КС пред избор: право на собственост срещу зелен произвол
Да отстрани ли някои от най-порочните принадлежности, с които локалната власт погазва конституционно прогласеното за неприкосновено право на частна благосъстоятелност? Това ще взема решение Конституционният съд (КС) по единомислещо позволеното за разглеждане всъщност дело, формирано по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Подписаното от всички единайсет членове на Конституционен съд определение сочи, че на някои "зелени " крайности в законовата уредба може да им идва краят, откакто обслужваха с години искрено противоконституционни цели.
С допускането на делото за разглеждане всъщност конституционните съдии са почели настояването и по двата атакувани текста в Закона за устройството на територията (ЗУТ), като са приели че по единия в никакъв случай не са се произнасяли, а предметът на другия не е еднакъв с предмета на конституционно дело от 2006 година.
Първият текст е една от хипотезите на член 208, алинея 1, който урежда трите периода
за започване на отчуждителните процедури
по Закона за държавната благосъстоятелност (ЗДС) и Закона за общинската благосъстоятелност (ЗОС) от влизане в действие на подробните устройствени проекти (ПУП). За парцелите, избрани по регулация за създаване на обекти - обществена държавна или обществена общинска благосъстоятелност срокът е 5 години, за създаване на детайли на обществената техническа инфраструктура - 10 години, а за парцелите, планувани за озеленени площи - 15 години.
Адвокатурата нападна точно последния период, едвам след приключването на който влезлите в действие ПУП-ове могат да бъдат изменяни, в случай че не е почнала процедурата за отчуждаване. Това може да стане както от управляващите, по този начин и
по самодейност и за сметка на частните притежатели,
откакто парцелите им стоят безпределно дълго и безплатно блокирани. Проблемът е добре прочут от дълго време и локалната власт от време на време подмята за потребността от съществени средства за отчуждения, които обаче не заделя. Темата беше измежду главните и в последната предизборна акция за локалната власт в София.
"При приемането на текста законодателят явно не е отчел, че плануваният период от 15 години е прекомерно дълъг и по този метод влиза в несъгласие с формалния детайл на правилото на правовата страна, а точно правната предвидимост и сигурност, закрилата на правата и законните упования на жителите.
Текстът не е съгласуван и с втория детайл на правилото на правовата страна - материалната правдивост, защото уредбата не е авансово обвързана и подчинена на спазването на главните права като абсолютно дължим най-малък стандарт.
С оспорения текст законодателят е позволил
незаслужено и голословно ограничение на правото на благосъстоятелност
и по този метод е надхвърлил конституционната рамка, която слага правилото за правовата страна с двата свои детайла - правната сигурност и материалната правдивост ", стимулира настояването си ВАдвС.
Изтъкнато е и несъгласието с правилото на тъждество в правата с двете му проявни форми - възбрана за произвол и обвързване за равно отнасяне. Изтъкнати са и някои скрити недъзи на тази уредба, които свеждат правото на благосъстоятелност до такова на хартия.
В 15-годишния период за отчуждаване за осъществяване на мероприятия за озеленяване,например, не се включва интервала от одобрение на общите устройствени проекти (ОУП) до одобрение подробните устройствени проекти.
Няма и нормативно избран период,
в който общината е длъжна да направи това за неурегулираните територии.
На процедура резултатът е удължение на 15-годишния период за отчуждаване до... безспир. Причината е, че притежателите нямат правно средство да провокират одобряването на Подробен устройствен план и по този метод да слагат началото на периода за отчуждаване на парцелите им.
Действащото законодателство не планува и обезщетяване на притежателите за интервала, в които правата им са мощно лимитирани: те не могат да употребяват пълноценно парцелите си, само че за сметка на това са длъжни да заплащат всички "техни " локални налози и такси.
Вторият нападнат от ВАдвС текст е наредбата на член 215, алинея 6 от Закон за устройство на територията, който
изключва от правосъден надзор и общите устройствени проекти,
и техните промени. Посочено е, че тази необжалваемост опонира на правилото на правовата страна, който изисква пропорционалност на въведеното ограничаване. Тоест - то би трябвало да е уместно, допустимо най-меко и по едно и също време с това - задоволително дейно за реализиране на конституционно оправдана цел.
"Реализацията на предвижданията на утвърждения Общ устройствен план протича в дълъг интервал от време, защото те са далекоперспективни управнически принадлежности (с небосвод на деяние 15-20 и повече години), заради което изключването на правосъдния надзор върху актовете на тяхното одобрение не е обвързвано с постигането на законната.
Предвидената необжалваемост отслабва способността на административното правораздаване да бъде бранител на елементарния човек против незаконосъобразните дейности и произвола на държавните органи.
Вярно е, че според член 104, алинея 3 от Закон за устройство на територията общите устройствени проекти нямат директно приложение за разрешаване на строителство, само че те директно постановат ограничавания при практикуване на правото на благосъстоятелност върху парцелите на жителите, които съгласно предвижданията на Общ устройствен план се дефинират за облекчаване на държавни и общински потребности, за които е възможно отчуждаване ", стимулира се в тази тенденция Висшият адвокатски съвет.
В добавка, висшият орган на адвокатурата се базира на член 120, алинея 2 от Конституцията, с който законодателят е възприел правилото на
обща уговорка за обжалваемост на административните актове.
