Д-р Николас Кардарас е изпълнителен директор на един от най-добрите

Д-р Николас Кардарас е изпълнителен шеф на един от най-хубавите рехабилитационни центрове в Съединени американски щати – The Dunes East Hampton. Наскоро разгласява книгата си „ Светещи деца – по какъв начин пристрастяването към екрана похищава децата ни и по какъв начин да излезем от транса “, в която посредством истории от персоналния си професионален опит, споделя своите паниките по отношение на все по-засилващото се софтуерно пристрастяване при дребните деца и трагичния резултат, който оказва това върху душeвността и държанието им, когато липсва по този начин нужният в тази възраст наставнически надзор и подготвеност.

Сюзън купува айпад на 6-годишния си наследник Джон, когато е в първи клас. „ Мислех си – за какво да не е в крайник с живота? “ В учебното заведение са почнали да употребяват електронни устройства за все по-малки и по-малки възпитаници, и учителката по технологии приказва възторжено з просветителните им преимущества. Сюзън желае да направи най-хубавото за своето момченце, което обича да чете и играе бейзбол.

Позволява на Джон да играе на айпада разнообразни просветителни игри. Той открива Майнкрафт, игра, за която учителката по технологии споделя, че е „ просто едно електронно Лего “. Сюзън помни какъв брой се е забавлявала като дете да строи най-различни неща, сглобявайки пластмасовите блокчета, и позволява на сина си да играе Майнкрафт през следобедите, когато я няма.

В началото е доста удовлетворена. Джон наподобява зает с една изобретателна игра, в която се употребяват виртуални кубчета. Тя не вижда, че играта не е тъкмо като играта Лего, която помни от детството си – в своята обичана остаряла игра не е трябвало да убива животни и да открива редки минерали, с цел да оцелее и премине на идващото равнище. Но Джон явно играе на драго сърце и в учебно заведение даже си имат клуб по Майнкрафт. Значи, не може да е нещо неприятно, нали?

Но Сюзън не може да отхвърли, че вижда промени у Джон. Той от ден на ден се концентрира върху играта си, изгубва интерес към бейзбола и четенето, до момента в който най-после престава да извършва и ежедневните си отговорности. Едно прелестно утро той става и споделя, че вижда кубчетата даже в съня си.

Това стартира да я тормози, само че към момента се заблуждава, че синът ѝ просто има свръхактивно въображение. Поведението му обаче продължава да се утежнява и тя прави опит да му отнеме играта. Тогава Джон избухва неконтролируемо. Толкова е ядосан, че тя отстъпва, като се успокоява още веднъж и още веднъж, че играта е „ просветителна “.

Докато една вечер осъзнава, че нещо съществено не е наред…

“Влязох в стаята му да го ревизира. Мислех, че към този момент е задремал, по тази причина ужасно се изплаших… “

Заварва го да седи изправен в леглото си, взирайки се в пространството с необятно отворени кървясали очи, до момента в който светещият му айпад проблясва до него. Момчето наподобява като в транс. Обзета от луда суматоха, майката го раздрусва няколко пъти, даже го зашлевява. Обезумяла от паника, тя не може да разбере по какъв начин нейното в миналото крепко и щастливо момче се е пристрастило към играта дотам, че да изпадне в кататоничен ступор.

Не инцидентно, най-резервираните по отношение на технологиите родители нормално са дизайнери и инженери. Стив Джобс бе очебийно „ едва софтуерен “ татко. Изпълнителните шефове и инженерите от Силиконовата котловина записват децата си в скъпите учебни заведения Уолдорф, където не се употребяват технологии. Създателите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж са учили в учебното заведение Монтесори – също без технологии. Това се отнася и за основателите на Амазон Джеф Бейзос и на Уикипедия Джими Уейлс.

Много родители интуитивно усещат, че вездесъщите светещи екрани имат негативно въздействие върху децата им. Свидетели сме на нападателните прояви и пристъпи на яд, когато им бъдат отнети устройствата, както и на неспособността им да концентрират вниманието си, когато не са непрекъснато подтиквани от своите свръхвъзбуждащи играчки. Още по-лошо – явно е, че децата стават апатични, вяли и незаинтересовани от каквото и да било, когато не са „ плъгнати “.

Нещата са още по-зле, в сравнение с мислим.

Сега към този момент знаем, че тези айпади и смарт телефони са тип цифрова дрога. Скорошни проучвания на мозъчната активност демонстрираха, че те поразяват фронталния кортекс, който дава отговор за контрола над дейностите и над импулсите, по безусловно същия метод, по който поразява и кокаинът. Технологиите възбуждат дотам, че повишават равнището на допамина – невротрансмитера, който ни кара да се усещаме добре, и който е директно виновен за динамичността на пристрастяването – в същата степен като секса.

Този резултат на пристрастяване е причина доктор Петър Уиброу, шеф на „ Катедрата по неврология “ към UCLA да назовава екраните „ електронен кокаин “, а китайските откриватели да ги назовават „ цифров хероин “.

Д-р Ендрю Доун, началник на „ Института за проучване на пристрастяванията “ към Пентагона и Морската пехота, в който се изследва пристрастяването към видеоигри – назовава видеоигрите и екранните технологии „ цифрова фармакия “ (от гръцки – „ дрога “).

