Възпитанието - вчера, а днес?
Д-р Юлиян ПЕТРОВ,
ръководител на профсъюз " Образование " - " Подкрепа "
За възпитанието постоянно приказваме с нараснал възторг и го канонизираме като светец на образованието и триумфите. И в говоренето, с дребни изключения, няма разлика по какъв начин сме го правили преди епохи и през днешния ден. Възпитанието в полезности и възпитанието в човешки и цивилен правила са еднообразно значими съставни елементи, които сменят своето водачество като " Ин и Ян ". Защото каква е изгодата, в случай че оценяме гениалността на произведение на изкуството, само че нямаме задръжките, които да ни спрат да си изрисуваме името или напишем телефона си върху него.
Може би нямаше да приказваме интензивно за това по какъв начин възпитаваме младите у дома и в учебно заведение, в случай че някак по писани или неписани закони го правихме добре и сполучливо?
Но към този момент възпитанието, което показват някои младежи в България, посочва големи дефицити в фамилното образование и концентрира една официална и неуспяла дотук политика за обща поддръжка на учениците в учебно заведение.
Един български арбитър е направил следния извод: " Когато преподавател е наименуван неразбирателство, това не е засегнатост! Но в случай че това се употребява към арбитър, то би било неприемливо! " Този образец е индикативен за това по какъв начин цяло едно потомство от българското общество си е разрешило да мисли, че хората, градящи полезности и формиращи възпитателните модели - учителите, могат да бъдат поругавани!
Как стигнахме дотук - доста елементарно, с години упорити дейности на
ръководещи без визия и с безпределно безхаберие
за това, че сриваме българското образование, запазило се даже в ерата на социализма и комунизма! С години настойчиво неведение на градящите политики, за ролята и неразривната връзка сред образование и обучение. Защото през 90-те години нас, учителите, ни наставляваха от районния инспекторат по обучение: " Учителят е учител на образователен материал и дано не излиза от тази рамка! " И " тази рамка " на липса на възпитателни модели образува общество, което не зачита същински полезности, а образува и уважава нови, на улицата и на подземния свят.
30 години българското учебно заведение беше отдалечено от възпитателната си функционалност, а българското общество беше хиперактивно във образуване на антиценности. Много възпитаници получиха чувство за недостижимост, а някои родители получиха статут на водещи процесите в просветителната система.
Днес повече от всеки път сме уверени, че възпитанието би трябвало да се върне в нашия дом, в нашето учебно заведение, в нашия живот, с цел да си спомним, че духовните полезности не са преходни и не трябва да ги сменяме с материални.
Точно в този момент като че ли е времето за образуването на Стратегия за възпитателната работа в просветителните институции, която МОН оферират. Проектът за тактика ясно дефинира неналичието на просветителна политика за възпитанието в просветителните институции и прави отлична ретроспекция за това що е образование и кои са полезностите, които фамилията и учебното заведение би трябвало да образуват.
Синдикат " Образование " поддържа тактиката като навременна и значима за бъдещата визия на по-успешното българското обучение. Но в тактиката се споделя, че " Успешното осъществяване на възпитателна работа в просветителните институции е в директна взаимозависимост от доброжелателното, ползотворното, взаимопомагащото взаимоотношение сред детската градина и учебното заведение, от една страна, и фамилната общественост, от друга; в качеството им на съществени обществени структури, осъществяващи възпитателни функционалности ". Но е пропуснато нещо доста значимо от реализирането на целия развой - какво се случва, когато липсва доброжелателност и взаимно подкрепяне. Защото във всички просветителни европейски системи това звено го има и е доста значимо.
Водещата роля на фамилията
е най-важна при фамилното образование, само че липсват инструментите и желанието на институциите, било то държавни или просветителни, за подкрепяне, увещание и задължаване, на родителите, несправящи се с това си предопределение.
Липсват и ефикасните принадлежности във всички български институции за образуване на дейно и доброжелателно партньорство сред родители и учители, при осъществяване на учебно-образователните процеси. За страдание, липсва и политическо предпочитание от властимащите да подсигуряват йерархическите равнища на академичното образование, тъй като като че ли волята е отстъпила на страха.
Все още витае във виртуалното медийно пространство клипът, в който възпитаник се държи несъответстващо, хиперактивно и несъмнено не съблюдава учебните правила, тъй като не харесва слабата оценка, която справедливо получава, или се радва на незаслужената тройка. Освен че този образец е индикативен за
бруталната експанзия към българските учители
от възпитаници и родители, това риалити потвърждава по безспорен метод безсилието на политиката за приобщаване в сходни обстановки. Ученикът е бил неведнъж преместван и наказван, само че неговите родители не са партнирали свястно, с цел да предотвратят казуса, а институциите от всички типове са били безсилни от липса на всевъзможни принадлежности! Това, несъмнено, ще продължи!
Защо допуснахме толкоз криворазбрана приемливост в образованието на нашите деца? Защо се отказахме от работещите модели на оценки, на дисциплинираност и държание, завещани от епохи?
Защо забранихме наказванията?
