Антонина Желязкова: Трябват промени в закона за вероизповеданията, за да няма обидна неравнопоставеност
Държавата да финансира изповеданията и религиозните учебни заведения, финансирането им от чужбина да бъде лимитирано – това предлага планът за промени в закона за вероизповеданията на " Обединени патриоти ". Според създателите му приключилите зад граница религиозни проповедници и преподаватели ще би трябвало да получават право от Министерството на образованието да упражняват специалността си. Неотдавна вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов съобщи, че в България се виждат опити за радикализация в гетата и в Родопите, където живеят мюсюлмани. Той предложи " промени на закона за вероизповеданията и закона за образованието като част от ограниченията за битка с радикализацията ".
По този мотив " Дневник " потърси мнението на специалисти. Първият диалог е с проф. Антонина Желязкова - историк и обществен антрополог. Директор е на Международния център за проучване на малцинствата и културните взаимоотношения. Хоноруван учител по " Спешна антропология в Югоизточна Европа " в Историческия факултет на Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Има голям брой книги, изявления и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Тя е един от водещите специалисти в страната по исляма на Балканите.
Наложително ли е да се трансформират законите за образованието и за вероизповеданията, с цел да може имамите да се образоват по одобрена от министерството на образованието образователна система, а приключилите отвън България да получават позволение, с цел да имат право да преподават?
- Някои неща би трябвало несъмнено да се трансформират, тъй като водят до обидна неравнопоставеност. От години експертите предлагаме да бъде упълномощен Висшият ислямски институт, тъй като хората, които го приключват нямат правото да продължат образованието си за по-висока степен или за световна компетентност в българските висши образователни заведения. Парадоксално е, когато си приключил мюсюлмански нравствен университет в чужбина, твоята тапия да е законна, а когато си приключил в България, тя да не се признава, заради неналичието на академична акредитация.
Доколкото съм осведомена, имамите, които са приключили в чужбина легализират дипломите си в България. Не мисля, че е нужна някаква спецкомисия, която да им издава лицензи. Това даже звучи заплашително и не е належащо ненужно напрежение. За тези, които са избрали да се занимават с преподавателска активност, то техните дипломи би следвало да имат утвърждението на съответните университетски/институтски университетски препоръки, тъй като съществува някаква академична автономност въпреки всичко. Пак там са и учените, които имат напълно точна визия до каква степен една тапия заслужава почитание и почит, или до каква степен тя е реплика. Не съм сигурна, че това е по силите на служителите от министерството.
Лицензираща комисия ще отвори огромен проблем, тъй като от ден на ден младежи получават образованието си в чужбина и се допуска да се завръщат, с цел да работят и да преподават в родината. Би било демонстрация на неравнопоставеност, в случай че едни дипломи и преподавателски права се лицензират, а други – не.
Що се отнася до междинните духовни мюсюлмански учебни заведения в България, то те и по старите закони се управляват от министеството, задължени са да преподават и общообразователните дисциплини.
Съмненията се пораждат от обстоятелството, че има финансиране и преподаватели от Турция, само че това е порочният кръг, тъй като неналичието на акредитация на Висшия ислямски институт, лишава България от готови преподаватели за тези междинни духовни учебни заведения. Би могло просто да се предложи междинните духовни учебни заведения да афишират състезания и да наемат като лектори и всемирски експерти по религиите, а също и висококвалифицирани преподаватели по общообразователните предмети. Разбира се, това изисква по-висок бюджет за тези четири междинни духовни учебни заведения, който би трябвало да се планува от министерството и от общинските управи.
Верни ли са изказванията, че роми от гетата сменят вярата (християни стават мюсюлмани)? Ако това е правилно, тогава на какво може да се дължи?
- Сред ромите не е събитие прозелитизмът. Това се случва неведнъж през вековете и десетилетията, както и през днешния ден. Дължи се на техния блян да се приспособяват и да се впишат в средата, в която живеят. Едновременно с това те се преценяват и с някакви обществени изгоди от промяната на религията, а постоянно и на етническата еднаквост.
