Тук управляват цар Рушвет и царица Рекет, как да променим това? Отговорът на Христо Иванов
" Да, бъдещето е тук. Готови ли сме? " Форум под този надпис провежда " Да, България! " през днешния ден, а участниците разискваха по какъв начин страната ни да развива човешкия си капитал, да реализира интелигентен напредък и богатство в изискванията на софтуерна гражданска война. Как ръководителят на " Да, България! " Христо Иванов вижда пътя на България от най-бедната страна в Европейски Съюз в водач?
Според него софтуерната гражданска война ни разрешава да създадем скок, даже да превърнем избрани свои области на назадничавост в преимущество. Създаването на една нова България се движи по четири писти на ускоряване: нова страна, нова среда за иновационно предприемачество, ново обучение, нова обществена вероятност.
Ето какво сподели той за всяка от тези " писти ".
Нова държава
Българската страна през днешния ден виси като камък на шията на бизнесмените и жителите си. Тя е редовно корумпирана и по-зле – задушаващо некомпетентна, неспособна да възнамерява и осъществя политики, да партнира с бизнеса и гражданското общество.
Вместо да продължаваме да опитваме с опитите да кърпим и реформираме на парче тази държавна машина, иновационният гърмеж разрешава коренно да преосновем институциите посредством въвеждане на електронно ръководство . Това не значи просто да цифровизираме съществуващите процеси на администриране, а да въведем напълно нова логичност на ръководството: да понижим административното задължение и „ размера на страната “, да дадем ново наличие на концепцията за отчетност, бистрота и гражданско присъединяване. Да изведем успеваемостта и бързината на ново равнище.
Вместо всичко това обаче действителността е, че за електронно ръководство са вложени близо 2 милиарда, а електронно държавно управление няма. Ключови регистри и бази данни не са цифровизирани или свързани, достъпът до информация се лимитира. България е царството на бумащината, на висенето по опашки и гишета. Тук ръководят цар Рушвет и кралица Рекет. Днес въвеждането на електронна идентификация още веднъж е спряно. Свидетели сме на началото на проведена акция против интернет-гласуването, което се очакваше, тъй като то е най-сигурният метод за разтрошаване на съществуващия средновековен модел на ръководство.
Нещо повече. Ограбването на средствата за електронно ръководство в действителност не е най-големият ни проблем. Съществува действителна опасност мафиотизираният ни политически картел да възпроизведе корупционните си и властнически модели и в цифрова форма. Позитивите на електронното ръководство могат да се трансфорат за страната ни в цифров мафиотски захват от ново потомство. За това към този момент има съответни образци.
От самото си основаване, “Да, България! ” изведе като главен собствен приоритет въвеждането на електронно държавно управление. Ние сме най-активното куче надзирател на политиките в тази област и ще продължим да остояваме гласуването по интернет и да пазиме изборните права на сънародниците ни в чужбина. Стартираме акция за домакинство на бъдещата нова организация по кибер-сигурност на Европейски Съюз. В рамките на разискването на държавния бюджет за 2017 година огласихме своите оферти по какъв начин посредством въвеждането на блокчейн технологията за разнообразни обществени регистри може внезапно да се снижи корупцията, да се увеличи успеваемостта и бързината на обществените услуги и да се понижи цената им.
Но това не е задоволително.
Ние би трябвало да си сложим за цел изработването на съответен проект за цифрово преосноваване на основните институции, гарантиращи правораздаване, сигурност, опазване на здравето, услуги за бизнеса и жителите. Трябва да понижим бюрократичното задължение с 50 – 70% и да повишим успеваемостта на потребление на обществения запас. От позиция на жителя и бизнесмена, страната би трябвало да е просто приложение за смарт телефон. Гражданският надзор и присъединяване да бъдат изведени на нови равнища от коренно усъвършенствана бистрота и отчетност на администрацията.
Нова среда за новаторско предприемачество
Макар номинално да имаме дясно ръководство от доста години, българската страна остава най-голямата спирачка пред предприемачеството и свободната конкуренция. Управляващите освен нямат желание да трансформират това, само че и от ден на ден трансформират институциите в инструмент за рейдърство и принуда.
Правителството няма визия по какъв начин България да осъществя съществуващия си капацитет нито в цифровата сфера, нито в нововъведенията. IT секторът заема все по-ключово място в българската стопанска система. Но с цел да успее страната да направи преход към по-значим дигитален напредък, е нужно тясно съдействие сред бизнес бранша и обществените институции. Основните аргументи за неефективността на това партньорство са неналичието на фокус и ясни цели на обществените политики в областта на IT и нововъведенията, съчетани с фрагментирани институции.
