„Европа на две скорости“
На 4 февруари (сряда) от 15:00 ч. по самодейност на Политическа партия АБВ ще се организира полемика на тематика „ Европа на две скорости “.
В полемиката ще участват президентът Георги Първанов , изтъкнати представители на лявото политическо пространство, представители на синдикатите и работодателските организации, на Българското дипломатическо сдружение, както и народни представители.
В 16:00 ч., след привършване на полемиката, медиите са поканени на конференция , на която ще бъде представена обща позиция на левицата по тематиката „ Европа на две скорости “ .
Място на осъществяване: Централата на Политическа партия АБВ,пл. „ Славейков “ № 4, ет. 2
ПОЗИЦИЯ на Политическа партия АБВ п о предлагането на Германия за „ Европа на две скорости “ /Проект/
Германия ще упорства за Европейски съюз " на две скорости ", с цел да се излезе от сегашната инерция при вземането на решенията в 27-членния блок и да се реализира икономическо възкръсване. Това съгласно Берлин би трябвало да стане посредством отделяне на ядро от шесттенай-големи стопански системи в Съюза (Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия), способни на деяние по съществени политически въпроси по този начин, че да създадат Европа по-силна и по-независима.
Предложението включва стратегия от 4 точки: ускорение на финансовия пазар, усилване на интернационалната роля на еврото, усъвършенстване на вложенията в защитата и обезпечаване на доставките на сериозни първични материали. Стратегията приканва за по-тясно съдействие сред държавите-членки и засилено ангажиране с световните сътрудници. Целта, съгласно Германия, е подсилване на суверенитета, устойчивостта и конкурентоспособността на цяла Европа. Основен мотив в поддръжка на предлагането е, че това би разрешило придвижване напред без да се блокират промените и би направило Европейски Съюз по-гъвкав и управляем.
Партия АБВ изрично се опълчва на концепцията на Германия за Европейски Съюз на разнообразни скорости, която апропо се стартира не за първи път. - Години наред България изпълняваше стотиците условия на Съюза, с цел да реализира участие в него: бе осъществена голяма приватизация (в резултат от което се затвориха хиляди предприятия и се изгубиха десетки хиляди работни места), бяха затворени 4-те блока на Козлодуй (в резултат от което цената на тока от 1990 година досега е скочила с пъти), опазването на здравето ни бе реформирано по този начин, че в този момент на здравето се гледа като на стока и достъпът до здравна помощ бе мощно стеснен и така нататък И всичко това българските жители непринудено и самоотвержено изтърпяха, тъй като желаеха и имаха вяра, че бъдещето на България е в Европейски Съюз.
Как ще разбираем в този момент на българите, че те са „ втора “ или някаква друга категория страна? Какво ще значат тези разнообразни скорости: че тези, които са на най-бързата скорост, ще одобряват разпоредбите и ще ги постановат на тези, които се движели „ по-бавничко “? Предложението на Германия на практика би разделило Европа на „ център “ и „ външна страна “.Това ще ускори неравенството и ще докара до политическо напрежение, а страните, движещи се на „ втора скорост “ ще бъдат маргинализирани. На процедура, страните от Източна Европа ще останат в периферията на Европейски Съюз. Ще се редуцират опциите за присъединяване във взимане на решения, като те ще се вземат от „ бързата “ Европа, а останалите ще ги следват.
Вероятно ще бъде понижен достъпа до фондове и вложения. Ще се ускори „ приключването на мозъци “.
2. Затова АБВ упорства президентът и служебното държавно управление да възложат на специалисти и експерти в незабавен порядък да прегледат и обсъдят оферти сюжет, оценявайки съответните плюсове и минуси за България.
3. Формираното на тази основа предложение за национална позиция да бъде разисквано от политическите сили и да бъде признато от новоизбрания парламент като единна българска позиция.
4. Междувременно да се търсят евентуални съидейници измежду държавите-членки на Европейски Съюз, с които да можем да отстояваме националната ни позиция в границите на разискванията в Европейски Съюз, които занапред предстоят.
