Ракът на гърдата не е заболяване, за което се говори

„ Ракът на гърдата не е заболяване, за което се приказва единствено през един месец, и не може да бъде решен с акции или единични прегледи “. Това сподели за подкаста „ В центъра на системата “ на БНР онкохирургът доктор Ваня Митова, шеф на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология „ Проф. Иван Черноземски “.

Тя акцентира, че това е най-честото онкологично заболяване при жените в международен мащаб и в България и изрази страдание, че без значение от напредъка на медицината, усъвършенстваната образна диагностика и навлизането на нови лечения, у нас заболяването продължава постоянно да се открива в напреднал етап. По думите й, притеснително е също по този начин, че болестта се диагностицира и при доста млади дами.

„ Причините са комплексни – от неналичието на национална скринингова стратегия и работещ Раков указател, който бе изместен, до ниската здравна просвета и забавянето на диагностичния развой “, разяснява онкохирургът.

„ Тревожна наклонност е увеличението на броя на младите дами с рак на гърдата. За страдание, виждаме все по-млади пациентки. Това значи, че 

би трябвало да преосмислим критериите за профилактика, следене и диагностика,

акцентира специалистката.

Според доктор Митова профилактичните акции, които обичайно се организират през февруари и октомври, имат своята стойност, само че не могат да заместят систематичния метод.

„ Много наивно би било да считаме, че единствено с една безвъзмездна профилактична акция можем да променим световно казуса. Кампаниите трябва да бъдат по-скоро „ алена лампа “, която да припомня на хората, че би трябвало да се преглеждат постоянно – освен когато има оповестена акция. Още берем плодовете на неналичието на Национална скринингова стратегия “, сподели тя.

Специалистката акцентира, че няма повсеместен отговор на въпроса за точната възраст на дамата, когато би трябвало да стартира мамографски проучвания, само че общата рекомендация е това да става след 40–45-годишна възраст след консултация със експерт един път годишно, който да оцени най-подходящия изразителен способ според от самостоятелните особености, съществуването или отсъствието на наследствена обремененост, както и на други рискови фактори.

Мамографията се прави на всеки две години, в случай че няма унаследен фактор и съпътстващи болести, а при по-млади дами и при избрани характерни характерности на гърдите ехографското изследване трябва да се прави всяка година, стана ясно от думите на доктор Митова.

Онкохирургът разяснява и наклонността към

растеж на напредналите случаи на рак на гърдата след Коронавирус пандемията,

което съгласно нея е резултат от отсрочени прегледи, прекратени профилактични стратегии и боязън от визити в лечебно заведение.

„ Сериозен проблем остава и отсъствието на пълностоен Национален раков указател. В момента не можем да извлечем действителна информация – нито за стадия, в който се диагностицират пациентите, нито за преживяемостта, нито за честотата на рецидивите и метастазите “, акцентира още доктор Митова. 

По думите й това пречи освен на научния разбор, само че и на практиката, тъй като няма данни, въз основа на които да се трансформират логаритмите за следене и профилактика.

„ А това значи, че губим пациенти “, заключи специалистката.

Сред най-честите неточности от страна на пациентите тя открои страхът от обзор, нежеланието на дамата да се грижи за здравето си, отводът от биопсия, отводът от лекуване, търсенето на различни способи на лекуване или другата прекаленост – при сложена диагноза обикалянето на доста експерти за второ, трето до 10-15 отзиви, при което се губи доста скъпо време.

Според нея една от

най-честите и сериозни неточности в диагностичния развой е отстраняването на туморна групировка без предварителна биопсия.

„ Биопсията би трябвало да се направи преди интервенцията, с цел да знаем биологията на тумора и да планираме вярното лекуване. Не първо да оперираме и след това да мислим какво да вършим “, безапелационна е доктор Митова.

По думите й различен проблем е обвързван с патоанатомичната диагностика, като дефицитът на патолози води до свръхнатоварването им, респективно с риск от грешки.

„ Ако има даже минимално подозрение в патоанатомичния резултат, второто мнение е наложително “, акцентира онкохирургът.

В допълнение тя разясни, че и в образната диагностика могат да се позволен неточности – от една страна като пропуск и недооценяване, а от друга – като свръхдиагностика както с ЯМР и ПЕТ-скенер, по този начин и с голям брой биопсии от съмнителни фокуси, от които след това се оказва, че не е имало потребност.

„ Това е голям стрес за пациента и закъснение във времето “ уточни специалистката.

Тя прикани дамите да бъдат реалисти, да не се поддават на внушения, да имат отговорност към личното си здраве и да употребяват опцията да се изследват с направление по НЗОК в границите на към този момент снадки двумесечен период.

Д-р Митова изясни още, че в практиката все по-често се прилагат органосъхраняващи интервенции. По думите й приблизително за света те са 60% - 80% от интервенциите, само че този метод е оневинен при строга оценка на самостоятелните особености на пациентката и характерностите на тумора. Тя изясни още, че в отделението, което тя управлява, процентът на тези интервенции е над 70%.