Д-р Росица Кръстева от УМБАЛ „Медика Русе”: Инсултът е предотвратимо и лечимо заболяване
Д-р Росица Кръстева приключва Медицинския университет в Плевен през 1997 година. През 2013 година придобива компетентност по Нервни заболявания в МУ Варна, където е докторант към катедра по Нервни заболявания. Д-р Кръстева управлява отделението по Нервни заболявания на УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “ от основаването на болничното заведение през 2013 година. Член е на Управителния съвет на Районната гилдия на Българския лекарски съюз в Русе. Взема интензивно присъединяване на национално и районно равнище в организации за лекуване на инсулт. Д-р Кръстева работи интензивно в тенденция предварителна защита, бързо и качествено лекуване на инсулт и понижаване на провалите върху организма.
Д-р Кръстева, тематиката за инсулта е постоянно настояща, защото мозъчно-съдовите болести са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят. Кога поражда мозъчния инсулт?
Исхемичният мозъчен инсулт или така наречен мозъчен инфаркт поражда, когато се прекъсне изцяло или отчасти кръвотока към дадена част от мозъка заради задръстване на артериален съд. Засегнатата мозъчна тъкан, която не получава задоволително О2 и хранителни субстанции умира. Доказано е, че за една минута оставени без задоволително О2 умират съвсем 2 милиона мозъчни кафези, които не могат да се възстановят. Единствено бързото (до няколко часа) възобновяване на кръвотока може да възвърне изцяло функционалностите на засегнатата част на мозъка или да понижи дълготрайните увреждания и форсира възобновяване. Поради тази причина инсултът се дефинира като свръхспешно положение, изискващо своевременна и способена здравна интервенция.
Мозъчният инсулт е една от водещите аргументи за смъртност и инвалидизация в Европа, като нашата страна е на челните места по тези индикатори. Прогнозите демонстрират, че в случай че се подценяват обстоятелствата и не се вземат ограничения на национално равнище, броят на инсултите ще се усилва през идващите десетилетия. Важен способствуващ фактор е застаряването на популацията, като до 2030 година се чака да се усили с над 20 %. броят на хората на възраст над 60 години в Европа.
До какви последствия води мозъчния инсулт?
Много фамилии в България са наранени от последствията на това обществено значимо заболяване, за жалост има и доста младежи в трудоспособна възраст, които са жертви на инсулта. Социално-икономическите последствия за обществото също са големи, тъй като една немалка част от пациентите остават с неработоспособност до края на живота си.
Статистиката за заболяемостта от инсулт не е удобна и до момента в който преди няколко години се считаше, че всеки шести човек до края на живота си ще получи мозъчен инсулт, неотдавна това се касае за всеки четвърти.
Какви ограничения могат да се подхващат във връзка с предварителната защита?
За благополучие съществуват безапелационни доказателства, че инсултът е предотвратимо, лечимо и управляемо заболяване. Съществуват благоприятни условия за фрапантно понижаване на тежестта от инсулт, в това число и на дълготрайните му последици. Това изисква взаимни дейности на здравните и обществените институции, други държавни органи, научни организации, неправителствени и други организации за битка с инсулта, здравните експерти, с водеща роля на неврологичната общественост, клинични и предклинични откриватели и здравната промишленост.
За кои рискови фактори би трябвало да съблюдават хората?
Отговорни за развиването на мозъчно-съдовата болест, включително и мозъчния инсулт са голям брой рискови фактори. Много от нашите пациенти с инсулт са по едно и също време с по няколко такива рискови фактори, на които не обръщат внимание, макар че са необятно известни. Съвременните данни демонстрират, че над 150 000 българи имат повече от един рисков фактор. Към тях спадат хронични болести като артериалната хипертония, захарния диабет, сърдечните болести - ритъмни нарушавания и най-много предсърдното мъждене, миокардния инфаркт, затлъстяването и високите равнища на неприятния холестерол и триглицеридите. Към рисковите фактори се причисляват и постоянно срещани нездравословни привички – тютюнопушене, корист с алкохол и лекарства, наркотични субстанции, застоял метод на живот и други Видно е, че доста от тези рискови фактори могат да бъдат следени, само че като цяло пациентите подценяват тяхното значение. Лошо следеният захарен диабет и високото кръвно налягане, да вземем за пример нормално протичат без съществени, алармиращи признаци и евентуално заради това пациентите ги неглижират и не се лекуват съответно.
Освен смяната в метода на живот има ли и други рискови фактори, които могат да бъдат следени?
