Родители-нарциси? По децата им ще ги познаете
Дали родителите ви са с нарцистично разстройство, може да се дефинира по вашето държание. „ Децата на хората с нарцистично разстройство са свръхчувствителни, неуверени в себе си, неспособни да осъзнаят своята значителност и се усещат недостойни за обич “, споделя Кети Каприно, психолог, коуч, психотерапевт. За нарцисизма са присъщи повишено самомнение, търсене на удивление у близките, липса на състрадание и емпатия. Но зад маската на самоувереността се крие човек с доста чуплива самокритика, който може да се срине и от най-дребната рецензия.
Според Кети Каприно, която в кариерата си на психотерапевт се е срещнала с доста нарциси, те могат да изживеят живота си, потънали в мисли, че са недостойни, в търсене на самопризнание и утвърждение от близките, без по този начин и да получат нищо от това.
Представете си дете, чиито родители: — Са уверени в своята уникалност и мислят, че могат да бъдат разбрани единствено от също толкоз специфични хора или пък елитни персони с висок статус – обществен учебен, или финансов. — Завладени са от обсесивните мисли за безгранична власт, хубост и триумф. — Винаги желаят да са център на внимание. — Смятат, че всичко им е позволено. — Използват другите за постигане на своите цели. — Не могат да покажат състрадание и емпатия. — Високомерни и лицемерни са.
Ето отличителните черти на децата, чиито родители са нарциси:
1. Те се усещат не на мястото си в множеството случаи и неприети от близките. Нарцистичните родители, закрепени върху себе си, не са в положение да обезпечат на децата си прочувствена сигурност и непоклатимост.
2. Липсва им възприятието за лично достолепие. Нарцистичните им близки ги засрамват. Ако детето не отговори на хипервисоките условия на родителите, бива наречено неуместно, мързеливо, безконтролно и т. н.
3. Имат ниска самокритика. Те са непрестанно под лупа. Не ги хвалят, не ги насърчават.
4. Страхуват се да не бъдат изоставени. Когато порасналото дете на нарцис най-накрая усети любовта, която му е липсвала, то не знае по какъв начин да реагира. Толкова мощно желаят да задържат този човек, че най-често се случва противоположното - отблъскват го.
5. Не могат да одобряват похвали. Причината е неналичието на разбиране за лично достолепие – те са били нагрубявани и неодобрявани доста дълго време.
6. Чувстват се непълноценни. Прекалено взискателни са родителите с нарцистично разстройство. Те се пробват да трансфорат децата в това, което те самите не са съумели да станат. Поставят към детето условия, които са неизпълними, и всякога, когато не получат упования резултат, афишират детето за „ провалило се ".
7. Страхуват се да кажат мнението си. „ Мълчи, не те запитвам “ – тази фраза постоянно я чуват пандизчии, новобранци и... деца на нарциси. Израснало в боязън, дребното на жълтите цветя изпитва боязън да нададе глас. Впоследствие или развива психическо разстройство, или става жертва на различен нарцис в брака си.
8. Смятат, че не са почтени за обич и почитание. Детето, расло в студеното, деструктивно семейство на нарцисите, които не са му обръщали въобще внимание, даже и след двайсет години няма разбиране какво е да бъдеш обичан и почитан.
9. Те сами саботират своите връзки. Децата на нарцисите дълги години изпитват психическа неустойчивост и като разследване се сблъскват с проблеми в платоничните и интимните връзки. По-лошото е че подсъзнателно се стремят към връзки, които в близко или далечно бъдеще ще им причинят вреди.
10. Страдат от депресивни и тревожни разстройства. Те могат да се появят заради душевните премеждия, които е имало детето. Като възрастен то не може да преодолее контузиите без помощта на психотерапевт или психолог.
Източник
Според Кети Каприно, която в кариерата си на психотерапевт се е срещнала с доста нарциси, те могат да изживеят живота си, потънали в мисли, че са недостойни, в търсене на самопризнание и утвърждение от близките, без по този начин и да получат нищо от това.
Представете си дете, чиито родители: — Са уверени в своята уникалност и мислят, че могат да бъдат разбрани единствено от също толкоз специфични хора или пък елитни персони с висок статус – обществен учебен, или финансов. — Завладени са от обсесивните мисли за безгранична власт, хубост и триумф. — Винаги желаят да са център на внимание. — Смятат, че всичко им е позволено. — Използват другите за постигане на своите цели. — Не могат да покажат състрадание и емпатия. — Високомерни и лицемерни са.
Ето отличителните черти на децата, чиито родители са нарциси:
1. Те се усещат не на мястото си в множеството случаи и неприети от близките. Нарцистичните родители, закрепени върху себе си, не са в положение да обезпечат на децата си прочувствена сигурност и непоклатимост.
2. Липсва им възприятието за лично достолепие. Нарцистичните им близки ги засрамват. Ако детето не отговори на хипервисоките условия на родителите, бива наречено неуместно, мързеливо, безконтролно и т. н.
3. Имат ниска самокритика. Те са непрестанно под лупа. Не ги хвалят, не ги насърчават.
4. Страхуват се да не бъдат изоставени. Когато порасналото дете на нарцис най-накрая усети любовта, която му е липсвала, то не знае по какъв начин да реагира. Толкова мощно желаят да задържат този човек, че най-често се случва противоположното - отблъскват го.
5. Не могат да одобряват похвали. Причината е неналичието на разбиране за лично достолепие – те са били нагрубявани и неодобрявани доста дълго време.
6. Чувстват се непълноценни. Прекалено взискателни са родителите с нарцистично разстройство. Те се пробват да трансфорат децата в това, което те самите не са съумели да станат. Поставят към детето условия, които са неизпълними, и всякога, когато не получат упования резултат, афишират детето за „ провалило се ".
7. Страхуват се да кажат мнението си. „ Мълчи, не те запитвам “ – тази фраза постоянно я чуват пандизчии, новобранци и... деца на нарциси. Израснало в боязън, дребното на жълтите цветя изпитва боязън да нададе глас. Впоследствие или развива психическо разстройство, или става жертва на различен нарцис в брака си.
8. Смятат, че не са почтени за обич и почитание. Детето, расло в студеното, деструктивно семейство на нарцисите, които не са му обръщали въобще внимание, даже и след двайсет години няма разбиране какво е да бъдеш обичан и почитан.
9. Те сами саботират своите връзки. Децата на нарцисите дълги години изпитват психическа неустойчивост и като разследване се сблъскват с проблеми в платоничните и интимните връзки. По-лошото е че подсъзнателно се стремят към връзки, които в близко или далечно бъдеще ще им причинят вреди.
10. Страдат от депресивни и тревожни разстройства. Те могат да се появят заради душевните премеждия, които е имало детето. Като възрастен то не може да преодолее контузиите без помощта на психотерапевт или психолог.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