Героят от Дойран: Как ген. Владимир Вазов победи британците и бе почетен в Лондон
Животът на военачалник Владимир Вазов е незабравим образец за войнска героизъм, държавническо мислене и подигравка на ориста. Като наследник на Минчо и Съба Вазови, той минава през огъня на Освобождението, с цел да се трансформира в един от най-великите стратези на българската войска. Въпреки че Дойранската позиция остава непревзета и до през днешния ден се учи в учебниците, финалът на живота му е белязан от политическо изгнание в Рибарица.
Военната кариера на Вазов стартира с отличие в Артилерийската школа в Русия и специализации в Германия и Франция. По време на Балканската война той демонстрира новаторско мислене, като заповядва на 12 батареи да открият едновременен огън при Гечкенли и Чаталджа. Чуждите репортери остават изумени от подготовката на българската артилерия. Истинската му популярност обаче идва през Първата международна война като шеф на Девета Плевенска дивизия.
Под неговото управление се основава ешелонирана защита. Тя е дело както на личния му опит, по този начин и на препоръките на по-големия му брат Георги.
При Дойран Вазов построява бетонни бункери, тунели и пет паралелни линии на защита. През април 1917 година българските позиции устоят артилерийски обстрел от 100 000 снаряда, изстреляни от британците. В епичните конфликти през септември 1918 година против Вазов се изправят три британски и две френски дивизии, подкрепени от гръцки елементи. Въпреки голямото числено предимство на Антантата, българите удържат фронта, нанасяйки тежки загуби на съперника.
Един от най-силните жестове на хуманизъм се случва през юни 1918 година, когато Вазов погребва двама свалени английски водачи с цялостни военни почести под звуците на погребален марш. Този акт на рицарство печели уважението на врага. Години по-късно, през 1936 година, английският военачалник Джордж Милн кани своя бивш съперник в Лондон. На гара Виктория английските бойни флагове са сведени в чест на българския военачалник, а Милн декларира пред легионерите:
Гледайте, това е ген. Вазов, който беше наш съперник на Солунския фронт, а в този момент е наш доста добър другар.
След края на военната си кариера Владимир Вазов служи като кмет на София (1926–1932). По време на мандата си той слага началото на Рилския тръбопровод и модернизира градската инфраструктура, воден от мотото „ Съединението прави силата “. Въпреки заслугите си към родината, след 9 септември 1944 година генералът е интерниран в село Рибарица. Героят от Дойран умира в изолираност на 20 май 1945 година, изпратен в последния си път единствено от шепа близки хора.
Историческите информации демонстрират, че по време на сраженията от 16-18 септември 1918 година силите на Антантата губят над 10 000 души пред Дойранската цитадела. Вазов остава в историята като единствения непознат военачалник, чието име е записано с такава респект в английските военни разбори, доказвайки, че достолепието на бойното поле ражда постоянно почитание.
