Да си тъжен през лятото, в сезона на лекомислието, веселите

Да си печален през лятото, в сезона на лекомислието, радостните компании, шумните купони и безгрижието?! Сякаш е оксиморон, а в действителност лятото и тъгата са във тънко комбиниране, неизменима съставна част на очарованието, нямащо нищо общо с обстоятелствата.

Емоция, която може да оближе със соления език на вълните тялото ти, когато си седнал на брега; да се разлее от бутната инцидентно чаша на масата под дърветата; да падне пред краката ти като перо от прелетяла птица; да замирише на улицата в чужд град или да я чуеш от нечий отворен прозорец. Тя е гореща и се разлива, кара те да не вярваш, че нещата имат начало и край. Мимолетната й безкрайност те прави мързеливо мил, разрешава ти да се надяваш, да приемаш загубите, а сълзите ти да са освежаващо пречистващи.

Зелена като тунел от дървесни корони по улицата в обичания ти град, пеперудено цветна и жужаща, събираща от ароматите на срещите слънце и наслада за зимата. Поляна от прегорели треви край гората на тъмните ни паники, над бурния океан със скритите ни стремежи.

Тя е сегашното, сякаш застинало, непомръдващо и нехаещо за минало и бъдеще. Гъделичка прелестно като лапичка на ранобуден котарак, спуска се по невидимата нишка на светлия ден. Спокойно безразлична към петната по пръстите и облеклата от сладостта на откраднатата любеница, небрежно пъхната в багажника по пътя към ваканцията.

Тя е одраскване от невниманието ни в играта и храбрият ни отвод да се разплачем, когато ни заболи. Тъгата, която те кара, плувайки във вътрешността, да не искаш да се върнеш към брега, като че ли някъде там, след хоризонта, най-накрая ще успееш да се слееш с морето и небето в синева, безграничен и свободен. Танц, който искаш да танцуваш с другите, само че самичък. Песен, която тананикаш мислено, музика, отменяща думите, благоухание на прясно окосена трева...

Лятната горест е другар, на който не е нужно да обясняваш нищо. Меланхолия, която те прави благополучен поради това, че си жив.



Save