Да свалиш маската, която носиш пред другите. Да се осмелиш

Да свалиш маската, която носиш пред другите. Да се осмелиш да бъдеш себе си, да се огледаш и да видиш, че колкото и разнообразни да сме като хора, всички сме подвластни на страстите и страданието. Истината е, че болката ни сближава и ни изцелява. А да си уязвим, не е толкоз ужасно. По-страшно е да останеш затворен в личните си страхове. Особено в случай че си в онази комплицирана, тийнейджърска възраст.

Преди няколко месеца открих психологическия тренинг за младежи ТийнЩайн (организиран от Фондация „ Същност ”) и записах 17-годишния си наследник в това 4-дневно премеждие. Бях мощно впечатлена от отзивите на негови връстници, намерили в това кътче и нови другари, и нови хоризонти, и нов път към самите себе си. Да си родител на младеж от време на време е огромно тестване, в което постоянно не ни доближава нито самообладание, нито схващане, нито метод – нищо, че и ние в миналото сме били като тях. Колкото и скептична да бях по отношение на резултатите, признавам, че мога да нарека този семинар за личностно развиване и себепознание „ 4 дни, които раздрусаха и трансформираха моя наследник ”. И това е нещо, което бе видяно от всички към него - една позитивна смяна, един изстрадан катарзис, който отприщи целия арестуван яз от страсти, религия, себеосъзнатост и целенасоченост. 

ТийнЩайн ме срещна с Наталия Николова и Милена Ненкова, психолози с дългогодишна процедура, основатели и водещи на тренинга за младежи, чието име е почерпило ентусиазъм и от Айнщайн, и от Рамщайн, и от Франкенщайн. Защото подрастващите ни деца са всичко това – объркано кълбо от страсти, промени, мечти и мечти. Специално за WebStage, с Милена и Наталия разговаряхме за страховете на децата, за фантазиите им, за копнежите на сърцето им и увереността, която всяко дете може да реализира, когато опознае себе си. Един нелек път, който би трябвало да извървим дружно с нашите младежи – защото измененията се случват освен с тях – хубаво е да се променяме и ние, родителите.

(Милена и Наталия)

Кои са най-големите страхове на днешните младежите?

Милена: Ще споделя моята позиция, тъй като в днешните младежи различавам това, което ме е тревожило и мен самата на тяхната възраст - ще мога ли да бъда част от групата; ще бъда ли признат подобен, какъвто съм; на какъв би трябвало да се върша, с цел да ме приемат; пред кого мога и пред кого не мога да съм същински? Темата с принадлежността – да бъда самичък или да бъда с другите, е доста настояща през днешния ден. Правя асоциация с това, по какъв начин във Facebook принадлежим към разнообразни групи. Но това не е принадлежност – принадлежност, това е да бъдеш забелязан и признат подобен, какъвто си. Другото е да се опитваш да пасваш и да се вписваш. Тогава ти би трябвало да се промениш, с цел да паснеш към съответната група. Ние на това обръщаме внимание – по какъв начин можем да сме себе си и да принадлежим към групата. Понякога тия две неща си противостоят – би трябвало да се вършат взаимни отстъпки, а младежите са във възрастта, когато стартират да се учат по какъв начин се вършат взаимни отстъпки.

Наталия: Аз бих споделила, че младежите нямат по-различни страхове от страховете на всеки един човек – ще ни харесат ли, ще ни обичат ли? Просто имат опция да го схванат по-рано. Една от главните аргументи да се въодушевим от нашата работа бе тъкмо тази – младежите са доста по-гъвкави от нас. Когато ти си към този момент избран, поставил си някаква маска и използваш обещано държание, е доста по-трудно да се вършат промени. Тийнейджърите са доста по-гъвкави, по-бързо вършат промени и в действителност ние имаме опция таман на тази възраст да им помогнем да схванат някои мънички, само че значими неща за себе си. 

Коя е най-провокативната тематика от семинара „ Към същността ”? 

Милена: Може би играта „ Стъпка напред ”. В нея младежите влизат в нетипични функции – те би трябвало да се слагат на мястото на човек, какъвто в никакъв случай не са били – да вземем за пример неработоспособен, самотна майка или незает, има разнообразни разновидности. Това съгласно мен доста ги шокира – по какъв начин биха изживели живота си, в случай че са в тази роля. Трябва да си го представяти да взимат решения през призмата на този „ собствен ” воин. 