Във връзка с допустимите изключения от нея е приведена е досегашната процедура на Конституционен съд, с която е дефинирана мярата в тази тенденция. А точно, че "когато се стеснява достъпът до правосъдна отбрана във връзка с избрани административни актове, законодателната целенасоченост е лимитирана - в смисъл, че необжалваемостта не може да визира признание и ценене правата и свободите на другите и за угаждане на справедливите условия на морала, публичния ред и общото благополучие в едно демократично общество " .
С допускането на делото за разглеждане всъщност конституционните съдии са почели настояването и по двата атакувани текста в Закона за устройството на територията (ЗУТ), като са приели че по единия в никакъв случай не са се произнасяли, а предметът на другия не е еднакъв с предмета на конституционно дело от 2006 година.
Първият текст е една от хипотезите на член 208, алинея 1, който урежда трите периода
за започване на отчуждителните процедури
по Закона за държавната благосъстоятелност (ЗДС) и Закона за общинската благосъстоятелност (ЗОС) от влизане в действие на подробните устройствени проекти (ПУП). За парцелите, избрани по регулация за създаване на обекти - обществена държавна или обществена общинска благосъстоятелност срокът е 5 години, за създаване на детайли на обществената техническа инфраструктура - 10 години, а за парцелите, планувани за озеленени площи - 15 години.
Адвокатурата нападна точно последния период, едвам след приключването на който влезлите в действие ПУП-ове могат да бъдат изменяни, в случай че не е почнала процедурата за отчуждаване. Това може да стане както от управляващите, по този начин и
по самодейност и за сметка на частните притежатели,
откакто парцелите им стоят безпределно дълго и безплатно блокирани. Проблемът е добре прочут от дълго време и локалната власт от време на време подмята за потребността от съществени средства за отчуждения, които обаче не заделя. Темата беше измежду главните и в последната предизборна акция за локалната власт в София.
"При приемането на текста законодателят явно не е отчел, че плануваният период от 15 години е прекомерно дълъг и по този метод влиза в несъгласие с формалния детайл на правилото на правовата страна, а точно правната предвидимост и сигурност, закрилата на правата и законните упования на жителите.
Текстът не е съгласуван и с втория детайл на правилото на правовата страна - материалната правдивост, защото уредбата не е авансово обвързана и подчинена на спазването на главните права като абсолютно дължим най-малък стандарт.
С оспорения текст законодателят е позволил
незаслужено и голословно ограничение на правото на благосъстоятелност
и по този метод е надхвърлил конституционната рамка, която слага правилото за правовата страна с двата свои детайла - правната сигурност и материалната правдивост ", стимулира настояването си ВАдвС.
Изтъкнато е и несъгласието с правилото на тъждество в правата с двете му проявни форми - възбрана за произвол и обвързване за равно отнасяне. Изтъкнати са и някои скрити недъзи на тази уредба, които свеждат правото на благосъстоятелност до такова на хартия.
В 15-годишния период за отчуждаване за осъществяване на мероприятия за озеленяване,например, не се включва интервала от одобрение на общите устройствени проекти (ОУП) до одобрение подробните устройствени проекти.
Няма и нормативно избран период,
в който общината е длъжна да направи това за неурегулираните територии.
На процедура резултатът е удължение на 15-годишния период за отчуждаване до... безспир. Причината е, че притежателите нямат правно средство да провокират одобряването на Подробен устройствен план и по този метод да слагат началото на периода за отчуждаване на парцелите им.
Действащото законодателство не планува и обезщетяване на притежателите за интервала, в които правата им са мощно лимитирани: те не могат да употребяват пълноценно парцелите си, само че за сметка на това са длъжни да заплащат всички "техни " локални налози и такси.
Вторият нападнат от ВАдвС текст е наредбата на член 215, алинея 6 от Закон за устройство на територията, който
изключва от правосъден надзор и общите устройствени проекти,
и техните промени. Посочено е, че тази необжалваемост опонира на правилото на правовата страна, който изисква пропорционалност на въведеното ограничаване. Тоест - то би трябвало да е уместно, допустимо най-меко и по едно и също време с това - задоволително дейно за реализиране на конституционно оправдана цел.
"Реализацията на предвижданията на утвърждения Общ устройствен план протича в дълъг интервал от време, защото те са далекоперспективни управнически принадлежности (с небосвод на деяние 15-20 и повече години), заради което изключването на правосъдния надзор върху актовете на тяхното одобрение не е обвързвано с постигането на законната.
Предвидената необжалваемост отслабва способността на административното правораздаване да бъде бранител на елементарния човек против незаконосъобразните дейности и произвола на държавните органи.
Вярно е, че според член 104, алинея 3 от Закон за устройство на територията общите устройствени проекти нямат директно приложение за разрешаване на строителство, само че те директно постановат ограничавания при практикуване на правото на благосъстоятелност върху парцелите на жителите, които съгласно предвижданията на Общ устройствен план се дефинират за облекчаване на държавни и общински потребности, за които е възможно отчуждаване ", стимулира се в тази тенденция Висшият адвокатски съвет.
В добавка, висшият орган на адвокатурата се базира на член 120, алинея 2 от Конституцията, с който законодателят е възприел правилото на
обща уговорка за обжалваемост на административните актове.
Във връзка с допустимите изключения от нея е приведена е досегашната процедура на Конституционен съд, с която е дефинирана мярата в тази тенденция. А точно, че "когато се стеснява достъпът до правосъдна отбрана във връзка с избрани административни актове, законодателната целенасоченост е лимитирана - в смисъл, че необжалваемостта не може да визира признание и ценене правата и свободите на другите и за угаждане на справедливите условия на морала, публичния ред и общото благополучие в едно демократично общество " .
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