България е в плато от 5 април, но ситуацията й се изплъзва
Д-р Петър Марков, вирусолог в Кеймбридж и към СЗО, разяснява още веднъж обстановката у нас:
" България е с карантинни ограничения към този момент повече от месец и половина – от малко преди средата на март. Това е към този момент доста дълго време. Гледайки графиката на смъртните случаи, може да се каже че нищо изключително не се случва. На графиката се вижда, че от 3 седмици стоим в едно безпределно плато. Според гледната точка тези данни могат да бъдат забелязани като добра вест или като проблем.
Липсата на повишаване на броя на смъртните случаи е белег, че ограниченията са постигнали най-важното – прекъсването на бързия напредък и попречване на голям брой нови случаи, и това е добратата вест. Но положителната вест е със остаряла дата – това се е случило още преди близо месец – към 5 април – две до три седмици след въвеждането на карантинните ограничения у нас. В същото време, броят на смъртните случаи към този момент цялостен месец, откогато е стигнал в стадий на плато, не спада, и това е проблем. Изглежда, че на карантинните ограничения, такива каквито са на процедура през последния месец, някак си с малко не им доближават силите, за да доведат до стабилно понижаване на броя на доказаните инфекции и изключително на броя на умрелите от COVID-19.
Като предписание, в случай че наложените ограничения водят до задоволителна степен на обществено разграничаване и в случай че те се спaзват, то към 3 до 4 седмици след налагането им се стига до пик на заболеваемостта и смъртността и по-късно броят на случаите стартира да пада. В този период няма нищо магическо, просто епидемиологичните параметри на този вирус са такива и диктуват такова държание на броя на случаите в такива периоди. Това се случи в Италия, случи се в Испания, случи се във Франция и от ден на ден се случва на доста други места в Европа. Защо в България не се случва? За това има две вероятни аргументи: или (а) карантинните ограниченията не водят до достатъчното равнище на обществено разграничаване, с цел да извърнат повишаването в спад, или (б) тези ограничения не се съблюдават достъчно необятно и в нужната степен заради липса на разбиране у хората за смисъла и значимостта им, заради не добре основани условия за спазването им и заради непълен надзор.
Въпреки че България беше една от първите страни в Европа, които вкараха ограничения за обществено разграничаване, тези ограничения не бяха от най-строгите. Най-важното – стоенето вкъщи бе оставено на съзнанието на хората и не беше наложително. В същото време има индикации, че особено при хубаво време доста хора са на открито по улиците и публичните пространства и не се следят тези пусти улици, присъщи за градовете на Италия и Франция, където ограниченията дават резултат. Отделно, наподобява, че за Великденските празници възбраната за пътешестване сред градовете не е била налагана доста строго от управляващите и това основава подозрения за контрола на ограниченията, като се изключи че демотивира хората, които ги съблюдават.
Гореспоменатите страни и доста други в Европа към този момент имат проект за деликатно деескалиране на карантинните си ограничения. От една страна в България заболеваемостта и смъртността от COVID-19 и сега е една от най-ниските в Европа. Т.е. би могло да се спекулира, че в някакъв смисъл във връзка с броя на инфектираните и смъртни случаи на глава от популацията може да се каже, че разхлабване на ограниченията у нас е доста по-оправдано в сравнение с в Италия или Испания да речем, където въпросните индикатори и след седмици на понижаване отново са многократно по-високи от тези у нас. В същото време макар високите аболютни стойности на заболеваемост и смъртност, и в трите упоменати страни посоката на придвижването им е устойчиво надолу и по двата индикатора. При нас не е. Смъртността стои в сходни равнища от седмици. Не понижава (по-високите равнища на доказаните случаи от последните дни към този момент ги тълкувам като резултат на забележителното повишено тестване, само че не можем да сме сигурни, че и това е така).
И по този начин, ние можем ли да да стартираме да деескалираме нашите карантинни ограничения? За да си отговорим на този въпрос, първо би трябвало да си отговорим на различен: Каква е в действителност задачата на карантинните ограничения? Първата им и най-важна цел, както доста пъти към този момент е обяснявано е да се спре експоненциалното повишаване на случаите, с цел да се предотврати цялостно претоварване на боничната система със съпътстваща висока добавъчна смъртност. До тук тази цел беше реализирана и това е доста значимо и е мотив за хвалба към щаба и държавното управление. Но, както споделих, това е достижение отпреди цялостен месец. От тогава насам към този момент имаме друга най-важна цел. Това е да се смъкна броят на зараждащите случаи до толкоз ниски равнища , щото да е на практика допустимо да се търсят техните контактни и всички те да се тестват, изолират и карантинират. При стотици и хиляди доказани случаи дневно това е на практика невероятно, само че при единици или десетки случаи дневно е допустимо и релативно на ниска цена. Това е задачата – да сведем заразяванията до такива ниски равнища . Ако сме постигнали това, значи е време да разхлабваме ограниченията. Ако не сме, то разхлабване на ограниченията би било неустойчиво и би рискувало назад повишаване на случаите и умрелите с следваща нужда карантинните ограничения още веднъж да бъдат върнати с по-голяма мощ.
