Смяташе се, че човешкият мозък е завършена система“ – оформена

Смяташе се, че човешкият мозък е „ приключена система “ – завършена в детството и относително непроменима в зрелост. Съвременната просвета обаче опровергава това схващане. Днес знаем, че мозъкът ни се трансформира непрестанно под въздействие на опита, ученето, страстите и ежедневните ни избори. Този развой носи името невропластичност – способността на мозъка да преструктурира личните си невронни мрежи през целия живот.

С други думи, това, което вършим, мислим и повтаряме всеки ден, безусловно оформя мозъка ни.

Невронните „ пътеки “, по които вървим

В основата на невропластичността стои елементарен, само че мощен механизъм: постоянно употребяваните връзки сред невроните се ускоряват, а неизползваните последователно отслабват. Повторението, практиката и прочувствената ангажираност вършат тези връзки по-ефективни. Така се образуват устойчиви невронни вериги, които стоят зад нашите умения, реакции и привички.

Затова първоначално новото държание наподобява мъчно и изисква изпитание, а с времето става автоматизирано. Мозъкът „ избира “ по-лесния път – този, който към този момент познава. Именно по този метод се построяват навиците.

Навиците – автоматизираният режим на мозъка

Навиците са дейности, които правим съвсем без да се замисляме – като закопчаването на колана в колата или оставянето на ключовете на едно и също място. Те са резултат от неведнъж повтаряне и се ръководят от разнообразни мозъчни структури от тези, които дават отговор за съзнателното взимане на решения.

Докато целенасочените дейности се управляват главно от челния дял на мозъка и изискват внимание и сила, навиците се „ съхраняват “ в базалните ганглии – област, виновна за автоматизирани дейности, мотивация и надзор на държанието. Именно по тази причина навиците са толкоз устойчиви и мъчно подлежат на смяна.

Защо неприятните привички са толкоз упорити

Мозъкът ни търси предвидимост – тя носи чувство за сигурност и премия. Навиците извършват тъкмо тази функционалност: те са лесни, познати и енергийно ефикасни. Освен това постоянно са свързани с допаминовата система за заплащане – даже когато към този момент не носят действителна изгода или даже ни вредят.

Лошият табиет се задейства автоматизирано при съществуването на избран сигнал – време от деня, място, прочувствено положение. Затова елементарното „ прекъсване “ рядко работи. Мозъкът не обича празнини.

Решението е не да премахнем навика, а да го сменяем с различен. Така сътворяваме различна невронна пътека, която може да бъде определена при същия сигнал. Старият път не изчезва, само че новият става все по-достъпен с повтаряне.