Българите търсят със свещ друго извън ГЕРБ
Да се вършат огромни заключения сред двата тура на локални избори е постоянно рисковано. И въпреки всичко има забележим развой, който следва да бъде маркиран след резултатите предходната неделя: българите търсят опция на ГЕРБ; със свещ я търсят, тъй като мъчно намират. Най-вероятно след три дни партията на Бойко Борисов ще завоюва множеството балотажи, след това действителността ще остане същата. Но това положение ще е видимо, под повърхността текат промени.
Нека погледнем сухите справедливи данни. Колкото и от едни локални избори мъчно да се извеждат общодържавни заключения, едвам въздействат характерни фактори (контролиран избор, роднински връзки, огромно значение на дребните електорати и т.н.), имаме нова обстановка. Наистина е нова, в глъчката не се виждат значими елементи. Ето ги: балотажи ще има освен в първите три най-големи града,
само че и от шестия до единадесетия
(Русе, Плевен, Добрич, Перник, Шумен, Благоевград); втори тур без ГЕРБ ще има освен в шумно обговаряния Ямбол, само че и в Пазарджик. Партията на Бойко Борисов съумя от раз само в Бургас, Стара Загора, Враца, Габрово и Хасково. Победителят Петър Паунов в Кюстендил е толкоз от ГЕРБ, колкото Мая Манолова е столичанка (приобщен бе през мандатите). И Златко Живков в Монтана е толкоз от ГЕРБ, колкото Бойко Борисов не е бил от Българска комунистическа партия. В Кърджали завоюва Движение за права и свободи, другите градове са на балотаж. Ами в по-малките общини? Банско бе изгубен. И Несебър бе изпуснат след полицейска акция и последвало оскърбление в урните. В Созопол ГЕРБ са втори преди балотажа, тия дни даже “Демократична България ” застана зад претендента социалист. Това не са какви да е общини, а арени, в които се пресичат големи бизнес ползи (наистина големи!). Щом ГЕРБ пада по такива места, значи не просто бай Пешо от село X се отвръща от нея.
Отвръщат се и стопански субекти,
наопаки се въртят политически кръгове, обръчи – забележителна смяна. Доста мандати в препоръките бяха изгубени. Много пъти през годините политически наблюдаващи установяваха " края на ГЕРБ ", а той все не идва. Не настоявам, че настава. Твърдя, че " изпод " има промени, забележими с съответни обстоятелства. А в случай че някой въпреки всичко не ги вижда, може да ревизира в интернет резултатите от първите турове на последните няколко локални вота – по-разклатен корабът на ГЕРБ не е бил.
Би било непродуктивно целият този развой да се обговаря не умерено, а с спазъм: “Ами по този начин е, ГЕРБ доста крадат, нищо не вършат, погубиха България, клетите ние!… ” (именно такива нормално са обясненията). Не, ГЕРБ не погуби България. Със сигурност съперниците й щяха да я “спасяват ” не по-добре. Просто
няма безконечни ръководства
Партията управлява страната съвсем 10 години, а общините – 12. В София от 14. На болшинството българи им писна от ГЕРБ - това е. Търсят друго, не щат същото. Ако една власт може да се окопае, хората – не. Всяка друга политическа мощ щеше да срещне същите проблеми след три държавни управления и три мандата в локалната власт. Нека агитките спорят с викове коя от партиите е по-хубава! Тяхна си работа. Мисля, че за милионите нефанатизирани и некрещящи българи (работят, нямат време за нелепости!), е по-важно животът да се разисква с присъщите му полутонове, без “осанна ” и “разпни го ”.
С една дума – смятам, че има отвръщане от ГЕРБ, то е неизбежен развой и би било жалко да се напием от наслада или тъга.