Наталия: Идеята на тази игра е да се видят предразсъдъците, които носим у себе си и какъв брой е мощно въздействието им. Свързано е и с отношението ни към избрани обществени групи, когато имаме връзка с несъмнено житейско събитие – самотна майка с деца, да вземем за пример - по какъв начин бихме се отнесли, в случай че и на нас ни се случи сходно нещо, какви са настройките, които си създавамепрез тези предубеждения. Ученето посредством прекарване е извънредно подобаващ способ, тъй като децата са привикнали да учат през играта - по-приятно е и се помни повече. И когато играта предизвика действително държание е като в лаборатория - правиш опити, само че не знаеш какво ще се получи. Започваш да работиш и тогава излиза действителното ти държание. Тогава младежите стартират да размишляват по какъв начин реагират в живота и могат да ли да трансформират своето държание. 

Не зная дали бих нарекла тематиките провокативни. По-скоро някои са по-чувствителни и прочувствени. И има моменти, в които се сблъскваме със мощните страсти на другите участниции това е мощно провокиращо.

Милена: Това са усеща, свързани със загуби, разочарования, претърпяна болежка. Особено, когато човек персонално не е претърпял сходни обстановки, това може мощно да го раздруса и да породи доста страсти. 

Наталия: Или тъй като не го е изпитвал, или пък тъй като не си е разрешавал да изрази толкоз мощни страсти. Когато заговорим за разочарованията, загубите в живота, взаимоотношенията с родителите ни, по какъв начин се свързваме и разделяме с хората в живота ни – тогава има по-емоционални споделяния. Това са тематиките, които имат най-свързващ детайл – младежите в действителност стартират да се свързват между тях на едно напълно друго равнище – когато усетиш, че индивида насреща споделя толкоз съкровени неща и е по този начин уязвим, няма по какъв начин да не се почувстваш покрай него. Понякога може да е и доста тежко, има случаи, в които и ние самите сме разтърсени. Защото когато видиш огромен човек да страда, мислиш си – той е възрастен, доста е тежко това, което му се е случило, само че той ще се оправи. Но когато видиш страданието на едно дете и по какъв начин то се оправя, това е толкоз провокиращо - носи доста мощ, само че и доста горест. 

Милена: Това е един от огромните смисли на нашите събирания. Може би в действителност младежите нямат друго място, на което могат да споделят страховете и болките си.

Вие учите ли ги по какъв начин да се оправят с това? 

Милена: Ето това е едно от нещата: на първо време – да можем да го кажем. Много от тях носят болките си сами. Нямат доста близки другари, или пък те не ги взимат доста насериозно.

Наталия: Или пък даже да имат близки, приятелите и фамилията гледат по-скоро да ги утешат. Обикновено, когато се втурваме да прегръщаме и спасяваме някого, това стопира неговата страст, не му разрешава да й се отдаде, а постоянно ние спасяваме първо себе си. Защото не можем да понесем това, че някой непосредствен страда. 

Милена: Гледаме доста бързо да мине. И чуваме разнообразни препоръки – „ Гледай напред “, „ Какво толкоз го преживяваш и се лигавиш… “ А индивидът до нас изпитва доста огромна болежка. 

Наталия: Въпросът е да има някой, който да остане с теб в тази болежка. Да ти каже – да, това в действителност е доста тежко, мъчно е. Но от време на време има доста мощен смисъл в болката. Когато младежите са работили интензивно 4 дни и са се оголили, нямат толкоз задръжки в това да споделят себе си. И това е доста сензитивно. Темата за връзките с родителите е доста значима, а шерването на болката и страданията от раздели и загуби е извънредно скъп миг, с цел да осъзнаят какво имат в действителност. 

Милена: Да оценят това, че в действителност имат много положителни и подкрепящи ги родители - само че не са си давали сметка за това. 

Наталия: Точно в този миг те са в протест, в отричане на тези хора. Тук внезапно осъзнават какъв брой доста поддръжка са имали от родителите си, виждат тъгата, претърпяна от други деца и се питат – а аз защо толкоз негодувам? Тези, които са отглеждани от един родител, виждат, че има доста деца като тях и не са сами.