Бизнесът няма тласък да основава интелектуална благосъстоятелност на локалния пазар, поради неналичието на съответна правна отбрана и предвидима среда. Това значи, че изнасяме технологиите, изнасяме мозъците на младежите, изнасяме интелектуалния потенциал на българските бизнесмени. Така даже и бързорастящите ни цифрови компании не съумяват да катализират нововъведения и в други браншове в България.
На локално равнище би трябвало да обсъждаме „ интелигентни градове “ . Трябват ни центрове за нововъведения и инкубатори за предприемачество, водещи до действителна и осезаема смяна в качеството на живот.
В европейски подтекст страната ни е с най-ниска предприемаческа интензивност. Липсата на предприемаческа просвета и незадоволителната подготвеност за започване на ново бизнес начинание в България, закономерно лимитират въздействието на предприемачеството върху икономическата и обществената система на страната.
Цифровият дневен ред, стопанската система на знанието и нововъведенията би трябвало да станат народен приоритет. Доброто партньорство сред новаторски бизнеси и просветени обществени институции потвърдено генерира висока добавена стойност.
През последните 5 години доста страни в Европа вкараха специфични данъчни режими за облаги, произлизащи от права върху интелектуалната благосъстоятелност (т.н. IP box regimes). Тези режими оферират данъчни облекчения за вложители, създаващи и държащи интелектуална благосъстоятелност в съответната пълномощия. В рамките на разискването на държавния бюджет предложихме да стартираме диалог за сходни промени в данъчната система, които да обезпечават тласъци за основаване на артикули с висока добавена стойност.
В България би трябвало да се сътвори също по този начин регулаторен разговор и пространство за работа на започващи компании изключително в областта на fintech. Тази процедура е известна като regulatory sandbox – започващите компании, разрастващи нова технология или нова услуга, която към момента не е контролирана, би трябвало да имат опция да работят с регулаторите, които ги следят и през това взаимоотношение се преценя каква регулация да се роди.
Създаването на съвременна регулаторна рамка, която задържа тук стартъпите, подтиква вложенията в тях и реагира самодейно на потребностите на промишленостите на бъдещето, би трябвало да разреши на бизнесмените по света, които желаят да развиват новаторски предприятия, да се усещат поканени и сигурни в България.
Ново обучение
Самата концепция за познания и умения се трансформира. Информацията стана оръжие за всеобщо поразяване, а компетентността на жителите да боравят с нея е въпрос на национална сигурност. Технологичната гражданска война повдига голям брой въпроси за бъдещето на самата работа както през днешния ден я познаваме. Почти 50% от днешните специалности след 20 години ще изчезнат или ще бъдат автоматизирани. Поколението, родено след 2000 година, евентуално ще смени десетина специалности за цялата си кариера, а 65% от децата, които през днешния ден са в началното учебно заведение, ще имат специалности, които към момента не съществуват. Това значи, че както на 20, по този начин и на 30, 40, 50 години, ще им трябват нови познания в области, които дори не можем и да определим през днешния ден. Ключът към откриването на нови благоприятни условия е достъпът до образование и развиване на умения във всяка възраст. Можем да кажем, че новата работа е ученето. Непрекъснато.
Същевременно готовността на България за обезпечаване на нeпрекъснато и съответно образование е доста ниска. Сред страните в Европейски Съюз България е на предпоследно място по индикаторите, свързани с продължаващо образование.
През 2016 година оценката на бизнеса в България за степента, в която просветителната ни система дава отговор на потребностите на конкурентната среда, е най-ниска от 61 изследвани страни.
Конкретен образец за всичко това е дефицитът на фрагменти за IT бранша. Липсата на качествена подготовка на хора за тази промишленост препречва опцията България да се затвърди като европейски или като районен софтуерен център.
За страдание през днешния ден България е на една от последните позиции в Европейски Съюз с 4% от Брутният вътрешен продукт, изразходвани за обучение. Средният разход за обучение на гражданин на Европейски Съюз е 1400 евро, в България – 248 евро, за съпоставяне в Хърватия са 494 евро. 18 от 28 страни – членки дават над 5% от Брутният вътрешен продукт за обучение.
