Порнографията – от зората на човечеството до днес
Дългата история на порнографията потвърждава, че тя е процъфтявала надалеч преди ерата на малкия екран и Интернет. Самата дума е от гръцки генезис и безусловно значи непристойно изображение. В Античността правели коренна разлика сред порнография и еротика – първото задоволявало мераците на тялото, а второто копнежите за фамилиарност на душата. Днес обаче, поради непрекъснатият блян да назоваваме нещата с по-деликатни имена, сред двете понятия разлика на процедура не съществува.
Първите нецензурен изображения датират още от праисторически времена. Картини на сексуален акт са намирани дори посред ловни подиуми в пещерните рисунки. Доколко обаче това изкуство има отношение към порнографията, остава мистерия.
Религията на Древния Изток повелявала, че само в моментите на полов възторг човек можел да се слее с Бога. Затова съвкуплението било издигнато в фетиш, а порнографията била считана за един тип богослужение. Огромни храмове били украсявани с хиляди групови полови подиуми. Първите европейци, които разкрили изоставените храмове в джунглата, били надълбоко възмутени. За да задоволят лицемерният си морал те даже разрушили няколко от тези антични монументи.
Изтокът е и родината на популярната Камасутра, която в същността си е управление за изобретателно полово другарство. Интересното е, че даже и през днешния ден, след съвсем две хилядолетия, препоръките на тази антична книга остават ненадминати. А това може единствено да ни накара да се замислим, че макар развиването на технологиите и половата гражданска война, интимният ни живот по-скоро е обеднял, в сравнение с противоположното.
В известния с разюзданите си нрави Древен Рим порнографските рисунки били излагани по стените на обществените домове – един тип реклама на активността и азбучник на предлаганите услуги. След приемането на християнството обаче порнографията в Европа изпаднала в дълбока рецесия.
Едва през епохата на Ренесанса ползата към голото тяло и половите удоволствия се възродил още веднъж. Дори в най-здравата цитадела на католицизма – Ватикана цяла зала била изрисувана с нецензурен стенописи от възпитаник на великия Рафаело. В последна сметка гравюрите били замазани, само че художникът ги пресъздал в гравюри наречени „ Любовните позиции ”.
Само след няколко века нравите дефинитивно се разпуснали, изключително във Франция. Но даже за това развратно време творчеството на Маркиз Дьо Сад било прекомерно. Описаните от него мъчения и извращения остават в историята на литературата като най-шокиращото произведение. Само столетие по-късно във Франция стартира битка с порнографията. В една и съща година за непристойност са наказани писателите Шарл Бодлер за „ Цветя на злото ” и Флобер за „ Мадам Бовари ”, същата орис реализира и Емил Зола. Днес същите тези „ развратници ” са оповестени за най-големите класици на френската литература.
Продължава:
Порнографията – от зората на човечеството до през днешния ден - II
Първите нецензурен изображения датират още от праисторически времена. Картини на сексуален акт са намирани дори посред ловни подиуми в пещерните рисунки. Доколко обаче това изкуство има отношение към порнографията, остава мистерия.
Религията на Древния Изток повелявала, че само в моментите на полов възторг човек можел да се слее с Бога. Затова съвкуплението било издигнато в фетиш, а порнографията била считана за един тип богослужение. Огромни храмове били украсявани с хиляди групови полови подиуми. Първите европейци, които разкрили изоставените храмове в джунглата, били надълбоко възмутени. За да задоволят лицемерният си морал те даже разрушили няколко от тези антични монументи.
Изтокът е и родината на популярната Камасутра, която в същността си е управление за изобретателно полово другарство. Интересното е, че даже и през днешния ден, след съвсем две хилядолетия, препоръките на тази антична книга остават ненадминати. А това може единствено да ни накара да се замислим, че макар развиването на технологиите и половата гражданска война, интимният ни живот по-скоро е обеднял, в сравнение с противоположното.
В известния с разюзданите си нрави Древен Рим порнографските рисунки били излагани по стените на обществените домове – един тип реклама на активността и азбучник на предлаганите услуги. След приемането на християнството обаче порнографията в Европа изпаднала в дълбока рецесия.
Едва през епохата на Ренесанса ползата към голото тяло и половите удоволствия се възродил още веднъж. Дори в най-здравата цитадела на католицизма – Ватикана цяла зала била изрисувана с нецензурен стенописи от възпитаник на великия Рафаело. В последна сметка гравюрите били замазани, само че художникът ги пресъздал в гравюри наречени „ Любовните позиции ”.
Само след няколко века нравите дефинитивно се разпуснали, изключително във Франция. Но даже за това развратно време творчеството на Маркиз Дьо Сад било прекомерно. Описаните от него мъчения и извращения остават в историята на литературата като най-шокиращото произведение. Само столетие по-късно във Франция стартира битка с порнографията. В една и съща година за непристойност са наказани писателите Шарл Бодлер за „ Цветя на злото ” и Флобер за „ Мадам Бовари ”, същата орис реализира и Емил Зола. Днес същите тези „ развратници ” са оповестени за най-големите класици на френската литература.
Продължава:
Порнографията – от зората на човечеството до през днешния ден - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