е, че казусът не е елементарен, само че и той си има законови решения:
Първият вероятен метод е завеждане на иск от Министъра на районното развиване и благоустройството пред съда за оповестяване на незначителност на покупко-продажбите по реставрация, подмяна или продажба и наказание на ответника да съобщи на страната фактическата власт върху парцелите. Законовият инструмент е ревандикационен неоправдателен иск по чл.108 от Закона за собствеността.Втори вероятен метод за обезпечаване спазването на Конституцията и закона е оборване от прокуратурата пред съда на решенията на Министерски съвет, Министерство на земеделието и храните и поземлените комисии с искане да бъдат оповестени за оскъдни.Третият вероятен метод е смяна в законодателството, която да засяга актовете и покупко-продажбите, довели до частна благосъстоятелност върху крайбрежната плажна линия.
Ситуацията е повече от това, което Конституционният съд дефинира като „ конституционно нетърпима ”. Три десетилетия чакаме министърът на районното развиване, прокуратурата и народните представители да изпълнят отговорностите си. Чудя се какъв брой още се търпи от обществото това жестоко тъпчене на Конституцията? И какъв брой плажове, скали и дюни ще останат от „ крайбрежната плажна линия “ отвън предназначението „ урбанизация “, в края на 2024 г?
Нека да забележим по какъв начин се стигна дотук.
Изключителна държавна благосъстоятелност?
В член 18 ал.1 на Конституцията на Република България е записано, че крайбрежната плажна линия е изключителна държавна благосъстоятелност. До приемането на Конституция на Република България терминът „ крайбрежна плажна линия “ е употребен единствено в Закона за здравето (1973 г) като курортен запас и за нея е било отговорно Министерство на здравеопазването. След приемането на Конституцията през 1991 г Конституционният съд прави няколко тълкувания по тази наредба:
Поради значимостта, която имат, движимостите по член 18, алинея 1 могат да принадлежат единствено на страната, върху нея тежи конституционното обвързване да не ги отчуждава. Всеобщата изгода от тези обекти е дотам явна, че конституционният законодател е счел за належащо да я обезпечи всекиму. (Решение 19/1993 по КД 11/1993)Единственият вероятен притежател на правото на благосъстоятелност на тези благосъстояния може да бъде съгласно възгледите на нашия парламентарен законодател единствено българската страна. (Решение 2/1996 по КД 26/1995)Публичноправната значителност и всеобща полза е универсално разбиране и се отнася до всички обекти и запаси, посочени член 18, алинея 1 от Конституцията. Критериите за определянето му са от компетентността на законодателя. (Решение 11/1997 по КД 4/1997)Разпоредбата на член 18, алинея 1 от Конституцията обаче в частта на текста „ избрани със закон, са изключителна държавна благосъстоятелност " е ясна и не предстои на пояснение. Посочването, че изключителна държавна благосъстоятелност са тези гори, паркове с национално значение, естествени и археологически резервати, които са избрани със закон, не буди никакво подозрение, че законът би трябвало ясно да ги индивидуализира и дефинира. Всяко друго изброяване в тази тенденция би означавало Конституционният съд всъщност да даде напътствие, какво би трябвало да съдържа един предстоящ закон (Определение 6/2003 по КД 19/2002)
Концесиите върху плажове – без ясна формулировка
Независимо от неналичието на определение какво е „ плажна линия “, същата се включва през 1995г в Закона за концесиите като обект, който може да се концесионира. Съгласно Постановление № 138 на Министерския съвет от 18 юни 1996 година морските плажове престават да бъдат на предписание на Министерството на здравеопазването. С Постановление № 147 на Министерския съвет от 26 юни 1996 година за изменение и допълнение на Постановление № 236 на Министерския съвет от 1991 година ръководството и стопанисването на морските плажове, както и дейностите по реда на Закона за концесиите по отношение на използването на морските плажове, се дават на Министерството на районното развиване и благоустройството. От стенограма на съвещание на 37то Народно събрание от 20.12.1996г. разбираме че Министерство на регионалното развитие „ прави незабавно събиране и обобщаване на база данни и документи за уточняване на действителните граници на обектите на концесии, както и главните характерности на морските плажове с оглед правенето на актове за държавна благосъстоятелност от министъра на финансите. Предстои възлагането на изработването на изискуемите по член 8 от Правилника за използване на закона правни, финансово-икономически, обществени и екологични разбори с оглед срочното правене на оферти за концесии. ”
Не е известно по какви критерии Министерство на регионалното развитие е определяло границите на морските плажове, без значение че те би трябвало да са избрани от закон, а в закон такива са липсвали?
Първата концесия върху част от крайбрежна плажна линия е учредена с решение на Министерски съвет на 27 април 1998 година за морски плаж “Албена ”. Следват плаж “Златни пясъци ”, “Слънчев ден ”, “Дюни ”, “Св. Константин и Елена ”, “Елените ”, “Русалка ”, “Слънчев бряг ” и така нататък
Какво има страната край морето?
