Даниел Пангев е пътешественик, писател и д-р по социално управление.

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Даниел Пангев е странник, публицист и доктор по обществено ръководство. Автор е на книгата „ Охрид, Охрид, убав, благ “ (с привършен тираж) както и на пътеписа „ Уловени мигове от близо и надалеч “. В него той разказва български места отвън родината и споделя за тяхното минало. Пангев ни среща с разнообразни хора, които пазят частици българска история у себе си, и ни припомня, че би трябвало да пазим родната памет и да си спомняме за предците си. В момента той приготвя продължение на пътеводителя, което ще включва още непознати дестинации, вълнуващи истории и забавни персони.

Как се зароди концепцията за написването на този пътепис?
Още от дребен моите родители ме водеха из България. И от този момент до през днешния ден пътуването ми е пристрастеност. Докато траеха тези мои пътувания, започнах напълно инцидентно да намирам самобитни български следи в странство. В продължение на няколко години се натрупа много богат списък, който показвах на мои другари, а те от своя страни ми споделиха: „ Не го показвай единствено на нас. Ти умееш да разказваш. Опиши тези места за българите “. И по този начин, полу на смешка, стартира всичко. След това започвах да изследвам авансово дестинациите, където пътувам.

Кое те стимулира да тръгнеш по малко известните пътеки в търсенето на българските следи?
Отговор на този въпрос давам в идното продължение на „ Уловени мигове от близо и надалеч “, което чакам да излезе от щемпел през идната година. Там, в предговора, ясно съм написал, че: „ това, което за други страни и нации, е елементарна къща, монумент, плоча, за мен, а и мисля за болшинството мои сънародници, е скъпа светиня, част от националната ни памет. ”

Всеизвестно е, че народ без памет, няма бъдеще. Затова се нагърбих със задачата, пропътувайки хиляди километри, да напомня за тези места и персони, които дълго време бяха забравени или просто в никакъв случай не са били известни.

Какви компликации срещаш по пътя си?
Може би това, че доста от местата са заличени или в доста окаяно положение и са сложни за разкриване. Мисля си още веднъж, че България като страна би трябвало да има по-отговорна политика по запазване на нашата памет зад граница - тя има задоволително принадлежности, с цел да запази паметниците за идните генерации. Например Хан Солакови в Букурещ, в който Ботев и Левски прекарват една студена зима. Пред сриване е. Няма и табела. Спомням си Лука Велчов, доайена на българите в Румъния, човек над 80-години, който в един мощен дъжд ме хвана и ме разведе да видя тия места. Каза ми: „ Навремето, като възпитаник в българското учебно заведение „ Хр. Ботев “, имахме един преподавател от Силистра. Всяка събота той взимаше мен и моите връстници и ме развеждаше из българските места в Букурещ “. За мен този човек е същински актуален будител.

Сам ли финансираш своите експедиции и изследвания или има някои донори, които ти оказват помощ?
Пред 2008 година, още като студент, започнах да вземам участие в разнообразни юношески планове, финансирани от тогавашната стратегия „ Младеж “ на Европейски Съюз, а в този момент към този момент е част от „ Еразъм + ”. По-късно като хонорован помощник много пътувах по просветителни обмени.

Всичко друго е финансирано от мен самия, с персонални спестени средства. Това са близо 40 посетени страни. Няма институция или донор, които да са оказали някаква помощ.

Какви са хората, които срещаш по пътя си? Как се отнасят те с теб и с тази твоя задача?
Да си призная, срещнах страхотни хора. В новата книга имам изявление с някогашния министър на енергетиката в три държавни управления на Украйна, консултант на тогавашния президент Юшченко – господин Иван Плачков. Бесарабски българин, само че с корени от Македония. Имам изявление и с инж. Александър Дърводелски, който е доайен на българската емиграция в Америка. Той е един от хората, който като част от делегация, издействат от тогавашния кмет Ричард Дейли, 3-ти март да бъде разгласен за формален празник на общината. Очаквам и отговорите на моите въпроси, които зададох на Шломо Цион, внукът на тогавашният равин в София – Даниел Цион. Този човек е бил персона от международна големина. Равинът Цион играе значима роля за спасяването на паството си – българските евреи, по време на тези ужасни години на Втората международна война. Шломо приказва прелестен и мелодичен български език. Попитах го: „ Ти като си отпътувал от България си бил на 4-5 годинки. Как го научи тоя език? “ А той ми отговори, че около другите българи в Израел. Там има цяла колония - в Яфо и Тел Авив, и са на огромна респект.

