Подлостта на ГЕРБ ще струва скъпо на изборните комисари
Да знае по кое време е удачният миг да подаде оставка е значимо умеене за висшия обществен чиновник. Така се отърсва от отговорност за кашата, в която се е озовал (а това е нормалната причина за отдръпване от висока позиция у нас). Пък и може да си разреши да излезе с вдигната глава от службата – нали е изоставил пост и заплата поради правила и морал.
Горе-долу такава е обстановката към оставката на ръководителя на Централната изборна комисия (ЦИК) Стефка Стоева. Бившият парламентарен арбитър усети, че бурята, която се завихря към неразбираемото бъдеще на машинното гласоподаване, може да й коства доста в персонален и професионален проект. И избра верния ход – да се отдръпна до момента в който може да избави репутацията си.
Моментът не можеше да бъде по-подходящ.
По време на почналите преди близо 2 месеца митинги против ръководството на Бойко Борисов въвеждането на машинния избор стана едно от главните претенции на недоволните жители. Зад същото застанаха и всички вероятни опозиционни фигури и групи – от неофициалните водачи на митинга до президента Румен Радев. Това сложи натясно ръководещите. Борисов и хората му кардинално изпитват надълбоко отвращение за каквито и да било изборни нововъведения – предходната година да вземем за пример анулираха гласуването с устройства за кметове и общински съветници, а онлайн гласуването от дълго време запратиха в девета глуха. Сега обаче, след известно чудене какво да сторят, с цел да умилостивят най-малко малко бунтовната улица, зорлем опряха до машинния избор.
А въвеждането на подобен за цялата страна е извънредно комплицирана работа. Трябва да се наемат или купят голям брой устройства (между 10 000 и 20 000 по разнообразни оценки), да бъдат сертифицирани и одитирани, да се провежда огромният логистичен развой по организацията и провеждането на вота – превоз, защита, поддръжка и какви ли не още дребни и огромни задания. Както изясни Стефка Стоева в към сътрудниците й, сходна организация изисква координираните, групови старания на всички държавни органи. Иначе неуспехът, или най-малкото появяването на всевъзможни проблеми в хода на изборния развой, е обезпечен да се случи. Да не отваряме изобщо тематиката за нерешените въпроси в изборното законодателство – да вземем за пример ще гласуваме ли единствено машинно или ще запазим и хартиените бюлетини.
Всичко това обаче едва вълнува ръководещите.
Интересът на ГЕРБ в тази ситуация е напълно политически – да сътвори усещане, че се преценява с националните стремежи, а не тъй като желае да внесе нешо ново в изборния развой. Такава постоянно е била мотивацията на партията, когато е ставало дума за машинното гласоподаване. Както при започване на годината, когато, че той и партията му „ ставаме водещи по тази тематика “. Въпреки че мнението му по въпроса беше пределно отрицателно: „ Понеже доста се упражняваха по тази тематика, предлагам да похарчим няколко десетки милиони и да забележим какви ще са резултатите... това се приказва от доста време и не желая върху държавното управление да тегне подозрение, че не желае. Да, ще похарчим доста пари, не съм уверен, че с това ще се реши нещо. “ Както го даде обещание, по този начин и го не помни – до момента в който виковете „ Оставка ” под прозорците на Министерския съвет половин година по-късно го принудиха да запее същата ария – и по този начин да показва, че държи сметка за настояванията на хората.
Така се стигна и до на ГЕРБ за осъществяване на машинен избор във всички изборни секции в страната.
С него обаче ръководещите подло тръснаха всичко върху ЦИК,
в това число и сериозно значимото решение за „ наемане или закупуване ” на устройствата. Тук работата става дебела. Говорим за избор на десетки хиляди устройства – чиято цена при покупка може да стигне няколко хиляди евро на численост, и за осъществяване на гигантска социална поръчка. Неслучайно Стефка Стоева обезпокоено говореше: „ Питам – при тази нова предвидена в закона неизясненост, кой от двата придобивни способа да употребява ЦИК, с цел да не носи пред обществото отговорност кой прийом е избрала, дали той е верният и целесъобразният? ” Имаше защо да се плаши – не е смешка да носиш бремето за толкоз доста пари. Проблемът в тази ситуация обаче не е единствено в милионите за поръчката, а на първо място в публичната отговорност – при неуспех на вота върху виновния за него ще се посипе огън от всички направления – от улицата до партийната съпротива. Стоева разбра това и при нежеланието (и некомпетентността) на ръководещите да се оправят с „ горещия картоф ”, избра да слезе от сцената.
Оттук-нататък въпросът е какво ще създадат останалите членове на ЦИК – дали ще се подчинят покорно на ръководещите, както нормално вършат под предлога, че би трябвало да извършват закона, или ще се осмелят да възнегодуват. Ако държат на репутацията си, вторият вид е за предпочитане – държавното управление така и така не ги брои за нищо , както демонстрира пренебрежителното отношение на вицепремиера Томислав Дончев, който отхвърля да се отзове на обезверените апели на комисията да се срещнат и да поговорят за проблемите към машинния избор.
Нещата не вървят добре, още веднъж отиваме към решения в последните 5 минути преди изборите, поради което най-после за следващ път ще излязат отговорни изборните комисари. Ако не желаят да платят цената за подлостта на ГЕРБ, най-добре за тях ще бъде да последват образеца на някогашния си началник и групово да подадат оставка. Иначе рискуват да изгорят след това на кладата на публичния яд, в случай че машинният избор вероятно се провали.
