Доц. д-р Валерия Хаджийска, дм, е специалист по нуклеарна медицина,

Доц. доктор Валерия Хаджийска, дм, е експерт по ядрена медицина, шеф на Клиниката по ядрена медицина в УМБАЛ „ Александровска “ и началник на Катедрата по ядрена медицина, лъчелечение и здравна онкология към Медицински университет - София.

Автор и съавтор е на над 130 научни изявления. Има основен принос за внедряването на модерни диагностични и лечебни способи в ядрената медицина в България, в това число новаторски PET/CT технологии и радиолигандна терапия. Понастоящем управлява интернационалните планове на Международната организация за атомна сила (IAEA), свързани с развиването на радиофармацевтиката и ядрената онкология у нас. Доц. доктор Валерия Хаджийска, дм е член на Експертния ръб на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ).

Доц. Хаджийска, по какъв начин Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) и Българският народен хъб на задачата против рака подкрепят координацията сред другите експерти в онкологията и какви са главните цели?

СОНМ е единствената организация в България, която реализира действителна клинична процедура, обединявайки годишно над 35 експерти от разнообразни медицински области. Те развиват дейна научна и публикационна активност и основават единственото по рода си за страната клинично управление, основано напълно на доказателства. Тази година, да вземем за пример, участвахме в правенето на Национално клинично управление „ Поведение при хепатоцелуларен карцином “. Това е най-честият недоброкачествен израстък с генезис от черния дроб и в Европа от него заболяват годишно над 900 000 души. 

СОНМ има основна роля за систематизирането на онкологичната помощ в България, като дава благонадежден референтен документ за експертите, учреден на метода GRADE. Особеното при него е, че всяка рекомендация става годна единствено в случай че е подкрепена от действителни клинични изследвания. Този метод, навлязъл в европейската процедура през последните пет години, последователно се утвърждава като стандарт при създаването на модерни клинични управления.

Каква е ролята на ядрената медицина в актуалната онкологична диагностика и терапия, изключително в подтекста на персонализираното лекуване? До каква степен мултидисциплинарният метод трансформира прогнозата и качеството на лекуването при онкологично заболели пациенти?

Нуклеарната медицина дълго време се възприемаше като част от образната диагностика, защото също работи с интерпретация на облици. Основната разлика е, че употребява радиофармацевтици и основава функционални облици, които дават информация за биологичните процеси в организма, а освен за анатомичните промени.

Благодарение на способи като позитронно-емисионната томография (PET), патологичните промени постоянно могат да бъдат открити доста по-рано. Днес повече от 90% от случаите в ядрената медицина са свързани с онкологични болести, което води до одобряването на термина „ ядрена онкология “.

Основната роля на експертите не е първичното слагане на диагнозата, а вярното стадиране на болестта и оценката на резултата от извършеното лекуване. Получените резултати подкрепят избора на най-подходящата терапия – хирургична, лъчелечебна или систематична, което трансформира ядрената медицина в основен детайл на персонализирания метод към пациента.

Какво съставлява метаболитната радиолигандна терапия и при кои онкологични болести все още демонстрира най-хубави резултати?

Метаболитната радиолигандна терапия е измежду най-бързо разрастващите се посоки в актуалната ядрена онкология. Това е таргетна терапия, основана на потреблението на радиоизотопи, които доставят лечебния резултат непосредствено до туморните кафези.

Обикновено се ползва като трета избавителна линия на лекуване – след привършване на две общоприети лечебни линии и при пациенти, навлезли в така наречен кастрат-резистентна фаза на болестта. Именно тогава тя може да предложи нови благоприятни условия за надзор на заболяването.

Как виждате бъдещето на онкологичната грижа в България  от позиция на ранната диагностика, персонализираната терапия и координацията сред другите медицински специалности в интерес на пациента?

Точно по тази причина поддържам СОНМ и Българския народен хъб на Мисията против рака. Според мен е належащо основаването на по-специализирани центрове, фокусирани върху съответни онкологични болести – да вземем за пример центрове за карцином на гърдата или рак на простатата. Тези референтни структури би трябвало да сплотяват целия набор от диагностични и лечебни благоприятни условия, да служат като центрове за образование и експертиза и да поддържат деен продан с водещи европейски центрове. Това би подобрило достъпа до познания, нововъведения и съгласуваност на лекуването.

В момента доста пациенти минават през разнообразни лечебни заведения за диагностика, терапия и лъчелечение, което постоянно води до закъснение и усложнения. По-добрата организация на процесите и въвеждането на единно електронно здравно досие биха създали онкологичната грижа доста по-ефективна и по-ориентирана към потребностите на пациента. Смятам, че ще е потребно и създаването  на явен и проследим „ път на пациента “ в здравната система, който да е използван освен за тези високо профилирани референтни центрове, само че и за останалите по-малки такива, които да се реферират към този логаритъм, предотвратявайки блуждаене, диагностични и лечебни пропуски.