През 90-те години на ХХ век, разговарях с много роми, които напускаха мюсюлманството или православието и прекосяваха към разнообразни евангелски църкви. Това беше заради обстоятелството, че тези нови деноминации им откриваха по-реални благоприятни условия за разбиране на културни привички, на някакъв ред и дисциплинираност, предоставяха постоянни занимания за тях и за децата. Когато се усещат отхвърлени, ромите търсят метод да облекчат ориста си посредством нова еднаквост, без несъмнено да изоставят своята обичайната просвета.
Има ли данни за разпространяване на коренен ислям в някои гета или в джамии в Родопите?
- Поне ние учените, които работим от години на терен измежду мюсюлманите в България, не отчитаме радикални настроения и настройки, които да са свързани с религията. Съществуват, измежду част от по-младите мюсюлмани, увлечения към по-фундаменталистки форми на исляма като салафизма, само че това не значи единствено по себе си, че са настроени джихадистки или нападателно против другите конфесии. Това е самостоятелен избор за връщане към кораническите догми, изчистени от характерните локални ритуални отклонения и от синкретизма, които са присъщи за Балканите и са наследени още от интервала на османската империя.
Мюсюлманите в България са настроени отрицателно към ДАЕШ, към екстремизма и тероризма, биха желали да съжителстват равнопоставено и спокойно със съгражданите си християни. В България съществува и десетилетно градена просвета на съжителството, има ясни правила на съгласуемост и несъответственост в общите пространства на живот. Никой не би желал това да се унищожи. Затова и мюсюлманите са доста чувствителни към крайности от политически и административен темперамент, които им се привиждат като опасност против тяхната просвета, припомнят им за репресии от минали режими и десетилетия.
В обществото съществува известно съмнение към имамите, които са приключили образованието си в Саудитска арабия, Египет или Йемен. Това подозрение обаче е хипотетично, а не обосновано върху някакви техни съответни дейности. Вероятно заради обстоятелството, че те са по-настойчиви, когато проповядват паството им да се придържа към класическите ислямски правила. Друг е въпросът, че измежду цялото общество, включително и измежду мюсюлманите има насъбрано напрежение, съществува общо радикализиране заради политически и обществени дефицити, заради абсолютния дефицит на правдивост.
По този мотив " Дневник " потърси мнението на специалисти. Първият диалог е с проф. Антонина Желязкова - историк и обществен антрополог. Директор е на Международния център за проучване на малцинствата и културните взаимоотношения. Хоноруван учител по " Спешна антропология в Югоизточна Европа " в Историческия факултет на Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Има голям брой книги, изявления и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Тя е един от водещите специалисти в страната по исляма на Балканите.
Наложително ли е да се трансформират законите за образованието и за вероизповеданията, с цел да може имамите да се образоват по одобрена от министерството на образованието образователна система, а приключилите отвън България да получават позволение, с цел да имат право да преподават?
- Някои неща би трябвало несъмнено да се трансформират, тъй като водят до обидна неравнопоставеност. От години експертите предлагаме да бъде упълномощен Висшият ислямски институт, тъй като хората, които го приключват нямат правото да продължат образованието си за по-висока степен или за световна компетентност в българските висши образователни заведения. Парадоксално е, когато си приключил мюсюлмански нравствен университет в чужбина, твоята тапия да е законна, а когато си приключил в България, тя да не се признава, заради неналичието на академична акредитация.
Доколкото съм осведомена, имамите, които са приключили в чужбина легализират дипломите си в България. Не мисля, че е нужна някаква спецкомисия, която да им издава лицензи. Това даже звучи заплашително и не е належащо ненужно напрежение. За тези, които са избрали да се занимават с преподавателска активност, то техните дипломи би следвало да имат утвърждението на съответните университетски/институтски университетски препоръки, тъй като съществува някаква академична автономност въпреки всичко. Пак там са и учените, които имат напълно точна визия до каква степен една тапия заслужава почитание и почит, или до каква степен тя е реплика. Не съм сигурна, че това е по силите на служителите от министерството.