Един главен рисков фактор за мозъчен инсулт са така наречен стенози (стеснения) на сънните и вертебралните артерии, кръвоснабдяващи мозъка. В множеството случаи те протичат безсимптомно или единствено с леки неспецифични преходни признаци, които се пропущат от пациента и околните, даже от лекари. Такива признаци могат да са кратковременно изтръпване или уязвимост на крака, краткотрайна комплицираност или неустойчивост и се назовават „ преходни нарушавания на мозъчното кръвообращение “. Тези пациенти са с нараснал риск от повторни мозъчно-съдови исхемични нарушавания или инсулт (до 10% в първите 48 часа) и се нуждаят от незабавни диагностични ограничения за определяне на аргументите. При такива признаци е наложителен неотложен обзор от невролог и осъществяване на проучвания – електрокардиограма, доплерова сонография, скенер на мозъка, както и кръвни проучвания. Оказва се, че най-често като причина се откриват стеснения на артериите и предсърдно мъждене. Почти една пета от исхемичните мозъчни инсулти се дължат на задръстване на мозъчна артерия от кръвен съсирек, от сърдечен генезис при предсърдно мъждене. За да се предотвратят тези инсулти е задоволително пациентите с предсърдно мъждене да одобряват медикаменти, наречени антикоагуланти.
Много постоянно рисковите фактори се съчетават и по тази причина е значимо хората в рисковите групи даже при липса на недоволства да бъдат проследявани от невролог и насочвани при нужда за профилирани проучвания на мозъчното кръвообращение. Преживелите мозъчен инсулт пациенти също се нуждаят от регулярни контролни прегледи и поддръжка от експерт - невролог и би трябвало да бъдат уверени, че получават своевременна и подобаваща вторична предварителна защита.
Д-р Кръстева, неотдавна УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “ поддържа самодейност, целяща да образова деца в признаците на инсулт. Болницата подхваща ли и други дейности в посока предварителна защита на болестта?
При хората с по-нисък социално-икономически статус рисковите фактори за инсулт са по-разпространени и достъпът до здравни услуги е по-ограничен, по тази причина са нужни старания за обезпечаване на повече информираност и по-широк достъп до скриниращи стратегии за профилактика. Според Европейския проект за битка с инсулта за интервала 2018-2030 год. задачата е всеки човек в Европа да има достъп до лична оценка на риска от инсулт и нужното съответно лекуване. В тази връзка УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “ ще започва поредност от обучителни и скриниращи стратегии, безвъзмездни прегледи и проучвания от невролози, ориентирани към профилактика на мозъчния инсулт.
Лечим ли е инсулта и кои са актуалните способи за неговото преодоляване и понижаване на следствията?
Мозъчният инсулт е лечимо заболяване, само че само профилираните звена за лекуване на инсулт, където работи мултидисциплинарен екип от експерти в лекуването на инсулта, имат обезпечени позитивни резултати. Някои интервенции, които потвърдено имат положителни резултати, като венозната тромболиза, може да се правят единствено там, където има добре проведени условия и екип за провеждането им. Това важи и за по-новите процедури като тромбектомия – механичното изваждане на тромба от запушения кръвоносен съд.
С поддръжката на Българското Неврологично Дружество, което през последните години обезпечава непрестанно повишение на квалификацията на невролозите в региона на профилактиката и лекуването на мозъчния инсулт, се следи гладко повишение на броя на осъществените тромболизи в България и повишаване на броя на лечебните заведения, които ползват този актуален способ на лекуване. Първата тромболиза в България е осъществена през 2005 год. в гр. Пловдив. През 2006 год. направените тромболизи са 0,04%, през 2009 година - 0,1%, през 2016 година - 0,6%, през 2018 година - 1,6 % и през 2022 година - 2,5 % от всички исхемични инсулти. По време на Ковид пандемията, която съществено засегна всички сфери на опазването на здравето в България, включително и невролозите, броят на пациентите с исхемичен инсулт, постъпващи в лечебните заведения релативно понижа, само че за сметка на тежките случаи, което докара и до нараснала смъртност. Въпреки комплицираната епидемиологична конюнктура през миналите две години се организираха няколко онлайн срещи и образования на тематика мозъчен инсулт, като през есента на 2022 година се организира присъствено следващата академия, проведена от Дружеството по неврология и Международната организация по инсулти ANGELS, като там бяха разисквани провокациите и проблемите при лекуването на инсулта в България. В УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “ лекуване на инсулт с венозна тромболиза се ползва от края на 2018 година, като болничното заведение е притежател на девет награди от Европейското сдружение по инсулт, които се присъждат за отлични индикатори в болничната организация за лекуването на инсулти. През миналите 4 години резервираме трайно второто място в България по осъществени венозни тромболизи на пациенти с исхемичен мозъчен инсулт. Това предопределя и огромната ни отговорност като екип да разтеглим обсега на активността си в посока на профилактиката на инсулта посредством повишение на информираността измежду популацията за контрола на рисковите фактори, признаците на инсулт и ранното разкриване и лекуване на положения, причиняващи това заболяване.
