Д-р Младен Митев е роден през 1975 г. в гр.

Д-р Младен Митев е роден през 1975 година в гр. Русе. Завършва висшето си обучение във Физическия факултет на Софийския университет по компетентност „ Ядрена техника и нуклеарна енергетика “, а от 2013 година има присъдена докторска степен от Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика при Българската академия на науките. Притежава и магистърска степен по „ Стопанско ръководство “ от Русенския университет. От 2002 година работи в Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика при Българската академия на науките. Научните му ползи са свързани с реакторната физика, структурата на реакторните материали, държанието на нуклеарното гориво, анализите на риска в нуклеарни уреди, дозиметрията и лъчезащитата, и нуклеарната медицина. Член е на редица интернационалните работни групи по изброените тематики. През 2014 година е определен за ръководител на най-старата неправителствена организация в нуклеарния бранш у нас – Българското нуклеарно сдружение. В Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика при Българска академия на науките специалисти създават благоприятни условия за квантовата връзка, при която се обезпечава по-добра отбрана на сериозната инфраструктура и осведомителните мрежи Г-н Митев, неотдавна Българското нуклеарно сдружение разгласява свое мнение във връзка на предлагането на Европейска комисия за включване на нуклеарната енергетика в таксономията и зелените вложения. Бихте ли ни разказали какво ви тормози в предлагането на Брюксел и по какъв начин е добре да се уточни то съответно в нуклеарния бранш? Предложението за включване на нуклеарната енергетика в таксономията и зелените вложения е естествения и предстоящ свършек на един дълъг развой, който ние в Европейския съюз извървяхме дружно. Систематичното адресиране на казуса от държавните управления, нуклеарната промишленост и неправителствените организации, работещи в нуклеарната област, докара до възлагане на разбор от страна на Европейската комисия към Обединения проучвателен център по отношение на сигурността на нуклеарната енергетика. Заключението на този разбор бе, че нуклеарната енергетика дава отговор на правилото „ да не се нанася забележителна щета “, заложен в основата на европейския преход към зелена енергетика. Затова от Европейска комисия беше създаден Проект на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на Европейски Съюз, който да включи нуклеарната енергетика към останалите отговарящи на критериите източници на сила. Това е безспорно стъпка в вярната посока, тъй като нуклеарните централи са потвърден източник на сигурна, надеждна и чиста сила. Предвид сложността и всеобхватността на документа, в него неизбежно участваха някои недоизяснени моменти. Затова в нашето мнение ние обърнахме внимание на изискванията за допустимост, на които би трябвало да дава отговор дадена нуклеарна апаратура, с цел да е индивид на зелената договорка. В този смисъл, условието за потребление на „ accident-tolerant fuel “ (ядрено гориво с усъвършенствани параметри, стабилно на инциденти) за съществуващите и новите нуклеарни централи към сегашния миг е по-скоро спънка, в сравнение с опция, тъй като за такива нуклеарни горива към момента няма насъбран експлоатационен опит. Те се намират в друга фаза на тестови тествания в международен мащаб и към момента нито един от разновидностите не е лицензиран от народен регулатор в границите на Общността, да не приказваме за въвеждане в промишлена употреба. Затова считаме, че изискването за потребление на към момента неутвърдени технологии е несъвместимо с извънредно строгите условия по сигурност на употребата, на които дават отговор актуалните нуклеарни електоцентрали. По отношение на условието за представянето на план и/или построяването на вместилище за погребение на високоактивни радиоактивни боклуци до 2050 година, считаме, че това изискване би било използвано само след края на експлоатационния период на нуклеарните централи. Практиката е потвърдила, че отработеното нуклеарно гориво е задоволително безвредно да бъде съхранявано на площадката на нуклеарните съоръжения до края на експлоатационния им живот. Именно площадките на нуклеарни централи са се потвърдили като най-безопасното място за предпазване на това гориво, заради съществуването на извънреден надзор и отбрана на оборудването. Съществуват и други противоречиви моменти в направения документ, които сме дискутирали в нашето мнение, само че като цяло се отнасяме позитивно и почитаме безспорните старания на Европейската комисия за оптимално разширение обсега на чистите енергийни източници, което ще резервира качеството на живот на жителите на Европейски Съюз по пътя към климатично неутрална стопанска система. Как оценявате вие развиването на нуклеарния бранш у нас в последните години? В застой ли се намира промишлеността и от какво се нуждае? Ядрената промишленост у нас продължава да се развива. Удължен беше ресурсът на пети и шести блок на АЕЦ „ Козлодуй “, получен беше лиценз за употреба за нови 10 години. Успешно продължава работата по извеждането от употреба на блокове 1-4. Извършени са изследвания и се създават проекти за градеж на нови нуклеарни мощности. Може да се каже, че България се намира в една доста добра обстановка на развиване в целия витален цикъл на една нуклеарна мощ – от градежа, през надеждната и