Лицензираща комисия ще отвори огромен проблем, тъй като от ден на ден младежи получават образованието си в чужбина и се допуска да се завръщат, с цел да работят и да преподават в родината. Би било демонстрация на неравнопоставеност, в случай че едни дипломи и преподавателски права се лицензират, а други – не.
Що се отнася до междинните духовни мюсюлмански учебни заведения в България, то те и по старите закони се управляват от министеството, задължени са да преподават и общообразователните дисциплини.
Съмненията се пораждат от обстоятелството, че има финансиране и преподаватели от Турция, само че това е порочният кръг, тъй като неналичието на акредитация на Висшия ислямски институт, лишава България от готови преподаватели за тези междинни духовни учебни заведения. Би могло просто да се предложи междинните духовни учебни заведения да афишират състезания и да наемат като лектори и всемирски експерти по религиите, а също и висококвалифицирани преподаватели по общообразователните предмети. Разбира се, това изисква по-висок бюджет за тези четири междинни духовни учебни заведения, който би трябвало да се планува от министерството и от общинските управи.
Верни ли са изказванията, че роми от гетата сменят вярата (християни стават мюсюлмани)? Ако това е правилно, тогава на какво може да се дължи?
- Сред ромите не е събитие прозелитизмът. Това се случва неведнъж през вековете и десетилетията, както и през днешния ден. Дължи се на техния блян да се приспособяват и да се впишат в средата, в която живеят. Едновременно с това те се преценяват и с някакви обществени изгоди от промяната на религията, а постоянно и на етническата еднаквост.
През 90-те години на ХХ век, разговарях с много роми, които напускаха мюсюлманството или православието и прекосяваха към разнообразни евангелски църкви. Това беше заради обстоятелството, че тези нови деноминации им откриваха по-реални благоприятни условия за разбиране на културни привички, на някакъв ред и дисциплинираност, предоставяха постоянни занимания за тях и за децата. Когато се усещат отхвърлени, ромите търсят метод да облекчат ориста си посредством нова еднаквост, без несъмнено да изоставят своята обичайната просвета.
Има ли данни за разпространяване на коренен ислям в някои гета или в джамии в Родопите?
- Поне ние учените, които работим от години на терен измежду мюсюлманите в България, не отчитаме радикални настроения и настройки, които да са свързани с религията. Съществуват, измежду част от по-младите мюсюлмани, увлечения към по-фундаменталистки форми на исляма като салафизма, само че това не значи единствено по себе си, че са настроени джихадистки или нападателно против другите конфесии. Това е самостоятелен избор за връщане към кораническите догми, изчистени от характерните локални ритуални отклонения и от синкретизма, които са присъщи за Балканите и са наследени още от интервала на османската империя.
Мюсюлманите в България са настроени отрицателно към ДАЕШ, към екстремизма и тероризма, биха желали да съжителстват равнопоставено и спокойно със съгражданите си християни. В България съществува и десетилетно градена просвета на съжителството, има ясни правила на съгласуемост и несъответственост в общите пространства на живот. Никой не би желал това да се унищожи. Затова и мюсюлманите са доста чувствителни към крайности от политически и административен темперамент, които им се привиждат като опасност против тяхната просвета, припомнят им за репресии от минали режими и десетилетия.
В обществото съществува известно съмнение към имамите, които са приключили образованието си в Саудитска арабия, Египет или Йемен. Това подозрение обаче е хипотетично, а не обосновано върху някакви техни съответни дейности. Вероятно заради обстоятелството, че те са по-настойчиви, когато проповядват паството им да се придържа към класическите ислямски правила. Друг е въпросът, че измежду цялото общество, включително и измежду мюсюлманите има насъбрано напрежение, съществува общо радикализиране заради политически и обществени дефицити, заради абсолютния дефицит на правдивост.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