Д-р Кръстева, тематиката за инсулта е постоянно настояща, защото мозъчно-съдовите болести са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят. Кога поражда мозъчния инсулт?
Исхемичният мозъчен инсулт или така наречен мозъчен инфаркт поражда, когато се прекъсне изцяло или отчасти кръвотока към дадена част от мозъка заради задръстване на артериален съд. Засегнатата мозъчна тъкан, която не получава задоволително О2 и хранителни субстанции умира. Доказано е, че за една минута оставени без задоволително О2 умират съвсем 2 милиона мозъчни кафези, които не могат да се възстановят. Единствено бързото (до няколко часа) възобновяване на кръвотока може да възвърне изцяло функционалностите на засегнатата част на мозъка или да понижи дълготрайните увреждания и форсира възобновяване. Поради тази причина инсултът се дефинира като свръхспешно положение, изискващо своевременна и способена здравна интервенция.
Мозъчният инсулт е една от водещите аргументи за смъртност и инвалидизация в Европа, като нашата страна е на челните места по тези индикатори. Прогнозите демонстрират, че в случай че се подценяват обстоятелствата и не се вземат ограничения на национално равнище, броят на инсултите ще се усилва през идващите десетилетия. Важен способствуващ фактор е застаряването на популацията, като до 2030 година се чака да се усили с над 20 %. броят на хората на възраст над 60 години в Европа.
До какви последствия води мозъчния инсулт?
Много фамилии в България са наранени от последствията на това обществено значимо заболяване, за жалост има и доста младежи в трудоспособна възраст, които са жертви на инсулта. Социално-икономическите последствия за обществото също са големи, тъй като една немалка част от пациентите остават с неработоспособност до края на живота си.
Статистиката за заболяемостта от инсулт не е удобна и до момента в който преди няколко години се считаше, че всеки шести човек до края на живота си ще получи мозъчен инсулт, неотдавна това се касае за всеки четвърти.
Какви ограничения могат да се подхващат във връзка с предварителната защита?
За благополучие съществуват безапелационни доказателства, че инсултът е предотвратимо, лечимо и управляемо заболяване. Съществуват благоприятни условия за фрапантно понижаване на тежестта от инсулт, в това число и на дълготрайните му последици. Това изисква взаимни дейности на здравните и обществените институции, други държавни органи, научни организации, неправителствени и други организации за битка с инсулта, здравните експерти, с водеща роля на неврологичната общественост, клинични и предклинични откриватели и здравната промишленост.
За кои рискови фактори би трябвало да съблюдават хората?
Отговорни за развиването на мозъчно-съдовата болест, включително и мозъчния инсулт са голям брой рискови фактори. Много от нашите пациенти с инсулт са по едно и също време с по няколко такива рискови фактори, на които не обръщат внимание, макар че са необятно известни. Съвременните данни демонстрират, че над 150 000 българи имат повече от един рисков фактор. Към тях спадат хронични болести като артериалната хипертония, захарния диабет, сърдечните болести - ритъмни нарушавания и най-много предсърдното мъждене, миокардния инфаркт, затлъстяването и високите равнища на неприятния холестерол и триглицеридите. Към рисковите фактори се причисляват и постоянно срещани нездравословни привички – тютюнопушене, корист с алкохол и лекарства, наркотични субстанции, застоял метод на живот и други Видно е, че доста от тези рискови фактори могат да бъдат следени, само че като цяло пациентите подценяват тяхното значение. Лошо следеният захарен диабет и високото кръвно налягане, да вземем за пример нормално протичат без съществени, алармиращи признаци и евентуално заради това пациентите ги неглижират и не се лекуват съответно.
Освен смяната в метода на живот има ли и други рискови фактори, които могат да бъдат следени?