На този декор, понятието „ просветителна промяна “ на практика изчезна от речника на ръководещите, които нямат никаква визия за оправянето с голямото закъснение и проблемите на бранша.
Никога не трябва да забравяме, че България на два пъти е основавана като просвещенски план – в 9-и век и през Възраждането. Истинското ново начало за държавността им може да бъде сложено само на тази основа. Българските учители би трябвало да си върнат самочувствието на будители. Българските учени в никакъв случай повече не би трябвало да бъдат унижавани да показват по улиците за заплати и би трябвало да заемат полагащото им се място в челото на иновационния гърмеж. Българската страна би трябвало да подсигурява съответно гражданско и филантропично обучение за всички.
Трябва да сложим висока национална цел: младежите да получават най-хубавото обучение и образование. Имаме потребност от амбициозна, споделена от бизнеса и професионалните общности стратегия, в която ученето е мотор за бъдеще и напредък.
Трябва да изработим работещ модел на непрекъсната връзка сред бизнеса и всички стадии на просветителния развой, който да обезпечава платформа за нововъведения и дълготрайно прогнозиране на динамичността на пазара. Необходимо е основаването на съвременна система за обучение през целия живот . Нужни е да създадем условия за общодостъпно онлайн образование . Да създем динамична и бързодействаща безвъзмездна платформа за преквалификация на хора, от отмиращи браншове за работа в секторите влизащи в националните цели.
В епохата на преоткриване на университетите, ние най-накрая би трябвало да имаме народен консенсус за дълбока промяна на висшето обучение, учредена на налагане на високи стандарти. Българската просветителна система би трябвало да престане да бъде трамплин за емиграция и да се трансформира в главен инструмент за привличане на гении, преди всичко от нашата диаспора. Всичко това изисква вложения и ние повтаряме своята позиция, че бюджетът за просветителния бранш би трябвало да стане най-малко 5% от Брутният вътрешен продукт. Освен това имаме потребност от водачество и храброст за радикална промяна в просветителния бранш.
Нова обществена вероятност
В международен проект, измененията, свързани с софтуерната гражданска война и глобализацията основават у доста хора чувство за неустановеност и изключеност. Така се основава вакуум, запълван прекомерно елементарно от унищожителен популизъм. Тревожността и несигурността прерастват в яд, тъй като мнозина се усещат изключени от новите модели на развиване. В последните години виждаме по какъв начин тези световни процеси дестабилизират одобрени демокрации и самия световен ред.
Наред с това България от ден на ден се трансформира в полуфеодална страна, в която политическият картел се крепи, държейки според огромни групи хора, които избират, само че нямат избор. Характерът на тези зависимости е друг, само че всички те имат един знаменател: безперспективна беднотия. Твърде доста български жители губят чувството за бъдеще за себе си и децата си, тъй като сегашната власт няма цели и взор в бъдещето. Управлението е просто асимилиране на пари.
Очевидно е, че в случай че създадем коренно усъвършенствана бизнес среда, модернизираме институциите и отключим човешкия капитал, ще създадем условия за условия за напредък и произвеждане на богатство. Същевременно би трябвало да сме подготвени да дебатираме и подкрепим съответни обществени политики и частни дейности с цел да пречупим наклонността към задълбочаване на неравенствата и с цел да увеличим оптимално броя на хората, които ще извлекат изгода от протичащата се промяна. Трябва да изработим народен консенсус за превъзмогване на структурните фактори на беднотия и изключване. Нужни са дълготрайни подкрепящи политики (enabling policies) за трансформиране на човешкия капитал в изискванията на софтуерна гражданска война.
Ключът за бъдещето е в ново обучение, нови бизнес модели, нов метод на създаване на обществен капитал и доверие.
Днес ние желаеме да отправим една покана за партньорство към българската експертна и предприемаческа общественост: подкрепете ни в изработването и налагането на проект за нова България. Намерението ни е, започвайки от през днешния ден, в разговор с вас да формулираме съответните политики за основаване на нова страна, нова среда за капиталово предприемачество, ново обучение и нова обществена вероятност. Можем да създадем това само с ваше присъединяване и поддръжка.
Създаваме “Да, България! ” като инструмент на смяната, като вирус за стагниращата ни политическа система. Това е придвижване от ново потомство, отворено за нова генерация хрумвания и хора, със ясна лична физиономия и изграждащо работещи партньорства.
