Да живееш живота, който искаш, изисква не само свобода, но

Да живееш живота, който искаш, изисква освен независимост, само че и храброст – ние с девойките постоянно сме обсъждали това през годините. Този филм го демонстрира и потвърждава по много екстравагантен и впечатляващ метод. И въпреки че основният воин Паоло/Газела е изцяло друг от мен в съвсем всяко отношение, в едно съм изцяло съгласна с него – в случай че човек доста желае да направи нещо, обезателно ще откри и време, и мощ.

Паоло е стюард на междинна възраст, който живее с приятеля си и кученцето си в Ню Йорк. В свободното си време Паоло е Газела – именито лице на нюйоркската гей–сцена, екстравагантен травестит и прочут фотограф, който има собствен блог и издава списание. Същевременно Паоло е серопозитивен, под здравно наблюдаване, само че нито едно от многочислените му лица не го изморява, не го кара да мрънка, да се оплаква и да забавя темпото.

Газела има безчет лица – тя е фамозна с това, че в никакъв случай не повтаря облиците си два пъти. В нейния чудноват свят, наподобяващ на неуместен карнавал, всяка движимост и цвят намират мястото си. Никой не знае в какъв тип ще се появи тя през днешния ден – тя самата минимум. Зад тази шарена маска се крие живота на мъж, който е кадърен да обича същински, изгубил е огромната си обич, само че е намерил друга и за който приятелите му споделят, че е извънредно „ естествен “. Защото естественото, в действителност, въобще не е в това дали някой носи златни ботуши в свободното си време и се гримира в тюркоазено, а в това да е интелигентен, сензитивен, с въображение и усет към живота.

Имам шанса да познавам такива мъже. Може би по тази причина филмът ми се стори леко дълъг и тук-там ненужно моралистичен. Но задачата на сходни истории е да покажат, че за всеки има място на света и че в никакъв случай не трябва да съдим за другите единствено по типа им. Аз просто съм го научила в точния момент.