Всичко това води до обоснован въпрос – а има ли го това “другото ”, към което българите обръщат глава; налични ли са партии или лица, които те припознават като опция. Отговорът още веднъж не може да избяга от полутоновете. Българска социалистическа партия изправя растеж, само че едва-едва, няма по какъв начин да я назовем опция. Във Варна мандатите й в съвета нарастват от 5 на 8 против 18 на ГЕРБ; в Пловдив гласовете й се усилват от 10 200 на 12 300 при 29 700 за ГЕРБ – е и? Един регионален град да завоюва Българска социалистическа партия на балотаж, ще е голям триумф, само че партията е
Давид без прашка
Т.нар. патриоти пък се провалиха, дори звездата им Славчо Атанасов свива гласовете с една четвърт по отношение на 2015 година Орезилиха се и така наречен демократи (ДБ) съгласно претенциите си (третото място за Борислав Игнатов в София е неизразим успех по отношение на Бургас да вземем за пример, където индивидът им взе 2.3%). Движение за права и свободи са си обособена губерния, “Воля ” е миманс. Но погледнаха ли въпреки всичко нанякъде българите? Да. Няма вълна, няма политическо знамение, само че отвръщането от ГЕРБ докара до заглеждане в претенденти, припознавани като несистемни - Борис Бонев в София, Валентин Ревански в Ямбол, Костадин Костадинов във Варна… Доста любопитен е Пловдив. Градът постоянно е имал раздвижена локална политика. 25% от гласовете там отидоха за трима политици, издигнати настрана от познатите партии (Дани Каназирева, Николай Бухалов, Георги Колев). Още 3-4% се разпиляха по други такива субекти. На предишния избор сходни претенденти събраха към 15%, още по-рано – 12-13%. Тоест и в Пловдив е налице наклонността да се търси нещо друго извън обичайното. В Шумен трета мощ (кандидат-кмет и листа) е локалният политик Драгомир Драев, в ОбС-Бургас - “Средна европейска класа ”. Навсякъде сработи
правилото “местен, почтен и прочут ”,
без да се свързва с обичайните обединения. И без наложително да бъде изпълнено изискването “известен ”.
“Партии на статуквото ” - мисля, че болшинството българи не припознават в този термин единствено ГЕРБ, националистите и Движение за права и свободи. Числят още Българска социалистическа партия, “Воля ”, даже Демократична България. Българите търсят смяна, само че отвръщането от ГЕРБ не докара до интерес към гореизброените, накара ги да припознаят такива като Бонев. Няма по какъв начин на този стадий да бъде оценено дали те в действителност оферират нещо друго, само че несъмнено много хора с вяра погледнаха към тях – ето това се случи още на първия тур. Дългогодишната партийна мъка обезпечи пробив на такива субекти.
Ромите в София целокупно се оказаха запленени от полезностите и концепциите на Йорданка Фандъкова. Във Варна пък, 10 дни преди първия тур, излезе изследване, което позволи като минимална хипотетична опция присъединяване на Костадинов на втори тур – и на мига Facebook бе залят със спонсорирани изявления против него. Преди втория тур пък са извадени нелепости, които персонално е писал в мрежата при полемики (не са малко, следва да се признае). Какво демонстрират тези образци? Показват, че ГЕРБ добре схващат националните настроения.
И доста, доста ги е боязън
Цветанов го няма, сал един Бойко с джип остана. И тъй като доверие липсва освен в ГЕРБ, най-интересно е в този момент какво ще измислят политинженерите. От много време страната е в ступор, липсва розово бъдеще, те са на ход! Борис Бонев, Валентин Ревански… Едва ли това е инженерингът, който ще презареди политиката. Друго следва да се измисли.
Нека погледнем сухите справедливи данни. Колкото и от едни локални избори мъчно да се извеждат общодържавни заключения, едвам въздействат характерни фактори (контролиран избор, роднински връзки, огромно значение на дребните електорати и т.н.), имаме нова обстановка. Наистина е нова, в глъчката не се виждат значими елементи. Ето ги: балотажи ще има освен в първите три най-големи града,
само че и от шестия до единадесетия
(Русе, Плевен, Добрич, Перник, Шумен, Благоевград); втори тур без ГЕРБ ще има освен в шумно обговаряния Ямбол, само че и в Пазарджик. Партията на Бойко Борисов съумя от раз само в Бургас, Стара Загора, Враца, Габрово и Хасково. Победителят Петър Паунов в Кюстендил е толкоз от ГЕРБ, колкото Мая Манолова е столичанка (приобщен бе през мандатите). И Златко Живков в Монтана е толкоз от ГЕРБ, колкото Бойко Борисов не е бил от Българска комунистическа партия. В Кърджали завоюва Движение за права и свободи, другите градове са на балотаж. Ами в по-малките общини? Банско бе изгубен. И Несебър бе изпуснат след полицейска акция и последвало оскърбление в урните. В Созопол ГЕРБ са втори преди балотажа, тия дни даже “Демократична България ” застана зад претендента социалист. Това не са какви да е общини, а арени, в които се пресичат големи бизнес ползи (наистина големи!). Щом ГЕРБ пада по такива места, значи не просто бай Пешо от село X се отвръща от нея.
Отвръщат се и стопански субекти,
наопаки се въртят политически кръгове, обръчи – забележителна смяна. Доста мандати в препоръките бяха изгубени. Много пъти през годините политически наблюдаващи установяваха " края на ГЕРБ ", а той все не идва. Не настоявам, че настава. Твърдя, че " изпод " има промени, забележими с съответни обстоятелства. А в случай че някой въпреки всичко не ги вижда, може да ревизира в интернет резултатите от първите турове на последните няколко локални вота – по-разклатен корабът на ГЕРБ не е бил.