Преди една година попитахме има ли българска фантазия, през днешния ден я назоваваме българския “иновационен гърмеж “. План, за това по какъв начин посредством скок в бъдещето можем от най-бедната страна в Европейски Съюз да се превърнем в водач. Това изисква да имаме високи цели и да отключим човешкия капитал на нацията. И … храброст!
Според него софтуерната гражданска война ни разрешава да създадем скок, даже да превърнем избрани свои области на назадничавост в преимущество. Създаването на една нова България се движи по четири писти на ускоряване: нова страна, нова среда за иновационно предприемачество, ново обучение, нова обществена вероятност.
Ето какво сподели той за всяка от тези " писти ".
Нова държава
Българската страна през днешния ден виси като камък на шията на бизнесмените и жителите си. Тя е редовно корумпирана и по-зле – задушаващо некомпетентна, неспособна да възнамерява и осъществя политики, да партнира с бизнеса и гражданското общество.
Вместо да продължаваме да опитваме с опитите да кърпим и реформираме на парче тази държавна машина, иновационният гърмеж разрешава коренно да преосновем институциите посредством въвеждане на електронно ръководство . Това не значи просто да цифровизираме съществуващите процеси на администриране, а да въведем напълно нова логичност на ръководството: да понижим административното задължение и „ размера на страната “, да дадем ново наличие на концепцията за отчетност, бистрота и гражданско присъединяване. Да изведем успеваемостта и бързината на ново равнище.
Вместо всичко това обаче действителността е, че за електронно ръководство са вложени близо 2 милиарда, а електронно държавно управление няма. Ключови регистри и бази данни не са цифровизирани или свързани, достъпът до информация се лимитира. България е царството на бумащината, на висенето по опашки и гишета. Тук ръководят цар Рушвет и кралица Рекет. Днес въвеждането на електронна идентификация още веднъж е спряно. Свидетели сме на началото на проведена акция против интернет-гласуването, което се очакваше, тъй като то е най-сигурният метод за разтрошаване на съществуващия средновековен модел на ръководство.
Нещо повече. Ограбването на средствата за електронно ръководство в действителност не е най-големият ни проблем. Съществува действителна опасност мафиотизираният ни политически картел да възпроизведе корупционните си и властнически модели и в цифрова форма. Позитивите на електронното ръководство могат да се трансфорат за страната ни в цифров мафиотски захват от ново потомство. За това към този момент има съответни образци.
От самото си основаване, “Да, България! ” изведе като главен собствен приоритет въвеждането на електронно държавно управление. Ние сме най-активното куче надзирател на политиките в тази област и ще продължим да остояваме гласуването по интернет и да пазиме изборните права на сънародниците ни в чужбина. Стартираме акция за домакинство на бъдещата нова организация по кибер-сигурност на Европейски Съюз. В рамките на разискването на държавния бюджет за 2017 година огласихме своите оферти по какъв начин посредством въвеждането на блокчейн технологията за разнообразни обществени регистри може внезапно да се снижи корупцията, да се увеличи успеваемостта и бързината на обществените услуги и да се понижи цената им.
Но това не е задоволително.
Ние би трябвало да си сложим за цел изработването на съответен проект за цифрово преосноваване на основните институции, гарантиращи правораздаване, сигурност, опазване на здравето, услуги за бизнеса и жителите. Трябва да понижим бюрократичното задължение с 50 – 70% и да повишим успеваемостта на потребление на обществения запас. От позиция на жителя и бизнесмена, страната би трябвало да е просто приложение за смарт телефон. Гражданският надзор и присъединяване да бъдат изведени на нови равнища от коренно усъвършенствана бистрота и отчетност на администрацията.
Нова среда за новаторско предприемачество
Макар номинално да имаме дясно ръководство от доста години, българската страна остава най-голямата спирачка пред предприемачеството и свободната конкуренция. Управляващите освен нямат желание да трансформират това, само че и от ден на ден трансформират институциите в инструмент за рейдърство и принуда.
Правителството няма визия по какъв начин България да осъществя съществуващия си капацитет нито в цифровата сфера, нито в нововъведенията. IT секторът заема все по-ключово място в българската стопанска система. Но с цел да успее страната да направи преход към по-значим дигитален напредък, е нужно тясно съдействие сред бизнес бранша и обществените институции. Основните аргументи за неефективността на това партньорство са неналичието на фокус и ясни цели на обществените политики в областта на IT и нововъведенията, съчетани с фрагментирани институции.
