Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания

Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „ Уебстър “ и водещ американски специалист в региона на интернационалните връзки, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „ Джордж Вашингтон “ в Съединени американски щати. Работил е като съветник към Организация на обединените нации и Европейския парламент. Активен участник е в Американската асоциация за политически науки по проблемите на отбрана на културното завещание по време на спорове.

Интервю на Бойчо Дамянов, Виен а

- Как оценявате основания по самодейност на Съединени американски щати в азиатско-тихоокеанския район нов боен блок АУКУС?

- Дискусията за смяна на курса на Запада към Китай и други азиатски страни се води в продължение на последните двадесетина години. Страните от Европейски Съюз не поддържаха концепцията за усилване на военното наличие в Азия, не считаха Китай за нападателна мощ и се притесняваха, че Съединени американски щати ще съкратят своето военно наличие в Европа за сметка на Азия и това ще утежни техния военно-политически статут. За Съединени американски щати беше ясно, че откакто Китай стане международна икономическа мощ, няма да закъснее да стане и международна военно-политическа мощ. След Втората международна война за поддържане на своето доминиране в света Съединени американски щати сътвориха мощен нуклеарен военноморски флот. Те нямат желание да предислоцират свои сухопътни или военноморски групировки от други региони на света в Азия. Решиха да противодействат на китайската опасност, мобилизирайки своите съдружници Австралия и Англия и да не се натоварват с спомагателни разноски и човешки запаси.

= Все отново в стратегическия акцент на Съединени американски щати има смяна в посока към Азия и Тихия океан?

- Не мисля, че това ще понижи ролята на Европа в геостратегията на Съединени американски щати. Базите и частите си остават. В азиатско-тихоокеанския район доминирането ще се реализира с флота, а в Европа – със сухопътните войски. По принцип Съединени американски щати са военноморска мощ и се стремят да поддържат издигнатия от тях международен ред на основата на доминирането им в морската търговия.

- И трите съдружника са англосаксонски страни?

- Това не е най-важното, основното за Съединени американски щати е да не позволен системата на демократична морска търговия да рухне.

- Китай търси и сухопътни решения за своите търговски пътища?

- Китай и Русия са сухопътни сили и техните търговски пътища също са сухопътни, само че това е обвързвано с огромни компликации – голям брой граници, митнически такси, строителство и поддържане на железопътни и шосейни мрежи, застраховане на сигурност и така нататък Всичко това ги прави неконкурентноспособни спрямо морските транспорти.

- Кой е основният зложелател на АУКУС?

- Разбира се, Китай. Това е повече от ясно. Китай се пробва през днешния ден да направи в Южнокитайското море същото, което при започване на двадесети век направиха Съединени американски щати в Карибския басейн – цялостен надзор върху морската търговия от и за района. Китай, несъмнено, има изцяло основателни паники и аргументи за това – защита и надзор върху своите морски търговски пътища. И Китай, и Русия започнаха да се демонстрират като „ непослушни момчета “ във връзка с наложения от Съединени американски щати международен ред и това разтревожи американците. Съединени американски щати имат потребност от съдружници, с цел да възпират Китай.

- Каква ще бъде ролята на Австралия и Англия?

- Съединени американски щати не могат да си разрешат лукса да трансферират огромни военноморски групировки в този район и да отслабят своето наличие в други региони на света. Необходими са им съдружници за въздържане на Китай и то в дълготрайна вероятност, за което са нужни мощни подводници, които да устоят дълго време под вода, с цел да наблюдават и държат под надзор придвижванията на увеличаващия се брой китайски самолетоносачи и военни кораби. Съединени американски щати знаят това от личен опит, те построиха големия си военноморски флот, с цел да поддържат своето водачество и надзор върху международната търговия, което им обезпечи замогването през последните 100 години. Днес те не желаят Китай или Русия да им вземат от ръцете източника на благосъстояние. В Южнокитайско море тази работа ще им свърши Австралия и това за Съединени американски щати ще е доста преференциално. По-нататък за избрани задания могат да бъдат привлечени и други страни – Япония, Индия, които имат своите несъгласия с Китай, да не приказваме за такава „ фронтова “ страна като Тайван.

- Какво очаквате от Германия след парламентарните избори?

- Не бих споделил, че ще се промени коренно или ще тръгне наляво. Тя и в бъдеще ще си остане „ европейският стопански локомотив “.

- А във външната политика към Източна Европа и Русия?

- Вътрешната динамичност в Европейски Съюз е прекомерно мощна и не чакам основни промени. Европейски Съюз взе курс към „ зелена стопанска система “ и има желание да хвърли за това един трилион евро, което за Европа е голяма сума. Мисля, че това ще се отрази удобно и на Източна Европа посредством нови фондове и поръчки, изключително за страни, които ще понижават използването на въглища и петрол за сметка на зелената електрическа сила. Ясно е, че новото държавно управление няма да е по този начин мощно както предходното, само че не мисля, че във външната си политика ще се откаже по този начин бързо от претенциите си към Русия по отношение на Крим и Украйна. С течение на времето облаците ще се разсеят и тогава ще седнат да договарят с Русия и против признаването на Крим ще се опитат да изтъргуват нещо в своя изгода. За Запада главната опасност е Китай, а не Русия, без значение че нейната територия е голяма, а надземните и подземните ѝ благосъстояния са неизчерпаеми. Териториалното систематизиране на популацията е неравномерно и това затруднява усвояването им. Уверен съм, че в недалечно бъдеще Русия ще се възвърне изцяло и ще заеме полагащото ѝ се място в интернационалните каузи.