5. Вярно е, че Европейски Съюз би трябвало да се „ ремонтира " и този въпрос от дълго време стои на дневен ред. Според нас Европейски Съюз би трябвало:
- съществено да понижи бюрократизацията;
- бавното и тромаво взимане на решенията, което постоянно води до тяхната некомпетентност и закъснялост;
- повече централизация върху общите и значимите проблеми, в сравнение с вторачване в дреболии („ постоянно Европейски Съюз вижда дървото, само че му се губи гората “);
- вземане предвид с особеностите на обособените страни (включително климатични) при приемане на европейско законодателство (напр. директивата за работа навън, съгласно която служащите би трябвало на всеки час или два да прекарват половин час на сянка – да, в Гърция това е належащо, само че във Финландия надалеч не е необходимо).
Именно в това отношение са част от предложенията на новосъздадената тъй наречените „ ос Берлин – Рим “, промотирана интензивно от канцлера Мерц и министър-председателя Мелони.
Заключение:
Поради чисто политически назначения, през последните 10-15 години България се лиши и спря да употребява редица свои фрагменти, които познават механизмите на работа в Европейски Съюз, познават институциите и метода на взимане на решения. И всичко това бе от боязън да не би нещо да сбъркаме “пред огромните ”. Затова поражда и големият проблем на България с участието й в Европейски Съюз:
- Отсъствие на двустранна външна политика, в това число с държавите-членки на Европейски Съюз. Поради това България няма и не търси съдружници измежду държавите-членки, остана в изолираност от всички страни, които можеха да бъдат нейни съидейници в една или друга идея – тя се подчиняваше сляпо на бюрокрацията в Брюксел и в лицето на ръководещите тя не посмя да се изправи да отбрани нито един народен интерес (като стартираме от енергийните планове, проблемите с превозвачите, „ зелената договорка “, налаганите наказания на други страни и т. н.).
- Тогава, когато заемаме позиции, те обик¬но¬вено не отразяват българските ползи, а просто са ни поискани от евроинституциите. И по тази причина не ни е отговорен Брюксел, а сме си отговорни ние.
Политическа партия АБВ
Източник:
Източник: pogled.info
В полемиката ще участват президентът Георги Първанов , изтъкнати представители на лявото политическо пространство, представители на синдикатите и работодателските организации, на Българското дипломатическо сдружение, както и народни представители.
В 16:00 ч., след привършване на полемиката, медиите са поканени на конференция , на която ще бъде представена обща позиция на левицата по тематиката „ Европа на две скорости “ .
Място на осъществяване: Централата на Политическа партия АБВ,пл. „ Славейков “ № 4, ет. 2
ПОЗИЦИЯ на Политическа партия АБВ п о предлагането на Германия за „ Европа на две скорости “ /Проект/
Германия ще упорства за Европейски съюз " на две скорости ", с цел да се излезе от сегашната инерция при вземането на решенията в 27-членния блок и да се реализира икономическо възкръсване. Това съгласно Берлин би трябвало да стане посредством отделяне на ядро от шесттенай-големи стопански системи в Съюза (Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия), способни на деяние по съществени политически въпроси по този начин, че да създадат Европа по-силна и по-независима.
Предложението включва стратегия от 4 точки: ускорение на финансовия пазар, усилване на интернационалната роля на еврото, усъвършенстване на вложенията в защитата и обезпечаване на доставките на сериозни първични материали. Стратегията приканва за по-тясно съдействие сред държавите-членки и засилено ангажиране с световните сътрудници. Целта, съгласно Германия, е подсилване на суверенитета, устойчивостта и конкурентоспособността на цяла Европа. Основен мотив в поддръжка на предлагането е, че това би разрешило придвижване напред без да се блокират промените и би направило Европейски Съюз по-гъвкав и управляем.
