Смъртта на пръчката. Не пак, а отново.
Да, несъмнено съм на мнение, че в случай че има един-единствен огромен губещ, това е компанията Нортроп Груман. Блу Ориджин отново ще играе значима роля във военните изстрелвания, защото компанията създава мотори за ракетите “Вулкан ” на ЮЛА. Освен това създателят на Блу Ориджин е не какъв да е различен, а Джеф Безос – богатият милиардер ще проектира “Ню Глен ” на свои разходи. Но Нортроп Груман, въпреки също да създават твърдогоривни мотори, едва ли ще продължат още дълго време да работят по “ОмегА ”, изключително в случай че липсва интерес към ракетата.
Не е чудно за какво подобен интерес не е налице – инженерни напъни за основаването на “пръчки ” има още от появяването на совалките, само че нито един от тези напъни не е довел до резултат.
Совалковите твърдогоривни ускорители (показани в развой на обособяване по време на мисия) са били незаменими за обезпечаването на първична двигателна сила при извеждането на совалките, само че потреблението им като независими ракети е висша нелепост. Credit: NASA
Първата идея за производна на ускорителите ракета се появява през 80-те години – тя носи названието “SRB-X ”. Но както написа Саймън Портър, един от участниците в научната задача до Плутон “Ню Хърайзънс ”, концепцията “е глупава даже за епохата на Рейгън ” и на плана е комплициран край през 1984-та.
Проектът “SRB-X ” – абсурд от времето на Рейгън. Image credit: NASA
Проектът, за който си припомням доста добре, тъй като занапред бях почнал да се интересувам съществено от космонавтика, е “Арес 1 ”. Крахът на “Арес 1 ” е една от главните аргументи напъните по създаването на кораби-заместители на совалките след тяхното пенсиониране да зациклят, а НАСА да разчита близо 10 години на руснаците за транспорт на астронавти до Международната галактическа станция.
Ето историята в резюме: През 2004 година, т.е. директно през месеците след злополуката на “Колумбия ”, тогавашният президент Джордж Буш (младши) издава разпоредба останалите совалки да бъдат изведени от употреба, а в това време да почне проектирането на нови ракети за полети до Луната и Марс. По това време Майк Грифин е админ на НАСА и почитан ракетен експерт. Но какво прави той? Вместо да се спре на някоя от съществуващите ракети за новата пилотирана галактическа система, той избира концепцията “Арес 1 ” – пръчковидна ракета, състояща се от твърдогоривен ускорител за първа степен, основен течногоривен совалков мотор за втора степен и капсула “Орион ” на върха. Грифин подценява всички рецензии, че сходно нещо няма да е ефективно и декларира, че тъй като се употребяват голям брой съставни елементи от совалките, това ще е най-бързият метод да се сътвори нова пилотирана галактическа ракета.
Да, но не. Главните течногоривни совалкови мотори са замислени да се възпламеняват от земята, а не във въздуха като втори степени. Сметките демонстрират, че адаптирането им за въздушно запалване би било прекомерно скъпо, заради което е взето решение да бъдат заменени с “J-2X ” – завещание от епохата на “Аполо ”. Но моторите “J-2X ” са по-слаби от совалковите, затова, с цел да може “Арес 1 ” да извършва дилемите си, би трябвало да се усили мощността на първата степен. Вместо да се употребява общоприет четирисегментен твърдогоривен ускорител, се основава нов петсегментен. Резултатът е, че “Арес 1 ” от на ниска цена притежател, произходящ на частите на совалките, се трансформира в нова ракета, която има потребност от нови инженерни подходи и сложни тествания.
Оказва се, че петсегментният ускорител на “Арес 1 ” вибрира доста повече от предстоящото и това основава риск за живота и здравето на астронавтите – затова е нужно корабът “Орион ” да бъде екипиран със отбрани, които в допълнение оскъпяват създаването и понижават товароподемността на ракетата. Освен това съществува риск от подскачане на ракетата встрани по време на изстрелването, което може да докара до повреди на стартовата площадка. Инженерите се бунтуват. Астронавтите недоволстват и не желаят да летят с “Арес 1 ”.
След 2010 година “Арес 1 ” краткотрайно възкръсва като “Либърти ”. Photo credit: ATK
За благополучие през 2009 година, откакто Барак Обама поема кормилото на властта в Съединени американски щати, планът “Арес 1 ” е преустановен, а отговорността по извозването на хранителни запаси и астронавти до Международната галактическа станция е делегирана на частни компании. Но компанията ATK, която е придобила активите на Тиокол (производителят на твърдогоривните совалкови ускорители), прави още един опит за комерсиално възкресяване на плана. Вариантът на “Арес 1 ”, който към този момент носи названието “Либърти ”, планува потреблението на новосъздадения петсегментен ускорител и втора степен, производна на европейската ракета “Ариана 5 ”.
Само че към този момент е настъпила епохата на СпейсЕкс и “Фолкън 9 ” – т.е. на частните транспорти на спътници и товари до орбита. НАСА към този момент не демонстрира никакъв интерес към “Либърти ” – и планът умира през 2012 година.
Ракетата “ОмегА ” – последната реинкарнация на “пръчката ”. Photo credit: Northrop Grumman
През 2014 година ATK се слива с компанията Орбитал под името Орбитал АТК, след което стартира нов опит за съживяване на концепцията. Тъй като е явно, че към този момент никой не желае “пръчки ”, изключително такива, асоциирани с провалени постсовалкови планове, Орбитал ребрандира петсегментния ускорител под названието “Кастор 600 ”, добавени са няколко дребни странични ускорителя GEM и втора степен с индивидуален мотор “RL-10 ”. Идеята е ракетата, която носи названието “ОмегА ”, да имитира “Арес 5″… единствено че мимикрията не се оказва доста сполучлива.
Сега “ОмегА ” е на път да поеме по пътя на предшествениците си… само че би трябвало ли да се изненадваме от това?
Време е да престане ровенето из остарели бунища… и нека някои ръководители на галактически компании го осъзнаят. Колкото по-скоро, толкоз по-добре.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
