Даниел Смилов Политиката на преименуването е древна като света. Този,

Даниел Смилов

Политиката на преименуването е антична като света.

Този, който владее словото, основава действителност. Като смениш името, унищожаваш остарялото и раждаш ново от нищото.

Последният родолюбив акт на преименуване у нас беше осъществен в Старозагорско, където бяха заменени 838 турско-арабски имена с български. " Сред тях са да вземем за пример местността Чаплака, която към този момент ще се споделя Голото, Халваджи кладенец ще е Халваджийски бунар, Калпазан хълм ще бъде Ялов хълм, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед хълм – Антонов хълм. Карталско дърво ще е към този момент Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото. "

При превода за жалост постоянно има загуба на смисъл: едно е Калпазан хълм, друго е Ялов хълм. С такава замяна за историята ще остане мистерия дали на този хълм са се събирали селските калпазани или просто на него нищо в никакъв случай не е виреело. Вярно, това не е огромен въпрос, само че за краеведите всеки подробност е значим. Също по този начин от време на време се стига до парадокси – заменя се една турска дума с друга турска дума: като " господар " на мястото на “бей ". Патриотичният резултат от сходна замяна е непретенциозен, само че остава положителното желание.

Географски преименувания са ставали в България и преди, и Старозагорско постоянно е било водач. Най-голямото преименуване е национално и се случва през 1934 година:

" От август до декември 1934 година с девет заповеди на министъра на вътрешните работи и националното здраве (ВРНЗ) Петър Мидилев са изменени имената на 1875 обитаеми места в нашата страна.

Големи преименувания на селищата в България има през 1906 година, когато са заменени имената на 347 обитаеми места, най-вече в тогавашния Старозагорски окръг, през 1942 година, когато са изменени имената на 360 обитаеми места в Южна Добруджа и през 1966 година когато е конкретизирано изписването или са изменени имената на 211 селища в цялата страна. Но в никакъв случай преди и след 1934 година смяната на имената на обитаемоте места в България не е толкоз огромна. През годината са заменени названията на 32,6 % от всички селища. "

След толкоз всеобщо покръстване на околната среда човек би помислил, че Кимон Георгиев и " звенарите " са изчерпали патриотичния капацитет на политиката на географско преименуване. Затова комунистическият режим през 80-те години на предишния век стартира да преименува не географията, а напряко хора, което докара до нещастието с така наречен Възродителен развой. В резултат на нея България стартира прехода като интернационален парий, който тежко нарушава правата на индивида, и бяха нужни великански старания това отношение на света към нас да се промени.

Дано днешните патриотида са си взели поука от тези събития! Поне към този момент те се връщат не към политиката на Тодор Живков (хора), а към тази на Кимон Георгиев (селища). Поради това Сидеров, Джамбазки и Каракачанов може да бъдат спокойни, че техните имена няма да бъдат заменени с нещо по-славянско. (Чудно пък по какъв начин най-големите патриоти се оказаха с турски имена!)

В съпоставяне с Кимон Георгиев обаче през днешния ден имаме сериозна радикализация на политиката – от селища към този момент се минава към местности и географски понятия. Тази радикализация отваря гигантска опция за сходни актове по цялата страна, след което тя може да се окаже изцяло неузнаваема и с непотребни карти.

Политиката на преименуването обаче би трябвало да бъде систематизирана и правилата ѝ да се изчистят. Засега тя се организира стихийно и никой не знае какъв ще е крайният резултат и до каква степен ще стигне тя. Затова следните въпроси би трябвало се обмислят и патриотите да излязат с решение по тях:
1. Само география или и веществен свят?
По времето на Възродителния развой преименуването на хора върви редом с опити за преименуване на предмети. Под управлението на Георги Джагаров и други комунистически дейци заседават комисии, които съществено обмислят радикална промяна на имената на храни и предмети от бита. Думата " сарми " да вземем за пример е с несъмнено непатриотичен генезис и предложенията са били да бъде заместена с родните думи " гушки " или " свитки ". Аз персонално бих предпочел " гушки ", само че рискът да изядеш сериозен пестник от сервитьорката, когато си ги поръчаш, е доста огромен.