- Ердоган доста остро се застъпи за Крим в интерес на Украйна?

- Не ме разсмивайте – какво е нивото на Турция спрямо това, за което приказваме! Списъкът на сполучливите външнополитически дейности на Ердоган не е изключително дълъг. Той много бързо се хвърля от една самодейност към друга, с цел да замаже неуспеха с първата. Същото се чака и с гръмките му изказвания за Крим – ще си останат празни приказки, като всичко друго до момента. Най-малко Турция би се осмелила на боен спор с Русия. Кой в света би дръзнал през днешния ден да води война с Русия? Никой, дублирам – никой! Полша пречи на Германия и на Европейски Съюз да развиват връзките си с Русия.

- Как бихте оценили самодейността на Полша за „ Междуморието “?

- Това е най-много опит за основаване на съюз против Русия и хигиеничен кордон сред нея и Западна Европа. Всякакви съюзи и линии по границите ѝ без нейно присъединяване тя възприема като опасност и като ориентирани против нея, освен това напълно основателно. Бих посъветвал поляците и всички останали участници авансово добре да обмислят каквото ще вършат, с цел да не предизвикат Русия.

- По принцип Полша постоянно предизвика Русия със своята конфронтационна политика?

- Това е сериозна тематика с доста исторически аспекти и прочувствени съставни елементи както във връзка с Русия, по този начин и на Германия. Със своята антируска политика Полша сигурно нищо не печели, а се стреми към по-тесни връзки със Съединени американски щати с вярата да получи от тях нужната протекция. Но в последно време сме очевидци по какъв начин Съединени американски щати все по-малко ги е грижа за това. Те ясно дадоха да се разбере, че не желаят борба с Русия и чакат в Европа всичко да е умерено. В същото време поляците пречат на Германия и скапват връзките си със Западна Европа. Историята познава такива моменти и те не са завършвали добре за Полша. Поляците имат сериозен проблем с намиране на личната си еднаквост, изключително с взор към Русия, и това съществено им пречи да бъдат възприети като благонадежден сътрудник както на Изток, по този начин и на Запад. И това в последна сметка подкопава тяхната сигурност.

- Има политически сили и медии, които настояват, че Русия е нападателна и заплашва Европа?

- Чисто теоретически Русия би могла да анексира Прибалтика, Полша или Украйна. Но за какво да го прави? Не би имала никаква логическа изгода от такава окупация. Всички тези изказвания за нападателната Русия, която се гласи да завоюва бедната и беззащитна Европа, са цялостни нелепости. За подобен „ поход “ са нужни проекти, подготовка, съдружници и така нататък На процедура отсъстват даже планове или смяна в нейното стратегическо мислене или държание във връзка с Запада. Ако нямаш желание да влизаш в спор с Русия, не трябва да я провокираш.

- Очевидно сред Изтока и Запада има разлики, евентуално и идеологически?

- Дипломацията е длъжна да се базира на съответни ползи, а не на идеологии. Съединени американски щати и страните от НАТО постоянно са държали високо знамето на либерално-демократично-плуралистичната идеология в комбиниране с пазарната стопанска система като основа на налагания от тях международен ред. Това е тяхното виждане за света и те се пробват да бъдат мисионери, да вървят напред, да уголемяват своя периметър на въздействие. Затова е по този начин мъчно на американци и европейци да седнат на масата с Русия и да проявят нужното почитание към нейните причини, че всички тези хрумвания за правата на индивида, за индивида, за представителната народна власт, за многопартийните избори и конкуренция на другите партии са доста благи, само че не за всички подобаващи. Тази система не е универсална и не работи във всички страни и райони на света. Западът някак си към момента не разбра този факт. Той споделя: да, нашата система не работи на всички места, тъй като не са основани нужните институции. Дайте да ги създадем. Той не може да си показа, че с изключение на институциите отсъстват и доста други предпоставки и че хората и народите желаят да живеят посвоему, а не по натрапената им извън система. И това изяснява неуспеха на Запада по света през последните десетилетия.

- Ако Западът се откаже да мисионира, дали ще се понижи напрежението и борбите в света?

- Ако Западът ограничи своята система единствено върху избрана част от света и на Русия и на Китай им се даде опция да се развиват по техните правила, доста от напреженията ще отпаднат. Но тогава и те не трябва да употребяват своите правила в зоната на Западния демократичен ред. Този нов международен порядък би трябвало да бъде международноправно закрепен и контролиран.

- Звучи утопично, кой ще си отстъпи непринудено част от имението?

- Последните 20-30 години бяха пропуснати, правилно ще бъде нескончаем развой, само че в случай че желаеме светът да стане резистентен, би трябвало да го създадем.