„Довлатов“ - филм за пустотата
Да си честен, да работиш, да обичаш, да бъдеш себе си – има времена, в които всичко това е невероятно. Има хора, които няма да го реализиран никога освен в фантазиите си. И в книгите.
Познат и превеждан у нас създател, Сергей Довлатов е същинска икона в родината си. За хората, родени през 70-те години на предишния век – тъкмо времето, в което се развива действието на кино лентата – Сергей Довлатов е публицист, чиито текстове се учат наизуст и чиито афоризми се разпознават безпогрешно. Алексей Герман–младши – сценарист и режисьор на кино лентата „ Довлатов “, е точно от това потомство и по тази причина е съумял да снима изумителен филм. В него е възкресен цялостен един от дълго време липсващ свят, този на брежневския социализъм и неговите хора, и е пресъздадена неповторимата подигравка и възприятие за парадокс на Сергей Довлатов, без да са представени творбите му.
Филмът стартира на 1 ноември 1971 г. – денят на мъртвите в католическа Европа. Действието се развива в идващите шест дни, предшестващи най-големия празник в Съюз на съветските социалистически републики, годишнината на Октомврийската гражданска война. В един нереален град – пресътворен съвсем гениално от Елена Окопная, брачната половинка на режисьора, която получи специфична премия за сценография и костюми на Берлинале – из комуналки и задимени редакции бродят Довлатов и неговите другари. Повечето са художници, чиито картини никой не излага и не купува, а най-близкият му другар, бъдещият Нобелов лауреат Йосиф Бродски, рецитира напевно стиховете си, които никой не печата и съвсем никой не схваща.
Някои от тези новобранци имат краткотрайна работа, с която припечелват за водка, измежду тях е и самият Довлатов, публицист в дребен профсъюзен вестник, създател на разкази и незавършен разказ, колекционер на отводи от списания. Образите на Довлатов и приятелите му са съвсем толкоз нереални, колкото са и тези на актьорите, играещи Гогол и Пушкин в заводския любителски филм. В мъгливия и необщителен Ленинград всички те блуждаят на ръба сред съня и действителността. Неслучайно сънищата на Довлатов са пълноправна част от действието.
Изборът на сърбина Милан Марич за ролята на Сергей Довлатов е едно от най-хубавите попадения на кино лентата. Външната аналогия е безспорна, като артистът е една концепция по-красив от прототипа си – значимо изискване за идеализацията на облика. Висок, обаятелен и с скръбен взор, Довлатов на всички места се отличава мощно от близките, той даже на тип е „ непознат “.
На места ужасно комичен, тук-там немислимо драматичен, само че най-много отегчителен и изцяло същински, това е филм за едно време, изпразнено откъм смисъл и душа. Мъчително живеят в него хората на изкуството, само че в своята заедност и групова изолираност някак съумяват да не вършат взаимни отстъпки и да останат правилни на себе си. Мисля си, че малко на брой от сегашните създатели могат да се похвалят със същото.
Познат и превеждан у нас създател, Сергей Довлатов е същинска икона в родината си. За хората, родени през 70-те години на предишния век – тъкмо времето, в което се развива действието на кино лентата – Сергей Довлатов е публицист, чиито текстове се учат наизуст и чиито афоризми се разпознават безпогрешно. Алексей Герман–младши – сценарист и режисьор на кино лентата „ Довлатов “, е точно от това потомство и по тази причина е съумял да снима изумителен филм. В него е възкресен цялостен един от дълго време липсващ свят, този на брежневския социализъм и неговите хора, и е пресъздадена неповторимата подигравка и възприятие за парадокс на Сергей Довлатов, без да са представени творбите му.
Филмът стартира на 1 ноември 1971 г. – денят на мъртвите в католическа Европа. Действието се развива в идващите шест дни, предшестващи най-големия празник в Съюз на съветските социалистически републики, годишнината на Октомврийската гражданска война. В един нереален град – пресътворен съвсем гениално от Елена Окопная, брачната половинка на режисьора, която получи специфична премия за сценография и костюми на Берлинале – из комуналки и задимени редакции бродят Довлатов и неговите другари. Повечето са художници, чиито картини никой не излага и не купува, а най-близкият му другар, бъдещият Нобелов лауреат Йосиф Бродски, рецитира напевно стиховете си, които никой не печата и съвсем никой не схваща.
Някои от тези новобранци имат краткотрайна работа, с която припечелват за водка, измежду тях е и самият Довлатов, публицист в дребен профсъюзен вестник, създател на разкази и незавършен разказ, колекционер на отводи от списания. Образите на Довлатов и приятелите му са съвсем толкоз нереални, колкото са и тези на актьорите, играещи Гогол и Пушкин в заводския любителски филм. В мъгливия и необщителен Ленинград всички те блуждаят на ръба сред съня и действителността. Неслучайно сънищата на Довлатов са пълноправна част от действието.
Изборът на сърбина Милан Марич за ролята на Сергей Довлатов е едно от най-хубавите попадения на кино лентата. Външната аналогия е безспорна, като артистът е една концепция по-красив от прототипа си – значимо изискване за идеализацията на облика. Висок, обаятелен и с скръбен взор, Довлатов на всички места се отличава мощно от близките, той даже на тип е „ непознат “.
На места ужасно комичен, тук-там немислимо драматичен, само че най-много отегчителен и изцяло същински, това е филм за едно време, изпразнено откъм смисъл и душа. Мъчително живеят в него хората на изкуството, само че в своята заедност и групова изолираност някак съумяват да не вършат взаимни отстъпки и да останат правилни на себе си. Мисля си, че малко на брой от сегашните създатели могат да се похвалят със същото.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