И тук обаче идва другият аспект, който прави обстановката сложна, и п оказва казуса, към който се приближаваме с огромна мощ. Хората към този момент се уморяват. Икономиката търпи вреди, хоратя губят работата си, прихода си, търпението и мотивацията си да следват рестриктивните мерки. Енергията в обществото да се съблюдават малко по малко стартира да се изчерпва и всичко това не може да продължи дълго. Поведенческите науки споделят, че не можеш да променяш живота на хората прекомерно много за прекомерно дълго. Или едното или другото, само че не и двете. В същото време задачата на ограниченията не се реализира. Броят на случаите не е редуциран до ниски и управляеми равнища. Часовникът тиктака – не в наша изгода. Получава се по този начин, че губим преимуществото, което ни даде ранния старт на ограниченията.
Правителството към този момент е изправено пред мъчно решение. Има все по-силни упования за освобождение от рестриктивните мерки, само че в това време такива стъпки в този момент биха довели до растеж на случаите, което от своя страна ще ни принуди да се върнем към прецизни ограничавания.
Независимо от сложната обстановка, аз считам, че към момента имаме добър късмет равнището на предаване на инфекцията да се овладее. Всъщност фактът, че поддържаме устойчиво плато и броят на смъртните случаи не върви нагоре демонстрира, че евентуално ни е належащо малко. Включително доста е допустимо да свърши работа и просто стрикното налагане на съществуващите ограничения посредством уточнения, насърчаване, улеснение на спазването им и наказания при нарушавания. Но в действителност това не е толкоз просто колкото звучи. Успешното налагане на каквито и да било ограничения, разпореждания и закони е доста по-трудно от формулирането и оповестяването им. И дяволът е в детайла – с цел да е ефикасна работата, трябва всяка една съответна мярка да бъде премислена във всичките и дребни на практика детайлности от най-високото до най-ниското равнище. Освен всичко друго, с цел да успеем, ще е необходим явен и добре премислен проект, ефикасна, мотивираща и пораждаща доверие връзка към жителите, която ясно да им изясни каква е задачата, какви са стъпките, които ще ни заведат до тази цел и и какъв брой бързо това ще се случи. "
" България е с карантинни ограничения към този момент повече от месец и половина – от малко преди средата на март. Това е към този момент доста дълго време. Гледайки графиката на смъртните случаи, може да се каже че нищо изключително не се случва. На графиката се вижда, че от 3 седмици стоим в едно безпределно плато. Според гледната точка тези данни могат да бъдат забелязани като добра вест или като проблем.
Липсата на повишаване на броя на смъртните случаи е белег, че ограниченията са постигнали най-важното – прекъсването на бързия напредък и попречване на голям брой нови случаи, и това е добратата вест. Но положителната вест е със остаряла дата – това се е случило още преди близо месец – към 5 април – две до три седмици след въвеждането на карантинните ограничения у нас. В същото време, броят на смъртните случаи към този момент цялостен месец, откогато е стигнал в стадий на плато, не спада, и това е проблем. Изглежда, че на карантинните ограничения, такива каквито са на процедура през последния месец, някак си с малко не им доближават силите, за да доведат до стабилно понижаване на броя на доказаните инфекции и изключително на броя на умрелите от COVID-19.
Като предписание, в случай че наложените ограничения водят до задоволителна степен на обществено разграничаване и в случай че те се спaзват, то към 3 до 4 седмици след налагането им се стига до пик на заболеваемостта и смъртността и по-късно броят на случаите стартира да пада. В този период няма нищо магическо, просто епидемиологичните параметри на този вирус са такива и диктуват такова държание на броя на случаите в такива периоди. Това се случи в Италия, случи се в Испания, случи се във Франция и от ден на ден се случва на доста други места в Европа. Защо в България не се случва? За това има две вероятни аргументи: или (а) карантинните ограниченията не водят до достатъчното равнище на обществено разграничаване, с цел да извърнат повишаването в спад, или (б) тези ограничения не се съблюдават достъчно необятно и в нужната степен заради липса на разбиране у хората за смисъла и значимостта им, заради не добре основани условия за спазването им и заради непълен надзор.
Въпреки че България беше една от първите страни в Европа, които вкараха ограничения за обществено разграничаване, тези ограничения не бяха от най-строгите. Най-важното – стоенето вкъщи бе оставено на съзнанието на хората и не беше наложително. В същото време има индикации, че особено при хубаво време доста хора са на открито по улиците и публичните пространства и не се следят тези пусти улици, присъщи за градовете на Италия и Франция, където ограниченията дават резултат. Отделно, наподобява, че за Великденските празници възбраната за пътешестване сред градовете не е била налагана доста строго от управляващите и това основава подозрения за контрола на ограниченията, като се изключи че демотивира хората, които ги съблюдават.
