Спомен за диригента Любомир Романски
Да си напомним креативното дело на един български диригент - Любомир Романски, чиято кариера протича най-вече в чужбина, по-точно в Германия. Поводът е 110-годишнината от неговото рождение на 8 януари 1912 година
Роден е в София, в семейство на академични професор - езиковеда Стоян Романски. От 9-годишен учи пиано при Андрей Стоянов, Веселин Стоянов, Тамара Янкова и музикална доктрина при Добри Христов. Завършва славянска лингвистика в Софийския университет и в това време е частен възпитаник в Музикалната академия - диригентство при Цанко Цанков, комбинация при Панчо Владигеров и пиано при Димитър Ненов.
Още като студент работи като корепетитор и диригент в оперетния спектакъл „ Ангел Сладкаров “, по-късно е втори диригент на хор „ Родина “, а от 1935 година е помощник-диригент в Софийската опера. Следващата година отпътува за Берлин, където приключва славянска лингвистика в Хумболтовия университет, а като диригент се приготвя в Държавното академично висше учебно заведение за музика и изготвя дисертация на тематика „ Простите коледни рефрени на българските коледни песни “. Специализира в диригентските курсове на популярния Клемес Краус.
Кариерата му на диригент стартира в Германия - първо като капелмайстор на оперния спектакъл във Франкфурт на Майн, а след войната е началник и диригент на симфоничните концерти в Градския спектакъл на Висбаден. В интервала 1948-1950 година управлява Симфоничния оркестър на Кьолнското радио, а по-късно се открива в Гелзенкирхен, където остава до края на живота си - 9 юни 1989 г. От 1968 година Романски управлява и Певческата академия във Франкфурт на Майн. Гостувал е като диригент в Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, Югославия, Мексико, Съединени американски щати и няколко пъти в България.
За първи път у нас той дирижира " Кармина Бурана " и " Катули Кармина " на Карл Орф - същинско събитие в нашия културен живот тогава.
Любомир Романски показва пред немската аудитория редица произведения от български композитори, доста български инструменталисти. Той е деен агитатор на българската музика и с концертите си, и с беседите за българската музикална просвета и фолклор впо цяла Германия. За цялостната си активност като диригент Любомир Романски е почетен с няколко високи немски оценки, сред които Гьотевият плакет, Почетният медал " Академични палми " във Франция, той бе и почетен член на европейския център “Ференц Лист “.
В Златния фонд на БНР е непокътнато изявление на Любомир Романски от 1984 година, в което приказва за познанството си с огромния композитор Карл Орф и за трендовете в актуалната музика. Чуйте в звуковия файл и фрагмент от " Кармина Бурана " под негово дирижиране.
Роден е в София, в семейство на академични професор - езиковеда Стоян Романски. От 9-годишен учи пиано при Андрей Стоянов, Веселин Стоянов, Тамара Янкова и музикална доктрина при Добри Христов. Завършва славянска лингвистика в Софийския университет и в това време е частен възпитаник в Музикалната академия - диригентство при Цанко Цанков, комбинация при Панчо Владигеров и пиано при Димитър Ненов.
Още като студент работи като корепетитор и диригент в оперетния спектакъл „ Ангел Сладкаров “, по-късно е втори диригент на хор „ Родина “, а от 1935 година е помощник-диригент в Софийската опера. Следващата година отпътува за Берлин, където приключва славянска лингвистика в Хумболтовия университет, а като диригент се приготвя в Държавното академично висше учебно заведение за музика и изготвя дисертация на тематика „ Простите коледни рефрени на българските коледни песни “. Специализира в диригентските курсове на популярния Клемес Краус.
Кариерата му на диригент стартира в Германия - първо като капелмайстор на оперния спектакъл във Франкфурт на Майн, а след войната е началник и диригент на симфоничните концерти в Градския спектакъл на Висбаден. В интервала 1948-1950 година управлява Симфоничния оркестър на Кьолнското радио, а по-късно се открива в Гелзенкирхен, където остава до края на живота си - 9 юни 1989 г. От 1968 година Романски управлява и Певческата академия във Франкфурт на Майн. Гостувал е като диригент в Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, Югославия, Мексико, Съединени американски щати и няколко пъти в България.
За първи път у нас той дирижира " Кармина Бурана " и " Катули Кармина " на Карл Орф - същинско събитие в нашия културен живот тогава.
Любомир Романски показва пред немската аудитория редица произведения от български композитори, доста български инструменталисти. Той е деен агитатор на българската музика и с концертите си, и с беседите за българската музикална просвета и фолклор впо цяла Германия. За цялостната си активност като диригент Любомир Романски е почетен с няколко високи немски оценки, сред които Гьотевият плакет, Почетният медал " Академични палми " във Франция, той бе и почетен член на европейския център “Ференц Лист “.
В Златния фонд на БНР е непокътнато изявление на Любомир Романски от 1984 година, в което приказва за познанството си с огромния композитор Карл Орф и за трендовете в актуалната музика. Чуйте в звуковия файл и фрагмент от " Кармина Бурана " под негово дирижиране.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