Би било непродуктивно целият този развой да се обговаря не умерено, а с спазъм: “Ами по този начин е, ГЕРБ доста крадат, нищо не вършат, погубиха България, клетите ние!… ” (именно такива нормално са обясненията). Не, ГЕРБ не погуби България. Със сигурност съперниците й щяха да я “спасяват ” не по-добре. Просто
няма безконечни ръководства
Партията управлява страната съвсем 10 години, а общините – 12. В София от 14. На болшинството българи им писна от ГЕРБ - това е. Търсят друго, не щат същото. Ако една власт може да се окопае, хората – не. Всяка друга политическа мощ щеше да срещне същите проблеми след три държавни управления и три мандата в локалната власт. Нека агитките спорят с викове коя от партиите е по-хубава! Тяхна си работа. Мисля, че за милионите нефанатизирани и некрещящи българи (работят, нямат време за нелепости!), е по-важно животът да се разисква с присъщите му полутонове, без “осанна ” и “разпни го ”.
С една дума – смятам, че има отвръщане от ГЕРБ, то е неизбежен развой и би било жалко да се напием от наслада или тъга.
Всичко това води до обоснован въпрос – а има ли го това “другото ”, към което българите обръщат глава; налични ли са партии или лица, които те припознават като опция. Отговорът още веднъж не може да избяга от полутоновете. Българска социалистическа партия изправя растеж, само че едва-едва, няма по какъв начин да я назовем опция. Във Варна мандатите й в съвета нарастват от 5 на 8 против 18 на ГЕРБ; в Пловдив гласовете й се усилват от 10 200 на 12 300 при 29 700 за ГЕРБ – е и? Един регионален град да завоюва Българска социалистическа партия на балотаж, ще е голям триумф, само че партията е
Давид без прашка
Т.нар. патриоти пък се провалиха, дори звездата им Славчо Атанасов свива гласовете с една четвърт по отношение на 2015 година Орезилиха се и така наречен демократи (ДБ) съгласно претенциите си (третото място за Борислав Игнатов в София е неизразим успех по отношение на Бургас да вземем за пример, където индивидът им взе 2.3%). Движение за права и свободи са си обособена губерния, “Воля ” е миманс. Но погледнаха ли въпреки всичко нанякъде българите? Да. Няма вълна, няма политическо знамение, само че отвръщането от ГЕРБ докара до заглеждане в претенденти, припознавани като несистемни - Борис Бонев в София, Валентин Ревански в Ямбол, Костадин Костадинов във Варна… Доста любопитен е Пловдив. Градът постоянно е имал раздвижена локална политика. 25% от гласовете там отидоха за трима политици, издигнати настрана от познатите партии (Дани Каназирева, Николай Бухалов, Георги Колев). Още 3-4% се разпиляха по други такива субекти. На предишния избор сходни претенденти събраха към 15%, още по-рано – 12-13%. Тоест и в Пловдив е налице наклонността да се търси нещо друго извън обичайното. В Шумен трета мощ (кандидат-кмет и листа) е локалният политик Драгомир Драев, в ОбС-Бургас - “Средна европейска класа ”. Навсякъде сработи
правилото “местен, почтен и прочут ”,
без да се свързва с обичайните обединения. И без наложително да бъде изпълнено изискването “известен ”.
“Партии на статуквото ” - мисля, че болшинството българи не припознават в този термин единствено ГЕРБ, националистите и Движение за права и свободи. Числят още Българска социалистическа партия, “Воля ”, даже Демократична България. Българите търсят смяна, само че отвръщането от ГЕРБ не докара до интерес към гореизброените, накара ги да припознаят такива като Бонев. Няма по какъв начин на този стадий да бъде оценено дали те в действителност оферират нещо друго, само че несъмнено много хора с вяра погледнаха към тях – ето това се случи още на първия тур. Дългогодишната партийна мъка обезпечи пробив на такива субекти.
Ромите в София целокупно се оказаха запленени от полезностите и концепциите на Йорданка Фандъкова. Във Варна пък, 10 дни преди първия тур, излезе изследване, което позволи като минимална хипотетична опция присъединяване на Костадинов на втори тур – и на мига Facebook бе залят със спонсорирани изявления против него. Преди втория тур пък са извадени нелепости, които персонално е писал в мрежата при полемики (не са малко, следва да се признае). Какво демонстрират тези образци? Показват, че ГЕРБ добре схващат националните настроения.
И доста, доста ги е боязън
Цветанов го няма, сал един Бойко с джип остана. И тъй като доверие липсва освен в ГЕРБ, най-интересно е в този момент какво ще измислят политинженерите. От много време страната е в ступор, липсва розово бъдеще, те са на ход! Борис Бонев, Валентин Ревански… Едва ли това е инженерингът, който ще презареди политиката. Друго следва да се измисли.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