Дългото чакане си заслужаваше – опитвам се да гледам този

Дългото очакване си заслужаваше – пробвам се да виждам този театър от месеци насам, а през април съумях да си купя билети за юни. Подобен интерес надалеч не всеки път е гаранция за високо качество, само че в този случай чакането е целесъобразно – чудесно зрелище, уместно за всякаква театрална аудитория. За взискателните и търсещи съществено обръщение определящ е текстът на Ясмина Реза, а за предпочитащите по-популярните театрални форми режисьорът Антон Угринов е извел една изцяло непредвидена комична страна на историята, без обаче да залита към обикновеното и водевила. „ Богът на касапницата “ е най-популярната и сполучлива пиеса на авторката, поставяна от самата нея в Париж с Изабел Юпер в ролята на Вероник и от Роман Полански на огромен екран с толкоз звезден състав, че за всеки артист евентуално е същинско предизвикателство да премери сили с Джоди Фостър, Кейт Уинслет, Кристоф Валц и Джон С. Райли. Българските им сътрудници – Александра Василева, Владимир Карамазов, Радена Вълканова и Юлиан Вергов, се оправят уместно, като последният съгласно мен превъзхожда всички холивудски звезди в тази история.

Ние, Момичетата, имаме друго мнение за кино лентата на Роман Полански – на мен, до момента в който Лени беше от историята. Постановката в Народния спектакъл прави тъкмо това, което на мен ми липсваше във кино лентата – въвлича публиката в низходящата серпантина на страстите, без да й даде да си поеме мирис. Действието в тази ситуация не е водещо – всичко се случва сред две фамилии в една стая. Четирима възрастни са се събрали да обсъдят противен, само че не съдбовен случай – детето на едните е блъснало с пръчка през лицето детето на другите. Нещо, малко по-сериозно от детска игра, последователно отключва у възрастните надълбоко скрити инстинкти, доста по-силни и същински от лустрото на междинната класа. При това салдото е непокътнат съвършено – не се стига до крайности и от това всичко е още по-плашещо същинско. Честно казано, аз съм виждала сходни невъзпитани и крайни подиуми даже на родителските срещи на сина си.

Нямаше по какъв начин с приятелките ми да не се сетим за друга пиеса в същия формат, която гледахме този сезон –  в Сатиричния спектакъл (с премия „ Икар “ за зрелище тази година). Отново две фамилии, още веднъж в Париж, събират се за безобидна вечеря и се скарват. От двете „ Богът на касапницата “ несъмнено е по-успешното във всяко едно отношение, в действителност едно от най-хубавите представления на сезона.