Искат задължителна застраховка срещу бедствия за земеделците
Да се вкара наложителна застраховка на субсидираните аграрни площи против естествени бедствия, упорстват от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). По данни на земеделското министерство за последната акция са изплатени дотации за 38 милиона декара.
Според асоциацията климатичните промени основават от ден на ден опасности пред земеделието и наложителното обезпечаване на земеделските земи, за които се получават дотации, би било добра отбрана за стопаните.
Към момента земеделското обезпечаване е едва развито у нас. Постъпленията от награди по аграрни застраховки са 6,2 млн. лева при размер на общото обезпечаване 2,1 милиарда лева през 2018 година, което прави дял от 0,8%.
Ако се вкара наложителна застраховка на земеделската земя, няма да има проблем част от сумата да отива за битка с градушките, считат застрахователите.
Застрахователите считат, че страната би трябвало да усъвършенства методите си за битка с градушките, защото сегашните ракетен и самолетен прийом към този момент изостават механически. Минус на ракетите е, че не са използвани над обитаеми места. Освен това спасяването на един регион от градушка предизвиква наводняване в градовете и селата поради изобилните превалявания. Затова застрахователите оферират въвеждането на плазмови оръдия за битка с градушките, каквито се употребяват във Франция. Коментарът на застрахователите бе във връзка държавния проектозакон за предварителна защита от неподходящи климатични събития, който доби известност като закон за битка с градушките.
Първоначалният вид на плана предвиждаше земеделците да заплащат такса от 50 ст. за всеки декар, а застрахователите - отчисления от 0,8% годишно от имуществените застраховки, които да отиват във фонд за битка с градушките. Целта беше двойно да се усили бюджетът за задачата - от 13 млн. лева, давани от страната в този момент, на 28 млн. лева След отпор от страна на застрахователите планът се прекрои и бе записано вноската да бъде 75 ст. на декар за битка с градушките. Застрахователите към този момент не попадаха в законопроекта. Парламентарната земеделска комисия отхвърли държавния законопроект с аргумента, че той би трябвало да се пренапише отначало поради недоволството на агробизнеса.
Според асоциацията климатичните промени основават от ден на ден опасности пред земеделието и наложителното обезпечаване на земеделските земи, за които се получават дотации, би било добра отбрана за стопаните.
Към момента земеделското обезпечаване е едва развито у нас. Постъпленията от награди по аграрни застраховки са 6,2 млн. лева при размер на общото обезпечаване 2,1 милиарда лева през 2018 година, което прави дял от 0,8%.
Ако се вкара наложителна застраховка на земеделската земя, няма да има проблем част от сумата да отива за битка с градушките, считат застрахователите.
Застрахователите считат, че страната би трябвало да усъвършенства методите си за битка с градушките, защото сегашните ракетен и самолетен прийом към този момент изостават механически. Минус на ракетите е, че не са използвани над обитаеми места. Освен това спасяването на един регион от градушка предизвиква наводняване в градовете и селата поради изобилните превалявания. Затова застрахователите оферират въвеждането на плазмови оръдия за битка с градушките, каквито се употребяват във Франция. Коментарът на застрахователите бе във връзка държавния проектозакон за предварителна защита от неподходящи климатични събития, който доби известност като закон за битка с градушките.
Първоначалният вид на плана предвиждаше земеделците да заплащат такса от 50 ст. за всеки декар, а застрахователите - отчисления от 0,8% годишно от имуществените застраховки, които да отиват във фонд за битка с градушките. Целта беше двойно да се усили бюджетът за задачата - от 13 млн. лева, давани от страната в този момент, на 28 млн. лева След отпор от страна на застрахователите планът се прекрои и бе записано вноската да бъде 75 ст. на декар за битка с градушките. Застрахователите към този момент не попадаха в законопроекта. Парламентарната земеделска комисия отхвърли държавния законопроект с аргумента, че той би трябвало да се пренапише отначало поради недоволството на агробизнеса.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