Дълбоко в горите на Шчолковски район в североизточната част на

Дълбоко в горите на Шчолковски регион в североизточната част на Москва, надалеч от главните жилищни здания и основния път на града, скрита пред погледа на всички, стои дребна, старовремска постройка на 2 етажа. През зимата е съвсем заровена от снега. През далечната 1961 година наподобява толкоз тъжна и самотна, че рядко някой би могъл даже да обърне внимание на нейното битие. Впрочем атмосферата в този регион е толкоз тягостна, че рядко човек може да се изгуби. Някогашните гости си спомнят, че тишината можела да ги подлуди, само че не постоянно в тази постройка е било толкоз безшумно.

Изборът на локация не е инцидентен, а истината е, че сред тези стени се гради същинска история. За тези, които са имали опция единствено да я зърнат инцидентно, до момента в който се лутат в гората, това е следващата забравена постройка. За какво обаче се употребява и какво толкоз значимото? Нека стартираме с обстоятелството, че става въпрос за секретна постройка на Съюз на съветските социалистически републики с кодово име „ Военна единица 26266 “. Другото име е по този начин наречения „ Центр Подготовки Космонавтов “. И до момента в който президентът Кенеди афишира избора си на Алън Шепърд за първи астронавт, в Съюз на съветските социалистически републики се приготвят цели шест космонавта, като единствено един от тях ще може да излети за първи път.

Обучението не се разграничава доста от американското, бъдещите фрагменти най-вече стоят в класна стая и се срещат с устройството на кораба и още доста други. За разлика от американските сътрудници, руснаците са доста по-млади – множеството са на към 20 години, до момента в който американците са на към 30 години приблизително. Кадрите на Съюз на съветските социалистически републики са облечени във военни униформи, вместо типичните бели тениски, както се случва по принцип.

Има и още една забавна детайлност, съветските инженери са създали „ Восток “ доста по-малки, въпреки всичко е трябвало да смъкват термоядрената глава от ракетата Р-7 и да слагат капсула, само че в последния миг осъзнали, че водачът би трябвало да е доста по-нисък и малък на растеж и командването се преценява с това условие. Веднага след прекосяването на първите проби, бъдещите космонавти минават сериозна сказка с комитета, като генерално би трябвало да покажат своята подготовка.

Само ден по-рано са дадени картоните, където се показват физическите качества, а малко по-късно идва време за проява в симулатора на Восток. Произвежда се единствено един в целия Съюз на съветските социалистически републики, само че не може да се инсталира в тази постройка, определена е друга в Жуковски на към 45 километра югоизточно от Москва. Нейното име е ЛИИ или Летателен проучвателен институт „ Громов “. Всеки претендент прекарва към 50 минути в симулатора, освен това под зоркия взор на изпитващите. Интересното е, че преди да се трансформира в институт, в миналото това е била болница, като вторият етаж е бил отделението за туберкулозни, като тук се лекуват единствено хора от комисариата.

Първата постройка – 26266 е мястото за провеждането на изпити и изявленията, въпреки и тогава да са влизали в категорията на разпитите. Интересното е, че Съюз на съветските социалистически републики продължава да покачва защитата, до момента в който към този момент не може да се крие от погледите на любопитни поданици. Сградата е капсулирана от външния свят и продължава да работи единствено и само по предопределение. Кандидатите влизат и нямат право да се срещат със фамилиите си, да пишат писма, преди да бъдат тествани от цензурата и още доста други. През 1968 година го прекръстват на „ Звездния град “, въпреки и галактическата стратегия да се оказва прекомерно смела.

Старото име е „ Зеленото село “. На 11 януари 1960 година ще открием, че се основава Космическия подготвителен център под командването на Съветските Въздушни сили. Отговорник е маршал Констатин Вершинин. Именно той избира въпросната локация за постройката, а и най-важното е, че същата се намира на няколко километра от базата Чкаловски – тя разполага с най-голямото военно летище в Съюз на съветските социалистически републики. Другата значима локация в района е ОКБ-1 – мястото за произвеждане на секретни технологии. Именно там Арвид Пало работи върху Восток. Избраните евентуални претенденти прекарват 10-месечен лагер. В идващите години ще стартират да се строят и спомагателни панелни блокове в района, с цел да може космонавтите да се реалокират незабавно със фамилиите си.

Преди това имат достъп до общежитията във военната база, като най-често са имали разполагаем 2-стайни жилища. По това време Алън Шепърд разполага със специфична вила във Вирджиния. Според стандартите на Съюз на съветските социалистически републики по това време излиза наяве, че сходни настанявания са за привилегировани членове на партията, а космонавтите въобще не са такива. Семействата нямат право да задават въпроси, като през по-голямата част от времето не би трябвало да стоят на прозорците и да гледат огромните самолети, които се приземяват, въпреки и децата да не могат да бъдат спрени. В Съединени американски щати избраниците са показани като национални герои, в Съюз на съветските социалистически републики няма никаква информация, множеството са просто сенки.

Избраните 10 съветски претендента за космоса са известни с това, че имат дълбока запаса от още 3500 души. За разлика от американските сътрудници, Съюз на съветските социалистически републики е твърдо уверен, че до 10 години ще преследва съперника и ще се пробва да открие някои от главните и доста значими територии на фронта.

Никита Хрушчов упорства от началниците да се стремят към космоса и въобще да не се бавят с други проекти. По това време някои военни планове като екраноплана и друго военни техники публично се замразяват, с цел да може ресурсите да се насочат в друга посока. След като излиза наяве, че от другата страна на завесата има тренировки, освен това повече от година, жителите на Съюз на съветските социалистически републики схващат, че има проекти скоро руски жител да посети космоса, само че няма информация по какъв начин ще се случи това, каква тъкмо ще е совалката и от кое място ще се излетява, всичко е цензурирано от армията.

Състезанието влиза в апогея си и най-сетне от 10-те евентуални претендента, съветските командири ще се спрат едвам на 6 индивида и по-късно ще продължат една по-задълбочена селекция. На 12 април 1961 година Гагарин ще сложи основата на галактическите полети и с това ще успее да извоюва първата победа за Съюз на съветските социалистически републики в космоса. В идващото съревнование няма да имат толкоз огромен триумф, само че значимото е, че системата е публично приключена. За жал това е последната добра концепция на Хрушчов, който по-късно ще придвижи в жертва някои от най-големите имена от съветската галактическа стратегия.

Снимки: Wikipedia