Животът като форма на изкуство – Дейвид Бауи в Берлин
Да се влезе на изложбата, отдадена на Дейвид Бауи, изисква солидна доза самообладание – на опашката се чака най-малко три часа. Пред „ Мартин Групиус Бау “ в Берлин има оградено с въжета особено място и там търпеливо се редят почитателите. Аз, би трябвало да призная, не съм от тях. Разбира се, неговата музика е била декор на моя живот, както и на всеки различен мой връстник, само че същинската ми обич към Дейвид Бауи стартира и приключва с киното. Затова въпреки всичко отделих един ден и се подредих на опашката. И претърпях вълшебно и вълнуващо странствуване.
Мястото на Дейвид Бауи в актуалната просвета е толкоз огромно и очевидно, че няма по какъв начин да бъде подценено – музикант, стихотворец, художник. Сценограф, дизайнер, продуцент. Фотограф, артист, артист. Ексцентричен, надарен, несравним – в няколкото зали на експозицията са показани всички лица на този невероятен човек, станал образец за генерации комплицирани и странни души.
Роден през 1953 година, Бауи става прочут при започване на 70-те и има щастливата орис да е част от това потомство музиканти, които стават безспорни идоли. Преди това сходен статус имат единствено актьорите.Семейството на Дейвид Робърт Джоунс, както е същинското му име, не е богато и изложбата стартира с възстановка на къщата им в предградията и талоните за храна – в Англия купонната система се резервира съвсем 10 години след войната. В тази конюнктура се ражда Дейвид и учебното заведение не наподобява да предлага кой знае какви вероятности – той го напуща единствено на 16. За сметка на това не стопира да учи през целия си живот. Това е и в основата на триумфа му – светът влиза първо в мозъка му, след това в творчеството му. Дейвид чете непрестанно, върви на спектакъл и опера, пътува доста и постоянно обикаля музеите и галериите в градовете, където е, обича музиката същински – освен своята. Цялата тази информация, дружно с новините в науката, политиката и религията, които също следи деликатно, се пречупват през особената призма на Бауи и стават част от изкуството му.
В картини, текст, ръкописи, съоръжения, видео, костюми и доста музика е показан пътят на Дейвид Бауи през цялото време до през днешния ден. Всяка зала е непредвидена, музиката е подбрана от Тони Висконти и съжалявах от самото начало, че не мога като останалите гости незабавно да запея всяка ария. Защото музиката е в основата на този свят, изтъкан и от доста други съставки.
Вече няма такива музиканти, това е тъжната истина. Зад всяка модерна „ звезда “ стоят десетки експерти, които възнамеряват тактиките и вземат решенията. Дейвид прави всичко самичък. Дори и грешките си. Зад всеки негов облик и преобразяване, зад сценографията на турнетата и костюмите му, зад обложките на албумите и работата с гост-музикантите, е той самият. Дори когато работи с най-големите имена в модата като Хеди Слиман, Алекзандър Макуин или Вивиан Уестууд, той не им дава независимост, а тъкмо знае какво желае. Скици, пояснения, рисунки – всичко стартира и приключва с Бауи.
В Берлин има добавена спомагателна част към експозицията, отдадена на престоя на Дейвид в града сред 1976 и 1978 година, където той записва три албума – по този начин наречената „ Берлинска трилогия “ - Low (1977), Lodger (1979) и великият Heroes (1977).
А костюмите… за тях мога да описвам безпределно. Също и за филмите, за фотосите и рисунките, за цялата магия на един актьор, избрал да не бъде като другите.
На потегляне открих, че съм била в света на Бауи тъкмо три часа. Нищо чудно, че извън се чака толкоз доста. Тръгнах си безусловно очарована и въодушевена. Защото може би не всеки от нас може да пресъздаде в творчество пъстрия свят в близост, само че най-малко можем да го опознаем и преживеем.
Мястото на Дейвид Бауи в актуалната просвета е толкоз огромно и очевидно, че няма по какъв начин да бъде подценено – музикант, стихотворец, художник. Сценограф, дизайнер, продуцент. Фотограф, артист, артист. Ексцентричен, надарен, несравним – в няколкото зали на експозицията са показани всички лица на този невероятен човек, станал образец за генерации комплицирани и странни души.
Роден през 1953 година, Бауи става прочут при започване на 70-те и има щастливата орис да е част от това потомство музиканти, които стават безспорни идоли. Преди това сходен статус имат единствено актьорите.Семейството на Дейвид Робърт Джоунс, както е същинското му име, не е богато и изложбата стартира с възстановка на къщата им в предградията и талоните за храна – в Англия купонната система се резервира съвсем 10 години след войната. В тази конюнктура се ражда Дейвид и учебното заведение не наподобява да предлага кой знае какви вероятности – той го напуща единствено на 16. За сметка на това не стопира да учи през целия си живот. Това е и в основата на триумфа му – светът влиза първо в мозъка му, след това в творчеството му. Дейвид чете непрестанно, върви на спектакъл и опера, пътува доста и постоянно обикаля музеите и галериите в градовете, където е, обича музиката същински – освен своята. Цялата тази информация, дружно с новините в науката, политиката и религията, които също следи деликатно, се пречупват през особената призма на Бауи и стават част от изкуството му.
В картини, текст, ръкописи, съоръжения, видео, костюми и доста музика е показан пътят на Дейвид Бауи през цялото време до през днешния ден. Всяка зала е непредвидена, музиката е подбрана от Тони Висконти и съжалявах от самото начало, че не мога като останалите гости незабавно да запея всяка ария. Защото музиката е в основата на този свят, изтъкан и от доста други съставки.
Вече няма такива музиканти, това е тъжната истина. Зад всяка модерна „ звезда “ стоят десетки експерти, които възнамеряват тактиките и вземат решенията. Дейвид прави всичко самичък. Дори и грешките си. Зад всеки негов облик и преобразяване, зад сценографията на турнетата и костюмите му, зад обложките на албумите и работата с гост-музикантите, е той самият. Дори когато работи с най-големите имена в модата като Хеди Слиман, Алекзандър Макуин или Вивиан Уестууд, той не им дава независимост, а тъкмо знае какво желае. Скици, пояснения, рисунки – всичко стартира и приключва с Бауи.
В Берлин има добавена спомагателна част към експозицията, отдадена на престоя на Дейвид в града сред 1976 и 1978 година, където той записва три албума – по този начин наречената „ Берлинска трилогия “ - Low (1977), Lodger (1979) и великият Heroes (1977).
А костюмите… за тях мога да описвам безпределно. Също и за филмите, за фотосите и рисунките, за цялата магия на един актьор, избрал да не бъде като другите.
На потегляне открих, че съм била в света на Бауи тъкмо три часа. Нищо чудно, че извън се чака толкоз доста. Тръгнах си безусловно очарована и въодушевена. Защото може би не всеки от нас може да пресъздаде в творчество пъстрия свят в близост, само че най-малко можем да го опознаем и преживеем.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