Трудностите настрани, патриотите би трябвало да решат какво вършим с предметите – да вземем за пример с халвата. Защото се стига до парадокса, че заменяме Халваджи кладенец с Халваджийски бунар, което дава единствено 50% родолюбив резултат.
2. Големият въпрос – България
Да речем, че патриотичните планове се концентрират главно върху географията, от която се изхвърлят всички наименования с тюркски и арабски генезис. Тук поражда рискът от изхвърляне и на името България, тъй като има възможност то да е с тюркси генезис и да отбелязва " разбъркан народ ". Тюркският генезис на българите беше това, което всички учихме в учебно заведение през 80-те години на предишния век, въпреки че етимологията на България от " булгамак " – разбърквам – несъмнено е противоречива (а пък си е и напряко обидна). Както някои вярно означават, за какво пък тъкмо нас ще ни кръстят " смесени ", като всички преселващи се нации са били на нашия хал?

Днес по-модерна е теорията за иранския генезис на името, само че това беше преди изострянето на връзките ни с тази страна по нуклеарното съглашение и обстановката в Сирия по-общо. Слабост на тази доктрина е, че липсват съществени доказателства за нея, с изключение на звуковото подобие сред Балхара и България. Но хубавото е, че съгласно нея вместо от " разбъркан ", името ни произлиза от " бала " – “висок, популярен, основен ".

Така или другояче, в случай че теорията за тюркския генезис въпреки всичко се окаже вярна, политиката на преименуване ще се изправи пред огромен проблем. Ще излезе, че сме сменили " Куру баглар " с " Лозенец ", а името на цялата страна не е заменено. Вярно е, че славянизацията на " България " също няма да е елементарен развой – Сплавия или Смесия са имена, които не всеки би преглътнал. Да не приказваме за латинизация на името – да вземем за пример, Хибридия, което ще ни вкара напряко в окото на геополитически циклон.
3. Другият огромен въпрос – Балканите
Ако патриотичната политика по географско преименуване остане единствено на национално равнище, тя ще е несъмнено незавършена. Думата " Балкани ", както Мария Тодорова ослепително сподели, без друго е придобила пейоративно значение. Затова може да бъде смесенена с нещо по-славянско. Бихме могли да сложим промяната на името като изискване за приемането на Западните Балкани в Европейски Съюз. Но можем да срещнем и съпротива от страна на Гърция. Компромис може да се реализира с тях посредством название на района от рода на Бивша Византия или Европейска Византия. Но пък това ще е прекомерно огромен поклон към гърците. Изобщо – заплетена работа, която може да сътвори напрежения за епохи напред.
4. Партиите
И най-после, пред политиката на преименуването стои и един метафизичен проблем. Дори и да е правилно, че Бог е основал света посредством словото, от това не следва, че и индивидът може да основава свят по този метод. Да предположим, че подобен креационизъм е вероятен – сменяйки името, сменяте и нещото. Например, кръщавате партия " Обединени патриоти " и тя става патриотична партия. Ако това е допустимо, не е ли редно да кръстим по закон всичките български партии " патриотични ", с цел да сме сигурни, че са патриоти?

Най-лесно би било с Политическа партия " ГЕРБ ", която ще стане Патриотична партия “ГЕРБ ". Без друго “Политическа партия " е тафтология, тъй като партиите не могат да са неполитически, а пък явно не става дума за партия шах в тази ситуация. При Движение за права и свободи и Демократична България ще се прибави по още една писмен знак и ще станат ПДПС и ПДБ, което не е мъчно. " Българска социалистическа партия за България " може да бъде извинено да не прибавя " патриотична " начело, доколкото си е поставило пояснението откъм гърба. (Макар че с това " за България " може би се има поради друго – че Българска социалистическа партия не е единствено за Русия.) Най-губещи ще се окажат " Обединените патриоти ", които няма да са към този момент неповторими. Но и те могат да прибавят още един предикат и да станат Патриотични обединени патриоти (ПОП).

Двоен дикиш по-здраво хваща. Пардон, двоен тегел по-здраво хваща!