Бизнесът няма тласък да основава интелектуална благосъстоятелност на локалния пазар, поради неналичието на съответна правна отбрана и предвидима среда. Това значи, че изнасяме технологиите, изнасяме мозъците на младежите, изнасяме интелектуалния потенциал на българските бизнесмени. Така даже и бързорастящите ни цифрови компании не съумяват да катализират нововъведения и в други браншове в България.
На локално равнище би трябвало да обсъждаме „ интелигентни градове “ . Трябват ни центрове за нововъведения и инкубатори за предприемачество, водещи до действителна и осезаема смяна в качеството на живот.
В европейски подтекст страната ни е с най-ниска предприемаческа интензивност. Липсата на предприемаческа просвета и незадоволителната подготвеност за започване на ново бизнес начинание в България, закономерно лимитират въздействието на предприемачеството върху икономическата и обществената система на страната.
Цифровият дневен ред, стопанската система на знанието и нововъведенията би трябвало да станат народен приоритет. Доброто партньорство сред новаторски бизнеси и просветени обществени институции потвърдено генерира висока добавена стойност.
През последните 5 години доста страни в Европа вкараха специфични данъчни режими за облаги, произлизащи от права върху интелектуалната благосъстоятелност (т.н. IP box regimes). Тези режими оферират данъчни облекчения за вложители, създаващи и държащи интелектуална благосъстоятелност в съответната пълномощия. В рамките на разискването на държавния бюджет предложихме да стартираме диалог за сходни промени в данъчната система, които да обезпечават тласъци за основаване на артикули с висока добавена стойност.
В България би трябвало да се сътвори също по този начин регулаторен разговор и пространство за работа на започващи компании изключително в областта на fintech. Тази процедура е известна като regulatory sandbox – започващите компании, разрастващи нова технология или нова услуга, която към момента не е контролирана, би трябвало да имат опция да работят с регулаторите, които ги следят и през това взаимоотношение се преценя каква регулация да се роди.
Създаването на съвременна регулаторна рамка, която задържа тук стартъпите, подтиква вложенията в тях и реагира самодейно на потребностите на промишленостите на бъдещето, би трябвало да разреши на бизнесмените по света, които желаят да развиват новаторски предприятия, да се усещат поканени и сигурни в България.
Ново обучение
Самата концепция за познания и умения се трансформира. Информацията стана оръжие за всеобщо поразяване, а компетентността на жителите да боравят с нея е въпрос на национална сигурност. Технологичната гражданска война повдига голям брой въпроси за бъдещето на самата работа както през днешния ден я познаваме. Почти 50% от днешните специалности след 20 години ще изчезнат или ще бъдат автоматизирани. Поколението, родено след 2000 година, евентуално ще смени десетина специалности за цялата си кариера, а 65% от децата, които през днешния ден са в началното учебно заведение, ще имат специалности, които към момента не съществуват. Това значи, че както на 20, по този начин и на 30, 40, 50 години, ще им трябват нови познания в области, които дори не можем и да определим през днешния ден. Ключът към откриването на нови благоприятни условия е достъпът до образование и развиване на умения във всяка възраст. Можем да кажем, че новата работа е ученето. Непрекъснато.
Същевременно готовността на България за обезпечаване на нeпрекъснато и съответно образование е доста ниска. Сред страните в Европейски Съюз България е на предпоследно място по индикаторите, свързани с продължаващо образование.
През 2016 година оценката на бизнеса в България за степента, в която просветителната ни система дава отговор на потребностите на конкурентната среда, е най-ниска от 61 изследвани страни.
Конкретен образец за всичко това е дефицитът на фрагменти за IT бранша. Липсата на качествена подготовка на хора за тази промишленост препречва опцията България да се затвърди като европейски или като районен софтуерен център.
За страдание през днешния ден България е на една от последните позиции в Европейски Съюз с 4% от Брутният вътрешен продукт, изразходвани за обучение. Средният разход за обучение на гражданин на Европейски Съюз е 1400 евро, в България – 248 евро, за съпоставяне в Хърватия са 494 евро. 18 от 28 страни – членки дават над 5% от Брутният вътрешен продукт за обучение.
На този декор, понятието „ просветителна промяна “ на практика изчезна от речника на ръководещите, които нямат никаква визия за оправянето с голямото закъснение и проблемите на бранша.
