Да имаш и да няма...
Да имаш такава страна и да казваш: " Няма такава страна " - това е въпросът...
Хайде да проследим единствено няколко неща, които към този момент ги няма. Няма го член Първи в Конституцията, само че статуквото си е същото. Управлението и моделът са си същите.
Няма правдивост. Няма положително правораздаване. Няма положително или задоволително опазване на здравето и обучение. Няма заслужен живот за всички. Няма ги и нужните приходи. Протестират медици, учители, пожарникари, служители на реда... Сравнете заплатите и пенсиите при съседите най-малко.
Няма го селското стопанство, към този момент ги няма и българските плодове и зеленчуци. Няма го военнопромишленият комплекс. Няма ги спортните достижения и триумфи по света на борци, щангисти, няма я художествената гимнастика. Няма ги тези полезности, за които са воювали предци и татковци. Няма ги дори същинските исторически уроци в учебниците по история. Дойдоха на тяхно място евроатлантическите полезности, които още никой, дори Цветан Цветанов, не може да ги дефинира, единствено една незнайна женица показа, че са аналог на атлантическия " Титаник "...
Няма го и гражданското общество още... Както я няма и демокрацията, за която скачахме при започване на прехода и пяхме " 45 години стигат " и " Времето е наше ". Няма го развитият социализъм, няма го даже и недоносчето... Няма го светлото бъдеще.
Няма я фабриката за илюзии. Нея я затвори второразряден бракоразводен юрист. Няма го Съвет за икономическа взаимопомощ, няма го Варшавският контракт, няма я дружбата от епохи и за епохи. Отне ни я задокеанският брат, пречат ни европейските структури и глобите против Русия. Няма доверие в ръководещите и нежните обединения. Няма патриоти и при патриотите най-паче...
Няма сигурност по селата, където убиват за пет лв. и двадесет стотинки. Няма проведена битка с проведената престъпност, тъй като престъпността е по-добре проведена от битката с нея.
Няма държавна отбрана от пожари, бедствия, наводнения. Няма по какъв начин да опазим гората от пожари, до момента в който пожарникарите са най-вече във властта.
Няма по какъв начин да увеличим приходите, без значение от спестяванията. Броят на милионерите пораства, само че повече пораства броят на бедните.
Няма нито едно, забележете - даже от кумова срама, признато президентско несъгласие. Няма къде към този момент да пасат магаретата, тъй като там в ливадите в този момент са цех след цех (справка Б.Б.). Няма и посетители в къщите за посетители, издигнати с европейски пари за персонална приложимост. Няма потвърдени спорове на ползи, търговия с въздействие, злоупотреби с власт и пари... У нас към този момент няма и промишленост. Има единствено подправени вести в индустриални размери. Няма задоволително летовници по българското Черноморие, даже и при безвъзмездни чадъри и шезлонги по плажа. И няма нищо, което да не се е случило или поправено без намесата персонално на премиера!
Няма случай, в който Орешарски и Нинова да не са отговорни за всичко, което не е станало у нас, а Путин - за всичко, ставащо по света.
Няма по какъв начин да повярваме, че има нечуван експорт за 28 милиарда лв.. Няма по какъв начин да не повярваме, че триумфите в последните десетина години са невиждани. Защото никой още не ги е виждал!
Няма по какъв начин свинското да остане на същата цена след спонтанната насилствена африканска чума на част от Балканите. Няма по какъв начин шоумен у нас да стане сполучлив политик без олигарх край него. Малко ли пробваха към този момент?
У нас няма палачинка, която може да се обърне. Не може да има мост сред агитация и действителност. Едното е фантазия и фантазия, другото - сурова реалност.
Няма по какъв начин да приказваме за мир и демилитаризирана зона, когато сме дали безплатно бази на Съединени американски щати и НАТО, когато в Черно море има военни учения, а ние непрестанно твърдим, че Русия е опасност, съперник и зложелател. Няма по какъв начин да не се радваме, че след 5-6 години ще имаме осем американски изтребители, които към този момент предплатихме. Първият транш от милиард и двеста милиона лв. отпътува още в този момент. А министър председателят ни разгласи, че сякаш не обича борчове. И че нямал борчове... А пък ние имаме към този момент над 34 милиарда лв. външни задължения
Е, има ли такава страна, в която споделяме, че няма такава страна!? Има, има. Само светлинка в тунела още няма. И няма да има скоро при по този начин стеклия се Преход и при по този начин случилата ни се народна власт...