(ТийнЩайн ~ Фондация „ Същност ”)

Не мислите ли, че това, което вършиме, е един от най-важните предмети, които би трябвало да се учат в учебно заведение?

Милена: Мислили сме за това. Да, доста ще е хубаво, в случай че в учебно заведение има предмет „ взаимоотношения ”, да вземем за пример. Защото никой не учи хората на взаимоотношения. Ние се учим цялостен живот на правилото – проба-грешка, проба - неточност, неточност, грешка…

Наталия: Няма да е елементарно, тъй като с цел да се направи всеобщо, би трябвало да се съобщи този опит. По-скоро това, което мислим, е да работим за основаването на пространство – нещо като юношески център, в който да се работи с младежи и родители, в самостоятелен и колективен аспект. Особено за родителите, няма сходно място в София – те са оставени да се оправят сами в придвижване, в случай че могат. А тийнейджърството е огромна рецесия в техния живот. Мислим, че бихме могли да осъществяваме сходен план, ние самите сме подготвени за нещо по-голямо. 

Има и друго, което неотдавна започнахме да изследваме в светлината на желанието да разтеглим активността си. Участвах в една среща, на която бяха показани нужните умения за специалностите на бъдещето. Оказва се, че едно от най-важните умения, които би трябвало да имат младежите е себерефлексия и знание за себе си. За мен беше извънредно значимо да чуя това и да схвана, че ние тук даваме на децата освен значими психически познания, само че и умения, които ще им бъдат потребни и на практика значими в живота – освен да познават себе си и взаимоотношенията си, само че и в чисто в кариерен проект.

Милена: Защо е значимо самопознанието за специалностите на бъдещето? Ако познаваме слабите и мощните си страни, в случай че можем да се самонаблюдаваме и да извличаме от наблюденията си опит, ще можем да се приспособяваме по-ефективно по отношение на бързо изменящата се среда на живота към нас.

Наталия: Има толкоз доста проучвания за това, какъв брой значимо е в тази възраст да се развиват себерефлексията, себеосъзнаването и тоя здрав разсъдък - тъй като това е интервала, в който младежите построяват своята еднаквост. Търсенето и намирането на отговори на въпроса „ Кой съм аз? ” се случват точно в тази възраст. И в случай че тъкмо в този момент някой им даде тенденция, те ще придобият умения, които са значими и за лидерските им качества, за кариерните им триумфи, за университетските достижения и доста други сфери в живота. 

Най-ценния урок, с който си потеглят отсам младежите?

Милена: Когато срещнем някого, ние доста бързо го преценяме – този е подобен, оня е онакъв. И по този начин доста постоянно пропущаме да опознаем индивида против нас - тъй като към този момент сме му поставили етикет. Обаче, в случай че си позволим да чуем този човек, можем да забележим, че историята му е доста обвързвана с нашата. И пътят, по който е минал, възприятията и болките, които е изпитал, са нещо, което и ние сме изпитали. И виждаме, какъв брой доста си приличаме с хората – без значение от външната опаковка, разбираме, че вътрешно всички доста си приличаме - стига да дадем късмет на индивида против нас. Това е един от огромните уроци, коитомладежите тук научават. 

Наталия: Всеки си взима нещо друго отсам – някои си взимат другарствата, други това, че към този момент могат да опишат за себе си и да споделят страстите си, както и прекарването да се свързват с хората. Накрая на всеки семинар, мен все нещо ме уцелва в сърцето. И в този момент едно момиче от семинара в Русе – доста артистична, интровертна душа, показа, че в действителност е имала опция да разбере какъв брой доста сме почнали да губим от това, че сме изгубили живата връзка с хората, какъв брой доста са ни откраднали обществените мрежи. Усещане, извиращо от нея и нейното прекарване, когато самата тя е усетила какъв брой е хубаво да се свържеш с останалите хора. Много мощни думи от едно дете, което поддържа връзка и е отраснало в обществените мрежи. 

Милена: Всеки ден се сблъскваме с огромен песимизъм по отношение на днешните млади. Но тук срещаме младежи, които са надарени, състрадателни и подкрепящи се, с доста цели и фантазии и това ми дава вяра в какви ръце ще бъде света скоро. 

Интервю на Мария Тонева

Вижте повече на: essence-foundation.bg
Снимки: Фондация „ Същност ”