Днес Бойко ще протегне ръка на Румен при Цветанка
Не очаквайте трагични борби, Ризова не е Цънцарова. Интригата е в думите, които Борисов ще каже самичък - без насила
Днес Бойко Борисов ще гостува в „ Лице в лице “ при Цветанка Ризова. Поредното му обществено явяване от началото на годината наподобява като изключение от личната му най-нова традиция. От Ковид ерата насам той приказва главно пред своите депутати, които не задават въпроси, а кимат дисциплинирано или мълчат отговорно, до момента в който от време на време досадно дългите му монолози се излъчват директно в обществените мрежи.
Днес не очаквайте трагични борби. Ризова не е Цънцарова. Въпросите ѝ ще са акуратно премислени. Умерени, без да търсят внезапен удар, без да слагат в ъгъла. Но същинската конспирация в това посещение не е в качеството на въпросите, които ще зададе Ризова. А в думите, които Борисов ще каже самичък, без насила.
Аз чакам той демонстративно да подаде ръка към Радев за някакъв тип партньорство след изборите. Ако това се случи, няма да е от благосклонност, бъдете сигурни. Тези двамата – Бойко и Румен – откровено не се харесват. Но конфигурацията в идващия парламент може да ги принуди да работят дружно по някои тематики – очевидно или прикрито. Затова занапред стартира игра на дребни жестове. Спомнете си какво сподели единствено преди два дни и довереният човек на президента Радев, някогашният евродепутат Иво Христов: „ В ГЕРБ има рационални и честни хора. “
Подадената ръка носи многопластов смисъл. Борисов към този момент съобщи, че има по-голяма религия в Радев, в сравнение с в ПП-ДБ. Това е стратегическа маневра с няколко цели: да понижи ентусиазма на надигащата се вълна от подкрепа; да откаже част от поддръжниците на Радев, внушавайки, че има някакви ангажименти сред тях; да притегли периферен избор от тези, които симпатизират на „ твърдата ръка “ и обичат илюзията за допустима кооперация сред двамата.
И до момента в който всички наблюдават протегнатата ръка, малко на брой ще се замислят какво се крие в другата, скрита зад гърба…
Политическото пространство през днешния ден наподобява на въздушен кулоар за върховен пилотаж. Радев е сертифициран авиатор, само че Борисов е деец на политическите маневри. Докато други изпопадаха като чували с картофи, той в никакъв случай не е оставял раницата с парашута. Разбира се, постоянно съществува рискът някой път парашутът да не се отвори.
Другият аспект, който заслужава особено внимание, е евентуалното публично начало на разграничаване от Движение за права и свободи. Следете за „ инцидентно “ изпуснати думи на Борисов в тази посока. Ще забележим дали той ще пререже връзката с Пеевски, която ги прави политически сиамски близнаци. А това си е рисковано решение. Може да му коства доста. Може в отговор от лагера на Пеевски да го залеят с компромати, да разкрият дълго защитавани секрети. Но пък може да се окаже и катарзис – филтриране, което за следващ път да показа Борисов като „ нов “ – по-бял, по-добър, помъдрял и мечтан сътрудник за коалиране.
В последна сметка, каквото и да чуем през днешния ден, на следващия ден, през всичките дни до изборите, не трябва да се заблуждаваме. Политиката не е свят на морал. Тя не се населява от светци. Там всеки жест има двойно дъно. И не е единствено Борисов. Всеки, който протяга ръка, държи нож зад тила. Всеки кълне мислено съперника, до момента в който се усмихва подправено пред камерите. Всичко е спектакъл. Всичко е прахуляк в очите. И всичко е въпрос на сметки. Затова ние, редовите жители, би трябвало да гледаме своите сметки и да избираме по този начин, че най-после да излезе плюс за нас, а не за политическата класа.
Още от Стефан МИНЧЕВ:
Днес Бойко Борисов ще гостува в „ Лице в лице “ при Цветанка Ризова. Поредното му обществено явяване от началото на годината наподобява като изключение от личната му най-нова традиция. От Ковид ерата насам той приказва главно пред своите депутати, които не задават въпроси, а кимат дисциплинирано или мълчат отговорно, до момента в който от време на време досадно дългите му монолози се излъчват директно в обществените мрежи.
Днес не очаквайте трагични борби. Ризова не е Цънцарова. Въпросите ѝ ще са акуратно премислени. Умерени, без да търсят внезапен удар, без да слагат в ъгъла. Но същинската конспирация в това посещение не е в качеството на въпросите, които ще зададе Ризова. А в думите, които Борисов ще каже самичък, без насила.
Аз чакам той демонстративно да подаде ръка към Радев за някакъв тип партньорство след изборите. Ако това се случи, няма да е от благосклонност, бъдете сигурни. Тези двамата – Бойко и Румен – откровено не се харесват. Но конфигурацията в идващия парламент може да ги принуди да работят дружно по някои тематики – очевидно или прикрито. Затова занапред стартира игра на дребни жестове. Спомнете си какво сподели единствено преди два дни и довереният човек на президента Радев, някогашният евродепутат Иво Христов: „ В ГЕРБ има рационални и честни хора. “
Подадената ръка носи многопластов смисъл. Борисов към този момент съобщи, че има по-голяма религия в Радев, в сравнение с в ПП-ДБ. Това е стратегическа маневра с няколко цели: да понижи ентусиазма на надигащата се вълна от подкрепа; да откаже част от поддръжниците на Радев, внушавайки, че има някакви ангажименти сред тях; да притегли периферен избор от тези, които симпатизират на „ твърдата ръка “ и обичат илюзията за допустима кооперация сред двамата.
И до момента в който всички наблюдават протегнатата ръка, малко на брой ще се замислят какво се крие в другата, скрита зад гърба…
Политическото пространство през днешния ден наподобява на въздушен кулоар за върховен пилотаж. Радев е сертифициран авиатор, само че Борисов е деец на политическите маневри. Докато други изпопадаха като чували с картофи, той в никакъв случай не е оставял раницата с парашута. Разбира се, постоянно съществува рискът някой път парашутът да не се отвори.
Другият аспект, който заслужава особено внимание, е евентуалното публично начало на разграничаване от Движение за права и свободи. Следете за „ инцидентно “ изпуснати думи на Борисов в тази посока. Ще забележим дали той ще пререже връзката с Пеевски, която ги прави политически сиамски близнаци. А това си е рисковано решение. Може да му коства доста. Може в отговор от лагера на Пеевски да го залеят с компромати, да разкрият дълго защитавани секрети. Но пък може да се окаже и катарзис – филтриране, което за следващ път да показа Борисов като „ нов “ – по-бял, по-добър, помъдрял и мечтан сътрудник за коалиране.
В последна сметка, каквото и да чуем през днешния ден, на следващия ден, през всичките дни до изборите, не трябва да се заблуждаваме. Политиката не е свят на морал. Тя не се населява от светци. Там всеки жест има двойно дъно. И не е единствено Борисов. Всеки, който протяга ръка, държи нож зад тила. Всеки кълне мислено съперника, до момента в който се усмихва подправено пред камерите. Всичко е спектакъл. Всичко е прахуляк в очите. И всичко е въпрос на сметки. Затова ние, редовите жители, би трябвало да гледаме своите сметки и да избираме по този начин, че най-после да излезе плюс за нас, а не за политическата класа.
Още от Стефан МИНЧЕВ:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