Хайде да проследим единствено няколко неща, които към този момент ги няма. Няма го член Първи в Конституцията, само че статуквото си е същото. Управлението и моделът са си същите.
Няма правдивост. Няма положително правораздаване. Няма положително или задоволително опазване на здравето и обучение. Няма заслужен живот за всички. Няма ги и нужните приходи. Протестират медици, учители, пожарникари, служители на реда... Сравнете заплатите и пенсиите при съседите най-малко.
Няма го селското стопанство, към този момент ги няма и българските плодове и зеленчуци. Няма го военнопромишленият комплекс. Няма ги спортните достижения и триумфи по света на борци, щангисти, няма я художествената гимнастика. Няма ги тези полезности, за които са воювали предци и татковци. Няма ги дори същинските исторически уроци в учебниците по история. Дойдоха на тяхно място евроатлантическите полезности, които още никой, дори Цветан Цветанов, не може да ги дефинира, единствено една незнайна женица показа, че са аналог на атлантическия " Титаник "...
Няма го и гражданското общество още... Както я няма и демокрацията, за която скачахме при започване на прехода и пяхме " 45 години стигат " и " Времето е наше ". Няма го развитият социализъм, няма го даже и недоносчето... Няма го светлото бъдеще.
Няма я фабриката за илюзии. Нея я затвори второразряден бракоразводен юрист. Няма го Съвет за икономическа взаимопомощ, няма го Варшавският контракт, няма я дружбата от епохи и за епохи. Отне ни я задокеанският брат, пречат ни европейските структури и глобите против Русия. Няма доверие в ръководещите и нежните обединения. Няма патриоти и при патриотите най-паче...
Няма сигурност по селата, където убиват за пет лв. и двадесет стотинки. Няма проведена битка с проведената престъпност, тъй като престъпността е по-добре проведена от битката с нея.
Няма държавна отбрана от пожари, бедствия, наводнения. Няма по какъв начин да опазим гората от пожари, до момента в който пожарникарите са най-вече във властта.
Няма по какъв начин да увеличим приходите, без значение от спестяванията. Броят на милионерите пораства, само че повече пораства броят на бедните.
Няма нито едно, забележете - даже от кумова срама, признато президентско несъгласие. Няма къде към този момент да пасат магаретата, тъй като там в ливадите в този момент са цех след цех (справка Б.Б.). Няма и посетители в къщите за посетители, издигнати с европейски пари за персонална приложимост. Няма потвърдени спорове на ползи, търговия с въздействие, злоупотреби с власт и пари... У нас към този момент няма и промишленост. Има единствено подправени вести в индустриални размери. Няма задоволително летовници по българското Черноморие, даже и при безвъзмездни чадъри и шезлонги по плажа. И няма нищо, което да не се е случило или поправено без намесата персонално на премиера!
Няма случай, в който Орешарски и Нинова да не са отговорни за всичко, което не е станало у нас, а Путин - за всичко, ставащо по света.
Няма по какъв начин да повярваме, че има нечуван експорт за 28 милиарда лв.. Няма по какъв начин да не повярваме, че триумфите в последните десетина години са невиждани. Защото никой още не ги е виждал!
Няма по какъв начин свинското да остане на същата цена след спонтанната насилствена африканска чума на част от Балканите. Няма по какъв начин шоумен у нас да стане сполучлив политик без олигарх край него. Малко ли пробваха към този момент?
У нас няма палачинка, която може да се обърне. Не може да има мост сред агитация и действителност. Едното е фантазия и фантазия, другото - сурова реалност.
Няма по какъв начин да приказваме за мир и демилитаризирана зона, когато сме дали безплатно бази на Съединени американски щати и НАТО, когато в Черно море има военни учения, а ние непрестанно твърдим, че Русия е опасност, съперник и зложелател. Няма по какъв начин да не се радваме, че след 5-6 години ще имаме осем американски изтребители, които към този момент предплатихме. Първият транш от милиард и двеста милиона лв. отпътува още в този момент. А министър председателят ни разгласи, че сякаш не обича борчове. И че нямал борчове... А пък ние имаме към този момент над 34 милиарда лв. външни задължения
Е, има ли такава страна, в която споделяме, че няма такава страна!? Има, има. Само светлинка в тунела още няма. И няма да има скоро при по този начин стеклия се Преход и при по този начин случилата ни се народна власт...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