Мозъкът на вашето дете, играещо Майнкрафт, наподобява тъкмо като на надрусан наркоман. Не се чудете за какво ви е толкоз мъчно да го откъснете от екрана и да го ентусиазирате за нещо. Стотици клинични проучвания демонстрират, че екраните ускоряват депресията, тревогата и агресията; могат да доведат даже до психотични положения, при които играещият тотално губи връзка с действителността.

В клиничната си работа с над 1000 тинейджъри през последните 15 години съм разкрил, че остарялата аксиома „ един грам профилактика е по-ценен от един звук лекуване “ изключително мощно важи за пристрастяването към технологиите. Веднъж премината границата към същинското софтуерно пристрастяване, лекуването на детето става доста мъчно. Наистина, по-лесно ми е било да церя наркомани на хероин и кокаин, в сравнение с изгубени в матрицата на видеоигрите или подвластни от фейсбук.

Според публично проучване на Американската академия по педиатрия, децата сред 8 и 10 години прекарват по 8 часа дневно с разнообразни типове цифрови медии, а тинейджърите – са пред екраните по 11. Едно на всеки три деца се научава да борави със смарт телефон или таблет, преди да проговори. Учебникът „ Пристрастяване към Интернет “ на доктор Кимбърли Йънг твърди, че 18 % от потребителите на Интернет в Съединени американски щати в колежанска възраст страдат от софтуерно пристрастяване.

Ако човек един път е прекрачил границата на тоталното пристрастяване – към опиати, цифрови устройства или нещо друго – преди да му се приложи каквато и да е терапия с късмет за изцеление, той би трябвало да се детоксикира. При технологиите това значи никакви компютри, смарт телефони и таблети. Пълната цифрова детоксикация отстрани даже малкия екран. Необходимо е за време от четири до шест седмици. Това е минималният интервал, необходим на хипервъзбудената нервна система да се „ рестартира “ сама. В нашето препълнено с технологии общество, където дисплеят е безусловно всемогъщ, това не е по никакъв начин елементарно. Човек може да се изолира от опиати и алкохол, само че цифровите изкушения са на всички места.

Как да предпазим децата си от секване на границата? Това не е елементарно.

Ключът е да започнете да пазите своето 4, 5 или 8 годишно дете да залепва пред екрана. Това значи Лего вместо Майнкрафт, книги вместо айпад, природа и разходки вместо телевизия. Ако би трябвало, изисквайте от учебното заведение, където учи детето ви, да не му дават таблет или ноутбук, преди да навърши най-малко 10 години, а съгласно някои даже 12.

Говорете намерено с детето си и му обяснявайте за какво ограничавате достъпа му до екрана. Вечеряйте дружно, без никакви електронни устройства на масата – също като Стив Джобс с децата си – вечеря, свободна от технологии. Не ставайте жертва на „ синдрома на разсеяния родител “, както го назовава теорията на социологията, или както ние го назоваваме „ папагалското повтаряне “.

Когато беседвам със своите 9-годишни близнаци, почтено им споделям за какво не желая да имат таблети или да играят видео игри. Обяснявам им, че някои деца толкоз доста обичат да играят с устройствата си, че не могат да се спрат или да се управляват какъв брой да играят. Помагам им да схванат, че в случай че залепнат за екраните с Майнкрафт като някои техни другари, ще стартират да страдат други аспекти от живота им – към този момент може да не желаят да играят бейзбол или да четат книги; ще спрат да се интересуват от разнообразни научни и естествени открития; ще се откъснат от приятелите си в действителния живот. Странно е, само че те нямат потребност от доста увещание, откакто са видели с очите си измененията, настъпили при някои техни другари вследствие на прекалено заседяване пред екраните.

Психолозите по развиване знаят, че здравословното развиване на едно дете включва обществена интеграция, креативен игри, свързани с въображението и обвързвани с действителния свят и природа. За страдание, всепоглъщащият свят на екраните задушава и блокира този развой.

Знаем, че децата са по-склонни към бягство посредством пристрастяване, в случай че се усещат самотни, отчуждени, без цел и отегчени. Разрешението е да им помогнем да имат смислени прекарвания в действителния живот, да основават живи връзки от плът и кръв. За ангажираното дете, заето с креативен действия и обвързвано със своето семейство е по-малко евентуално да избяга в цифровия свят на фантазиите. Все отново, едно дете може да разполага с най-хубавата, най-любящата поддръжка, и отново да падне в клопката на матрицата, да бъде превзето от хипнотизиращия екран и да се поддаде на пристрастяващия му резултат. Един на 10 души е благоразположен към пристрастяване.

Моята пациентка Сюзън лиши таблета на сина си, само че неговото възобновяване беше тежка борба с доста конфликти и провали.

Четири години по-късно, с доста поддръжка и самообладание Джон към този момент се оправя много по-добре. Научи се да употребява компютъра по здравословен метод и закупи нюх за мярка. Играе в бейзболния си тим и има другари в учебно заведение. Но майка му към момента е нащрек и продължава да бъде позитивната и самодейна мощ в неговата връзка с технологиите, защото, както при всяко пристрастяване, той още веднъж може да се подхлъзне в миг на уязвимост. Осигуряване на задоволително занимания навън, никакъв компютър в стаята му и ежедневна фамилна вечеря без технологии на масата – ето част от разрешението на казуса.

Източник: New York Post
Снимки: nypost.com, huffingtonpost.com, Redeeming Fatherhood