Новият тренд при фалшификатите
Да съчиниш легенда, а не толкоз да измайсториш картина
Фалшиви картини има, постоянно е имало и ще има. Ако погледнем от вероятността на абсурда с сбирката на Николай Неделчев, най-големият проблем е до каква степен може да се разчита на така наречен специалисти, които правят оценка обещано произведение на изкуството и издават документи за достоверност. Очевидно така наречен специалисти и документите им не стават и за клин на зеле.
Скандалът дискредитира
въобще пазара
на изкуство у нас,
тъй като се изгуби реперът, координатната система. Простият съвет, който може да дадем на хората, които са се запалили да колекционират изобразително изкуство, е да престанат да гледат на картините като на инвестиция. Картината е наслаждение, а не кюлче злато. Колкото и титулувани специалисти да имате, постоянно съществува рискът да ви пробутат менте или както е фешън в последно време - мистификация, и парите ви да отидат напразно. Затова, като избирате картина, гледайте да ви харесва в нея да има живопис. Просто да е хубава. Каквото и да си приказваме, доста по-трудно е да се подправи една красива картина, в сравнение с да се пробута един документ.
Другото просто предписание е да купувате от жив художник, най-добре непосредствено от създателя. Шансът да ви дадат менте тогава не съществува.
Малко повече за ментетата. В България от 30 години има стройна система за подправяне на остарели майстори, която избуя около слабостта на борците към живописта. През деветдесетте се разчу, че Боян Радев има невероятна сбирка и всички новозабогатели уонабита почнаха да пушат пури и да събират картини. Но се оказа, че не е задоволително да вървиш в кафе “Бразилия ” и да са ти чупени ушите, с цел да станеш същински познавач на изкуството.
Радев познава персонално
огромна част от българските
художници и въобще е
тъничък ценител и неговата
сбирка и отношение към
изкуството са недостижими
Но поради неговата привързаност към Златю Бояджиев и Владимир Димитров избуя един пазар на български остарели майстори, който бе напълнен с имитации, с цел да отговори на търсенето на уонабитата.
Тези въпросни ментета в действителност са едни хубави картини, направени от надарени хора в стила на някой прочут художник, с подправени подписи. Това не е Златю Бояджиев, само че са колоритни брезовски овчари, евентуално нарисувани от някой студент в художествената академия. Тези ментета не са правени с огромна трудност - да се употребяват остарели платна или остарели бои. Състарявани са със сешоар. В този тренд е и приписването на някоя остаряла картина на известно име. Схемата е елементарна - среща се по вехтошарите някоя остаряла картина - масло върху платно, която не принадлежи на никое известно име - даже не е българска. Най-често австрийска, румънска или унгарска и се подписва умело с известно българско име, което държи цена.
Последният тренд
е да се измисля нов,
“особено скъп ”
остарял занаятчия и
да му се създават
няколко картини,
които внезапно се появяват на пазара. Съчинява се легенда по какъв начин май бил обичаният художник на някое известно име. Мистификацията с сбирката на Николай Неделчев бе в този тренд, само че като че ли някой преднамерено се подигра с така наречен специалисти, пробутвайки копия на модерни илюстрации като авторство на Мирчо Качулев или някой различен от 20-те години. Мистификацията бе направена, като че ли да унижи изкуствоведите, а не да се търси комерсиален резултат от продажбата на подправени картини.
И на “Салватор мунди ”
не му е чист косъмът
Най-обсъжданата картина в последните няколко години - “Спасителят на света ” ( “Салватор мунди ”), която бе купена от саудитския принц Бадър бин Абдала бин Мохамед бин Бархан ал Сауд през 2017 година за рекордната сума от 450 млн. евро, трябваше да бъде изложена в така наречен Лувър на Абу Даби. Картината, която съставлява портрет на Исус Христос, се приписва на Леонардо да Винчи и е със комплицирано потвърдено авторство, въпреки към момента група изкуствоведи да считат, че в най-хубавия случай тя е рисувана в ателието на Да Винчи, само че не персонално от него. Вероятно от неговия помощник, наименуван Салаи.
Това се твърди от Жак Франк, специалиста по техниката на изобразяване на Леонардо и реставратор-съветник в Лувъра, който разгласява публикация в списание “Бо артс ”.
Въпреки че продажбата на картината мина през авторитетната аукционна къща “Кристис ”, подозренията се подклаждат поради смяна във типа на картината от ранни и настоящи фотоси. Според “Кристис ” това била така наречен “аквамаринова болест ” - смяна в изображението там, където е употребена багра, направена от стрит лапис лазули. Точно тази багра е най-характерна за изкуството на Ренесанса и придава онази живост на картини, рисувани преди повече от 500 години. Има изказвания, че картината по време на търга е била мокра и може би най-малко дорисувана над допустимото при реституция.
Така че и най-прочутата в последно време картина не е изцяло несъмнено до каква степен е достоверна. Но в последна сметка даже да е не изцяло същинска, е задоволително скъпа да краси лодката на саудитския принц Мохамед бин Салман така наречен МБС. Същият, за който се счита, че е поръчал бруталното ликвидиране на Джамал Кашоги в Истанбул.
Защото въпреки да бе купена сякаш за така наречен Лувър в Емирствата, още не е изложена и се твърди, че е окачена на лодката му. Това единствено по себе си е закононарушение против човечеството. Заслепените от пари “ресурсни ” сатрапи си разрешават неприемлив нарцисизъм единствено поради обстоятелството, че палатката им е била ситуирана покрай огромно международно естествено благосъстояние. Не стига, че изкопаемите на планетата би трябвало да принадлежат на всички нейни поданици, а освен на някакви алчни и егоистични бедуини, само че си и разрешава да лишава човечеството от свободен достъп до произведение на изкуството, което е общочовешко постижение. /24chasa.bg
Фалшиви картини има, постоянно е имало и ще има. Ако погледнем от вероятността на абсурда с сбирката на Николай Неделчев, най-големият проблем е до каква степен може да се разчита на така наречен специалисти, които правят оценка обещано произведение на изкуството и издават документи за достоверност. Очевидно така наречен специалисти и документите им не стават и за клин на зеле.