безвредна употреба, удължение на периода на употреба и извеждане от употреба. Трупат се скъпи познания и опит, и е нужно тези познания да бъдат осребрени посредством започване на строителство на нови нуклеарни мощности у нас. Споделяте ли мнението на финансовия министър Асен Василев, че на България е нужно да развива нуклеарната енергетика? Откъде съгласно вас би трябвало да се тръгне, с цел да има развиване? Разбира се, че на България е нужно да развива нуклеарната енергетика. Мисля, че към този момент не остана човек у нас, който да не е наясно, че цялата ни енергетика разчита на евтиното, надеждно и екологично чисто произвеждане на АЕЦ „ Козлодуй “. Да не приказваме, че цената, на която АЕЦ продава на контролирания пазар от години е единствения фактор, който компенсира тази на останалите източници на електрическа енергия. Така се резервира цената на електрическата енергия за битови консуматори на обществено допустими равнища. Това е дава и опция за присъединение и на нови възобновими енергоизточници към електроенергийната ни система, в унисон с климатичните цели на Европейския съюз. Управляващите допитвали ли са се до вас като експерти от нуклеарната сфера за развиването на бранша? Смятате ли, че на страната ни е нужно основаването на експертен съвет, който да даде оферти по какъв начин да се развива бранша? Или може би формулиране на нова енергийна тактика? България не е доста огромна страна, заради това моето мнение е, че не е належащо да има специфичен експертен съвет за всеки обособен източник на електрическа енергия. Необходим е общ експертен съвет, който да обезпечава надеждна експертиза по отношение на целия електроенергиен микс на страната и уравновесеното развиване на всички съставни елементи на бранша. Досегашната процедура сподели, че единствено писането на енергийни тактики не води до някакви резултати. Мисля, че в България има специалисти, които знаят какво би трябвало да се направи и са го казвали нееднократно. Необходими са съответни поредни дейности, основани на актуалната енергийна тактика и оттова естествено, и в действен порядък, ще произлезе електроенергийната съставния елемент на една нова енергийна тактика на България, основана на съответни стъпки, а не на общи приказки и кухи заучени изречения. Чуват се отзиви на разнообразни специалисти, че назрява моментът страната ни да построява атомна централа. Защо у нас към момента „ тупаме топката “ и не можем да решим – къде тъкмо би трябвало да се построи нова нуклеарна мощ. Какви са преимуществата на площадка „ Белене “ и на площадка „ Козлодуй “? Според мен просто липсва политическа воля за реализирането на един подобен план. Не е въпрос нито на пари, нито на експертен потенциал. Ние имаме качествени специалисти и в производството, и в академията, и в регулаторния надзор. Последните две години демонстрираха и че в страната има задоволителен ресурс от пари, поради сумите които се отделиха за справяне с последствията от пандемията. В този смисъл, средствата за построяването на една нова атомна електроцентрала са напряко смешни. Нейното създаване изисква сериозна поръчка за отстояване на националния ни интерес, по отношение на извънредно съществени интернационалните бизнес и политически ползи. Признаването на нуклеарната енергетика като „ задоволително зелена “ за Европейския съюз доста разтоварва усилието, което би трябвало да бъде направено от нашите политици. Така че да, моментът е назрял и то до степен да е ясно на всички, че в средносрочен проект е належащо и двете площадки да бъдат въведени в употреба. Дали първо да се построява на площадка „ Белене “, или на площадка „ Козлодуй “, съгласно мен е въпрос на една напълно не елементарна и най-вече социално-икономическа оценка, защото от позиция на технология и сигурност и двете площадки са съвършени. Наличието на АЕЦ в град Белене ще докара до забележителен социално-икономически напредък в целия северен централен район, ще задържи обезлюдяването и ще обезпечи голям брой високоплатени, високовалифицирани, и въобще всевъзможни работни места. В последна сметка ще способства и за по-равномерното систематизиране на хората и богатствата на територията на страната, което е един от главните критерии дали една страна е „ бананова република “ или не е. Мисля, че десетилетните образци на област Враца, на чиято територия се намира АЕЦ „ Козлодуй “ и област Стара Загора, където са Мариците, обосновават в задоволителна степен това мое очакване. От друга страна,на площадката в Козлодуй огромна част от нужната инфраструктура, обвързвана с употребата на една атомна централа – експертите и електроенергийната съгласуваност е налична. Въпросът обгръща доста сфери на обществения и икономическия живот на страната. Необходимо е да се вземат под внимание доста фактори. Държавата би трябвало да се съобрази с всички тях и да дефинира кои са по-приоритетни. Дали първо да се влага „ на зелено “ в фрагменти и инфраструктура за площадка „ Белене “ или да се „ играе на по-сигурно” в Козлодуй. И двата разновидността имат своите преимущества. С единият може да се решат по едно и също време енергиен, обществен и демографски проблем, а с вторият - да се реши непосреден енергиен проблем и по-късно с постепенна агресия да пристъпи към решаването на останалите проблеми. Наистина ли е рационално да приказваме за създаване на повече от един нов нуклеарен блок? И от кое