Един главен рисков фактор за мозъчен инсулт са така наречен стенози (стеснения) на сънните и вертебралните артерии, кръвоснабдяващи мозъка. В множеството случаи те протичат безсимптомно или единствено с леки неспецифични преходни признаци, които се пропущат от пациента и околните, даже от лекари. Такива признаци могат да са кратковременно изтръпване или уязвимост на крака, краткотрайна комплицираност или неустойчивост и се назовават „ преходни нарушавания на мозъчното кръвообращение “. Тези пациенти са с нараснал риск от повторни мозъчно-съдови исхемични нарушавания или инсулт (до 10% в първите 48 часа) и се нуждаят от незабавни диагностични ограничения за определяне на аргументите. При такива признаци е наложителен неотложен обзор от невролог и осъществяване на проучвания – електрокардиограма, доплерова сонография, скенер на мозъка, както и кръвни проучвания. Оказва се, че най-често като причина се откриват стеснения на артериите и предсърдно мъждене. Почти една пета от исхемичните мозъчни инсулти се дължат на задръстване на мозъчна артерия от кръвен съсирек, от сърдечен генезис при предсърдно мъждене. За да се предотвратят тези инсулти е задоволително пациентите с предсърдно мъждене да одобряват медикаменти, наречени антикоагуланти.
Много постоянно рисковите фактори се съчетават и по тази причина е значимо хората в рисковите групи даже при липса на недоволства да бъдат проследявани от невролог и насочвани при нужда за профилирани проучвания на мозъчното кръвообращение. Преживелите мозъчен инсулт пациенти също се нуждаят от регулярни контролни прегледи и поддръжка от експерт - невролог и би трябвало да бъдат уверени, че получават своевременна и подобаваща вторична предварителна защита.
Д-р Кръстева, неотдавна УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “ поддържа самодейност, целяща да образова деца в признаците на инсулт. Болницата подхваща ли и други дейности в посока предварителна защита на болестта?
При хората с по-нисък социално-икономически статус рисковите фактори за инсулт са по-разпространени и достъпът до здравни услуги е по-ограничен, по тази причина са нужни старания за обезпечаване на повече информираност и по-широк достъп до скриниращи стратегии за профилактика. Според Европейския проект за битка с инсулта за интервала 2018-2030 год. задачата е всеки човек в Европа да има достъп до лична оценка на риска от инсулт и нужното съответно лекуване. В тази връзка УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “ ще започва поредност от обучителни и скриниращи стратегии, безвъзмездни прегледи и проучвания от невролози, ориентирани към профилактика на мозъчния инсулт.
Лечим ли е инсулта и кои са актуалните способи за неговото преодоляване и понижаване на следствията?
Мозъчният инсулт е лечимо заболяване, само че само профилираните звена за лекуване на инсулт, където работи мултидисциплинарен екип от експерти в лекуването на инсулта, имат обезпечени позитивни резултати. Някои интервенции, които потвърдено имат положителни резултати, като венозната тромболиза, може да се правят единствено там, където има добре проведени условия и екип за провеждането им. Това важи и за по-новите процедури като тромбектомия – механичното изваждане на тромба от запушения кръвоносен съд.
С поддръжката на Българското Неврологично Дружество, което през последните години обезпечава непрестанно повишение на квалификацията на невролозите в региона на профилактиката и лекуването на мозъчния инсулт, се следи гладко повишение на броя на осъществените тромболизи в България и повишаване на броя на лечебните заведения, които ползват този актуален способ на лекуване. Първата тромболиза в България е осъществена през 2005 год. в гр. Пловдив. През 2006 год. направените тромболизи са 0,04%, през 2009 година - 0,1%, през 2016 година - 0,6%, през 2018 година - 1,6 % и през 2022 година - 2,5 % от всички исхемични инсулти. По време на Ковид пандемията, която съществено засегна всички сфери на опазването на здравето в България, включително и невролозите, броят на пациентите с исхемичен инсулт, постъпващи в лечебните заведения релативно понижа, само че за сметка на тежките случаи, което докара и до нараснала смъртност. Въпреки комплицираната епидемиологична конюнктура през миналите две години се организираха няколко онлайн срещи и образования на тематика мозъчен инсулт, като през есента на 2022 година се организира присъствено следващата академия, проведена от Дружеството по неврология и Международната организация по инсулти ANGELS, като там бяха разисквани провокациите и проблемите при лекуването на инсулта в България. В УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “ лекуване на инсулт с венозна тромболиза се ползва от края на 2018 година, като болничното заведение е притежател на девет награди от Европейското сдружение по инсулт, които се присъждат за отлични индикатори в болничната организация за лекуването на инсулти. През миналите 4 години резервираме трайно второто място в България по осъществени венозни тромболизи на пациенти с исхемичен мозъчен инсулт. Това предопределя и огромната ни отговорност като екип да разтеглим обсега на активността си в посока на профилактиката на инсулта посредством повишение на информираността измежду популацията за контрола на рисковите фактори, признаците на инсулт и ранното разкриване и лекуване на положения, причиняващи това заболяване.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