Скандалът дискредитира
въобще пазара
на изкуство у нас,
тъй като се изгуби реперът, координатната система. Простият съвет, който може да дадем на хората, които са се запалили да колекционират изобразително изкуство, е да престанат да гледат на картините като на инвестиция. Картината е наслаждение, а не кюлче злато. Колкото и титулувани специалисти да имате, постоянно съществува рискът да ви пробутат менте или както е фешън в последно време - мистификация, и парите ви да отидат напразно. Затова, като избирате картина, гледайте да ви харесва в нея да има живопис. Просто да е хубава. Каквото и да си приказваме, доста по-трудно е да се подправи една красива картина, в сравнение с да се пробута един документ.
Другото просто предписание е да купувате от жив художник, най-добре непосредствено от създателя. Шансът да ви дадат менте тогава не съществува.
Малко повече за ментетата. В България от 30 години има стройна система за подправяне на остарели майстори, която избуя около слабостта на борците към живописта. През деветдесетте се разчу, че Боян Радев има невероятна сбирка и всички новозабогатели уонабита почнаха да пушат пури и да събират картини. Но се оказа, че не е задоволително да вървиш в кафе “Бразилия ” и да са ти чупени ушите, с цел да станеш същински познавач на изкуството.
Радев познава персонално
огромна част от българските
художници и въобще е
тъничък ценител и неговата
сбирка и отношение към
изкуството са недостижими
Но поради неговата привързаност към Златю Бояджиев и Владимир Димитров избуя един пазар на български остарели майстори, който бе напълнен с имитации, с цел да отговори на търсенето на уонабитата.
Тези въпросни ментета в действителност са едни хубави картини, направени от надарени хора в стила на някой прочут художник, с подправени подписи. Това не е Златю Бояджиев, само че са колоритни брезовски овчари, евентуално нарисувани от някой студент в художествената академия. Тези ментета не са правени с огромна трудност - да се употребяват остарели платна или остарели бои. Състарявани са със сешоар. В този тренд е и приписването на някоя остаряла картина на известно име. Схемата е елементарна - среща се по вехтошарите някоя остаряла картина - масло върху платно, която не принадлежи на никое известно име - даже не е българска. Най-често австрийска, румънска или унгарска и се подписва умело с известно българско име, което държи цена.
Последният тренд
е да се измисля нов,
“особено скъп ”
остарял занаятчия и
да му се създават
няколко картини,
които внезапно се появяват на пазара. Съчинява се легенда по какъв начин май бил обичаният художник на някое известно име. Мистификацията с сбирката на Николай Неделчев бе в този тренд, само че като че ли някой преднамерено се подигра с така наречен специалисти, пробутвайки копия на модерни илюстрации като авторство на Мирчо Качулев или някой различен от 20-те години. Мистификацията бе направена, като че ли да унижи изкуствоведите, а не да се търси комерсиален резултат от продажбата на подправени картини.
И на “Салватор мунди ”
не му е чист косъмът
Най-обсъжданата картина в последните няколко години - “Спасителят на света ” ( “Салватор мунди ”), която бе купена от саудитския принц Бадър бин Абдала бин Мохамед бин Бархан ал Сауд през 2017 година за рекордната сума от 450 млн. евро, трябваше да бъде изложена в така наречен Лувър на Абу Даби. Картината, която съставлява портрет на Исус Христос, се приписва на Леонардо да Винчи и е със комплицирано потвърдено авторство, въпреки към момента група изкуствоведи да считат, че в най-хубавия случай тя е рисувана в ателието на Да Винчи, само че не персонално от него. Вероятно от неговия помощник, наименуван Салаи.
Това се твърди от Жак Франк, специалиста по техниката на изобразяване на Леонардо и реставратор-съветник в Лувъра, който разгласява публикация в списание “Бо артс ”.
Въпреки че продажбата на картината мина през авторитетната аукционна къща “Кристис ”, подозренията се подклаждат поради смяна във типа на картината от ранни и настоящи фотоси. Според “Кристис ” това била така наречен “аквамаринова болест ” - смяна в изображението там, където е употребена багра, направена от стрит лапис лазули. Точно тази багра е най-характерна за изкуството на Ренесанса и придава онази живост на картини, рисувани преди повече от 500 години. Има изказвания, че картината по време на търга е била мокра и може би най-малко дорисувана над допустимото при реституция.
Така че и най-прочутата в последно време картина не е изцяло несъмнено до каква степен е достоверна. Но в последна сметка даже да е не изцяло същинска, е задоволително скъпа да краси лодката на саудитския принц Мохамед бин Салман така наречен МБС. Същият, за който се счита, че е поръчал бруталното ликвидиране на Джамал Кашоги в Истанбул.
Защото въпреки да бе купена сякаш за така наречен Лувър в Емирствата, още не е изложена и се твърди, че е окачена на лодката му. Това единствено по себе си е закононарушение против човечеството. Заслепените от пари “ресурсни ” сатрапи си разрешават неприемлив нарцисизъм единствено поради обстоятелството, че палатката им е била ситуирана покрай огромно международно естествено благосъстояние. Не стига, че изкопаемите на планетата би трябвало да принадлежат на всички нейни поданици, а освен на някакви алчни и егоистични бедуини, само че си и разрешава да лишава човечеството от свободен достъп до произведение на изкуството, което е общочовешко постижение. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