Никого не можеш да виниш за собствената му лудост
Дали тъй като пощальонът към този момент въобще не звъни или тъй като есента в Ню Йорк стана по-лесно налична, с времето желанието за обич е на път да измести самата обич. Филми като „ Тетрадката “ и „ Яж, моли се и бит “ ни запращат в свят на фикция, която никой, с изключение на нас самите, не може да разбере.
Всички се нуждаем от любов. В името на любовта, подготвени сме да поемем на път. Не може да не я срещнем. Тя е длъжна да ни обсипе с внимание, тъй като!
Дочувам диалог сред приятелки по телефона. Изговарят безплатните си минути, обсъждайки неразбираемата орис на трето момиче. То е напуснало мъжа, с който е делило дни и нощи в продължение на четири години, осъзнало най-накрая, че не са един за различен.
Багажът е стегнат, а момичето се кани да пътува по света в търсене на същинската обич! Няма да се прибере в България, до момента в който не срещне принца. Препускат белите коне на наивността, споделям си, никого не можеш да виниш за личната му полуда.
Една жена ще обикаля необятния свят в търсене на личния си заветен граал. Ще осъмва в непознати градове, ще влачи куфарите си от хостел на хостел и ще брои стотинките си за нискотарифни самолетни билети, тъй като има вяра, че ще открие своята най-съкровена светиня. Може би в някой бар чужд мъж ще ѝ се усмихне, ще я почерпи пиво, а на идващия ден ще я изведе на вечеря...
Вероятно ще ѝ сервира букет от рози, падайки на колене пред нея. Почти несъмнено ще отвори дребна дискретна кутийка, в който брилянтът на годежен пръстен ще отразява леките отражения на ококорена луна – единствен очевидец на обич, каквато светът от дълго време не помни...
Разговорът сред двете отеква в главата ми и аз не се пробвам да схвана постъпката на младата жена, стиснала самолетен билет в ръката си. Лудостта не пита, потребността от обич е простима. По-скоро съм обезпокоен от ентусиазма, с който приятелките разискват между тях постъпка, каквато те мечтаят да създадат, само че към този момент са удовлетворени от живота с мъже, при които са оставили изпразнените си куфари.
Пощальонът към този момент не звъни два пъти. Есента в Ню Йорк за Ричард Гиър и Уинона Райдър ще остане най-незабравимата. Джулия Робъртс още дълги години ще приковава вниманието ни с молебствия за обич, от която всички до един се нуждаем. Такава е ролята на сантименталните филми.
Мисля за диалога сред две приятелки и за момичето, поело по необятния свят. Животът е кино, споделям си, до момента в който съзнавам какъв брой е неповторима есента в София. Защото!
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Всички се нуждаем от любов. В името на любовта, подготвени сме да поемем на път. Не може да не я срещнем. Тя е длъжна да ни обсипе с внимание, тъй като!
Дочувам диалог сред приятелки по телефона. Изговарят безплатните си минути, обсъждайки неразбираемата орис на трето момиче. То е напуснало мъжа, с който е делило дни и нощи в продължение на четири години, осъзнало най-накрая, че не са един за различен.
Багажът е стегнат, а момичето се кани да пътува по света в търсене на същинската обич! Няма да се прибере в България, до момента в който не срещне принца. Препускат белите коне на наивността, споделям си, никого не можеш да виниш за личната му полуда.
Една жена ще обикаля необятния свят в търсене на личния си заветен граал. Ще осъмва в непознати градове, ще влачи куфарите си от хостел на хостел и ще брои стотинките си за нискотарифни самолетни билети, тъй като има вяра, че ще открие своята най-съкровена светиня. Може би в някой бар чужд мъж ще ѝ се усмихне, ще я почерпи пиво, а на идващия ден ще я изведе на вечеря...
Вероятно ще ѝ сервира букет от рози, падайки на колене пред нея. Почти несъмнено ще отвори дребна дискретна кутийка, в който брилянтът на годежен пръстен ще отразява леките отражения на ококорена луна – единствен очевидец на обич, каквато светът от дълго време не помни...
Разговорът сред двете отеква в главата ми и аз не се пробвам да схвана постъпката на младата жена, стиснала самолетен билет в ръката си. Лудостта не пита, потребността от обич е простима. По-скоро съм обезпокоен от ентусиазма, с който приятелките разискват между тях постъпка, каквато те мечтаят да създадат, само че към този момент са удовлетворени от живота с мъже, при които са оставили изпразнените си куфари.
Пощальонът към този момент не звъни два пъти. Есента в Ню Йорк за Ричард Гиър и Уинона Райдър ще остане най-незабравимата. Джулия Робъртс още дълги години ще приковава вниманието ни с молебствия за обич, от която всички до един се нуждаем. Такава е ролята на сантименталните филми.
Мисля за диалога сред две приятелки и за момичето, поело по необятния свят. Животът е кино, споделям си, до момента в който съзнавам какъв брой е неповторима есента в София. Защото!
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