Има и още един човек, който държа да загатна – инж. Самуил Ардити, втория братовчед на Елиас Канети. Колко диалози сме провели в София, единствено ние си знаем. Един път ми сподели: „ Ние, българските евреи, най-малко един път годишно посещаваме София или Пловдив (където са заровени Екзарх Стефан и митрополит Кирил), както арабите посещават Мека. София и Пловдив са Мека за нас, българските евреи “. Всички тия хора са се отнасяли към мен с изключителна доброжелателност и сърдечност. Тук е мястото да загатна за моя издател – Ангел Марчев, който прегърна концепцията и на който съм признателен за това, че постоянно ме е подкрепял.
Какво изпитваш, когато откриеш следващото българско място отвън България?
Радост, несъмнено. Но не е единствено да намериш следата. Нали би трябвало да я опишеш. Търся хора, които могат да ми опишат, живи очевидци на дадената ера. Спомням си, бях в Мадрид, до един новопостроен жилищен блок и на него бе сложена голяма плоча – може би метър и половина на метър, и на нея написа: „ В тази къща живя Димитър Димов. Един огромен другар на Испания “.

... И аз се почувствах горделив. Колко са създателите, на които испанската страна ще сложи подобен възпоменателен знак и то в такива огромни размери? Малко…

Докато снимах, един възрастен испанец паркираше колата си. Попитах го за тая плоча и той ми описа, че знае кой е Димов, само че в миналото това било къща, а той живял на горния етаж в нея. Бутнали я преди 15 години и построили блока. Ето такива истории диря от живи очевидци на тия времена.

Твоите корени са от Македония. Каква смяна би желал да видиш в връзките сред българи и македонци?
Искрено имам вяра, че младежите в днешна България и Северна Македония ще намерят ЗАЕДНО път към общите си корени, към истината. Без провокации. Без викове и закани от подправени националисти. Това е доста значимо! По пътя на европейската интеграция на Скопие… Тогава тези алегорични зидове, останали на Осоговската планина, напомнящи за тъмни и мрачни времена, дефинитивно ще рухнат. Хората ще се срещат, ще си поддържат връзка. Това важи освен за Северна Македония, само че и за Бесарабия, за други места, свързани с нашата памет.

Имаш концепция за нанагорнище на планина Галичица в Северна Македония. Какво е основната концепция на това събитие и какво искаш да постигнеш с него?
Бил съм там два пъти, само че все с българи. Искам да стане обичайно и да идват хора и от Северна Македония. Искам и там, и на Кораб край Скопие, и на други места, хората да се събират, да си другаруват, да се опознават. В Северна Македония към момента има наслагвания от предишното. Вярвам, че с общи старания и най-много с желанието на младото подрастващо потомство в двете страни, те ще бъдат преодолени.

Какво да чакат читателите от втория ти справочник, който следва да излезе?
В новата книга ще има роман за първата българска черква в САЩ; за Миле поп Йорданов от Велес; за мястото, където е било първото българско посолство в Киев; за българските градинари в Унгария, за надписа на хан Пресиян от Филипи и други Знаете ли, в тая книга аз полуотварям вратата, затворена за мнозина персони, които ние не учехме в българските учебници по история – Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Стефан Дуньов, Стефан Попов и други Никога не прочетохме в учебниците за тях. Защо?

А знаете ли, че трима български дипломати оказват помощ на стотици полски жители да се спасят с български паспорти от окупирана от нацистите Варшава? Намерих сина на един от тези хора – арх. Станислав Икономов.

Той ми описа доста забавни неща. Полската телевизия е направила филм, озаглавен „ През София към свободата “. Поляците са го финансирали, от полското посолство в София ми дадоха копие от него. Ето тия неща, истории и персони напомням посредством тази книга, която следва да излезе през 2020 година

Какво искаш да постигнеш оттук насетне? Каква е основната ти цел, защо ще се бориш?Искам новата книга да доближи до българските учебни заведения в България и чужбина. Хората и местата, за които пиша, не би трябвало да бъдат забравени. Наред с това, тъй като сме в цифров век, диря квалифициран механически човек, който да ми помогне да създадем подкастове към книгата.

Какво е основното обръщение на твоите пътеводители? Ако има един урок, който да се запечата в съзнанието на хората, кой би бил той?
Да пазим българската памет. Да не забравяме предците си. Да бъдем почтени като тях. Достойни като българи и европейци!