Гореспоменатите страни и доста други в Европа към този момент имат проект за деликатно деескалиране на карантинните си ограничения. От една страна в България заболеваемостта и смъртността от COVID-19 и сега е една от най-ниските в Европа. Т.е. би могло да се спекулира, че в някакъв смисъл във връзка с броя на инфектираните и смъртни случаи на глава от популацията може да се каже, че разхлабване на ограниченията у нас е доста по-оправдано в сравнение с в Италия или Испания да речем, където въпросните индикатори и след седмици на понижаване отново са многократно по-високи от тези у нас. В същото време макар високите аболютни стойности на заболеваемост и смъртност, и в трите упоменати страни посоката на придвижването им е устойчиво надолу и по двата индикатора. При нас не е. Смъртността стои в сходни равнища от седмици. Не понижава (по-високите равнища на доказаните случаи от последните дни към този момент ги тълкувам като резултат на забележителното повишено тестване, само че не можем да сме сигурни, че и това е така).
И по този начин, ние можем ли да да стартираме да деескалираме нашите карантинни ограничения? За да си отговорим на този въпрос, първо би трябвало да си отговорим на различен: Каква е в действителност задачата на карантинните ограничения? Първата им и най-важна цел, както доста пъти към този момент е обяснявано е да се спре експоненциалното повишаване на случаите, с цел да се предотврати цялостно претоварване на боничната система със съпътстваща висока добавъчна смъртност. До тук тази цел беше реализирана и това е доста значимо и е мотив за хвалба към щаба и държавното управление. Но, както споделих, това е достижение отпреди цялостен месец. От тогава насам към този момент имаме друга най-важна цел. Това е да се смъкна броят на зараждащите случаи до толкоз ниски равнища , щото да е на практика допустимо да се търсят техните контактни и всички те да се тестват, изолират и карантинират. При стотици и хиляди доказани случаи дневно това е на практика невероятно, само че при единици или десетки случаи дневно е допустимо и релативно на ниска цена. Това е задачата – да сведем заразяванията до такива ниски равнища . Ако сме постигнали това, значи е време да разхлабваме ограниченията. Ако не сме, то разхлабване на ограниченията би било неустойчиво и би рискувало назад повишаване на случаите и умрелите с следваща нужда карантинните ограничения още веднъж да бъдат върнати с по-голяма мощ.
И тук обаче идва другият аспект, който прави обстановката сложна, и п оказва казуса, към който се приближаваме с огромна мощ. Хората към този момент се уморяват. Икономиката търпи вреди, хоратя губят работата си, прихода си, търпението и мотивацията си да следват рестриктивните мерки. Енергията в обществото да се съблюдават малко по малко стартира да се изчерпва и всичко това не може да продължи дълго. Поведенческите науки споделят, че не можеш да променяш живота на хората прекомерно много за прекомерно дълго. Или едното или другото, само че не и двете. В същото време задачата на ограниченията не се реализира. Броят на случаите не е редуциран до ниски и управляеми равнища. Часовникът тиктака – не в наша изгода. Получава се по този начин, че губим преимуществото, което ни даде ранния старт на ограниченията.
Правителството към този момент е изправено пред мъчно решение. Има все по-силни упования за освобождение от рестриктивните мерки, само че в това време такива стъпки в този момент биха довели до растеж на случаите, което от своя страна ще ни принуди да се върнем към прецизни ограничавания.
Независимо от сложната обстановка, аз считам, че към момента имаме добър късмет равнището на предаване на инфекцията да се овладее. Всъщност фактът, че поддържаме устойчиво плато и броят на смъртните случаи не върви нагоре демонстрира, че евентуално ни е належащо малко. Включително доста е допустимо да свърши работа и просто стрикното налагане на съществуващите ограничения посредством уточнения, насърчаване, улеснение на спазването им и наказания при нарушавания. Но в действителност това не е толкоз просто колкото звучи. Успешното налагане на каквито и да било ограничения, разпореждания и закони е доста по-трудно от формулирането и оповестяването им. И дяволът е в детайла – с цел да е ефикасна работата, трябва всяка една съответна мярка да бъде премислена във всичките и дребни на практика детайлности от най-високото до най-ниското равнище. Освен всичко друго, с цел да успеем, ще е необходим явен и добре премислен проект, ефикасна, мотивираща и пораждаща доверие връзка към жителите, която ясно да им изясни каква е задачата, какви са стъпките, които ще ни заведат до тази цел и и какъв брой бързо това ще се случи. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