Актове за изключителна държавна благосъстоятелност на плажовете са издавани, концесии са раздавани, само че първото определение, което да се опита да индивидуализира и дефинира какво е „ крайбрежна плажна линия “ се дава седем години по-късно - едвам през 2005 година с допълнение на Закона за държавната благосъстоятелност. Според него Крайбрежна плажна линия е „ част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, трошляк или други седиментни и/или скални формирания, с метод на трайно прилагане за рекреационни цели “.
В закона също по този начин се дава определение и за морски плаж - „ Морски плаж " по смисъла на този закон е обособена част от крайбрежната плажна линия на Черно море с прилежаща водна повърхност. Границите на територията на морския плаж се дефинират въз основа на геодезическо снимане посредством директни геодезични измервания, което се отразява в Акта за изключителна държавна благосъстоятелност.
Това определение обвързва крайбрежната плажна линия с метода на трайно прилагане - за рекреационни цели. Това разрешава на Министерски съвет и Министерство на регионалното развитие да деактуват огромни елементи от някои плажове, тъй като те не са имали такова предопределение, а някакво друго - да вземем за пример предпазени територии и така нататък, като по подобен метод ги включат в стопанския оборот и страната стартира да ги заменя и продава. Имотите са избрани като пасища, други аграрни земи или гори. Най-известна е договорката с продажбите и заменките на гори на територията на някогашната предпазена околност Камчийски пясъци почнала единствено три месеца измежду приемането на закона. Независимо от множеството правосъдни каузи, водени от природозащитни организации, журналистически следствия и улични митинги, приватизацията на морски плажове продължава до 2008 година
С влезлият в действие на 1.01.2008 година Закон за устройство на черноморското крайбрежие се дава ново определение. Според него “крайбрежната плажна линия ” е обособена територия, формирана от обособени морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория. Същият закон дава следното определение за плаж - територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна линия, покрита с пясък, трошляк и други седиментни или скални формирания вследствие на естествени или изкуствено провокирани вследствие на човешка активност процеси на взаимоотношение на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, ситуирани директно зад плажната линия или попадащи върху морския плаж.
Колко и къде са плажовете?
Определението от ЗУЧК не е доста по-ясно и критерият дали един парцел е част от морския плаж или не към момента е много неразбираем, само че можем да приемем, че границата на морските дюни зад територията, формирана от естествените процеси на взаимоотношение сред морето и сушата, е морски плаж, а крайбрежната плажна линия е формирана от всички морски плажове.
Ако желаем да разберем какъв брой морски плажа има в България и каква е тяхната повърхност няма да е елементарно да намерим информацията. Липсата на обединен указател на плажовете с техните граници е разрешило през годините техният брой, повърхност и имена да се трансформират неведнъж.
Например, в община Долни Чифлик има следните „ вариации на тематика “:
според заповед на министъра на туризма 4 плажа – „ Камчия-юг ”, „ Изгрев-Хоризонт ”, „ Шкорпиловци север ” и „ Шкорпиловци юг ”,в Регистъра на профилираните карти по ЗУЧК, поддържан от Агенцията по кадастър, откриваме 3 – плажовете „ Камчия-юг ”, „ Изгрев-Хоризонт ”, „ Шкорпиловци ”,в пласт „ Черноморско крайбрежие “ на Кадастралната карта има 2 плажа - “с. Шкорпиловци ” и “с. Ново Оряхово ”,в Държавен вестник откриваме решения за отдаване под концесия на 3 плажовете – „ Шкорпиловци-централен ”, “Шкорпиловци-север ”, “Шкорпиловци-юг ”.
Въпреки това, употребявайки няколко източника, може да сме повече осведомени. Към началото на 2024 година откриваме:
от Националният концесионен указател () – че има 85 плажа, отдадени под концесия,от заповед на министърът на туризма за неохраняемите плажове – че има 98 неохраняеми плажа ().
Т. е. в България има не по-малко от 183 плажа.
От шейп файл от регистъра на профилираните карти можем да установим, че към 2024 година морските плажове заемат 14 213 декара. Използвайки данните от кадастралната карта се открива, че 26% от тях, или 3 811 декара се водят благосъстоятелност на частни лица и общини. От тях по тип територия тази недържавна благосъстоятелност се дели на:
287 декара аграрни територии,254 декара горски територии,2320 декара предпазени територии,4 декара транспортни територии и946 декара урбанизирани територии.
Кадастърът обаче разрешава застрояване и отвън този тип „ урбанизирана територия “ - има и застрояване без да се трансформира типа на територията, както и Подробен устройствен план (подробни устройствени планове), при които към момента не са трансформирали предназначението. Ако обединим всички способи на трайно прилагане, свързани със застрояване, ще установим, че общините са позволили посредством общи и подробни устройствени проекти 1026 декара да могат да бъдат застроени.
Нашето изследване сподели, че частна благосъстоятелност се открива в 41 плажа, като няколко плажа са на практика частни. В това число влизат четири от десетте най-големи плажа в България, като най-големият български плаж при с. Ново Оряхово е частен на 90%., а вторият по величина морски плаж у нас - този в Шкорпиловци е частна благосъстоятелност над 60%.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