Горе-долу такава е обстановката към оставката на ръководителя на Централната изборна комисия (ЦИК) Стефка Стоева. Бившият парламентарен арбитър усети, че бурята, която се завихря към неразбираемото бъдеще на машинното гласоподаване, може да й коства доста в персонален и професионален проект. И избра верния ход – да се отдръпна до момента в който може да избави репутацията си.
Моментът не можеше да бъде по-подходящ.
По време на почналите преди близо 2 месеца митинги против ръководството на Бойко Борисов въвеждането на машинния избор стана едно от главните претенции на недоволните жители. Зад същото застанаха и всички вероятни опозиционни фигури и групи – от неофициалните водачи на митинга до президента Румен Радев. Това сложи натясно ръководещите. Борисов и хората му кардинално изпитват надълбоко отвращение за каквито и да било изборни нововъведения – предходната година да вземем за пример анулираха гласуването с устройства за кметове и общински съветници, а онлайн гласуването от дълго време запратиха в девета глуха. Сега обаче, след известно чудене какво да сторят, с цел да умилостивят най-малко малко бунтовната улица, зорлем опряха до машинния избор.
А въвеждането на подобен за цялата страна е извънредно комплицирана работа. Трябва да се наемат или купят голям брой устройства (между 10 000 и 20 000 по разнообразни оценки), да бъдат сертифицирани и одитирани, да се провежда огромният логистичен развой по организацията и провеждането на вота – превоз, защита, поддръжка и какви ли не още дребни и огромни задания. Както изясни Стефка Стоева в към сътрудниците й, сходна организация изисква координираните, групови старания на всички държавни органи. Иначе неуспехът, или най-малкото появяването на всевъзможни проблеми в хода на изборния развой, е обезпечен да се случи. Да не отваряме изобщо тематиката за нерешените въпроси в изборното законодателство – да вземем за пример ще гласуваме ли единствено машинно или ще запазим и хартиените бюлетини.
Всичко това обаче едва вълнува ръководещите.
Интересът на ГЕРБ в тази ситуация е напълно политически – да сътвори усещане, че се преценява с националните стремежи, а не тъй като желае да внесе нешо ново в изборния развой. Такава постоянно е била мотивацията на партията, когато е ставало дума за машинното гласоподаване. Както при започване на годината, когато, че той и партията му „ ставаме водещи по тази тематика “. Въпреки че мнението му по въпроса беше пределно отрицателно: „ Понеже доста се упражняваха по тази тематика, предлагам да похарчим няколко десетки милиони и да забележим какви ще са резултатите... това се приказва от доста време и не желая върху държавното управление да тегне подозрение, че не желае. Да, ще похарчим доста пари, не съм уверен, че с това ще се реши нещо. “ Както го даде обещание, по този начин и го не помни – до момента в който виковете „ Оставка ” под прозорците на Министерския съвет половин година по-късно го принудиха да запее същата ария – и по този начин да показва, че държи сметка за настояванията на хората.
Така се стигна и до на ГЕРБ за осъществяване на машинен избор във всички изборни секции в страната.
С него обаче ръководещите подло тръснаха всичко върху ЦИК,
в това число и сериозно значимото решение за „ наемане или закупуване ” на устройствата. Тук работата става дебела. Говорим за избор на десетки хиляди устройства – чиято цена при покупка може да стигне няколко хиляди евро на численост, и за осъществяване на гигантска социална поръчка. Неслучайно Стефка Стоева обезпокоено говореше: „ Питам – при тази нова предвидена в закона неизясненост, кой от двата придобивни способа да употребява ЦИК, с цел да не носи пред обществото отговорност кой прийом е избрала, дали той е верният и целесъобразният? ” Имаше защо да се плаши – не е смешка да носиш бремето за толкоз доста пари. Проблемът в тази ситуация обаче не е единствено в милионите за поръчката, а на първо място в публичната отговорност – при неуспех на вота върху виновния за него ще се посипе огън от всички направления – от улицата до партийната съпротива. Стоева разбра това и при нежеланието (и некомпетентността) на ръководещите да се оправят с „ горещия картоф ”, избра да слезе от сцената.
Оттук-нататък въпросът е какво ще създадат останалите членове на ЦИК – дали ще се подчинят покорно на ръководещите, както нормално вършат под предлога, че би трябвало да извършват закона, или ще се осмелят да възнегодуват. Ако държат на репутацията си, вторият вид е за предпочитане – държавното управление така и така не ги брои за нищо , както демонстрира пренебрежителното отношение на вицепремиера Томислав Дончев, който отхвърля да се отзове на обезверените апели на комисията да се срещнат и да поговорят за проблемите към машинния избор.
Нещата не вървят добре, още веднъж отиваме към решения в последните 5 минути преди изборите, поради което най-после за следващ път ще излязат отговорни изборните комисари. Ако не желаят да платят цената за подлостта на ГЕРБ, най-добре за тях ще бъде да последват образеца на някогашния си началник и групово да подадат оставка. Иначе рискуват да изгорят след това на кладата на публичния яд, в случай че машинният избор вероятно се провали.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