Никога не трябва да забравяме, че България на два пъти е основавана като просвещенски план – в 9-и век и през Възраждането. Истинското ново начало за държавността им може да бъде сложено само на тази основа. Българските учители би трябвало да си върнат самочувствието на будители. Българските учени в никакъв случай повече не би трябвало да бъдат унижавани да показват по улиците за заплати и би трябвало да заемат полагащото им се място в челото на иновационния гърмеж. Българската страна би трябвало да подсигурява съответно гражданско и филантропично обучение за всички.
Трябва да сложим висока национална цел: младежите да получават най-хубавото обучение и образование. Имаме потребност от амбициозна, споделена от бизнеса и професионалните общности стратегия, в която ученето е мотор за бъдеще и напредък.
Трябва да изработим работещ модел на непрекъсната връзка сред бизнеса и всички стадии на просветителния развой, който да обезпечава платформа за нововъведения и дълготрайно прогнозиране на динамичността на пазара. Необходимо е основаването на съвременна система за обучение през целия живот . Нужни е да създадем условия за общодостъпно онлайн образование . Да създем динамична и бързодействаща безвъзмездна платформа за преквалификация на хора, от отмиращи браншове за работа в секторите влизащи в националните цели.
В епохата на преоткриване на университетите, ние най-накрая би трябвало да имаме народен консенсус за дълбока промяна на висшето обучение, учредена на налагане на високи стандарти. Българската просветителна система би трябвало да престане да бъде трамплин за емиграция и да се трансформира в главен инструмент за привличане на гении, преди всичко от нашата диаспора. Всичко това изисква вложения и ние повтаряме своята позиция, че бюджетът за просветителния бранш би трябвало да стане най-малко 5% от Брутният вътрешен продукт. Освен това имаме потребност от водачество и храброст за радикална промяна в просветителния бранш.
Нова обществена вероятност
В международен проект, измененията, свързани с софтуерната гражданска война и глобализацията основават у доста хора чувство за неустановеност и изключеност. Така се основава вакуум, запълван прекомерно елементарно от унищожителен популизъм. Тревожността и несигурността прерастват в яд, тъй като мнозина се усещат изключени от новите модели на развиване. В последните години виждаме по какъв начин тези световни процеси дестабилизират одобрени демокрации и самия световен ред.
Наред с това България от ден на ден се трансформира в полуфеодална страна, в която политическият картел се крепи, държейки според огромни групи хора, които избират, само че нямат избор. Характерът на тези зависимости е друг, само че всички те имат един знаменател: безперспективна беднотия. Твърде доста български жители губят чувството за бъдеще за себе си и децата си, тъй като сегашната власт няма цели и взор в бъдещето. Управлението е просто асимилиране на пари.
Очевидно е, че в случай че създадем коренно усъвършенствана бизнес среда, модернизираме институциите и отключим човешкия капитал, ще създадем условия за условия за напредък и произвеждане на богатство. Същевременно би трябвало да сме подготвени да дебатираме и подкрепим съответни обществени политики и частни дейности с цел да пречупим наклонността към задълбочаване на неравенствата и с цел да увеличим оптимално броя на хората, които ще извлекат изгода от протичащата се промяна. Трябва да изработим народен консенсус за превъзмогване на структурните фактори на беднотия и изключване. Нужни са дълготрайни подкрепящи политики (enabling policies) за трансформиране на човешкия капитал в изискванията на софтуерна гражданска война.
Ключът за бъдещето е в ново обучение, нови бизнес модели, нов метод на създаване на обществен капитал и доверие.
Днес ние желаеме да отправим една покана за партньорство към българската експертна и предприемаческа общественост: подкрепете ни в изработването и налагането на проект за нова България. Намерението ни е, започвайки от през днешния ден, в разговор с вас да формулираме съответните политики за основаване на нова страна, нова среда за капиталово предприемачество, ново обучение и нова обществена вероятност. Можем да създадем това само с ваше присъединяване и поддръжка.
Създаваме “Да, България! ” като инструмент на смяната, като вирус за стагниращата ни политическа система. Това е придвижване от ново потомство, отворено за нова генерация хрумвания и хора, със ясна лична физиономия и изграждащо работещи партньорства.
Преди една година попитахме има ли българска фантазия, през днешния ден я назоваваме българския “иновационен гърмеж “. План, за това по какъв начин посредством скок в бъдещето можем от най-бедната страна в Европейски Съюз да се превърнем в водач. Това изисква да имаме високи цели и да отключим човешкия капитал на нацията. И … храброст!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