От 10 години синдикатът " Образование " предлага оценка за дисциплината и спазването на разпоредбите от учениците в учебно заведение, само че страхът на специалистите от МОН стопира това предложение. А в действителност няма просветителна система в Европа без тази мярка.
Защо ние желаеме да приемем, че стимулирането на положителното държание и образование се подсигурява посредством отказване на неприятното?
В доста просветителни системи съществува термин " изключване " на възпитаник. В българската система за обучение и образование тази дума е заменена с по-меката " пренасяне ". Пак да стресираме положителните възпитаници с неприятния образец на учениците с просветителни дефицити, които " галим с перце ".
Повече от 20 години българските учители най-вече сами се стараят да приберат в учебно заведение всички възпитаници, имащи право на обучение. Сега този развой е по-активен и като че ли всички институции се ангажират с тази акция, само че от съвсем 10 години другите екипи на МОН вършат мобилни инспекции на наличието на учениците в учебно заведение. Това би било прелестно, в случай че имахме визия какво ще създадем, откакто установим голям % изчезнали възпитаници, най-вече от ромския етнос. Първото обръщение, в случай че използван новия закон и учебния устав, би било да изключим/преместим най-малко 20 000 възпитаници, които попадат в графата с голям брой неизвинени отсъствия - т.е. това обръщение е недопустимо. Не бихме могли да мислим, че ще спрем да пишем отсъствия, с цел да оставим учениците в учебно заведение, само че отвън него тези възпитаници нямат никакъв късмет в живота. Голямата " иновация " в тази обстановка е дисциплинарни санкции от МОН към учители, шефове и началници на РУО, за безхаберието на фамилиите и държавните институции. Разбира се, няма по какъв начин да накажем родителите, само че дано най-малко да ги покритикуваме малко, тъй като и от това се опасяваме.
В умозаключение бих добавил, че би трябвало
да върнем респекта към възпитанието
в фамилията, възпитанието в просветителните институции, възпитанието като пиедестал на положителното обучение и триумфа. И дано обществените персони в България освен да възпитават своите деца, само че и да не не помнят, че с делата си възпитават всички подрастващи.
Много е значимо да кажем през днешния ден и в този момент какъв брой е необходимо да върнем възпитателната функционалност на българските просветителни институции, тъй като системата се люлее единствено на един крайник - образование, без да се употребява и другият крайник - образование. Така еднокраки, разлюлени, без надграждане на духовните полезности и морал, сме изправени пред големия риск да паднем в бездната на бездуховността.
И дано не забравяме, че Учителят дава свободата на индивидите, тъй като възпитаният и просветен човек най-лесно може да отхвърли всички окови.
ръководител на профсъюз " Образование " - " Подкрепа "
За възпитанието постоянно приказваме с нараснал възторг и го канонизираме като светец на образованието и триумфите. И в говоренето, с дребни изключения, няма разлика по какъв начин сме го правили преди епохи и през днешния ден. Възпитанието в полезности и възпитанието в човешки и цивилен правила са еднообразно значими съставни елементи, които сменят своето водачество като " Ин и Ян ". Защото каква е изгодата, в случай че оценяме гениалността на произведение на изкуството, само че нямаме задръжките, които да ни спрат да си изрисуваме името или напишем телефона си върху него.
Може би нямаше да приказваме интензивно за това по какъв начин възпитаваме младите у дома и в учебно заведение, в случай че някак по писани или неписани закони го правихме добре и сполучливо?
Но към този момент възпитанието, което показват някои младежи в България, посочва големи дефицити в фамилното образование и концентрира една официална и неуспяла дотук политика за обща поддръжка на учениците в учебно заведение.
Един български арбитър е направил следния извод: " Когато преподавател е наименуван неразбирателство, това не е засегнатост! Но в случай че това се употребява към арбитър, то би било неприемливо! " Този образец е индикативен за това по какъв начин цяло едно потомство от българското общество си е разрешило да мисли, че хората, градящи полезности и формиращи възпитателните модели - учителите, могат да бъдат поругавани!
Как стигнахме дотук - доста елементарно, с години упорити дейности на
ръководещи без визия и с безпределно безхаберие
за това, че сриваме българското образование, запазило се даже в ерата на социализма и комунизма! С години настойчиво неведение на градящите политики, за ролята и неразривната връзка сред образование и обучение. Защото през 90-те години нас, учителите, ни наставляваха от районния инспекторат по обучение: " Учителят е учител на образователен материал и дано не излиза от тази рамка! " И " тази рамка " на липса на възпитателни модели образува общество, което не зачита същински полезности, а образува и уважава нови, на улицата и на подземния свят.
30 години българското учебно заведение беше отдалечено от възпитателната си функционалност, а българското общество беше хиперактивно във образуване на антиценности. Много възпитаници получиха чувство за недостижимост, а някои родители получиха статут на водещи процесите в просветителната система.
Днес повече от всеки път сме уверени, че възпитанието би трябвало да се върне в нашия дом, в нашето учебно заведение, в нашия живот, с цел да си спомним, че духовните полезности не са преходни и не трябва да ги сменяме с материални.
