Дълго време се е смятало, че жените не трябва да

Дълго време се е считало, че дамите не би трябвало да пишат, че са неприятни писателки, че женското писане е несериозно и повдига единствено никому незначими тематики. Щастливи сме, че живеем във време, в което на авторките не им се постанова да се затворят в стаята си като Емили Дикинсън, потъвайки в своя личен свят, без опцията написаното от тях да стигне до някаква, даже дребна публика.  

Все повече писателки към този момент дръзват и да обиден значими обществени тематики като абортите, суицида, половото принуждение - проблеми, за които които дамите дълго време не смееха да приказват намерено. 

Преди дни Френската романистка Неж Сино завоюва премията “Фемина ” за най-хубав френски разказ с " Тъжен тигър " (Triste tigre) - роман за кръвосмешението, което е претърпяла като дете, и есе за половото принуждение.



Автобиографичната книга споделя по какъв начин дребната Неж постоянно е изнасилвана от доведения си татко сред 7 и 14-годишна възраст. Семейството живее в Алпите през 90-те години, водейки ненапълно маргинален бохемски метод на живот. През 2000 година Неж и майка ѝ подават тъжба и мъжът е наказан на девет години затвор. Години по-късно Неж Сино споделя сърцераздирателно за случилото се с нея. Без възторг, без недоволство. Тя безусловно се пробва да извади щифта от това, което назовава своя " дребна бомба ".

Това е смразяваща история за дете, подложено на редовно обезчестяване от възрастен, който е трябвало да я отбрани. Текстът ни въвлича в сензитивно, интелигентно и проницателно откровено разсъждение. Тази книга е изповеден роман, който е що се касае за обстоятелствата и тяхното невероятно пояснение, толкоз и за опцията да ги изречем, да ги чуем. Тя е проучване както на силата, по този начин и на безсилието на литературата. За да опише историята си, авторката се опира и на други текстове, други истории. Тя ни повежда към коренно препрочитане на " Лолита " на Набоков, Вирджиния Улф и доста други текстове за кръвосмешението и изнасилването. Тя споделя какво се случва в главата на палача, представяйки освен гледната точка на жертвата. Съвсем умерено можем да повторим въпроса, който поетът Уилям Блейк задава на Тигъра: " Как може Този, който е основал Агнето, да сътвори теб?

Разказът на Неж Сино ни води в общността на тези, които са познали " другото място ", мястото на нощта и злото, които са съумели да избягат от него, само че са вечно белязани от него, застанали на границата сред мрака и деня. Там няма резистентност. Няма давност, няма амнистия. Само опит да се задържиш на краката си, да напишеш историята си като " дребна самоделна бомба, която взривяваш напълно самичък вкъщи, в уединението на читалнята си ". Тя има интензивността и крехкостта на нещата, замислени в самотност и яд.



Нека си напомним, че също френска писателка, засягаща най-вече женски тематики, завоюва Н обелова премия за литература през  2022 година “Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез фотоси и мемоари, останали от събития, думи и движимости, тази жена предава своето чувство за годините, изнизали се от Втората международна война до наши дни. Тя приказва за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и споделя историята на своето потомство. За да избави нещо от времето, в което няма да ни има в никакъв случай повече ” - гласи анотацията на романа “Годините ” .

В този собствен грамаден труд Ани Ерно споделя точно женската позиция за всичко, което се случва в един така къс, само че другояче кондензиран с толкоз политически, обществени и персонални прекарвания, живот. В книгата единствено е допряна най-значимата тематика в творчеството ѝ - абортът, който тя претърпява като студентка и една не губи живота си, и който по-късно разказва в книгата “Събитието ” (L'Événement). По времето, когато Ерно е студентка, 60-те години на предишния век, абортите във Франция са неразрешени със закон. На девойките се постанова да правят процедурата незаконно и по доста рисков за живота метод. Много от тях умират. Ани Ерно е била на косъм от гибелта. Този разтърсващ, доста къс разказ, е наложително четиво за всеки - мъж или жена. Защото обществото не би трябвало да позволява това да се случва още веднъж. В Северна Ирландия абортът към момента се счита за закононарушение. В Полша абортът е позволен, единствено в случай че животът на майката е заплашен. В някои американски щати абортът към момента е неразрешен.

50 години след историческото решение на Върховния съд в САЩ по делото " Роу против Уейд ", което гарантираше правото на аборт като предпазено от Kонституцията, през 2022 година то беше анулирано и това сложи началото на правене на ново законодателство в обособените щати. Десетки щати, ръководени от републиканците, не разрешиха абортите, а в други започнаха процедури за налагането на такава възбрана. Нобелът на Ерно пристигна тъкмо в точния момент, като притегли американската читателска публика към творчеството ѝ, затвърждаващо мнението, че е закононарушение към дамите да не им се дава право да вземат сами решения за телата си.



Струва си да се означи и книгата “Не се раждаш обуздан, а ставаш подобен ” на Манон Гарсия от 2021 година Книгата ѝ " Не се раждаш обуздан, а ставаш подобен " (в оригинал “On ne naît pas soumise, on le devient ”) предлага първото задълбочено философско проучване на женското послушание, като се концентрира върху мисленето на Симон дьо Бовоар и върху по-нови разработки в региона на феминистката философия, епистемологията и политическата доктрина. Според нея подчинението не е обвързвано с някаква " женска природа ", а е резултат от обществена причинност. Тя проучва аргументите, които тласкат дамите към послушание, и акцентира парадокса на съгласното женско послушание, включващо един тип " пресмятане на разноските и изгодите ". 

 
Правото на аборт ще бъде записано във френската конституция