Партия АБВ изрично се опълчва на концепцията на Германия за Европейски Съюз на разнообразни скорости, която апропо се стартира не за първи път. - Години наред България изпълняваше стотиците условия на Съюза, с цел да реализира участие в него: бе осъществена голяма приватизация (в резултат от което се затвориха хиляди предприятия и се изгубиха десетки хиляди работни места), бяха затворени 4-те блока на Козлодуй (в резултат от което цената на тока от 1990 година досега е скочила с пъти), опазването на здравето ни бе реформирано по този начин, че в този момент на здравето се гледа като на стока и достъпът до здравна помощ бе мощно стеснен и така нататък И всичко това българските жители непринудено и самоотвержено изтърпяха, тъй като желаеха и имаха вяра, че бъдещето на България е в Европейски Съюз.
Как ще разбираем в този момент на българите, че те са „ втора “ или някаква друга категория страна? Какво ще значат тези разнообразни скорости: че тези, които са на най-бързата скорост, ще одобряват разпоредбите и ще ги постановат на тези, които се движели „ по-бавничко “? Предложението на Германия на практика би разделило Европа на „ център “ и „ външна страна “.Това ще ускори неравенството и ще докара до политическо напрежение, а страните, движещи се на „ втора скорост “ ще бъдат маргинализирани. На процедура, страните от Източна Европа ще останат в периферията на Европейски Съюз. Ще се редуцират опциите за присъединяване във взимане на решения, като те ще се вземат от „ бързата “ Европа, а останалите ще ги следват.
Вероятно ще бъде понижен достъпа до фондове и вложения. Ще се ускори „ приключването на мозъци “.
2. Затова АБВ упорства президентът и служебното държавно управление да възложат на специалисти и експерти в незабавен порядък да прегледат и обсъдят оферти сюжет, оценявайки съответните плюсове и минуси за България.
3. Формираното на тази основа предложение за национална позиция да бъде разисквано от политическите сили и да бъде признато от новоизбрания парламент като единна българска позиция.
4. Междувременно да се търсят евентуални съидейници измежду държавите-членки на Европейски Съюз, с които да можем да отстояваме националната ни позиция в границите на разискванията в Европейски Съюз, които занапред предстоят.
5. Вярно е, че Европейски Съюз би трябвало да се „ ремонтира " и този въпрос от дълго време стои на дневен ред. Според нас Европейски Съюз би трябвало:
- съществено да понижи бюрократизацията;
- бавното и тромаво взимане на решенията, което постоянно води до тяхната некомпетентност и закъснялост;
- повече централизация върху общите и значимите проблеми, в сравнение с вторачване в дреболии („ постоянно Европейски Съюз вижда дървото, само че му се губи гората “);
- вземане предвид с особеностите на обособените страни (включително климатични) при приемане на европейско законодателство (напр. директивата за работа навън, съгласно която служащите би трябвало на всеки час или два да прекарват половин час на сянка – да, в Гърция това е належащо, само че във Финландия надалеч не е необходимо).
Именно в това отношение са част от предложенията на новосъздадената тъй наречените „ ос Берлин – Рим “, промотирана интензивно от канцлера Мерц и министър-председателя Мелони.
Заключение:
Поради чисто политически назначения, през последните 10-15 години България се лиши и спря да употребява редица свои фрагменти, които познават механизмите на работа в Европейски Съюз, познават институциите и метода на взимане на решения. И всичко това бе от боязън да не би нещо да сбъркаме “пред огромните ”. Затова поражда и големият проблем на България с участието й в Европейски Съюз:
- Отсъствие на двустранна външна политика, в това число с държавите-членки на Европейски Съюз. Поради това България няма и не търси съдружници измежду държавите-членки, остана в изолираност от всички страни, които можеха да бъдат нейни съидейници в една или друга идея – тя се подчиняваше сляпо на бюрокрацията в Брюксел и в лицето на ръководещите тя не посмя да се изправи да отбрани нито един народен интерес (като стартираме от енергийните планове, проблемите с превозвачите, „ зелената договорка “, налаганите наказания на други страни и т. н.).
- Тогава, когато заемаме позиции, те обик¬но¬вено не отразяват българските ползи, а просто са ни поискани от евроинституциите. И по тази причина не ни е отговорен Брюксел, а сме си отговорни ние.
Политическа партия АБВ
Източник:
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