Точно в този момент като че ли е времето за образуването на Стратегия за възпитателната работа в просветителните институции, която МОН оферират. Проектът за тактика ясно дефинира неналичието на просветителна политика за възпитанието в просветителните институции и прави отлична ретроспекция за това що е образование и кои са полезностите, които фамилията и учебното заведение би трябвало да образуват.
Синдикат " Образование " поддържа тактиката като навременна и значима за бъдещата визия на по-успешното българското обучение. Но в тактиката се споделя, че " Успешното осъществяване на възпитателна работа в просветителните институции е в директна взаимозависимост от доброжелателното, ползотворното, взаимопомагащото взаимоотношение сред детската градина и учебното заведение, от една страна, и фамилната общественост, от друга; в качеството им на съществени обществени структури, осъществяващи възпитателни функционалности ". Но е пропуснато нещо доста значимо от реализирането на целия развой - какво се случва, когато липсва доброжелателност и взаимно подкрепяне. Защото във всички просветителни европейски системи това звено го има и е доста значимо.
Водещата роля на фамилията
е най-важна при фамилното образование, само че липсват инструментите и желанието на институциите, било то държавни или просветителни, за подкрепяне, увещание и задължаване, на родителите, несправящи се с това си предопределение.
Липсват и ефикасните принадлежности във всички български институции за образуване на дейно и доброжелателно партньорство сред родители и учители, при осъществяване на учебно-образователните процеси. За страдание, липсва и политическо предпочитание от властимащите да подсигуряват йерархическите равнища на академичното образование, тъй като като че ли волята е отстъпила на страха.
Все още витае във виртуалното медийно пространство клипът, в който възпитаник се държи несъответстващо, хиперактивно и несъмнено не съблюдава учебните правила, тъй като не харесва слабата оценка, която справедливо получава, или се радва на незаслужената тройка. Освен че този образец е индикативен за
бруталната експанзия към българските учители
от възпитаници и родители, това риалити потвърждава по безспорен метод безсилието на политиката за приобщаване в сходни обстановки. Ученикът е бил неведнъж преместван и наказван, само че неговите родители не са партнирали свястно, с цел да предотвратят казуса, а институциите от всички типове са били безсилни от липса на всевъзможни принадлежности! Това, несъмнено, ще продължи!
Защо допуснахме толкоз криворазбрана приемливост в образованието на нашите деца? Защо се отказахме от работещите модели на оценки, на дисциплинираност и държание, завещани от епохи?
Защо забранихме наказванията?
От 10 години синдикатът " Образование " предлага оценка за дисциплината и спазването на разпоредбите от учениците в учебно заведение, само че страхът на специалистите от МОН стопира това предложение. А в действителност няма просветителна система в Европа без тази мярка.
Защо ние желаеме да приемем, че стимулирането на положителното държание и образование се подсигурява посредством отказване на неприятното?
В доста просветителни системи съществува термин " изключване " на възпитаник. В българската система за обучение и образование тази дума е заменена с по-меката " пренасяне ". Пак да стресираме положителните възпитаници с неприятния образец на учениците с просветителни дефицити, които " галим с перце ".
Повече от 20 години българските учители най-вече сами се стараят да приберат в учебно заведение всички възпитаници, имащи право на обучение. Сега този развой е по-активен и като че ли всички институции се ангажират с тази акция, само че от съвсем 10 години другите екипи на МОН вършат мобилни инспекции на наличието на учениците в учебно заведение. Това би било прелестно, в случай че имахме визия какво ще създадем, откакто установим голям % изчезнали възпитаници, най-вече от ромския етнос. Първото обръщение, в случай че използван новия закон и учебния устав, би било да изключим/преместим най-малко 20 000 възпитаници, които попадат в графата с голям брой неизвинени отсъствия - т.е. това обръщение е недопустимо. Не бихме могли да мислим, че ще спрем да пишем отсъствия, с цел да оставим учениците в учебно заведение, само че отвън него тези възпитаници нямат никакъв късмет в живота. Голямата " иновация " в тази обстановка е дисциплинарни санкции от МОН към учители, шефове и началници на РУО, за безхаберието на фамилиите и държавните институции. Разбира се, няма по какъв начин да накажем родителите, само че дано най-малко да ги покритикуваме малко, тъй като и от това се опасяваме.
В умозаключение бих добавил, че би трябвало
да върнем респекта към възпитанието
в фамилията, възпитанието в просветителните институции, възпитанието като пиедестал на положителното обучение и триумфа. И дано обществените персони в България освен да възпитават своите деца, само че и да не не помнят, че с делата си възпитават всички подрастващи.
Много е значимо да кажем през днешния ден и в този момент какъв брой е необходимо да върнем възпитателната функционалност на българските просветителни институции, тъй като системата се люлее единствено на един крайник - образование, без да се употребява и другият крайник - образование. Така еднокраки, разлюлени, без надграждане на духовните полезности и морал, сме изправени пред големия риск да паднем в бездната на бездуховността.
И дано не забравяме, че Учителят дава свободата на индивидите, тъй като възпитаният и просветен човек най-лесно може да отхвърли всички окови.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