Спомени за композитора Маестро Георги Атанасов
Да си спомним за огромния български музикант Маестро Атанасов - той е " бащата " на българската опера, а като диригент способства доста за полагането на основите на нашето симфонично изпълнителско дело и за пропагандирането на класическата и българската музика у нас. На 6 май се навършиха 140 години от рожението му.
Труден е житейският път на Маестрото: Израснал е в бедност и е останал до края на живота си в беднотия, макар огромната си известност в цялата страна и огромните си заслуги към българската музика. Преследван от интриги, обиди и унижения и, както споделя Добри Христов, “жертва на невъзможните условия, в които живее и работи българският музикант “.
Въпреки всичко, Маестро Атанасов твори. Започва пътя си в музиката като капелмайстор - в Хасково, в Карлово, в родния си град Пловдив. През 1914 година е назначен в Гвардейския оркестър в София. От елементарен боен оркестър Маестрото провежда първия симфоничен оркестър у нас, с който изнася доста концерти - споделят, че са 97 на брой, в които среща публиката с непознатата до тогава европейска и съветска класическа музика, извършва новите произведения на българските композитори, а това са Панчо Владегеров, Петко Стайнов, Никола Атанасов. Дори и единствено това да беше заслугата му към родната музика, приносът му щеше да е безценен.
Но Атанасов е учил в Италия, в консерваторията в Пиза при огромния композитор Пиетро Маскани. Запознат с оперното изкуство, той желае да сътвори същинска българска опера. Още през 1911 година композира първата си оперна творба „ Борислав “ с либрето на Никола Попов по претекстове от драмата на Иван Вазов. Премиерата е на 4 март същата година, дирижира създателят.
След не изключително сполучливия първи опит следват още пет опери, като най-изпълняваната в цяла България - и от професионалните, и от любителските театри и до през днешния ден, е „ Гергана “ - либрето Любомир Бобевски по поемата на Петко Славейков „ Изворът на белоногата “. Нейната премиера е на 6 юни 1917 година Тази творба е първата българска лирическа битова опера, с прочут за всички сюжет и народностна интонация. Освен шестте си опери, Маестрото композира и една оперета -„ Моралисти “, пет превъзходни детски оперети, пет пиеси за пиано, 10 солови песни, пиеси за духов оркестър - маршове, китки. С творчеството си се утвърждава като най-големия български композитор при започване на ХХ век, учредител на българската опера.
В Златния фонд на БНР са непокътнати мемоари за Маестро Атанасов на огромната ни певица от близкото минало Елисавета Йовович. Чуйте тях и нейно осъществяване на фрагмент от операта " Цвета ", както и част от писмо на композитора, писано през 1925 година, в което той приказва за нуждата да се поддържат младите гении, с цел да процъхтява музикалното изкуство в България. Чуйте в звуковия файл.
Труден е житейският път на Маестрото: Израснал е в бедност и е останал до края на живота си в беднотия, макар огромната си известност в цялата страна и огромните си заслуги към българската музика. Преследван от интриги, обиди и унижения и, както споделя Добри Христов, “жертва на невъзможните условия, в които живее и работи българският музикант “.
Въпреки всичко, Маестро Атанасов твори. Започва пътя си в музиката като капелмайстор - в Хасково, в Карлово, в родния си град Пловдив. През 1914 година е назначен в Гвардейския оркестър в София. От елементарен боен оркестър Маестрото провежда първия симфоничен оркестър у нас, с който изнася доста концерти - споделят, че са 97 на брой, в които среща публиката с непознатата до тогава европейска и съветска класическа музика, извършва новите произведения на българските композитори, а това са Панчо Владегеров, Петко Стайнов, Никола Атанасов. Дори и единствено това да беше заслугата му към родната музика, приносът му щеше да е безценен.
Но Атанасов е учил в Италия, в консерваторията в Пиза при огромния композитор Пиетро Маскани. Запознат с оперното изкуство, той желае да сътвори същинска българска опера. Още през 1911 година композира първата си оперна творба „ Борислав “ с либрето на Никола Попов по претекстове от драмата на Иван Вазов. Премиерата е на 4 март същата година, дирижира създателят.
След не изключително сполучливия първи опит следват още пет опери, като най-изпълняваната в цяла България - и от професионалните, и от любителските театри и до през днешния ден, е „ Гергана “ - либрето Любомир Бобевски по поемата на Петко Славейков „ Изворът на белоногата “. Нейната премиера е на 6 юни 1917 година Тази творба е първата българска лирическа битова опера, с прочут за всички сюжет и народностна интонация. Освен шестте си опери, Маестрото композира и една оперета -„ Моралисти “, пет превъзходни детски оперети, пет пиеси за пиано, 10 солови песни, пиеси за духов оркестър - маршове, китки. С творчеството си се утвърждава като най-големия български композитор при започване на ХХ век, учредител на българската опера.
В Златния фонд на БНР са непокътнати мемоари за Маестро Атанасов на огромната ни певица от близкото минало Елисавета Йовович. Чуйте тях и нейно осъществяване на фрагмент от операта " Цвета ", както и част от писмо на композитора, писано през 1925 година, в което той приказва за нуждата да се поддържат младите гении, с цел да процъхтява музикалното изкуство в България. Чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