място ще получаваме сила след затварянето на въглищните централи? Въглищните централи на България са едната част от общия гръбнак на електроенергийната ни система, който дава базовата разполагаемост на електрическа енергия, обезпечава непоклатимост и разрешава дълготрайно обмисляне за електроенергийния бранш на страната. Другата част е нуклеарната енергетика. Отпадането на която и да е от двете елементи на този гръбнак ще докара до неизбежни разтърсвания в електроенергийната система на страната. Доскоро се смяташе, че надеждната енергийна съгласуваност на България с останалите страни ще разреши замяната на някоя от базовите мощности с импорт на евтина сила извън, която „ все някъде ще е налична “, с помощта на мощни ветрове, или дълготрайно слънцесветене. През последните три години, обаче, стана ясно, че има продължителни сериозни моменти, в които в целия Европейски съюз се получава дефицит на електрическа енергия, а настоящите събития на енергийния пазар изцяло обезмислиха такива оптимистични упования. Затова считам, че България би трябвало да поеме път към обезпечаване на цялостно облекчаване на личните си потребности от електрическа енергия, като по едно и също време с това е в положение да подкрепи в миг на потребност нашите сътрудници от Европейския съюз и района. Практиката сподели, че от време на време пораждат обстановки, оправдаващи една такава инвестиция. В този смисъл, и поради всички аспекти на климатичните цели на Европейския съюз, повече от рационално е незабавното създаване на минимум два, а в непосредствен проект след и повече, модерни нуклеарни енергоблока. Всички тези въпроси ще останат висящи и отсега нататък, в случай че ги няма знанията и основата? Има ли готови експерти сега по нуклеарна енергетика у нас? Как страната би трябвало да поддържа младежите в тези сложни и предизвикателни инженерни специалности? Държавата оказва сериозна поддръжка на младежите, избрали да се осъществят в нуклеарната област. Специалностите, свързани с нуклеарната енергетика са предпазени и за тях не се заплаща такса за образование. Тук е построена и доста добра връзка с бизнеса, като се дават стипендии на учащите се, обезпечават се платени стажове и други. Смятате ли, че Институтът за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика при Българска академия на науките може да помогне в подготовката на фрагментите? Институтът за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика при Българската академия на науките взе участие интензивно в повишението на квалификацията на фрагментите за българската нуклеарна промишленост. В Института се образоват по докторски стратегии редица експерти от АЕЦ. Повишаването на тяхните познания и подготвеност безспорно води до по-качествена и надеждна употреба на нуклеарните ни енергоблокове. Важна роля има и Центърът за образование към Института, в който се придобива подготовка за работа с източници на йонизиращи лъчения, които интензивно се употребяват в медицината, индустрията, минното дело и други. Какви новости може да чакаме забележим от ИЯИЯЕ в близко бъдеще? Институтът за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика при Българската академия на науките е най-големият сложен център за научни проучвания в региона на нуклеарната физика и нуклеарната енергетика в България. При нас новостите са съвсем всекидневие, защото работим в огромен брой посоки. Наскоро наши сътрудници взеха присъединяване в първото пробно наблюдаване на продан на одерони при еластични протон-протонни и протон-антипротонни взаимоотношения, осъществено на ускорителя LHC (Large Hadron Collider) в ЦЕРН. Резултатите от тези проучвания прибавят ново знание за окръжаващия ни свят и откриват нови хоризонти пред развиването на човечеството. Колегите от института дават своя деен принос и към обезпечаването на високо качество на живот на българските жители. Както знаете индивидът няма сетива за радиоактивността, а тя е на всички места към нас. Затова научните проучвания на питейни и минерални води са измежду предпочитаните задания на Института, произлизащи от редица интернационалните задължения на България и са директно свързани с понижаване на здравния риск за популацията в нашата страна. Поглъщането на води с нараснало наличие на радионуклиди може да докара до съществени последици за публичното здраве. Чрез неотдавна завършилите проучвания на минерални извори от Югозападна България беше показано, че те дават отговор на българските правила за питейни води и са подобаващи за консумация от популацията. Екипът на ИЯИЯЕ при Българска академия на науките, провел проучването, потвърди посредством нови сложни радиохимични методики за уединяване на изследваните радионуклиди от комплицираните водни матрици, че потреблението на тези води в бита на хората не крие опасности за тяхното здраве, защото няма повишение на равнището на радиоактивност. Продължава и работата на института в региона на квантовата връзка, при която отбраната на осведомителните мрежи се основава на законите на квантовата физика. Те подсигуряват, че всяко нерегламентирано подслушване не може да остане неусетно. По този метод България ще може да обезпечи надеждна отбрана на сериозна информация за инфраструктурата на страната - язовири, граници, предсказание на бедствия и повреди и други, и да се подреди до водещите страни в използването на квантовата физика в човешкия живот.